Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 92
Гр. Габрово, 16.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 15.03.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1243 по описа за
2017 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен иск от И.В.П., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу "НЕДЕЛЧЕВ-08" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
ул."Батак" № 31 за заплащане на обезщетения при пенсиониране и за
неизползван платен годишен отпуск.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и
възражения:
1. От страна на
ищеца:
Твърди, че работил в
ответното дружество до 09.06.2014 г. Трудовото му правоотношение било
прекратено със Заповед № 30 от 09.06.2014 г. на управителя на дружеството.
Съгласно разпоредбата на
чл. 222 ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той имал право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение
/БТВ/за срок от 2 месеца.
Последното му БТВ към
последен пълен работен месец - м. май 2014г. било 371 лв.
Това правело обща сума в
размер на 742 лв., представляваща размера на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ.
Обезщетение по ал.3 на
чл.222 КТ можело да се изплаща само веднъж. До момента това възнаграждение
не му било заплатено.
През последната година,
т.е. годината на прекратяването на трудовото му правоотношение – 2014 г.. не
бил ползвал платен годишен отпуск, който следвало да му се изплати. Полагащото
му се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск
било за 10 дни за 2014г., равняващо се на 185 лв., което също ми се дължало и
също не било заплатено.
Върху размера на
обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, равняващо се на сумата от 742 лв., се дължала
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва за забава върху главницата от
742 лв. за периода – 10.06.2014 г. - 02.06.2017 г. в размер на 224.91лв., която
също не му била заплатена.
Върху размера на
обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, равняващо се на сумата 185 лв., се дължала на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва за забава върху главницата от 185
лв. за периода 10.06.2014 г. - 02.06.2017 г. в размер на 56.07 лв., която също
не му била заплатена.
Върху съответните суми
на главниците се дължала и съответната законна лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Искането
на ищеца е да бъде осъдено ответното дружество да му заплати следните суми:
1. сумата 742.00 лв., представляваща размера на обезщетението по
чл.222, ал.3 КТ, в едно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
2. сумата 185.00 лв.,
представляваща размера на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за неизползван
и незаплатен годишен отпуск за 10 дни за 2014г., в едно със
законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането;
3.
сумата 224.91 лв., на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, представляваща мораторна
лихва за периода 10.06.2014 г. - 02.06.2017 г., върху размера на обезщетението
по чл. 222, ал.3 КТ, в размер на 742 лв.;
4. сумата 56.07 лв., на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за периода 10.06.2014
г. - 02.06.2017 г., върху размера на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ в размер
на 185 лв.,
в едно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите,
както и направените по
делото съдебни и деловодни разноски, включително заплатен адвокатски хонорар.
2. От страна
на ответника:
Счита исковете за процесуално допустими,
но неоснователни.
Ищецът бил получил обезщетението при пенсиониране, както и обезщетението за неползван годишен отпуск за
2014 година.
ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на
страните, и данните по делото, намира следното:
1. Правна квалификация
на претендираните права:
Предявени са четири
обективно съединени осъдителни иска:
1.1. с правно основание
чл. 222 ал. 3 от КТ – за заплащане на обезщетение от работодателя на работника в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца при придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и прекратяване на трудовия договор;
1.2. с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ – за заплащане на неплатено парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск;
1.3. два иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху посочените в
предходните две точки главници за периода 10.06.2014 г. - 02.06.2017 г.
2. Обстоятелства, от
които произтичат претендираните права и възражения:
А. Относно иска по чл. 222, ал. 3 от КТ:
1. придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца;
2. прекратяване на
трудовия договор на ищеца;
3. размер на брутното му
трудово възнаграждение на ищеца към последен пълен отработен месец и общ размер
за претендираните два месеца.
Б. Относно иска по чл.224, ал.1 от КТ:
1. количество дни
неизползван платен годишен отпуск;
2. размер на
среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е
отработил най-малко 10 работни дни и общ размер за неизползваните дни.
В. Относно двата иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД
1. размер на дължимата
главница;
2. датата на падежа на
същата;
3. размер на законната
лихва за периода от началната дата на просрочието до 02.06.2017 г.
3. От фактическа
страна:
От представените по
делото справка - данни за осигуряването на ищеца за период от 01.09.2003г. до
31.07.2015 г. и Заповед № 30/09.06.2014 г. се вижда, че ищецът, в качеството на
работник е бил в трудовоправни отношения с ответника от м. април 2009 г. до
09.06.2014 г., когато е било прекратено трудовото му правоотношение с
посочената Заповед № 30/09.06.2014 г. След прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца същият е започнал отново работа при същия работодател
през м. юли 2014 г. по 5 дни или 40
часа в месеца.
4. От правна страна:
Не се спори, че към момента на
прекратяване на договора с посочената Заповед № 30/09.06.2014 г. ищецът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно заключението на вещото лице,
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последен пълен работен
месец, който е месец май 2014 г. е 371
лева.
Съгласно чл. 222 ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,
той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца.
В конкретния случай ищецът е придобил
правото на обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ, което е в размер на
претендираната сума 742 лева.
Съгласно заключението на вещото лице,
полагаемият годишен отпуск на ищеца от 01.01.2014 г. до 08.06.2014 г. е в
размер 9 дни. Няма данни в счетоводството на ответника за подадена от ищеца
молба ползване на този отпуск, както и да му е връчена заповед за ползването
му.
