№ 208
гр. Бургас, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20232100500049 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ОД на МВР гр.Бургас,подадена
чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт Г.В.,с адрес гр.Б**** срещу Решение №
2603 от 17.11.2022г. постановено по гр.д.№ 5644/2022г.по описа на БРС,с което ответникът
ОД на МВР гр.Бургас е осъден да заплати на ищеца С. К. П. с ЕГН-**********, със съдебен
адрес:гр.Б****- адв.С. К., сумата от 620.32лева,представляваща допълнително трудово
възнаграждение за 73.21 часа положен от ищеца и неплатен извънреден труд,получен чрез
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения нощен труд 512 часа в дневен,за периода
01.07.2019г.-09.07.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
31.08.2022г.до окончателното и изплащане,както и сумата от 149.99 лева,представляваща
сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.11.2019г.-30.08.2022г.
и 360 лева разноски по делото.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност
на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния
закон се явява крайният извод на съда,че е налице разлика между действително положения
нощен труд от въззиваемия и този,отчетен и изплатен от ОДМВР-Бургас.Намира за
несъобразено със специалната нормативна уредба заключението на съда,че тази разлика
представлява извънреден труд,който следва да се заплати съобразно часовата
ставка,предвидена за заплащане на извънреден труд,с коефициент 1.143. Оспорено е
становището на районния съд,че е налице празнота в специалната нормативна
уредба,касаеща служителите на МВР,която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно
приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната
1
заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени
в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,регулирани от
КТ. Посочва се,че съдът не е отчел,че страните са обвързани от служебно
правоотношение,регламентирано в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение,а в ЗМВР липсва препращаща норма,която да даде основание за субсидиарното
приложение на КТ и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт,регламентиращ статута на
държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и обосновава различен метод на правно
регулиране на работното време,трудовото възнаграждение и др. С оглед на това,размерът на
допълнителното трудово възнаграждение според въззивника също следва да се определи по
специалните правила,разписани в ЗМВР и издадени въз основа на него наредби и заповеди
на министъра на МВР.Поддържа изцяло становището,което е изложено в отговора на
исковата молба. Излага подробна правна аргументация за неправилност на решението на
БРС и във връзка с постановеното решение на СЕС по дело С-262/2020,по отправено
преюдициално запитване от РС-Луковит. Прави оплакване,че изложените подробно
съображения за приложимостта на специалния ред спрямо общия такъв неоснователно не са
били споделени от първата инстанция и неправилно съдът е приел,че при наличие на
непълнота в специалната уредба,касаеща служителите на МВР,следва субсидиарно да се
приложи общата НСОРЗ.Моли за отмяна на решението на БРС и отхвърляне на иска от
въззивната инстанция,няма доказателствени искания,претендира разноски.
В отговора на въззивната жалба въззиваемият С. К. П., чрез пълномощника
адв.К. въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се прави искане решението
на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са правни доводи
относно липсата на нормативна уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143,която не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на
положения нощен труд в дневен за служителите на МВР,каквато забрана би била
противоконституционна,а като празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на
държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота,въззиваемият сочи,че
следва да намери субсидиарно приложение общата НСОРЗ,както е приел и районният
съд.По отношение на размера се сочи,че са събрани доказателства за положен нощен труд от
ищеца,който преизчислен към дневен такъв с коефициент 1.143 води до получената
стойност на извънреден труд от 105.25 часа,както е приел БРС въз основа на
доказателствата,събрани по делото.Изложени са правни доводи и за това,че правните изводи
на БРС не противоречат на решението на СЕС по дело С-262/2020,по отправено
преюдициално запитване от РС-Луковит. Претендира разноски,прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не изпраща представител.Няма
нови доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият П. редовно уведомен,не се явява и не се представлява.
С писмена молба от пълномощника му се поддържа отговорът на въззивната жалба,няма
нови доказателствени искания,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
От фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за установено
следното:
2
Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът П. е полагал труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Не е
спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до
06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното
време.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа
експертиза, съгласно която за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е положил
общо 512 часа нощен труд,който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на
585.21 часа дневен труд и разликата в двете стойности в размер на 73.21 часа представлява
труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца. В
заключението на вещото лице се сочи,че от превръщането на нощния труд в дневен е
установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд за 73.21 часа възлиза на сума в размер на 620.32 лева,а дължимата лихва за
забава възлиза на сумата 149.99 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните и е прието като доказателство по делото.
