№ 45246
гр. София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110166939 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. Л. Б. срещу „А.Т.Е.Г.“ АД, с
която е предявен главен иск с правнo основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да се
признае за установено, че между страните няма валидно сключен договор за кредит.
Предявен е евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с който се иска да се признае нищожността на Договор за
потребителски кредит № 671023/21.05.2024 г. поради противоречие на закона и неправилно
посочен ГПР.
Предявен е и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че В. Л. Б. не дължи на „А.Т.Е.Г.“ АД неустойка в размер на 441,36 лв.,
договорна лихва в размер на 54,32 лв., както и такси в размер на 70 лв. по Договор за
потребителски кредит № 671023/21.05.2024 г.
Съдът намира, че от исковата молба не става ясен начинът на съединяване на
евентуалните искове, като на ищеца следва да се дадат указания в тази връзка.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, с който моли за
осъждането на В. Л. Б. да му заплати сумата в размер на 700 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № 671023/21.05.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на подаването на насрещната искова молба (10.04.2025 г.) до окончателното плащане
на вземане.
Ответникът е предявил и евентуален насрещен осъдителен иск с правно основание
чл. 23 ЗПК в случай, че Договор за потребителски кредит № 671023/21.05.2024 г. бъде
прогласен за нищожен, с който моли за присъждането на чистата стойност на главницата по
кредита в размер на 700 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на
насрещната искова молба (10.04.2025 г.) до окончателното плащане на вземане.
Ищецът твърди, че след телефонни разговори, проведени с ответното дружество, е
разбрал, че има сключен Договор за потребителски кредит № 671023/ 21.05.2024 г. Оспорва
да е подписвал такъв договор, както и общите условия към него и погасителен план да са му
били предоставени. Твърди, че не е имало насрещно волеизявление на страните за
сключването на такъв договор. Оспорва да е отправял искане до ответника за получаване на
парични средства. Сочи, че ответникът не му е предоставял никаква предварителна
информация относно договора. В случай, че се установи, че такъв договор е бил сключен
действително, моли същият да бъде прогласен за нищожен. Твърди, че договорът предвижда
1
заплащането на неустойка, която противоречи на закона и на добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като постига
единствено неоснователно обогатяване за кредитора. На следващо място твърди, че в
нарушение на закона ответникът не е включил начислената неустойка в размера на ГПР,
като по този начин действителният размер надхвърлял допустимия максимален такъв по чл.
19, ал. 4 ЗПК, което води до нищожност на целия договор на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Счита, че в случай, че неустойката е включена в ГПР същият става
6357,6653 % или над 127 пъти максимално допустимия размер съгласно закона. Счита, че
размерът на неустойката е прекомерно висок. Твърди, че в противоречие с повелителната
разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК са и клаузите в договора за кредит и общите условия към
него, които предвиждат заплащането на такси и услуги по договора. Счита, че тъй като
допълнителните такси касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към
бъдещи несигурни събития, а освен това са неясно формулирани, уговарянето им е в
нарушение на императивните разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК. С оглед
гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Твърди, че на 21.05.2024 г. между него, в качеството му на
кредитодател, и В. Л. Б., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за кредит
№ 671023. Договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от
разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит е сключен във
формата на електронен документ и правоотношението се е реализирало при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на
„А.Т.Е.Г.” АД. Сочи, че сключването на договора е осъществено по инициатива на ищеца,
който е регистрирал свой профил в системата на „А.Т.Е.Г.“ АД, като е получил уникално
потребителско име и парола. При регистрацията си ищецът е получил уникален ПИН, както
и код за потвърждение на предоставения от него имейл адрес. След като профилът му е бил
потвърден, ищецът е попълнил заявка за кредит, в която е попълнил личните си данни.
Твърди, че след проверка на предоставената от ищеца информация и след проверка в
Централния кредитен регистър, ответникът е одобрил искането за кредит, като са
генерирани Договор за кредит № 671023, заедно с приложимите Общи условия на „А.Т.Е.Г.“
АД, също така Стандартен Европейски формуляр и погасителен план. Оспорва твърденията
на ищеца за нищожност на сключения договор. Твърди, че начисляването на неустойка в
настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита -
поръчители или банкова гаранция, поради което не следвало да бъде включена към ГПР.
Счита, че посоченият годишен процент на разходите по договора за кредит в размер на 65,00
% е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Твърди, че начислената неустойка представлява
адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
предостави обезпечение по договора за кредит. Сочи, че в договора изрично е посочено, че
неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение,
респективно ако кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и
след изтичането на срока за неговото представяне, неустойката спира да се начислява. В
допълнение на това твърди, че размерът на неустойката е съразмерен на обезпечителната и
обезщетителната функции на неустойката. Посочва, че уговорената неустойка е
компесаторна при неизпълнение на договорно задължение, като страните са акцентирали на
обезщетителната й функция. Сочи, че неустойката е индивидуално уговорена между
страните, което я прави действителна клауза. Твърди, че размерът на ГПР по кредита е
правилно изчислен. Възразява срещу твърдението, че предвидената такса в Приложение № 4
към договора за кредит е недействителна. Сочи, че таксата е дължима от всички
потребители, които подават заявки за кандидатстване за кредит, независимо от резултата от
2
подадената заявка, а именно дали заявката е приета или на потребителя е отказано
сключването на договор за кредит с кредитодателя. Твърди, че таксата отговаря на всички
изисквания на ЗПК. С оглед всичко изложено счита, че сключеният договор е изцяло
действителен, поради което предявените от ищеца искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца за
заплащането на дължимата главница по договора за кредит. Отново подробно е изложил
обстоятелства относно начина на сключване на договора за кредит и посочва, че между
страните е възникнало валидно правоотношение. Сочи, че съгласно сключения между
страните Договор за потребителски кредит № 671023, кредитополучателят е получил
паричен заем в размер на 700 лв. чрез „Изипей“ АД, като се е задължил да заплаща редовно,
изцяло и в срок погасителните вноски. Кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита
си със седем 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 22.05.2024 г.
до 21.12.2024 г. и при условията, договорени между страните. Твърди, че от страна на
кредитополучателя е налице пълно неизпълнение на задълженията към кредитора.
Претендира падежиралата и непогасена главница в размер на 700 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявения насрещен иск, с който
ответникът го оспорва. Поддържа доводите си, че не е подписвал заявлението за сключване
на договор между страните. Твърди, че при кандидатстване по договора доставчикът е бил
длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията, което той не е сторил. С
оглед на това моли за отхвърляне на предявения насрещен иск.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е докаже
правния си интерес от иска – че ответникът претендира вземания във връзка с Договор за
потребителски кредит № 671023/ 21.05.2024 г., а в тежест на ответника е да докаже, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за
потребителски кредит № 671023/21.05.2024 г., сключен при спазване на изискванията на
ЗПФУР.
По евентуално иск предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване: сключването на Договор за потребителски кредит № 671023/21.05.2024 г.
със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на
императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че
клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при
сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в
състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че В. Л. Б. не дължи на „А.Т.Е.Г.“ АД неустойка в размер на 441,36 лв.,
договорна лихва в размер на 54,32 лв., както и такси в размер на 70 лв., в тежест на ищеца е
докаже твърденията в исковата си молба, че уговорената неустойка противоречи на
императивни разпоредби на закона и представлява неравноправна клауза, както и че
противоречи на добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта,
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за
предотвратяване на несправедливото обогатяване, както и че клаузите на договора за
заплащането на такси и услуги противоречат на императивни разпоредби на закона - ЗПК.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че
клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при
сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в
състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
3
По предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, евентуално чл. 23 ЗПК, в тежест на ищеца по него
е да докаже наличието на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба
съдържание, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите
изисквания на ЗПФУР (че е предоставил информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР,
както и е получил съгласието на потребителя за сключването на договора); 2./ кредиторът да
е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски
кредит; 3./ настъпила изискуемост на задълженията по договора и техния размер.
Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на
страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за
евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да приеме представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза във връзка с
извършваните плащания по договора, както и за изясняване на въпроса относно начина на
формиране на ГПР. Доколкото ответникът е предявил насрещен иск и претендира суми по
договора, то направеното от ищеца искане е относимо и допустимо и следва да бъде
уважено. На основание чл. 195, ал. 1 ГПК вещото лице следва да отговори и на служебно
поставения въпрос: усвоена ли е сумата по процесния договор за потребителски кредит от
ищеца и при положителен отговор – на коя дата
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба с вх. № 360264/11.11.2024 г., като
УКАЗВА на ищеца В. Л. Б. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с
писмена молба, с препис за насрещната страна, да поясни дали искът с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че В. Л. Б. не дължи на „А.Т.Е.Г.“ АД неустойка
в размер на 441,36 лв., договорна лихва в размер на 54,32 лв., както и такси в размер на 70
лв., е предявен като евентуален спрямо иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с който се иска да се признае нищожността на
Договор за потребителски кредит № 671023/21.05.2024 г., или като кумулативно съединен с
него, като ако поддържа, че исковете са кумулативно съединени – да обоснове правния си
интерес от предявяване на самостоятелен иск за установяване недължимост на неустойка,
договорна лихва и такси по договора, предвид че при евентуално уважаване на иска за
прогласяване недействителността на договора между страните няма да има спор относно
дължимите по същия суми.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок съдът ще
приеме, че исковете са предявени в условията на евентуалност и ще ги разгледа в
поредността, посочена в исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 03.12.2025 г. от
11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
4
исковата молба, като вещото лице отговори и на служебно поставения въпрос: усвоена ли е
сумата по процесния договор за потребителски кредит от ищеца и при положителен
отговор – на коя дата, при депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца по сметка на
Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б., тел. ********, специалност: счетоводна
отчетност, която да се уведоми за експертизата и да се призове за откритото съдебно
заседание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, могат да
вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно
в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5