Съгласно чл. 224 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск.
В конкретния случай ищецът е придобил
правото на обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за 9 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2014 г., което е в размер на 166,95 лева.
Възражението от страна на ответника е,
че претендираните обезщетения са изплатени на ищеца.
Съдът намира възражението за
неоснователно. Всяко парично задължение се характеризира по основание и размер,
т.е. за да бъде уважено възражението е необходимо да са налице доказателства,
че на ищеца са заплатени суми в същия
размер и на основанието, обуславящо исковата претенция.
От заключението на вещото лице е
видно, че за 2014 г. има надплатени от ответника на ищеца суми над дължимите за трудово
възнаграждение за посочената година в размер на претендираните суми за двете
обезщетения.
Няма обаче данни по делото, че
основанието за изплащането на тези суми са претендираните обезщетения. Сумите
са изплащани с разходни касови ордери /РКО/, което не е незаконно, тъй като чл.
270 ал. 3 от КТ регламентира изплащането на трудовото възнаграждание на работника или служителя лично на работника или служителя по ведомост или срещу
разписка /която разпоредба следва да намира приложение и при изплащане на
обезщенията/. Заплащането чрез РКО по никакъв начин не дерогира изискването за
точно посочване на основанието за всяко плащане, нещо повече това изрично е
предвидено в бланката на РКО.
Във всички касови ордери за изплатени
на ищеца суми през 2014 г. е посочено, че сумите по тях са изплатени за
„месечно възнаграждение” или „трудово
възнаграждение”, т.е. относно нито едно
от твърдяните плащания няма данни, че е плащане на претендираното от ищеца
основание.
Относно ведомостите за заплати,
съдържащи се в счетоводството на ответника, в тях няма подпис на ищеца и същите
не доказват годно изпълнение предвид посочената разпоредба на чл. 270 ал. 3 от КТ.
Поради изложеното възражението на
ответника за заплащане на претендираните суми съдът намира за неоснователно
идвата иска следва да бъдат уважени до размера от 742 лева и от 166,95 лева.
Следва да бъде уважена претенцията за
заплащане на законна лихва за периода от падежа на двете задължения – от
26.07.2014 г. до претендираната дата 02.06.2017 г., която съгласно заключението
на вещото лице е в размер на 215,22 лева върху
просроченото задължение за обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ и в размер
на 48,14 лева върху просроченото
задължение за обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ.
3. Такси и разноски:
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска /в конкретния случай от предявените
искове/, а съгласно ал. 3 на същия член
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В конкретния случай
съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца сумата
339,50 лева – разноски по делото, а ищецът на ответника 12,00 лева. При
прилагане на компенсация до размера на по-малкото, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника 327,50 лева разноски по делото след извършена
компенсация.
Тъй
като делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса и разноски, съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените относно доказателствени искания на ответника разноски от
касата на РС – Габрово по събиране на доказателства на обща стойност 290 лева
/170 лева за съдебно-счетоводна и 120 лева за съдебно-почеркова експертиза /, както и по 50 лева държавна такса върху всеки от
уважените искове или общо 200 лева държавни такси.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "НЕДЕЛЧЕВ-08"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул."Батак"
№ 31 ДА ЗАПЛАТИ на И.В.П., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 742,00 лева /седемстотин четиридесет и два
лева и 00 ст./, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и прекратяване на трудовия договор, ведно със законната
лихва от 02.06.2017
г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 223 ал.
3 от КТ.
ОСЪЖДА "НЕДЕЛЧЕВ-08"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
ул."Батак" № 31 ДА ЗАПЛАТИ на И.В.П., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 166,95 лева /сто шестдесет и шест лева и 95 ст./, представляваща неплатено
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва от 02.06.2017
г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане на сумата, на основание 224 ал. 1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ
ИСК за разликата над 166,95 лева, до
претендирания размер от 185,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "НЕДЕЛЧЕВ-08" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
ул."Батак" № 31 ДА ЗАПЛАТИ на
И.В.П., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 215,22 лева
/двеста и петнадесет лева и 22 ст./ – представляваща мораторна лихва за
периода от 26.07.2014 г. до 02.06.2017 г. върху размера на обезщетението по чл.
222, ал.3 КТ, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ
ИСК за разликата над 215,22 лева, до
претендирания размер от 224,91 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "НЕДЕЛЧЕВ-08" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
ул."Батак" № 31 ДА ЗАПЛАТИ на
И.В.П., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 48,19 лева
/четиридесет и осем лева и 19 ст./ – представляваща мораторна лихва за
периода от 26.07.2014 г. до 02.06.2017 г. върху размера на обезщетението по чл.
224, ал.1 КТ, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ
ИСК за разликата над 48,19 лева, до
претендирания размер от 56,07 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "НЕДЕЛЧЕВ-08" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
ул."Батак" № 31 ДА ЗАПЛАТИ на
И.В.П., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 327,50 лева /триста двадесет и седем
лева и 50 ст./ - разноски по делото
след извършена компенсация, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА "НЕДЕЛЧЕВ-08" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул."Батак" № 31 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, държавни такси върху четирите иска в общ размер на 200,00 лева /двеста лева и 00
ст./, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА "НЕДЕЛЧЕВ-08"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
ул."Батак" № 31 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС –
Габрово, сумата 290,00 лева /двеста и деветдесет лева/, представляваща
заплатени от касата на съда разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия
: