№ 89887
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20251110130506 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ЮЛ за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. М.
М. за сумата от 506,70 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
********** от 19.02.2024 г., ведно със законна лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 89,93 лв., за периода от 25.05.2024 г. до
25.01.2025 г., лихва за забава в размер на 112,38 лв. за периода от 26.03.2024 г. до 25.01.2025
г., законна лихва в размер на 42,72 лв. за периода от 25.01.2025 г. до 21.05.2025 г., сумата от
196,35 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„******“, ведно със законна лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 240
лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „******“, ведно със
законна лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 400 лв., представляваща
неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането по забава с повече от
90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, ведно със законна лихва от
22.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 27 лв. държавна такса и 260 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнени по
отношение на претенциите за възнаграждение за допълнителните услуги „******“ в размер
на 196,35 лв. и „******“ в размер на 240 лв. следва да бъдат оставени без уважение. От
изложеното в заявлението е видно, че възнаграждението за предоставяне на допълнителни
услуги се претендира като разсрочено за срока на сключения между страните договор за
кредит, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на
кредита. Предвид описанието на претенциите, дадени в т. 12 от заявлението, настоящият
състав намира, че клаузите за заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги
„******“ и „******“ противоречат на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което
обосновава извод за тяхната евентуална нищожност. В противоречие на императивното
изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се претендира възнаграждение за множество услуги, което
е уговорено да се заплащат предварително. Подобна уговорка за заплащане на
възнаграждение за услуги, от които кредитополучателят би могъл и да не се възползва по
време на действието на договора за кредит противоречи на принципа на добросъвестност и
справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплаща такса за реално
ползване на дадена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Съдът намира, че
допълнителните услуги „******“ и „******“ представляват именно услуги във връзка с
усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че попадат в
приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Поради това претендирането им от потребителя
противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта, в която се претендира сумата от 500
1
лв., представляваща неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането
по забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит. Така
посоченото вземане не се явява дължимо, като изводът за това може да се направи въз
основа на самите твърдение на заявителя. В случая дължимостта им е изключена от
забраната на императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с
договора е установена отделно и изрично дължимостта на законната лихва за времето на
забавата, която лихва е претендирана със заявлението.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974
от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира, че
заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претендираните допълнителна услуга
„******“ и „******“, както и в частта за неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно
събиране на вземането по забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора за кредит.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
12,78 лв. до пълния дължим размер от 27 лв. за платена държавна такса и над сумата от
23,66 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от ЮЛ срещу Н. М. М. в частта, в която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
196,35 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„******“, ведно със законна лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, в частта за
сумата от 240 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „******“,
ведно със законна лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, в частта за сумата от
400 лв., представляваща неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на
вземането по забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за
кредит, ведно със законна лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и за
сумата над 12,78 лв. до пълния дължим размер от 27 лв. за платена държавна такса и над
сумата от 23,66 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2