№ 275
гр. Шумен, 07.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
в присъствието на прокурора Р. Ил. Р.
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20243600100168 по описа за 2024 година
Депозирана е искова молба от Д. М. А. от гр. Шумен, в която твърди, че на 17.09.2014
г., около 7.00 часа, в дома му в гр. Шумен, ул. .... № 6, където живеел с майка си и брат си,
било извършено претърсване от полицейски служители от РПУ – Шумен. Били претърсени
всички стаи и описани и иззети банкноти на стойност 4 940 лева. За претърсването бил
съставен протокол, в който било посочено, че е приключило в 9.55 часа. След това полицаите
му разпоредили да осигури достъп до наследствената му къща в с. Дибич, ул. .... № 15,
където също било извършено претърсване в периода от 10.25 до 10.45 часа. И двете
претърсвания били във връзка с образуваното срещу него ДП № ...013 г. по описа на ОД на
МВР – Шумен, преписка вх. № .../2013 г. по описа на ШОП, впоследствие преобразувано в
ДП № ....2018 г. на ОСлО при ШОП. Още същия ден и впоследствие още няколко пъти бил
разпитван, като на 27.11.2015 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № ...013 г. по описа на
ОД на МВР - Шумен, за извършено през периода 2006 г. – 17.12.2013 г. престъпление по
чл.252, ал.2, пр. ІІ от НК, вр. ал.1, пр. І от НК. Впоследствие, на 24.02.2017 г. бил привлечен
като обвиняем отново по същия текст от НК, но с корекции. На 24.04.2017 г. от ШОП бил
внесен обвинителен акт срещу него за посоченото престъпление, по който било образувано
НОХД № .../2017 г. по описа на ШОС, като с разпореждане № 286/28.04.2017 г. бил предаден
на съд. С присъда № 6/08.03.2018 г. по НОХД № .../2017 г. на ШОС бил признат за виновен
за извършено деяние, изразяващо се в това, че в периода от началото на 2006 г. до 17.01.2013
г., в гр. Шумен, като физическо лице, без съответно разрешение е извършвал по занятие
банкови сделки, поради което и на основание чл.252, ал.2, пр. І и ІІ от НК, вр. ал.1, пр. І от
НК, вр. чл.55 от НК му било наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от 3
години като, на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание било
1
отложено за срок от 5 години. С решение от 14.07.2018 г. по ВНОХД № .../2018 г. по описа
на ВАпС, присъдата по НОХД № .../2017 г. на ШОС била отменена и делото върнато за ново
разглеждане на първоинстанционния съд. С определение от 18.09.2018 г. по НОХД № ...2018
г., съдебното производство било прекратено и делото върнато за отстраняване на допуснати
нарушения. На 28.11.2018 г. бил внесен втори обвинителен акт срещу него за престъпление
по чл.252, ал.2, пр. І и ІІ от НК, вр. ал.1, пр. І от НК, по който било образувано НОХД №
.../2018 г. по описа на ШОС, като с разпореждане № 355/07.12.2018 г. бил предаден на съд. С
присъда № 8/24.04.2019 г. по НОХД № .../2018 г. на ШОС бил признат за виновен в това, че
през периода от началото на 2008 г. до 17.12.2013 г., в гр. Шумен е извършил деяние по
чл.252, ал.1 от НК, за което му било наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от
2 години и 6 месеца, изпълнението на което било отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК
за изпитателен срок от 4 години. С присъда № 158/25.11.2019 г. по ВНОХД № 244/2019 г.
на ВАпС, присъдата по НОХД № .../2018 г. на ШОС била изменена, като наложеното му
наказание било намалено на 2 години лишаване от свобода. В останалата й част присъдата
била потвърдена. С решение № 27/16.04.2020 г. по НД № 70/2020 г., І н.о. на ВКС,
решението по ВНОХД № 244/2019 г. на ВАпС било отменено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. С решение №
260026/04.09.2020 г. по ВНОХД № 109/2020 г. на ВАпС, присъда № № 8/24.04.2019 г. по
НОХД № .../2018 г. на ШОС била изменена, както следва: прилага закон за същото наказуемо
престъпление по чл.252, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК оправдава подсъдимия по
обвинението за предоставен заем в размер на 5 000 лева на В.К., като потвърждава
присъдата в останалата част. С решение № 194/15.04.2021 г. по НД № 856/2020 г., ІІ н.о. на
ВКС, решението на ВАпС по ВНОХД № 109/2020 г. било отменено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. С присъда №
4/31.03.2022 г. по ВНОХД № 136/2021 г. на ВАпС присъда № 8/24.04.2019 г. по НОХД №
.../2018 г. на ШОС била отменена, като бил признат за невиновен по внесеното обвинение и
оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.252, ал.1 от НК. С решение №
50135/13.01.2023 г. по НД № .../2022 г., ІІІ н.о. на ВКС, присъда № 4/31.03.2022 г. по ВНОХД
№ 136/2021 г. на ВАпС била оставена в сила, като решението е окончателно. До
приключване на наказателното производство имал определена мярка за неотклонение „
подписка „, като след повдигане на обвинението му била направена полицейска
регистрация. За започналото срещу него наказателно производство разбрал при
претърсването в дома му на 17.09.2014 г., при което участвали около 10 полицейски
служители и няколко полицейски коли. Това станало обект на внимание от съседите и
преминаващите по улицата граждани. От 2002 г. майка му С.Н.А..а имала регистрация на
сърдечно заболяване и страдала от нарушение на сърдечния ритъм, надкамерна тахикардия,
хипертонична болест, нарушение на сърдечния ритъм, поради което по време на
претърсването се притеснявал да не получи криза или нещо по-лошо. Брат му също бил със
синусова тахикардия. Времето от 17.09.2014 г. до произнасяне на решение №
50135/13.01.2023 г. по НД № .../2022 г. на ВКС е повече от 8 години и 3 месеца.
Наказателното производство се водело с висока интензивност, като били произнесени общо
2
9 съдебни акта. В хода на това производство бил многократно призоваван на разпит и били
проведени общо 23 съдебни заседания. Всяко призоваване и съответното му явяване в
полицията и в съдебни заседания му причинявало тревога и силно притеснение. Не можел да
спи, започнал да употребява успокоителни, понякога заспивал и с помощта на алкохол.
Грижел се и за майка си, която също била в постоянен стрес и поддържащо лечение.
Допълнителен източник на напрежение и стрес било и това, че останал без доходи, тъй като
след образуване на делото преустановил дейността си, изразяваща се в търговия с перилни
препарати и безалкохолни напитки, понеже доставчиците му отказвали доставки предвид, че
е обвинен и няма търговска регистрация. Освен това, предвид това, че бил обвиняем и нямал
търговска регистрация, на три от проведените избори за НС в дома му идвали служители на
РПУ – Шумен, които задължили него и брат му да подпишат декларации, че няма да купуват
гласове, въпреки, че той не се занимавал с такава дейност. Преди образуване на ДП от него
имало завадени изпълнителни дела срещу длъжници по предоставените им заеми, но след
това спрял дейността си изцяло. Информацията, че срещу него се води наказателно
производство добила широка известност сред неговите приятели и познати. В медиите
имало публикации за всяко движение на делото с негативни коментари за него, като изрично
се сочело, че информацията е предоставена от Окръжна прокуратура – Шумен и съда.