С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд намира,че БРС е
установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до изводи,които се споделят
от настоящата инстанция.
От правна страна на спора съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2
ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.
Решението на БРС е правилно, въззивният състав споделя мотивите му и препраща
към тях основание чл. 272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да внесе
следните допълнения по правната страна на спора:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд,съгласно разпоредбата на 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица,съобразно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР).
Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
3
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2
ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР,редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Правилно е приел БРС,че през процесния период са действали различни подзаконови актове
- Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121-з-36 от 07.01.2020г.,които
предвиждат, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове. За процесния период е приложима и Наредба № 8121-з-
908/02.08.2018г.за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители в МВР за научна степен,за полагане на труд през нощта от 22.00 часа
до 06.00 часа,за полагане на труд на официални празници,за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности. БРС е направил задълбочен анализ на
правната уредба,като е достигнал до обоснован и правилен извод,че липсва специално
правило, което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР.При установената непълнота в специалната правна уредба,районният съд
е приел,че същата следва да бъде запълнена с приложение на съответните норми от общата
НСОРЗ,в частност чл.9 ал.2.
Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата/НСОРЗ/, тъй като се касае за специална уредба.
При обсъждане на това възражение,съдът съобрази,че в т. 23 на Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,че общият закон намира
субсидиарно приложение и по отношение на служителите в МВР,назначени по служебно
правоотношение.Обратното би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения,включително и
тези,работещи по трудови правоотношения в системата на МВР. В същия смисъл е изложил
мотиви и БРС в решението си,които се споделят от настоящата инстанция. Налага се
извод,че макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия
Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г.
от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира
4
субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители,
размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство. В чл.49 на ЗДСл законодателят е
предвидил,че работното време на държавния служител е 8 часа дневно и 40 часа
седмично,като сумирано изчисляване на работното време е допустимо само за период до 6
месеца,а при служители на ненормиран работен ден не се допуска сумирано изчисляване на
работното време. В чл.50а от ЗДСл има изрична препратка към КТ досежно полаганият от
държавни служители извънреден труд –допустимост,продължителност,отчитане и
заплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл. и чл. 20 и чл. 21 от
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, допълнителното
възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22. 00 ч. до 06. 00 ч.) е
до 0. 25 лева, а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на
работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната
основна заплата. В НСОРЗ – чл. 8 (в относимата му редакция) също е предвидено правило,
че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22. 00 ч. и 6. 00 ч. на работниците
и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0. 25 лева. Налага се извод,че държавните служители в МВР също би следвало
да имат право да получават възнаграждение за положен от тях нощен и извънреден труд,
като не могат да бъдат поставяни в неравностойно положение спрямо другите държавни
служители и полагащите труд по трудово правоотношение ( вж.Решение № 311/08.01.2019 г.
по гр. д. № 1144 по описа за 2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от
ГПК).
В цитираните по-горе наредби на министъра на вътрешните работи безспорно
липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време,както е приел и БРС.Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания
нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Следователно,липсва
нормативна основа,която да дава аргументи в подкрепа на становището на въззивника, че
приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд,
средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към
дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден
труд, когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците
5
по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на
работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или
служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно
време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. По гореизложените съображения съдът намира за
неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР.
По същите съображения,неоснователно е и оплакването в жалбата за неправилност на
извода на БРС,че за положения от ищеца нощен труд,след превръщането му в дневен,на
ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд, тъй като ищецът е претендирал
заплащане на извънреден труд за време,попадащо в рамките на 24-часовите му
дежурства,положени по график,а не за труд,положен извън установеното работно време.
