РЕШЕНИЕ
гр. Ямбол 24.10.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
В закрито заседание на 24.10.2018 г. Ямболския окръжен
съд, в състав:
Председател: Д. Кючуков
Членове: Н. Иванов
Г. Вълчанова
след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков
в.гр.д. № 215/2018 г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от П.Д.
срещу решение № 261/09.05.2018 г. по гр.д. № 1068/2017 г. по описа на Ямболския
районен съд в частта, с която брака между страните е прекратен и упражняването
на родителските права по отношение на родените от брака деца е предоставен на
жената, като мъжът е осъден да заплаща месечна издръжка за децата. Според
жалбоподателят решението за прекратяване на брака е необосновано, тъй като
липсва дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. Необосновано е и
решението на съда относно предоставяне упражняването на родителските права на
майката, която носи вина за прекратяване на брачната връзка. Твърди се, че
мъжът разполага с по добри условия за за отглеждане на децата. Освен това
жената живее с лице, поставящо децата в риск . В заключение се иска отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго решение, с което искът
за прекратяване на брака да бъде отхвърлен. Алтернативно, в случай, че
решението на съда в тази му част не бъде отменено, се иска упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца да бъде предоставено
на мъжа.
Постъпил е отговор по жалбата и насрещна жалба срещу
решението от Н.Р.Д. . Същата счита жалбата на въззивника П.Д. за недопустима в
частта, с която се атакува решението за прекратяване на брака. В останалата и
част жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Решението в
частта относно предоставянето упражняването на родителските права спрямо
родените от брака деца на майката е правилно, законосъобразно и обосновано, и
като такова следва да бъда потвърдено. Правилен е извода на съда, че майката
притежава нужния родителски капацитет за правилното отглеждане и възпитание на
децата. Правилно е и решението в частта, с която е определен размера на
издръжката, която бащата следва да заплаща за децата. Определеният от съда
размер съответства на възможностите на бащата и отговаря на нуждите на децата.
Обжалва се решението в частта, с която е постановено, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака носи единствено жената. Решението в тази му
част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде
отменено и постановено друго, с което съдът да приеме, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака носи мъжа или двете страни. Неправилен е
извода на съда, че вината на жената се състои в напускането на страната с
децата без знанието на съпруга. Напускането на страната се е наложило поради
невъзможността на жената да си намери работа в България, а за съгласието на
децата да бъдат изведени от страната от майката мъжът е подписал декларация. До
момента на извеждането на децата от страната, а и след това единствено жената е
тази, която полагала грижите по отглеждане и възпитание на децата. Не без
значение е и обстоятелството, че жената е заживяла с друг мъж едва след
настъпилата фактическа раздяла между страните.
За да се
произнесе по жалбите съдът прие следното:
По допустимостта на въззивната жалба на П.Д., касаеща прекратяването на
брака
С оглед специфичния предмет на особените искови
производства по брачни дела, законодателят е предвидил изрично, че решението за
развод влиза в сила, дори да е обжалвано само в частта му относно вината - чл.
325 от ГПК. Тълкуването на посочената разпоредба следва обаче да е в контекста
на общите правила за влизане в сила на съдебните актове, т.е. решението на съда
за прекратяване на брака влиза в сила, ако няма подадена въззивна жалба или ако
в подадената въззивна жалба се оспорва единствено чия е вината за
прекратяването му, но не и самото прекратяване на брака.С оглед изложеното
въззивният съд намира жалбата срещу решението на първоинстанционния съд в частта,
с която е прекратен брака между страните за допустима.
Окръжният съд, при извършения въззивен контрол за
законосъобразност и правилност на обжалваното решение в рамките, поставени с
въззивните жалби, след като обсъди събраните по делото доказателства, установи
следното:
Съществото на спора между страните, пренесен пред
въззивна инстанция, са въпросите повдигнати с въззивните жалби, касаещи
развода, брачната вина и упражняването на родителските права спрямо родени от
брака малолетни деца на страните, по които въззивният съд следва да се
произнесе .
Относно
развода и брачната вина
Страните са сключили граждански брак на 20.12. 2012
г.. След сключване на брака страните са се установили да живеят и работят в
гр.Ямбол, РБългария. На 05.04.2013 г. се раждат двете им деца -близначките Д. и
П.. След раждането на децата съпругът поел грижите по издръжката на
семейството, а съпругата - грижите по домакинството и новородените им деца.
Съпрузите живели в разбирателство до момента, в който семейството започнало да
изпитва финансови затруднения. Поради тази причина в началото на 2014 г.