Чувствал се притеснен, избягвал контакти, опитвал се да крие от близките си. Срамувал се
като виждал погледите на хората и чувал да говорят за него, че има наказателно дело и ще го
съдят. Спрял да излиза от дома си, ограничил всичките си контакти. Всичко това довело до
прекратяване на връзката му с неговата приятелка. След образуване на делото всички
длъжници без изключение, на които бил дал пари в заем спрели да плащат, въпреки че имал
договор за заем с всеки от тях. Получил намеци и заплахи, че ако си поиска парите ще
последва жалба срещу него в прокуратурата и ще бъде върнат в затвора. Останал без
никакви доходи и се издържал от пенсията на майка си. Това състояние продължило до края
на делото с постановяване решението на ВКС от 13.01.2023 г.. При повдигане на
обвинението му била направена полицейска регистрация, която била снета със заповед №
з286з-641/23.02.2023 г. на ГДНП. За организацията на адвокатската му защита пред съда
направил разходи за адвокатско възнаграждение по пълномощно по НОХД № .../2017 г. на
ШОС, в размер на 800 лева, върху които претендира и лихва за забава считано от 13.01.2023
г.. При проведеното в дома му на 17.09.2014 г. претърсване била иззета като веществено
доказателство сумата от 4 940 лева, която му била върната на 14.09.2023 г., поради което
претендира законна лихва върху нея за периода 17.09.2014 г. – 14.09.2023 г., в размер на 4
567.98 лева, ведно със законната лихва от 14.09.2023 г.. След образуване на делото една от
длъжниците, с която имал сключен договор за заем от 14.08.2013 г., изменен с допълнително
споразумение от 15.11.2014 г., а имено Й. П. И. от гр. Шумен отказала да плаща и не могъл
да си получи сумата, тъй като тя и съпругът й подали жалба срещу него и била образувана
преписка № 372000-24210/2021 г. на ОД на МВР, по която двамата с брат му били разпитани.
След приключване на НОХД № .../2018 г. по описа на ШОС отправил до длъжницата
нотариална покана, връчена й на 15.01.2024 г., но тя не се отзовала на същата. Причината да
не може да си получи заетата сума по граждански ред била именно в повдигнатото му
3
обвинение, тъй като се страхувал да не последва оплакване и да му бъде променена мярката
за неотклонение, за което бил предупреден. Заемът бил с изтекла погасителна давност, но не
поради бездействие от негова страна, а защото не можел да извършва правни действия
поради повдигнатото му обвинение и жалбата на съпруга на Й. П. И.. Ето защо, за него е
настъпила щета в размер на 5 000 лева, която е в пряка причинна връзка с воденото
наказателно дело. Сумата е дължима ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба. Претендира и сумата от 500 лева – платена глоба по ВНОХД № 136/2021 г.
на ВАпС, както и разходи за транспорт, както следва: до София за заседание на ВКС - 3 пъти
по 100 лева, или общо 300 лева и до Варна за седем заседания на ВАпС - общо 220 лева.
Позовавайки се на изложеното, моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 13.01.2023 г.,
както и обезщетение за имуществени вреди, както следва: сумата от 800 лева, ведно със
законната лихва от 13.01.2023 г., сумата от 4 576.98 лева, ведно със законната лихва от
14.09.2023 г., сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба, сумата от 500 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба и
сумата от 520 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратура на РБ, чрез прокурор Р. Р.
от Окръжна прокуратура – Шумен, в който ответникът оспорва исковите претенции като
недоказани по основание и размер, по съображения, че липсват доказателства за наличие на
твърдените от ищеца неимуществени вреди и, че те са в пряка и непосредствена причинна
връзка с воденото срещу него наказателно производство, а претендирания размер на
обезщетението е завишен. Освен това, счита, че са налице основания за прилагане на чл.5 от
ЗОДОВ, тъй като ищецът е дал повод за наказателното преследване срещу него и виновно е
допринесъл за евентуалното си увреждане. По отношение на обезщетенията за имуществени
вреди, възразява за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по
НОХД № .../2021 г. на ШОС. Относно сумата от 4 576.98 лева намира, че неосъществяването
само на една несигурна и очаквана полза не може да бъде предмет на обезщетяване и
оспорва като неоснователна и недопустима акцесорната претенция за законна лихва върху
обезщетението за пропуснати ползи, тъй като присъждането на лихва върху лихва би довело
до анатоцизъм. Претенцията за сумата от 5 000 лева е изцяло неоснователна, тъй като
неизпълнението на облигационно задължение не е в пряка и непосредствена причинна
връзка с повдигнатото на ищеца обвинение. Заплатената от ищеца глоба в размер на 500
лева, наложена от ВАпС няма отношение към повдигнатото обвинение и действията на
органите на прокуратура. Наложената глоба е във връзка с извършено от него грубо
нарушение на реда в съдебна зала и опит да наруши тайната на съвещанието – извършен
нерегламентиран запис на съдебно заседание, без да е било направено такова искане.
Претенцията за сумата от 520 лева е изцяло неоснователна, тъй като ищецът не е ангажирал
доказателства за извършени транспортни разходи за съдебни заседания на ВКС и ВАпС.
Предвид изложеното, моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
4
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди и акцесорни искове с правно основание чл.84 от ЗЗД, за лихва за
забава.
Исковете са предявени с редовна искова молба, от и срещу надлежно легитимирано
лице, допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: С постановление от 30.12.2013
г. е било образувано досъдебно производство № ...013 г. по описа на ОД на МВР по ПП №
.../2013 г. по описа на ШОП срещу ищеца Д. М. А. за престъпление по чл.252, ал.2, пр. ІІ, вр.
ал.1 от НК. С постановление от 31.10.2013 г. на прокурор при ШОП са били обединени ДП
№ ...013 г. и ДП № 1104/2014 г. по описа на ОД на МВР, образувано по ПП № 1976/2014 г.,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.252, ал.1 от НК. На 17.09.2014
г. по посоченото ДП е било проведено претърсване и изземване в обитаваното от ищеца
жилище на адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 6, както и в собствения му недвижим имот на
адрес: с. Дибич, общ. Шумен, ул. „....“ № 15, при което в първото жилище са били открити и
иззети 148 бр. банкноти, с номинал 2, 10, 20, 50 и 100 лева, на обща стойност 4 940.00 лева,
които с постановление от 11.11.2014 г. на старши разследващ полицай при ОД на МВР –
Шумен са били предадени за пазене в ТБ „ ОББ „. На 17.09.2014 г. е бил проведен разпит на
ищеца и неговия брат – свид. Х.М.А... С постановление от 07.11.2015 г. на старши
разследващ полицай при ОД на МВР – Шумен ищецът е бил привлечен като обвиняем по
ДП № ...013 г. за престъпление по чл.252, ал.2, пр. ІІ, вр. ал.1 от НК. На 27.11.2015 г.,
08.12.2015 г., 19.01.2016 г. и 21.01.2016 г. ищецът е бил разпитан като обвиняем по
повдигнатото му обвинение. С постановление от 24.02.2017 г. на старши разследващ
полицай при ОД на МВР – Шумен ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № ...013 г.
за престъпление по чл.252, ал.2, пр. І и пр. ІІ, вр. ал.1, пр. І от НК, във връзка с което е бил
разпитан на 24.02.2017 г.. С протокол от 28.02.2017 г. на ищеца е било предявено
разследването по ДП № ...013 г., като на 01.03.2017 г. старши разследващ полицай при ОД на
МВР е изготвил мнение за предаването му на съд по повдигнатото обвинение. На 27.04.2017
г. срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.252, ал.2, пр.
І и пр. ІІ, вр. ал.1, пр. І от НК, по повод на което е било образувано НОХД № .../2017 г. по
описа на ШОС. С разпореждане № 286/28.04.2017 г. по това дело ищецът е бил предаден на
съд и е било насрочено предварително изслушване, на което подсъдимият се е явил с
упълномощения от него адвокат П. П. от ШАК, съгласно пълномощно и договор на правна
защита и съдействие от 30.05.2017 г. / л.27 от делото/. По делото са били проведени общо 8
бр. открити съдебни заседания, като с присъда № 6/08.03.2018 г. ищецът е бил признат за
виновен в това, че от началото на 2006 г. до 17.12.2013 г., в гр. Шумен, като физическо лице,
без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква
такова разрешение съгласно чл.1, ал.1, т.4 от ЗБ, уведомяване на БНБ съгласно чл.3 от ЗКИ и
регистрация в БНБ съгласно чл.3а от ЗКИ, а именно отпуснал обезпечени заеми с ипотека на
Н.М.Х. В.Б.К. Д.К.Ж. С.С.Ч. Б.Й.Б. и А.Х.Д. както и заеми срещу лихва на Х.М.Д., Н.М.Х.
5
В.Б.К. Д.М.С., М.С.С. П.Г.Д. П.Н.Г. Й. П. И. и А.Б.С., като с дейността си причинил другиму
значителни вреди и получил значителни неправомерни доходи, общо в размер на 6 461.23
лева, поради което и на основание чл.252, ал.2, пр. І и пр. ІІ, вр. ал.1, пр. І от НК, вр. чл.55 от
НК му е било наложено наказание лишаване от свобода от три години, чието изпълнение е
било отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години и е бил осъден да
заплати разноски в размер общо на 887 лева. Присъдата е била обжалвана от ищеца, по
повод на което е било образувано ВНОХД № .../2018 г. по описа на ВАпС. По това дело е
било проведено едно открито съдебно заседание – на 14.06.2018 г., на което подсъдимият е
присъствал лично и с адв. П. П.. С решение № 137/16.07.2018 г. по ВНОХД № .../2018 г. на
ВАпС присъда № 6/08.03.2018 г. по НОХД № .../2017 г. по описа на ШОС е била отменена,
като делото е било върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. След връщане
на преписката е било образувано НОХД № ...2018 г. по описа на ШОС, по което е било
проведено едно открито съдебно заседание. С протоколно определение № 245/18.09.2018 г.
делото е било прекратено и производството върнато на прокурора за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения. С постановление на прокурор при ШОП ДП № ...013 г. е
било иззето от ОД на МВР и е било предадено за допълнително разследване на ОСлО при
ШОП, по повод на което е било образувало сл.дело № ....2018 г. по описа на ОСлО – Шумен.
С постановление от 15.11.2018 г. при ОСлО ищецът е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.252, ал.2, пр. І и пр. ІІ, вр. ал.1, пр. І от НК, като на 22.11.2018 г. същият
е бил разпитан в качеството на обвиняем и му е било предявено разследването по
следственото дело. На същата дата от следовател при ОСлО е било изготвено и
заключително постановление с мнение за предаване на обвиняемия на съд. На 30.11.2018 г.
срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл.252, ал.2, пр. І и пр. ІІ, вр.
ал.1, пр. І от НК, въз основа на който е било образувано НОХД № .../2018 г. по описа на
ШОС. По това дело са били проведени пет открити съдебни заседания, като с присъда №
8/24.04.2019 г. ищецът е бил признат за виновен в това, че през периода от началото на 2008
г. до 17.12.2013 г., в гр. Шумен, като физическо лице, без съответно разрешение, извършвал
по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, уведомяване на БНБ
съгласно чл.3 от ЗКИ и регистрация в БНБ съгласно чл.3а от ЗКИ, като от деянието си
получил неправомерни доходи от Валентина Богданова Костова в размер на 700 лева, от
Х.М.Д., в размер на 1 943.63 лева, от Д.М.С., в размер на 160 лева, от П.Г.Д. в размер на
28.14 лева, от П.Н.Г. в размер на 190 лева и от А.Б.С., в размер на 600 лева, общо в размер
на 3 621.77 лева и причинил вреди на посочените лица в размер общо на 2 313.63 лева,
поради което и на основание чл.252, ал.1 от НК, вр. чл.55 от НК е бил осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изтърпяване е било
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години, като е бил оправдан по
първоначалното обвинение, че през периода от началото на 2006 г. до края на 2007 г. е
извършвал по занятие банкови сделки, без разрешение съгласно разпоредбата на чл.1, ал.4
от ЗБ, че е отпуснал на Н.М.Х. от гр. Шумен четири заема и на М.С.С. от гр. Русе седем
заема, както и, че е извършил деянието по чл.252, ал.2, пр. І и пр. ІІ от НК, че е причинил
значителни вреди общо за 5 013.23 лева и получил значителни неправомерни доходи в
6
размер на 6 461.23 лева, и е бил осъден да заплати деловодни разноски в общ размер 1 007
лева. Присъдата е била обжалвана от ищеца, по повод на което е било образувано ВНОХД
№ 244/2019 г. по описа на ВАпС. По това дело е било проведено едно съдебно заседание – на
30.09.2019 г., на което подсъдимият се е явил лично, с упълномощения от него адвокат А.Д.
от ШАК. С решение № 158/25.11.2019 г. по същото дело, присъда № № 8/24.04.2019 г. по
НОХД № .../2018 г. по описа на ШОС е била изменена като е бил приложен закон за същото
наказуемо престъпление по чл.252, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК подсъдимият е
бил оправдан по обвинението за времето на престъплението – от началото на 2008 г. до
21.03.2008 г. и след края на 2011 г. до 17.12.2013 г., за инкриминираните заеми на Д.Ж. С.Ч.
Б.Б., А.Д., Й. И., за получени неправомерни доходи в размер на 3 621.77 лева и причинени
вреди в размер на 2 313.63 лева, и наказанието му е било намалено на две години лишаване
от свобода, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години.
Решението е било обжалвано от подсъдимия, по повод на което е било образувано НД №
70/2020 г., І н.о. на ВКС. По това дело е било проведено едно открито съдебно заседание –
на 24.02.2020 г., на което подсъдимият се е явил лично с пълномощника си адв. А.Д. от
ШАК. С решение № 37/16.04.2020 г. по същото дело, решение № 158/25.11.2019 г. по
ВНОХД № 244/2019 г. по описа на ВАпС е било отменено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното дирене, по повод на
което е било образувано ВНОХД № 109/2020 г. по описа на ВАпС. По това дело са били
проведени две открити съдебни заседания – на 19.06.2020 г. и на 10.07.2020 г., на които
подсъдимият се е явил лично с пълномощника си адв. А.Д. от ШАК. С решение №
260026/04.09.2020 г. по същото дело присъда № 8/24.04.2019 г. по НОХД № .../2018 г. по
описа на ШОС, изменена с решение № 158/25.11.2019 г. на ВАпС е била изменена като е бил
приложен закон за същото наказуемо престъпление по чл.252, ал.1 от НК и на основание
чл.304 от НПК подсъдимият е бил оправдан по обвинението за предоставен заем на В.К. в
размер на 5 000 лева. Решението на ВАпС е било обжалвано от подсъдимия, като е било
образувано НД № 856/2020 г., ІІ н.о. на ВКС, по което е било проведено едно открито
съдебно заседание – на 14.12.2020 г., на което настоящият ищец се е явил лично с
пълномощника си адв. А.Д. от ШАК. С решение № 194/15.04.2021 г. по това дело, решение
№ 260026/04.09.2020 г. по ВНОХД № 109/2020 г. по описа на ВАпС е било отменено делото
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебно
заседание, по повод на което е било образувано ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС. По
това дело са били проведени четири открити съдебни заседания – на 24.06.2021 г., 22.07.2021
г., 10.01.2022 г. и 31.03.2022 г., на които подсъдимият се е явявал лично с упълномощения от
него адв. А.Д. от ШАК. С присъда № 4/31.03.2022 г. по същото дело присъда № 8/24.04.2019
г. по НОХД № .../2018 г. по описа на ШОС е била отменена в частта, в която подсъдимият е
бил признат за виновен, че през периода от началото на 2008 г. до 17.12.2013 г., в гр. Шумен
е извършил деяние, наказуемо по чл.252, ал.1 от НК, вр. чл.55 от НК, за което му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години шест месеца, чието
изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири
години, както и в частта за разноските, като вместо нея подсъдимият е признат за невинен в
7
това че през периода от началото на 2008 г. до 17.12.2013 г., в гр. Шумен, като физическо
лице, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква
такова разрешение, уведомяване на БНБ съгласно чл.3 от ЗКИ и регистрация в БНБ
съгласно чл.3а от ЗКИ, като от деянието си получил неправомерни доходи общо в размер на
2 313.63 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по обвинението,
че е извършил престъпление по чл.252, ал.1 от НК. В останалата й част присъдата на ШОС е
била потвърдена. Присъдата на ВАпС е била протестирана от прокурор при ВАпП, по повод
на което е било образувано НД № .../2022 г., ІІІ н.о. на ВКС. По това дело е било проведено
едно открито съдебно заседание – на 20.10.2022 г., на което подсъдимият се е явил лично с
упълномощения от него адв. А.Д. от ШАК. С решение № 50135/13.01.2023 г. по същото дело
е била оставена в сила нова въззивна присъда № 4/31.03.2022 г. по ВНОХД № 136/2021 г. на
ВАпС. След постановяване на решението, с определение № 260001/07.02.2023 г. по НОХД
№ .../2018 г. по описа на ШОС, по молба на ищеца, съдът е разпоредил да му бъдат върнати
148 бр. банкноти с различен номинал на обща стойност 4 940 лева, иззети с протокол за
претърсване и изземване от 17.09.2014 г.. С разпореждане № 260008/13.06.2023 г. по същото
дело е било разпоредено посочените 148 бр. банкноти да бъдат върнати на ищеца след
вдигане на запора по ч.гр.д. № 382/2018 г. по описа на ШОС. След отмяна на допуснатото
обезпечение, банкнотите са били предадени на ищеца с протокол за приемане и предаване на
веществени доказателства от 14.09.2023 г..
От показанията на разпитаните по делото свидетели Х.М.А.. / брат на ищеца / и Б.Н.Б.
се установява, че образуването на наказателно производство срещу него било изненада за
ищеца, до степен, че при обиска на дома му в гр. Шумен му прилошало и се наложило да
получи медицинска помощ. През цялото времетраене на процеса същият се считал невинен,
поради което чувствал постоянно безпокойство и страх да не бъде осъден, както и безсилие
от това, че не е в състояние да докаже невинността си. Преди всяко явяване пред
следствените органи или пред съда ставал раздразнителен, сприхав, изпитвал безпокойство,
не можел да спи и се подготвял с дни. Освен това, от началото до края на производството
изпитвал силно притеснение за себе си и своите близки, особено за майка си, която страдала
от сърдечно заболяване и била във влошено здравословно състояние. Именно поради
желанието си да я предпази от допълнителен стрес, ищецът се въздържал да й споделя за
изживяванията си и умишлено избягвал възможността да потърси лекарска помощ по повод
състоянието си, като правел опити единствено да го поддържа с различни лекарства,
обикновено препоръчани му от брат му. Описаните негативни емоции довели до влошаване
на съня на ищеца и изпадането му в депресивни състояния, поради което започнал да
употребява алкохол и успокоителни лекарства. Към тези изживявания се насложили и
чувството за срам и неудобство пред приятелите и познатите му, тъй като воденото срещу
него наказателно производство във всичките му фази станало достояние на широката
общественост чрез множество публикации в различни средства за масова информация.
Освен това, на при провеждане на всички местни и парламентарни избори през периода,
полицейски служители посещавали него и брат му, за да подпишат декларация, че няма да
участват в купуването и продаването на гласове. Физическото и психично състояние на
8
ищеца били негативно повлияни и от обстоятелството, че след като били призовани като
свидетели от разследващите органи и разбрали, че е подсъдим за лихварство,
съконтрахентите му, които му доставяли безалкохолни напитки и перилни препарати, с които
търгувал спрели доставките си, а клиентите му престанали да го търсят, поради което
преустановил дейността си и практически останал без работа и без доходи. Повдигнатите му
обвинения и воденото срещу него наказателно производство станали причина ищецът да се
затвори в себе си, да намали до мининум контактите си и да избягва появата си на
обществени места, където било възможно да бъде разпознат.
От показанията на свидетелите Х.М.А.., Й. П. И. и Ж. В. И. и приложените договор за
паричен заем, нотариална покана, протокол за връчване на нотариална покана, разписка и 3
бр. удостоверения на ЧСИ се доказва и не се оспорва от ищеца, че същият не бил женен.
Живеел е преимуществено в с. Дибич, заедно с майка си, но пребивавал и в наследствения
им имот в гр. Шумен, където живеел брат му - свид. Х.А. Основната дейност на ищеца била
търговия с перилни препарати и безалкохолни напитки, които вземал на концесия. Освен
това предоставял парични заеми на различни физически лица срещу ипотека или заплащане
на лихва.
По делото са приложени 10 бр. публикации в различни сайтове през периода м. април
2017 г. – м. март 2018 г., свързани с воденото срещу ищеца наказателно производство,
базирани на информация от прокуратурата и съда..
Според заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, анализът на събраната от данните по делото
и психиатричното интервю информация дава основание да се счита, че воденото срещу Д.
А. наказателно производство с продължителен срок е предизвикало значим по интензивност
и времетраене субективен дистрес у него. Вследствие на това, въпреки отсъствието на
потвърждаваща диагнозата медицинска документация, може да бъде прието наличие на
развило се като последица психично заболяване Разстройство на адаптацията. Протрахирана
депресивна реакция. Съгласно Десетата ревизия на Международната класификация на
психичните разстройства това е „ Състояние на субективен дистрес и емоционално
разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в
периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците от стресогенно
жизнено събитие … Индивидуалната предразположеност или ранимостта на личността имат
по-важна роля като рисков фактор за появата и оформянето на симптомите на
разстройствата в адаптацията… независимо от това разстройството не би възникнало без
наличието на стресогенен фактор. Клиничната картина варира и включва депресивно
настроение, тревожност, безпокойство / или смесица от тях /; чувство за невъзможност за
справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване на съществуването
в настоящата ситуация; В някаква степен се нарушава извършването на рутинните
ежедневни дейности….Заболяването обикновено настъпва до един месец след преодоляване
на стресогенното събитие или жизнената промяна. „ По делото не са събрани данни
освидетелстваният да е преживял житейски събития или значими жизнени промени със
9
стресогенна характеристика, освен воденото срещу него наказателно производство. Липсва
и медицинска документация към обсъждания времеви период, която да потвърждава
съобщените симптоми, преживелищни феномени и поведенчески промени. Предвид
изложеното, експертът заключава, че получената осъдителна присъда, разгласяването в
средствата за масова комуникация на процеса, негативните спрямо личността на А.
характеристики в медийните коментари и възникналите социална изолация, засилена
тревожност при съдебни заседания, нарушения на съня, неприятни соматични усещания,
негативни преживявания, влошен материален статус са представлявали патогенна
констелация от фактори, довела до появата, развитието и протрахиралия ход на
горепосоченото гранично психично разстройство.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Според закона и трайната съдебна практика, възникването отговорността на Държавата
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с
който е приключило наказателното производство. Тази отговорност е следствие от
задължението на Прокуратура да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и
задължението й да доказва и установява в хода на съдебното производство виновността на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Когато основателността на обвинението не
е доказана по предвидения за това ред и се стигне до оправдателна присъда, то тогава
действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни и това е
основание за възникване гаранционната отговорност по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността на Държавата за вреди от дейността на правозащитните органи не се влияе от
това чрез кои органи тя е действала. Последното има значение единствено за процесуалната
легитимация на съответния орган да я представлява по исковете за обезщетение. Държавният
орган не участва по делото в качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му
на отговорен за виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент
на Държавата, чиято отговорност е безвиновна.
Съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, когато ищецът е
бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, цялото предприето срещу него
наказателно преследване е неправомерно, включително задържането му, дори то да не е
било отменено като незаконосъобразно в хода на наказателното производство. В тези случаи
е налице деликтът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и на ищеца се дължи едно глобално
обезщетение. Въз основа на горното, в трайно установената си практика съдилищата
приемат, че отговорността на Прокуратура обхваща всички онези вреди, които са търпени
от момента на привличане на лицето като обвиняем до окончателното му признаване за
невиновен. Солидарната отговорност на органите на досъдебното производство и органите
на прокуратура произтича пряко от разпоредбите на НПК, според които служебните им
правомощия са част от единна и взаимносвързана държавна дейност за разкриване на
престъпления, разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на закона, като в
задължение на прокурора е вменено да ръководи разследването, осъществявано от
10
разследващите органи и да упражнява постоянен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане, съответно - въз основа на извършените от разследващите органи
и ръководени от него действия, да прецени налице ли са основания за повдигане и
поддържане на обвинение срещу уличеното и привлечено като обвиняем лице или не.
Според изричните разпоредби на чл.4 и чл.5 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно
от длъжностното лице. Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, обезщетение не се дължи. Когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява.
Ищецът по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ дължи да установи при
условията на пълно и главно доказване вида и размера на претърпените от него вреди и, че
те са в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно преследване, за което е
бил оправдан или по отношение на което производството е било прекратено на посочените в
закона основания.
Според приетото с ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 13 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. №
3/2004 г. ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, по иска за обезщетение на
неимуществени вреди от незаконно обвинение (чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ) съдът определя
обезщетението по справедливост след преценка на всички конкретно проявени обективно
съществуващи обстоятелства с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключилото
наказателно дело. Понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. При исковете по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение;
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост,
за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му;
вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца
– има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и
стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и
обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент за
11
заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за
неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ се определя глобално за
всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с
оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него. В мотивите
към решението си, обаче съдът трябва да посочи всички конкретни обстоятелствата, които е
взел предвид, както и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.
Неимуществените вреди включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от време. Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени
права, блага или правно защитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Фактът на незаконно обвинение е достатъчен да
индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и
достойнство. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни
изживявания от незаконното обвинение – то ограничава възможността му да води обичайния
си начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така
притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности и личността,
както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, или други специфични
увреждания, с оглед на конкретни обстоятелства, те трябва да бъдат изрично посочени в
исковата молба, за да станат част от предмета на иска и ответникът да има възможност да
отговори, а съдът – да събере доказателства.
В конкретната хипотеза се установи, че в периода от 27.11.2015 г. до 24.02.2017 г.
срещу ищеца е било повдигнато и поддържано от органите на Прокуратура на Република
България обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.252, ал.2, пр.ІІ, вр. ал.1 от НК,
което впоследствие е било изменено в обвинение за престъпление по чл.252, пр.І и ІІ, вр.
ал.1, пр.І от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до десет
години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и
конфискация на част или на цялото имущество на дееца. Ищецът е узнал за започнатото
срещу него наказателно преследване на 17.09.2014 г., когато е било извършено претърсване
и изземване в два от обитаваните от него имоти в гр. Шумен и с. Дибич, общ. Шумен.
Наказателното производство е приключило на 13.01.2023 г., с постановяване на решение №
50135/13.01.2023 г. по н.д. № .../2022 г., ІІ н.о. на ВКС, като междувременно, с влязла в сила
на 10.05.2019 г. присъда № 8/24.04.2019 г. по НОХД № .../2018 г. по описа на ШОС
подсъдимият е бил оправдан по първоначалното обвинение, че през периода от началото на
2006 г. до края на 2007 г. е извършвал по занятие банкови сделки, без разрешение съгласно
12
разпоредбата на чл.1, ал.4 от ЗБ, че е отпуснал на Н.М.Х. от гр. Шумен четири заема и на
М.С.С. от гр. Русе седем заема, както и, че е извършил деянието по чл.252, ал.2, пр. І и пр. ІІ
от НК, че е причинил значителни вреди общо за 5 013.23 лева и получил значителни
неправомерни доходи в размер на 6 461.23 лева. В хода на воденото срещу ищеца досъдебно
производство същият е бил разпитван като обвиняем общо три пъти, като от страна на
Прокуратура на РБ срещу него са били внесени два обвинителни акта. Във връзка с
повдигнатите на същия и поддържани обвинения са били водени три първоинстанционни
наказателни дела, четири въззивни наказателни дела и три касационни дела, като въззивните
и касационни производства са били инициирани по жалби на подсъдимия, а срещу присъда
№ 4/31.03.2022 г. по ВНОХД № 136/2021 г. е бил подаден и протест от прокурора. В рамките
на визираните съдебни производства са били проведени общо 25 бр. открити съдебни
заседания. В хода на наказателното производство срещу ищеца не е била вземана мярка за
неотклонение.
Към момента на повдигане на незаконното му обвинение ищецът е бил на 42 години,
несемеен. Живеел е преимуществено в с. Дибич, заедно с майка си, но е пребивавал и в
наследствения им имот в гр. Шумен, където живеел брат му - свид. Х.А. По същото време
ищецът се занимавал с търговия с перилни препарати и безалкохолни напитки, които вземал
на концесия. Освен това предоставял парични заеми на физически лица срещу ипотека или
заплащане на лихва, но не считал това за свое занятие и нямал съзнанието, че дейността му
е незаконна, поради което бил силно изненадан, когато станал обект на наказателно
преследване, до степен, че при обиска на дома му в гр. Шумен му прилошало и се наложило
да получи медицинска помощ. Предвид това, през времето на образуваното и водено срещу
него наказателно производство се чувствал унизен, изпитвал безпокойство, страх да не бъде
осъден и безсилие от това, че не е в състояние да докаже невинността си. Преди всяко
явяване пред следствените органи или пред съда ставал раздразнителен, сприхав, изпитвал
безпокойство, не можел да спи и се подготвял с дни. Освен това, изпитвал силно
притеснение за себе си и своите близки, особено за майка си, която страдала от сърдечно
заболяване и била във влошено здравословно състояние. Именно поради желанието си да я
предпази от допълнителен стрес, ищецът се въздържал да й споделя за изживяванията си и
умишлено избягвал възможността да потърси лекарска помощ по повод състоянието си.
Изживените от него негативни емоции от повдигнатото му обвинение, водените срещу него
дела и множеството процесуални действия, в които трябвало да участва довели до
влошаване на съня му и изпадането му в депресивни състояния, поради което започнал да
употребява алкохол и успокоителни лекарства. Към тези изживявания се насложили и
чувството за срам и неудобство пред приятелите и познатите му, тъй като воденото срещу
него наказателно производство във всичките му фази станало достояние на широката
общественост чрез множество публикации в различни средства за масова информация,
данните за които били получени от органите на прокуратура или съда. Наред с това, при
провеждане на всички местни и парламентарни избори през периода, полицейски служители
посещавали него и брат му, за да подписват декларации, че няма да участват в купуването
13
и продаването на гласове. Физическото и психично състояние на ищеца били негативно
повлияни и от обстоятелството, че след като били призовани като свидетели от
разследващите органи и разбрали, че е подсъдим за лихварство, съконтрахентите му, които
му доставяли безалкохолни напитки и перилни препарати, с които търгувал спрели
доставките си, а клиентите му престанали да го търсят, поради което преустановил
дейността си и практически останал без работа и без доходи. Повдигнатите му обвинения и
воденото срещу него наказателно производство станали причина същият да се затвори в
себе си, да намали до мининум контактите си и да избягва появата си на обществени места,
където е възможно да бъде разпознат. След постановяване на окончателната оправдателната
присъда по повдигнатите му обвинения ищецът се почувствал оневинен, но не и
удовлетворен, тъй като изпитвал недоволство, че е бил обвиняван неоснователно в
продължение на повече от осем години и не може да получи подходящо възмездие за
изживения от него физически и психически стрес и претърпени загуби. В резултат, изпаднал
в състояние, отговарящо на критериите за Разстройство на адаптацията. Протрахирана
депресивна реакция.
Въз основа на изложеното, съдът достига до извод, че в периода от 27.112015 г. до
13.01.2023 г. ищецът е търпял, като пряка и непосредствена последица от воденото срещу
него наказателно преследване, неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес,
психически дискомфорт и физически страдания, породени от засягане на честта и
достойнството му, накърняване на доброто му име, уронване на вярата му в етичните и
морални ценности и в ролята на институциите при отстояването им в защита на
справедливостта, злепоставянето му в социума, накърняване нормалния ритъм на живот и
на възможността за пълноценни контакти и участие в обществения живот, снижаване на
личната му самооценка и на перспективите за успешна бъдеща реализация. В резултат от
изживените негативни събития и емоции, същият станал тревожен и затворен в себе си.
Чувствал постоянно напрежение, бил притеснен от изхода на делата и за отражението на
целия процес върху близките му, загубил съня си, започнал да употребява алкохол и
успокоителни лекарства, ограничил контактите си и избягвал появата си на публични места,
където би могъл да бъде разпознат. Чувствал се огорчен и засегнат от медийното
разгласяване на воденето срещу него наказателно производство, както и от липсата на
адекватното му отразяване. След окончателното приключване на съдебния процес не могъл
да превъзмогне изживените негативни емоции, поради което развил симптоми, отговарящи
на заболяването Разстройство на адаптацията. Протрахирана депресивна реакция.
Поради горното, съдът приема за доказано, че са налице предпоставките по чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за заплащане обезщетение на
ищеца за посочените вреди, което предпоставя основателност на иска.
Досежно размера на обезщетението, като съобрази тежестта на престъплението, за
което е било повдигнато обвинението; продължителността на наказателното преследване;
броя и продължителността на извършените с участие на лицето процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху него, с оглед на личността му,
14
ценностната му система, социалната му и семейна среда, както и върху обществената му и
професионална реализация и върху психичното му и здравословно състояние;
икономическите условия в страна през процесния период, както и, че по отношение на
ищеца не е била взета мярка за неотклонение и, че за част от повдигнатите му обвинения
същият е бил оправдан през м. април 2019 г., след което те не са били поддържани от
прокуратура, приема, че то следва да бъде определено в размер на 15 000 лева, за която сума
искът се явява основателен и следва да се уважи. За разликата от 15 000 лева до 30 000 лева,
претенцията е недоказана по размер, поради което следва да се отхвърли.
Върху определеното обезщетение се дължи законна лихва за забава за минало време,
считано от датата на постановяване на решение № 50135/13.01.2023 г. по н.д. № .../2022 г., ІІІ
н.о. на ВКС – 13.01.2023 г. до окончателното й плащане.
Относно възражението на ответника за наличие на предпоставките по чл.5 от ЗОДОВ,
съдът счита, че следва се отхвърли като бланкетно и изцяло недоказано.
По отношение претенцията за имуществени вреди, в трайната съдебна практика се
застъпва становището, че на основание чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички
понесени от лицето имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Съгласно чл.82 от ЗЗД, имуществените вреди са два вида – претърпени загуби,
изразяващи се в намаляване имуществото на увреденото лице или на неговата стойност, и
пропуснати ползи, съставляващи неосъществено увеличение на имуществото на увредения,
което се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало,
ако не бяха засегнати благата, т.е. ако вредоносното събитие не беше настъпило.
От доказателствата по делото се установи, че по НОХД № .../2017 г. по описа на ШОС
ищецът е бил представляван от адвокат П. П. от ШАК, съгласно пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 30.05.2017 г., за което му е заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева.
Предвид основанието на което е извършен посочения разход, следва да се приеме, че е
в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатите и поддържани срещу ищеца
незаконни обвинения, поради което съставлява имуществена вреда по смисъла на чл.4 от
ЗОДОВ, подлежаща на репариране на основание чл.2, ал.1, т.3 от с.з..
Ето защо претенцията за имуществени вреди в размер на 800 лева, представляващи
разходи за адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да се уважи.
Присъдената сума се дължи, ведно със законната лихва за забава, считано от 13.01.2023
г. до окончателното й плащане.
Относно възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца
адвокатски хонорар, съдът намира, че следва да се отхвърли като изцяло неоснователно,
предвид повдигнатото обвинение и фактическата и правна сложност на наказателното дело.
По иска на ищеца за заплащане на законната лихва върху сумата от 4 940 лева за
периода от 14.09.2014 г. до 14.09.2023 г., в размер на 4 576.98 лева, съдът съобрази, че се
претендира пропусната полза от задържане на определена парична сума, с която през
15
периода на задържането й ищецът не е могъл да оперира.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконни актове, действия и бездействия на
правозащитните органи, изчерпателно посочени в закона.
Вредите, които не са в причинно следствена връзка с незаконното обвинение за
извършено престъпление, не се обхващат от обезщетението за имуществени вреди по чл. 2,
ал.1, т. 2 ЗОДОВ и за тях държавата не отговаря.
Съгласно практиката на ВКС, пропуснатата полза като вид имуществена вреда,
настъпила в резултат на непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде
реализирано определено имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено
увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било
осуетено от деликта, съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която
увреденият е можел да получи от изпълнението на договор, осуетен от противоправното
поведение на делинквента /действие или бездействие/, така и всяка друга имуществена
облага, която със сигурност пострадалият би реализирал, ако вредоносното действие не би
настъпило. "Пропуснатата полза" е неосъщественото увеличаване на имуществото на
кредитора и представлява реална, а не хипотетична вреда. Съгласно ТР № 3 от 12.12.2012 г.
по т. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС това предположение винаги трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. За да бъдат обезщетени
пропуснатите ползи, като претърпени вреди, то същите трябва да са реално настъпили, а не
хипотетични вреди. Наличието на пропуснати ползи следва да се приема въз основа на
доказана възможност за сигурно увеличаване имуществото на търсещия обезщетение и не
може да се основава само на логическо допускане на евентуалното увеличаване на неговото
имущество. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за
настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с
допустимите доказателствени средства в процеса. Само ако бъде доказано, че имуществото
на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по
причина на противоправно действие или бездействие на ответника, само тогава претенцията
за обезщетение на пропуснати ползи може да се приеме за основателна. Тежестта на
доказване е на ищеца, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже при
условията на пълно главно доказване, така че да създаде у съда сигурно убеждение, че
твърденият факт е осъществен, че със сигурност би получил увеличаване на имуществото си
през процесния период, ако не беше настъпило увреждането.
В решение № 300/09.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2262/2018 г., IV г. о. на ВКС и
решение № 243/ 21.01.2020 г. по гр. д. № 1111/2019 г., III г. о. на ВКС е прието, че паричните
суми, които са иззети по реда на НПК и за които се претендира, че са били предмет на
престъплението, трябва да се върнат на притежателя им след оправдаването му с влязла в
сила присъда т. е. след като е установено, че престъпление няма. Парите подлежат на
връщане, макар да е съществувало процесуално основание за изземването им, тъй като в
16
действителност такова основание не е било налице. Връщането на паричните суми, които са
неоснователно отнети, е възстановяване на съществуващото положениe /restitutio in
integrum/. Вредите от неоснователното отнемане са загубите и пропуснатите ползи, които
кредиторът е търпял през времето, в продължение на което не е разполагал с отнетото.
Разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД урежда последиците от неизпълнението на изискуемо
парично задължение. Когато неоснователно се задържа парична сума, причинената
имуществена вреда - загуби и пропуснати ползи, е в размера на законната лихва за времето
на неоснователното задържане. Законната лихва се дължи винаги, когато паричното
задължение съществува и е изискуемо, независимо от какво e породено - сделка, деликт,
неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие и др. Разрешението е
идентично в случаите когато кредитор, разполагащ с изпълнителен лист, събере вземане,
чието съществуване впоследствие е отречено. Привидният кредитор, който е получил нещо
процесуално законосъобразно, но при липса на материалноправно основание, дължи
връщането на полученото без основание по чл.55 от ЗЗД. Тогава вземането за връщане на
недължимо платеното възниква с получаването му и от този момент става изискуемо,
поради което се дължи със законната лихва от получаването /т. 7 на ППВС № 1/28.05.1979 г./.
Същото важи и за отнетото от обвинения в извършване на престъпление, макар и по
законния ред, когато се установи, че липсва материалноправно основание за отнемането
/решение № 413/10.12.2012 г. по гр. д. № 1478/2011 г. на ВКС, IV г. о./.
В случая, се установи, че във връзка с воденето срещу ищеца наказателно
производство, с протокол от 17.09.2014 г. от дома му в гр. Шумен е била иззета като
веществено доказателство сумата от 4 940 лева, която не му е била върната до приключване
на делото в съдебна фаза, въпреки депозираните от негова страна молби до прокуратура и
съда, с посочени в тях различни основания. След влизане в сила на оправдателната присъда
по повдигнатото на ищеца обвинение, с разпореждане № 260001/07.02.2023 г. по НОХД №
.../2018 г. по описа на ШОС е било разпоредено сумата да му бъде върната. С разпореждане
№ 260008/13.06.2023 г. по същото дело, съдът е разпоредил връщане на сумата след вдигане
на запора по ч.гр.д. № 382/2018 г. на ШОС, по причина, че, с определение от 31.10.2018 г. по
това дело, същата е била запорирана като обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ срещу Д.
М. А.. С определение № 260015/07.07.2023 г. допуснатото по ч.гр.д. № 382/2018 г.
обезпечение е било отменено, като с протокол от 14.09.2023 г. за предаване на веществени
доказателства процесната сума е била предадена на ищеца.
В съответствие с установените факти, съдът приема, че, предвид постановената
оправдателна присъда, иззетата от ищеца сума в размер на 4 940 лева е била неоснователно
задържана за времето от 17.09.2014 г. до 14.09.2023 г., през който период същият е бил
лишен от възможността да реализира граждански плодове от нея, т.е. пропуснал е полза, в
размер на законната лихва върху сумата, което е пряка и непосредствена последица от
воденото срещу него наказателно преследване. Ето защо, визираната пропусната полза
представлява имуществена вреда за ищеца, за репарирането на която носи отговорност
ответника. В тази връзка, следва да се отбележи, че, видно от изложеното, сумата не е била
17
възстановена на ищеца въз основа на разпореждането на ШОС от 07.02.2023 г. по причина,
че е била запорирана по иск на КПКОНПИ, който е бил предявен именно на основание
повдигнатото и поддържано от прокуратура необосновано обвинение срещу същия, поради
което не са налице основания за изключване отговорността на ответника за периода от
посочената дата до 14.09.2023 г..
В съответствие с изложеното и след изчисляване с електронен калкулатор на
дължимата законна лихва върху сумата от 4 940 лева за периода от 17.09.2014 г. до
14.09.2023 г., съдът намери, че предявеният иск за сумата от 4 576.98 лева е изцяло
основателен и доказан по размер и следва да се уважи.
Върху посочената сума от 4 576.98 лева се дължи лихва за забава считано от датата на
завеждане на исковата молба – 15.04.2023 г. до окончателното й плащане. Претенцията за
присъждане на лихва за периода 14.09.2023 г. – 15.04.2023 г. е неоснователна поради липса
на забава на длъжника, което налага отхвърлянето й.
Относно претенцията за сумата от 5 000 лева, дължима по договор за паричен заем от
14.08.2013 г., сключен между ищеца, в качеството на заемодател и Й. П. И., в качеството на
заемополучател, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че на
посочената дата и между посочените лица е бил сключен писмен договор, по силата на
който ищецът е предоставил на свидетелката Й. И. сумата от 5 700 лева, подлежаща а
връщане в срок до 15.11.2013 г., без възнаграждение под формата на лихва, при уговорена
неустойка за забава в размер на 500 лева на месец, като изпълнението на задължението на
заемополучателката е било обезпечено с поръчителството на С.Ж.И.., нейна дъщеря.
Впоследствие, с допълнително споразумение от 14.11.2013 г., срокът за връщане на заема е
бил продължен до 15.11.2014 г.. Предоставянето на този заем е било включено като
съставомерно неправомерно деяние на ищеца по повдигнатите му обвинения за
престъпление по чл.252 от НК, по които е бил оправдан. В тази връзка ищецът твърди, че,
възползвайки се от воденото срещу него наказателно производство, заемополучателката не
му е върнала заетата сума, както и, че по същата причина той не е могъл да си потърси
сумата по съдебен ред, тъй като се е страхувал да не утежни положението си като подсъдим.
След постановяване на оправдателната присъда е поканил заемополучателката да му върне
парите, но тя отказала, предявявайки възражение за изтекла погасителна давност, поради
което невъзможността да получи заетата сума обратно е загуба, която е претърпял изцяло по
вина на ответника. По така наведените от ищеца твърдения, от приложените на л.63 - 70, т.
ІV от ДП разписки се установи, че от сключване на договора до м. април 2014 г.
заемополучателката е направила пет погасителни вноски от по 230 лева, или е заплатила на
ищеца общо 1 150 лева. От показанията на разпитаните свидетели Й. и Ж. И.и се установи,
че сумата по договора за заем е била използвана от съпруга на заемополучателката за
издаване на книга, както и, че И. преустановила плащанията по него, тъй като останала без
работа. От този момент, в продължение на пет години ищецът не потърсил остатъка от
дълга, а заемополучателката не извършвала плащания, тъй като не разполагала с банковата
му сметка. По повод на изтеглен от майката на свид. И. ипотечен кредит за сумата от 25 000
18
лева, с кредитодател свид. Х.А. който също бил частично погасен, ищецът и брат му
започнали да уговарят И. да продаде свой имот, за да уредят взаимоотношенията си във
връзка с визираните два договора за кредит. По този повод, през 2021 г. И. депозирал жалба
до ШОП срещу братята Х. и Д. А.и, че го изнудват да продаде имота си, за да погаси
задълженията на майка си по договора за ипотечен кредит. По жалбата била образувана
преписка № 2384/2021 г. по описа на ШОП, по която с прокурорско постановление от
14.03.2022 г. било отказано образуване на досъдебно производство, на основание чл.213,
ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.6 и чл.199 от НПК. В писмено обяснение от 25.02.2022
г. по посочената преписка / л.91 / ищецът е заявил, че Й. И. спряла да плаща задълженията
си по договора за кредит тъй като от болницата, в която работела изчезнали пари и в дома й
бил извършен обиск, а след това било заведено дело, както и, че не е предявявал претенции
за неизплатената сума по този договор, тъй като чакал съпругът й да продаде ипотекирания
етаж от жилището на майка му и да си уредят финансовите взаимоотношения.
При така установените факти, съдът приема, че уреждането на облигационните
отношения между Д. А. и свидетелката Й. И. по повод на сключения между тях договор за
заем от 14.08.2013 г. не е било повлияно пряко от воденото срещу ищеца наказателно
производство, като причината за неиздължаване на част от заетата сума от страна на
заемателката е поради обстоятелства от личен характер, които не са били обусловени от
наказателното преследване срещу кредитора й. От друга страна, до 2022 г. ищецът не е
реализирал правата си по договора по съдебен ред, тъй като е очаквал да получи доброволно
плащане, а не поради воденото срещу него наказателно производство. В тази връзка следва
да се отбележи, че повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение по чл.252 от НК
само по себе си не представлява пречка от обективен характер, която да ограничава правото
му да събере вземането си по договора за кредит по съдебен ред. Досежно твърдението на
ищеца, че не е реализирал защитата си, тъй като се е опасявал, че това би влошило
положението му на подсъдим, очевидно тези опасения са несъстоятелни предвид факта, че
първоначално повдигнатото му обвинение е било за предоставени общо 22 заема на 13 лица,
като конкретно по отношение дадения на свид. И. заем, в обвинителния акт е било посочено,
че за кредитополучателя не са произлезли вреди, което налага извод, че не е налице пряка
причинно следствена връзка между воденото срещу него наказателно преследване и
неиздължаването на кредита до датата на постановяване на оправдателната присъда. По
изложените съображения, съдът приема, че искът за сумата от 5 000 лева е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Относно претенцията на ищеца за сумата от 500 лева – заплатена глоба по ВНОХД №
136/2021 г. по описа на ВАпС се установи, че с протоколно разпореждане от 31.03.2022 г. на
подсъдимия е била наложена глоба в размер на 500 лева, за извършено от него грубо
нарушение, изразяващо се в изготвяне на нерегламентиран 20 минутен запис с телефон на
част от съдебното заседание, както и, че същият не е поискал отмяна на глобата и я
заплатил на части. Съобразявайки изложеното, съдът приема, че посоченото плащане
действително представлява имуществена загуба за ищеца, но то не се намира в пряка
19
причинно следствена връзка с воденето срещу него наказателно преследване, а резултат
единствено от проявено от негова страна виновно и недопустимо поведение, което по
никакъв начин не е било провокирано от процесуални действия на прокуратурата. Ето защо,
намира, че визираният разход не попада в хипотезата на чл.4 от ЗОДОВ и не подлежи на
възстановяване от ответника, поради което искът за сумата от 500 лева е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за заплащане на разходи за път, от събраните
доказателства се установи категорично, че ищецът е присъствал на 8 бр. открити съдебни
заседания пред ВАпС, проведени на 14.06.2018 г., 30.09.2019 г., 19.06.2020 г., 10.07.2020 г.,
24.06.2021 г., 22.07.2021 г., 10.01.2022 г. и 31.01.2022 г., както и на три броя открити съдени
заседания пред ВКС, проведени на 24.02.2020 г., 14.12.2020 г. и 20.10.2022 г, както и, че е
пътувал до гр. Варна, съответно до гр. София и обратно с обществен транспорт – влак или
автобус. Предвид това и, че направените от ищеца разходи за тези пътувания представляват
загуба, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с воденото срещу него незаконно
наказателно преследване, съдът приема, че искът е доказан по основание.
Относно размера на иска, ищецът не представя доказателства за действителния размер
на извършените от него разходи за пътуване, поради което същият следва да бъде определен
по реда на чл.162 от ГПК. В тази връзка, съдът счита, че следва да се съобрази с цената на
билетите до гр. Врана и гр. София за съответните дати, на които ищецът се е явявал пред
ВАпС и ВКС, с железопътен транспорт, който е по-ниско тарифен от автобусния. Предвид
горното и, че през периода 2018 г. – 2022 г. цената на билета от гр. Шумен до гр. Варна била
5.00 лева в едната посока, осреднено според вида на превоза / пътнически, бърз, експресен
/, а цената на билета от гр. Шумен до гр. София е била 11 лева в едната посока, осреднено
според вида на превоза / пътнически, бърз, експресен, с прекачване или без /, приема, че
действителният размер на претендираните от ищеца разходи за транспорт за седем заседания
във ВАпС и 3 заседания във ВКС възлиза на 136 лева, до която сума искът е основателен и
доказан и следва да се уважи. За разликата от 146 лева до предявения размер от 520 лева,
претенцията е недоказана по размер, поради което подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода от правния спор, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът дължи
на ищеца направените от него разходи за платена държавна такса в пълен размер.
Тъй като ищецът е бил представляван от пълномощника си при условията на чл.38 от
ЗАдв., на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв., ответникът следва да
заплати на адвокат П. П. от ШАК адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
исковете в размер на 2 246.16 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. ... № 2,
представлявана от главния прокурор, да заплати на Д. М. А., ЕГН **********, с постоянен
20
адрес: гр. Шумен, ул. .... № 6, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 15 000.00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и
физически болки и страдания, следствие от воденото срещу него наказателно преследване,
започнато по ДП № ...013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. №
....2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за
извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019
г. присъда по НОХД № .../2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда
по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.01.2023 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата му част, за разликата над 15
000.00 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. ... № 2,
представлявана от главния прокурор, да заплати на Д. М. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул. .... № 6, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 800.00 лева –
имуществени вреди от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП №
...013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № ....2018 г. по описа на
ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени престъпления по
чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД №
.../2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021
г. по описа на ВАпС, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по НОХД № .../2017 г. по
описа на ШОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2023 г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. ... № 2,
представлявана от главния прокурор, да заплати на Д. М. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул. .... № 6, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 4 576.98 лева
– имуществени вреди от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП №
...013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № ....2018 г. по описа на
ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени престъпления по
чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД №
.../2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021
г. по описа на ВАпС, представляващи законна лихва за забава за периода 17.09.2014 г. –
14.09.2023 г. върху сумата от 4 940.00 лева, иззета с протокол за претърсване и изземване от
17.09.2014 г. по ДП № ...013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.04.2024 г. до
окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за лихва за забава върху сумата от 4 576.98 лева
за периода от 14.09.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 15.04.2024 г..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. М. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул. .... № 6 срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр.
21
София, бул. ... № 2, представлявана от главния прокурор, иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, за заплащане на имуществени вреди от воденото срещу него наказателно
преследване, започнато по ДП № ...013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в
сл.д. № ....2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за
извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019
г. присъда по НОХД № .../2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда
по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, в размер на 5 000.00 лева, представляващи
неизплатено парично задължение по договор за паричен заем от 14.08.2013 г. за сумата от 5
700.00 лева, сключен между Д.М.А.., ЕГН ********** и Й. П. И., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. М. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул. .... № 6 срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр.
София, бул. ... № 2, представлявана от главния прокурор, иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, за заплащане на имуществени вреди от воденото срещу него наказателно
преследване, започнато по ДП № ...013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в
сл.д. № ....2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за
извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019
г. присъда по НОХД № .../2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда
по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, в размер на 500.00 лева, представляващи
заплатена глоба по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. ... № 2,
представлявана от главния прокурор, да заплати на Д. М. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул. .... № 6, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 136.00 лева –
имуществени вреди от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП №
...013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № ....2018 г. по описа на
ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени престъпления по
чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД №
.../2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021
г. по описа на ВАпС, представляващи пътни разходи за обществен превоз от гр. Шумен до
гр. Варна и обратно и от гр. Шумен до гр. София и обратно, за участие в 7 бр. открити
съдебни заседания пред ВАпС и 3 бр. открити съдебни заседания пред ВКС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й плащане.
ОТХЪВЪРЛЯ иска за имуществени вреди, представляващи разходи за транспорт в
останалата му част, за разликата от 136.00 лева до пълния предявен размер от 520.00 лева.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. ... № 2,
представлявана от главния прокурор, да заплати на Д. М. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул. .... № 6, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, деловодни разноски за
заплатена държавна такса в размер на 10.00 лева.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. ... № 2 да
заплати на адв. П. П. от ШАК, адв. № **********, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, вр.
22
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца Д. М. А., ЕГН **********, осъществено по гр.д. № 168/2024 г. по описа на ШОС, в
размер на 2 246.16 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
23