На съда е известно,че с разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано Тълкувателно
дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „При
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството
на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове?“. По този въпрос има формирана до момента противоречива съдебна
практика на съдилищата,на част от която въззивникът се е позовал.Преобладаващата част от
съдебните състави обаче,както и настоящият съдебен състав, приемат, че в Закона за МВР и
в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014
г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в
дневен с коефициент 0,143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба №
8121з-407/2014 г.) и поради това следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), а именно, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време. Според тези съдебни състави
прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в чл. 14 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.По спорния въпрос има
формирана и съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 311 от 08.01.2019 г. на
ВКС, Четвърто гражданско отделение по гр. дело № 1144 по описа за 2018 г. в производство
по чл. 290 от ГПК,която е в същия смисъл и която се споделя от настоящия съдебен състав.
По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл при липса на правна уредба в
специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС, който в мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк.
6
дело № 6/12 г. на ОСГТК е приел, че общият закон намира субсидиарно приложение и при
липса на изрична разпоредба в ЗМВР следва да се прилага ЗДСл.
Изводите направени от БРС в обжалваното решение,споделени и доразвити от
въззивния съд в мотивите на настоящото решение, не противоречат и на
постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020,образувано по
преюдициално запитване от РС-Луковит по дело със същия предмет на спора. Очевидно
е,че с това решение не се отговаря конкретно на основния спорен въпрос относно
приложимостта на общата правна уредба на РБългария в правоотношенията с държавните
служители , доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени общностните
норми и вътрешноправните разпоредби,които съдържат такива норми,а не националното
право и функцията на този съд е не да тълкува националните правни норми. Независимо от
това, следва да се подчертае ,че съдът на ЕС е достигнал до правни изводи в смисъл,че
националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен
режим,като едновременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за
преобразуване на нощния труд в дневен. СЕС е изложил становище ,че не се налага да се
приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците в публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда.При всички случаи обаче ,ако това е така ,в полза на
тези работници трябва да има други мерки за защита ,които да компенсират това. По
настоящото дело е установено,че в ЗМВР такива мерки за защита не са предвидени и
липсва изрична регламентация за възможността положеният труд да бъде възмезден.
Сочените от въззивника аргументи досежно наличие на компенсаторни механизми,с
оглед спецификата на служебните правоотношения,като например: по-голям размер на
основния платен годишен отпуск и допълнителен платен отпуск; обезщетения при
пенсиониране и др. ,предвидени в ЗМВР за служителите не се споделят от съда, тъй като те
не представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и
решението на СЕС по преюдициалното запитване. Такива придобивки ползват вси
служители на МВР,а не само служителите,полагащи нощен труд и на тях не може да се
придава качеството на обезщетение,след като не са насочени специално към категорията
служители,полагащи нощен труд,нито пък се предоставят поради и съобразно
продължителността на труда им през нощта. За съда се налага извод, че нощният труд
,полаган от служителите в МВР следва да бъде обезщетяван, но в българското
законодателство няма предвидено такова обезщетение,което да компенсира своеобразната
тежест на нощния труд на служителите на МВР,нито пък има методология за изчисление на
такова обезщетение. В т.76 от решението на СЕС е изложено,че аргументът за липсата на
механизъм за преобразуване ,обяснен със съображения от правен и икономически порядък,
не отразява допустима от закона цел,годна за обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането /доколкото в запитването няма данни в тази насока,а се
акцентира върху абстрактни категории работници /.
Водим от горните мотиви, настоящият съдебен състав намира, че исковата
7
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание,както правилно е приел и БРС. По отношение на размера решението на БРС също
е правилно. Приетата по делото СИЕ не е оспорена от въззивника, поради което и БОС
възприема заключението на вещото лице.
В заключение и като взе предвид, че направените от настоящия съдебен състав
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено
като правилно,законосъобразно и обосновано.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемия
С. П. да му бъдат присъдени и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.Представени са доказателства за заплатен хонорар на адвокат С. К. в размер
на 480 лева с ДДС,които разноски съдът присъжда в полза на въззиваемия.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от горните мотиви ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2603 от 17.11.2022г. постановено по гр.д.№
5644/2022г.по описа на БРС
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Бургас,представлявана от директора К*К* да заплати на С. К. П.
с ЕГН-**********, със съдебен адрес:гр.Б****- адв.С. К. сума в размер на 480 лева с
ДДС,представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8