съпругът заминал за Обединеното кралство за да потърси по добре платена работа,
а съпругата останала в България за да се грижи за отглеждането на децата. След
като се установил и намерил работа съпругът започнал да изпраща парични суми на
съпругата си в България, която основно разчитала на тези средства за издръжката
на децата. Това продължило до края на 2015 г.. В началото на 2016 г. съпругата
• заедно с децата заминала за Обединеното кралство с намерение семейството да
се събере и установи да живее там.
Съпругът не посрещнал семейството си на летището в
Лондон и отказал да го приел в дома си, мотивирайки отказа си с условията на
наемния договор, непозволяващ приемането на гости в наемането от него жилище.
Съпругата и децата били принудени да се настанят в дома на свои приятели в
съседен на Лондон град. За времето на престоя си /януари- арил/ съпругът
посетил семейството си само веднъж. Поради провалената възможност семейството да
се събере, съпругата с децата през м. април 2016 г. се завърнала в България. От
този момент датират и обтегнатите отношения между съпрузите. Съпругата била
затруднена в отглеждането на децата, тъй като съпругът спрял да изпраща парични
суми за издръжката им. За Коледните празници през същата година съпругът
изпратил на съпругата си самолетни билети за нея и децата за пътуване до
Обединеното кралство, но съпругата отказала да замине. През м. февруари на 2017
г. съпругата заедно с децата, без да уведоми съпруга си, заминала за Мадрид,
Кралство Испания, където се установила да живее с децата. От тогава датира и
фактическата раздяла между съпрузите. Няколко месеца по късно съпругът
предприел опит да подобри семейните отношения, като за целта посетил съпругата
си в Мадрид, но установил, че съпругата му е заживяла на семейни начала с друг
мъж.
Изложеното се установява по безспорен начин от
разпитаните по делото свидетели- Николай Стоянов, Краса Георгиева и Румен Русев
и от останалите събрани по делото писменни доказателства - писмената
кореспонденция между страните, документите за парични преводи.
При тези обстоятелства, обосновано и в унисон с практиката на ВКС, районният
съд е достигнал
до извода,
че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Според ППВС № 10/1971 г. такова състояние на брачните отношения 'е
налице, когато запазването на брака не би създало нормални условия на живот на съпрузите; дълбоко е разстройството, при което между тях липсват взаимност, уважение доверие, другарски отношения, брачната връзка
съществува формално; непоправимо е разстройството, което не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между съпрузите: продължителната
фактическа раздяла
на съпрузите
може да е
причина за или проява на дълбокото разстройство на брака.
В разглеждания
случай по несъмнен начин е установено продължително разделно живеене на
съпрузите, както и категоричното им нежелание да се установят за съвместно
живеене в една от двете държави. Това е проява на липсата на взаимност,
уважение и разбирателство помежду им, на общи усилия за осигуряване
благополучието на семейството. Съществуващата при тези обстоятелства брачна
връзка има само формален характер, а с оглед липсата на воля от страна и на
двамата съпрузи за съвместно живеене, това й състояние не може да бъде
преодоляно'. Налице са при това положение предвидените в чл.49 ал.1 СК предпоставки за прекратяването
на брака. Ето защо неоснователни са оплакванията на жалбоподателя П.Д. за
неправилност на решението в частта, в която съдът е постановил прекратяване на
брака с развод. За да формира извода, че брака е дълбоко и непоправимо
разстроен съдът правилно е съобразил факта на трайната и необратима фактическата
раздяла между съпрузите, както и събраните по делото доказателства относно
техните отношения през времето на брака. Липсата на трайно изградена здрава
семейна връзка намира обяснение в обстоятелството, че страните са живели заедно
по малко, отколкото са били разделени. В резултат на раздялата на страните
съществуващата крехка семейна връзна окончателно се е разпаднала. Основателни
са обаче оплакванията на жалбоподателката Н.Д. за неправилност на решението в
частта, в която съдът е постановил прекратяване на брака единствено по вина на
съпругата. Вина за разстройството на брака, според въззивния съд, по изложените
по горе съображения имат и двамата съпрузи, тъй като и двамата не са проявили
безкомпромисно воля за преодоляване на разногласията помежду си, като по такъв
начин са възпрепятствали изграждането на здрава семейна връзка. И двамата
съпрузи с поведението са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на
брачната връзка, нарушавайки брачните си задължения, залегнали в разпоредбите
на чл 15 и чл.17 от СК, изискващи от съпрузите да живеят съвместно, във взаимно
разбирателство и общи усилия за осигуряване благополучието на семейството и
грижите за отглеждането и възпитанието родените от брака деца. Ето защо
въззивният съд счита, че решението на Ямболския районен съд в частта му, с
която се приема, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка между страните носи единствено съпругата, е неправилно и следва
да се отмени в тази му част, като бъде постановено, че брачната вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
Относно упражяването на родителските права
Страните имат две родени от
брака си деца - П. и Д. род. на *** г.. До деня на фактическата раздяла между
страните майката е тази, която полага непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание на децата. Продължава да ги полага и след раздялата на съпрузите.
Изготвеният по искане на първоинстанционния съд социален доклад от съответните
служби на Кралство Испания сочи, че майката притежава необходимия родителски
капацитет и е в състояние да предостави подходящи условия за отглеждането на
децата. Изготвеният от съответните служби на Обединеното кралство сочи, че
бащата също притежава необходимите условия за отглеждане на децата и може да
осигури тяхната издръжка .
Правилно обаче районният съд при преценката си на кой
от двамата съпрузи да предостави упражняването на родителските права, се
ръководил не само от възможносттите на родителите да отгледат и възпитат
децата, респ. кой от двамата е "по подходящият родител", а се е
съобразил и с "интереса на децата", определен в § 1 т.5 от Закона за
закрила на детето. В тази насока е и практиката на Върховния съд /ППВС №
4/6.12.1962 г., ППВС № 1/12.11.1974 г./, според която критериите определящи
"интереса на децата" са всички обстоятелства, които съдът следва да
прецени в тяхната съвкупност, обозначени като „интерес на детето" -
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Изброяването на
тези обстоятелства е примерно, тъй като подходът към всеки случай е конкретен и
комплексен.
Както вече бе упоменато по
горе в изложението, и двамата родители притежават необходимия родителски
капацитет за отглеждане и възпитание на децата. При преценка на
обстоятелствата, свързани с възрастта и пола на децата, следва да се има
предвид, че децата в ниска възраст, каквато е възрастта на П. и Д., се нуждаят
от непосредствени майчини грижи. В такива случаи майката биологически е по
пригодна от бащата да отглежда и възпитава децато. В тези си грижи майката не
може да бъде заменена от трети лица. Освен това майката е по пригодна от бащата
да отглежда и възпитава децата от женски пол, особенно в предпубертетна или
пубертетна възраст. Майката е тази, която би подпомогнала момиченцето по
въпросите около неговото полово съзряване и осъзнаване на неговата роля,като
бъдеща майка. Изготвеният по искане на първоинстанционния съд социален доклад
от съответните служби на Кралство Испания сочи, че майката осигурява на децата
отлично покриване на техните потребности на социално, образователно, здравно и
емоционално нива, като задоволява техните психологически, физически и
образователни нужди. Що се отнася до децата, същите показват адекватно,
съответветстващо с тяхната възраст, еволюционно развитие и са изградили връзки
на привързаност към тяхната майка. Интегрирани са перфектно в техния училищен
център, в тяхното семейно звено, като раздялата от майчиното семейно ядро може
да доведе до емоционални смущения, още повече ако заживеят с бащата, с когото
те не са емоционално свързани, тъй като не са живяли с него, и към когото
показват, че нямат позитивна и доверителна връзка.
В изготвения социален доклад от съответните служби на Обединеното
кралство се сочи, че макар бащата да притежава необходимия родителски капацитет
да отгледа, възпита и осигури подобаващо образование на децата, същият следва
да работи много за да възвърне отново тяхното /на децата/ доверие и обич. По
мнение на експерта, бащата в желанието си да вземе децата при себе си много
подценява степента на социална промяна, която децата биха преживели, ако се
преместят в Обединеното кралство, особенно, ако тяхната майка не ги придружи,
тъй като вероятно на тази си възраст децата вече са развили своите личности и
своите собствени възгледи относно това къде и с кого да живеят.
Всички тези обстоятелства водят до извода, че в
интерес на детето е, упражняването на родителските права след развода, да бъде
предоставено на майката. Въззивният съд напълно спеделя мотивите на районния
съд, обосноваващи този извод и препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
Решението на районен съд в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения при
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, свързани със задължението за
изслушване на родителите. И двамата родители са изслушани пред районния съд в
съдебното Заседание по делото, проведено на 27.04.2017 г.. По искане на бащата,
последният беше изслушан и от въззивния съд.
Водим от
горното окръжният съд
РЕШИ
ОТМЕНЯ решение № 261/09.05.2018 г. по
гр.д. № 1068/2017 г. по описа на Ямболския районен съд в частта, с която е
прието, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на
съпругата Н.Р.Д., като вместо това постановява:
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака имат и двамата съпрузи.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261/09.05.2018 г. по гр.д. № 1068/2017 г. по
описа на Ямболския районен съд в частта, с която упражняването на родителските
права спрямо родените от брака деца Д. и П., родени на *** г., е предоставено
на майката Н.Р.Д.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните,
само в частта, с която е потвърдено решението на Ямболския районен съд за
предоставяне упражняването на родителските права спрямо родените от брака
малолетни деца Д. и П.на майката Н.Р.Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: