ПРОТОКОЛ
№ 243
гр. Бургас, 03.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Мартин Д. Данчев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Л. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от П. Анг. Синков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252000600225 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим Г. С. П., редовно призован, се явява лично
и с упълномощения си защитник адв. П. Н. от АК – Бургас.
Жалбоподателите частни обвинители Г. Г. К. и Х. С. Ш., редовно
призовани, се явяват лично и с упълномощения си повереник адв. К. С..
Не се явява частният обвинител М. А. А., както и неговият повереник
адв. М. Д., редовно призовани.
За Апелативна прокуратура – Бургас, редовно уведомена, се явява
Апелативният прокурор Л. П..
Съдът ДОКЛАДВА постъпили допълнителни изложения към
въззивната жалба на защитника адв. Н. с вх. № 11657/27.11.2025 г., както и на
повереника на частните обвинители - адв. С., с вх. № 11695/28.11.2025 г.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с допълнителните изложения.
1
АДВ. Н.: Запознат съм с допълнителното изложение, подадено от
повереника на частните обвинители – адв. С..
АДВ. С.: Запознат съм с допълнителното изложение подадено от
защитника адв. Н..
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от частния обвинител М. А. и
повереника му адв. Д., с която заявяват, че поради служебни ангажименти
повереникът не може да се яви в насроченото заседание, така също и частният
обвинител А., но не възразяват да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.
Считат присъдата за правилна, като по въпросите за определяне на
наказанието, предоставят на преценката на съда.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Г. К.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Х. Ш.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът като изслуша становищата на страните, съобрази докладваната
молба, намира, че няма пречка за разглеждане на делото в настоящото съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за отводи
на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да сочим други доказателства.
2
АДВ. С.: Също няма да сочим доказателства.
АДВ Н.: Почитаеми апелативни съдии, представям два броя
характеристики, които са в кръга на доказване съобразно чл. 102 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка да се приемат, допустими са към
личността на подсъдимия.
АДВ. С.: Да се приемат представените характеристики.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства, както и
представените от адв. Н. в настоящото съдебно заседание два броя
характеристики на подсъдимия П., една от М. М., а другата от Ш. Р..
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства и съдебното
следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбите са
неоснователни.
На първо място, следва да се отбележи, че с оглед изложеното в тях, по
делото няма спор по отношение на фактическата обстановка, правната
квалификация и доказаността на обвинението срещу П. и аз ги поддържам
изцяло, както са изложени в присъдата и мотивите към нея.
Първоинстанционният съд е приложил института на съкратено съдебно
следствие, с пълно произнасяне от страна на подсъдимия на фактите
изложени в обвинителния акт, в обстоятелствената част на акта, което
признание се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства,
включително и експертизата. Несъмнено подсъдимият е нарушил
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като при максимално разрешена скорост
на движение в населено място от 50 км/ч, е управлявал автомобила със 115
км/ч, поради което е загубил контрол при управление на автомобила и
навлизането му в завоя, и се е стигнало до ПТП, с установения тежък
3
съставомерен резултат - смърт на един човек и средна телесна повреда на
друг. Но, от заключението на автотехническата експертиза при движение на
подсъдимия с максимално разрешена скорост 50 км/ч, ПТП не би настъпило.
Относно твърдението в допълнението към въззивната жалба на
адвоката на обвиняемия, за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в обвинителния акт, тук колегата е прав. Действително
в края на лист 4, началото на лист 5 в обвинителния акт, при посочване на
заключението на съдебнотехническата експертиза, е посочен като обвиняем
Ш., който всъщност е пострадал по делото, починал е при ПТП-то. Аз считам
обаче, че това не е съществено процесуално нарушение, а е очевидна
фактическа грешка, която с нищо не нарушава правото на защита на П.,
включително не се отразява на правото му да разбере в какво престъпление е
обвинен.
Първо, тази грешка е допусната само при посочване на
автотехническата експертиза и никъде другаде в обвинителния акт. Навсякъде
е посочен като обвиняем П., включително и в диспозитива на обвинението
спрямо него.
Второ, той очевидно е разбрал в какво е обвинен и то във всички
детайли, след като се е съгласил на съкратено съдебно следствие с пълно
признание на фактите от обвинителния акт. А и тази грешка, което намирам за
много важно, не касае установената фактология по обвинителния акт, а само
при описване на едно от многото доказателства поотделно. Тази грешка е
отстранена от Сливенския окръжен съд в мотивите към присъдата, като
според мен се касае за очевидна фактическа грешка, а не за съществено
нарушение на процесуалните правила, което нарушава правото на лична
защита и както е посочено в приложения към допълнителната въззивна жалба
доклад от съответната конференция, а и по смисъла на закона, систематично
мястото на чл. 248а от НПК за отстраняване на такава грешка не позволява
прилагането му по аналогия и в други стадии на процеса.
Спорът по делото е основно по отношение размера на наказанието
„лишаване от свобода“, включително и приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
Считам, че Сливенският окръжен съд правилно е определил размера и на
двете наказания, коректно е посочил смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, които споделям. Приел е съществен превес на смекчаващи
обстоятелства, с определяне на наказание по-близко до долната граница от
шест години „лишаване от свобода“, както и правилно е приложен чл. 58а, ал.
1 от НК и наказанието е редуцирано до четири години „лишаване от свобода“,
ефективно. Действително престъпленията по транспорта с причинена смърт, е
с висока динамика в последните години и налагат по-строга наказателна
политика, за да бъдат ограничени, още повече, че човека, на който животът е
отнет и другия, на който е причинена лека телесна повреда, са в много млада
възраст. При това имаме движение в населено място със значително по-висока
скорост от разрешената, по-висока с цели 65 км/ч, а обществото се възмущава
4
най-много именно от ПТП с висока скорост, категорично несъобразена с
пътните условия. Факт са и санкции на П. за нарушения по ЗДвП - 2
наказателни постановления и 11 фиша, при това само за около 6 месеца, като
има и други нарушения за превишена скорост. Поради това и не виждам
аргументи за определяне на по-ниско наказание от четири години „лишаване
от свобода“, особено като се прилага чл. 66, ал. 1 от НК.
По делото няма нито изключителни, нито чак толкова многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Според мен, така определените наказания
изпълняват целите и на специалната и на генералната превенция. Казвам това,
защото съм убеден, че при ПТП с тежък резултат и грубо нарушение на ЗДвП,
при това извършено от водач многократно санкциониран за такива
нарушения, обществото няма да приеме за справедлива една условна присъда.
Същевременно не намирам за необходимо и да се увеличава размерът
на наказанието „лишаване от свобода“ над средния, който е 10 години, както
се иска от частните обвинители, като едно такова увеличение, според мен, не
би съответствало на младата възраст и на сравнително ниската степен на
обществена опасност на П., на самия деец, а и несъответстващо на превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
Правилно наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ е в
сравнително незначително по-висок размер, предвид предходните нарушения
на П. като водач на МПС, като въпреки наказанията той демонстрира, че не се
поправя и обществената му опасност като водач на МПС е по-висока.
Въз основа на гореизложеното, моля да потвърдите обжалваната
присъда на СлОС. Моля да се потвърди и мярката за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 2000 лв. на подсъдимия, тъй като до сега той не се
отклонявал от спазването й.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, аз поддържам така депозираната
от нас жалба и допълнението към нея, и подробно са изложени нашите
мотиви в депозираните от нас жалби и аз няма да ги преповтарям. Само
накратко ще акцентирам смисъла, който сме вложили в тях и нашето виждане
по въпроса досежно наложеното наказание на подсъдимия.
Ние сме солидарни и изцяло споделяме мотивите на
първоинстанционния съд, досежно фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието. Нашето разминаване е единствено и само във
виждането ни по отношение на наказателната репресия, която според нас
следва да бъде наложена на подсъдимия и това се изразява единствено и само
в начина на оценка на деянието като механизъм. Ние сме цитирали практика
по въпроса, която категорично казва, че именно деянието като механизъм е
надежден източник за разкриване данни за личността на дееца. В този смисъл
ние считаме, че самият деец е дори със завишена обществена опасност по
отношение на поведението му на пътя. Само ще отбележа, че цитираната от
5
уважаемия господин прокурор скорост, не само че е два пъти и половина над
разрешената, а тя е почти над два пъти от възможно критичната скорост при
преминаване през този участък на пътя, т.е. с това си поведение настъпването
на подобно произшествие е сигурно. И ако има нещо, което, по мое лично
субективно мнение, сме се разминали, това е, че жертвата е само една. Дали
това, както е в жалбата от страна на защитата, се явява на собствено основание
като самостоятелен довод за смекчаващи вината обстоятелства, аз въобще не
ги коментирам. Подобни съждения за първи път в своята практика срещам.
Така че в тази връзка ние сме изложили достатъчно много доводи в
жалбата ни, позволили сме си да изложим практика по въпроса. Според нас
цялото поведение на подсъдимия и преди и по време на произшествието,
подсказва за един деец с висока степ на обществена опасност, защото за 6
месеца - 13 нарушения, само по себе си показва неговото субективно
отношение към правилата за движение по пътищата. Ще си позволя едно
изречение по отношение на жалбата на защитата.
По същество в тази жалба искане не се прави, най-вероятно поради
това, че няма такава правна възможност с оглед констатираното действително
от прокурора, на три места в обвинителния акт, където от самата
автотехническа експертиза се цитира името не П., а Ш.. Искам да отбележа
отново, уважаеми съдии, 21 пъти в целия обвинителен акт се намира
словосъчетанието „обвиняемият П.“, така че тази грешка е от такова естество,
че по никакъв начин тя не възпрепятства организирането на защитата на
подсъдимия и неговото процесуално поведение. Апропо, тук искам да кажа,
че процедурата, която беше проведена по делото пред първата инстанция, е
проведена абсолютно акуратно, на подсъдимия са му разяснени всички негови
права и той доброволно заяви, че признава фактите и обстоятелствата, по
които ние всички изложихме становища, се подкрепят от самопризнанието, от
всички факти и доказателства събрани на фаза досъдебно производство, така
че тази фактическа грешка, както отбеляза уважаемият господин прокурор, е
санирана от мотивите на първоинстанционния съд, но тя е от такова естество,
че по отношение на престъплението и дееца е част от института визиран в чл.
102, а именно необходимостта от доказването им, формиране на
обвинителната теза, са абсолютно безспорно ясни кой и какво е извършил. По
никакъв повод тази констатация, още повече с някакъв доклад, не знам какво
може да допринесе, така че аз мисля, че тази жалба е неоснователна, особено
да се търсят пороци от процесуално естество. Мисля, че не са допуснати
такива от първоинстанционния съд и моля същата да бъде оставена без
уважение.
Моля да ни бъдат присъдени разноски по делото, за което представям
молба, с приложен списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Г. К.: Поддържам
6
казаното от адвоката. Искаме присъда.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Х. Ш.: Поддържам
казаното от адвоката. Искаме присъда.
АДВ. Н.: Изложил са фактически и правни доводи в подкрепа на
жалбата, подадена от почитаемия колега, който е представлявал П. преди мен.
В допълнение ще изложа следното:
Очевидно, че колегата смесва някой неща, които са желани от
гражданското право и недопустими от Наказателния кодекс, от повереника на
частните обвинители. В случая са налице нарушения на чл. 246 от НПК и то
няма нужда да броим колко пъти се споменава името на П. и името на Ш., тъй
като самият прокурор сезирайки първоинстанционния съд, твърди в
обвинителния акт, че деянието е извършено от двама различни обвиняеми,
сочейки обвиняемия П. и обвиняемия Ш.. Дали може съдът да изправи грешка
на прокурор, по този начин постигната, още повече, в своето признаване на
фактите от обвиняемия, категорично не може, защото това, което се пита, е,
кое точно е признал обвиняемия, в този ред. И да се върна схематично на
казаното от почитаемия Апелативен прокурор, самият той в пледоарията си
казва, че е налице очевидна фактическа грешка. Очевидна фактическа грешка
има установено в НПК от известно време и има специален ред за
отстраняването й, диференцирана процедура, мини процедура, която сочи как
се отстранява такава грешка. Съдът може да приеме за техническа грешка
изложеното в мотивите на предходен съдебен състав по реда на въззивния
контрол, но не може да отстранява по този ред, в това въззивно производство
очевидни фактически грешки. Аз бих изложил в допълнение следното:
Много се излага и много се настоява пред почитаемия Апелативен съд,
че има 13 фиша и 2 наказателни постановления и същевременно нито
обвинението, нито частното обвинение прави анализ, включително и
първоинстанционният съд, какво е естеството на тези нарушения и колко те са
опасни за движението по пътя. От всички тези фишове само два са за
превишена скорост и наказателните постановления, които са издадени, едното
е за непоставен предпазен колан и другото е за липса на пожарогасител.
Последните деяния категорично не биха могли да представляват опасност за
други участници в движението.
По отношение на това, което каза почитаемия представител на частните
обвинители, дали най-лекият съставомерен резултат следва да бъде отчитан
при наказването, няма как да не бъде отчитан. Законодателят диференцира
наказателната отговорност, а съдът индивидуализира същата и тъй като
престъплението е резултатно, дълбоко подчертавам – резултатно, настъпилият
резултат има значение при отмерване на наказанието. В случая действително
той е най-леко възможният предвиден при две лица увредени - настъпила
7
смърт и второто лице е със средна телесна повреда. И тук е мястото да насоча
вниманието на почитаемия Апелативен съд, че тази средна телесна повреда
няма усложнение в лицето, което е пострадалият А., няма усложнения при
възстановяването, няма и настъпил ексцес при оздравителния процес, който да
може да доведе до негативни последици и до тези разсъждения, че тази средна
телесна повреда се е развила и сериозно увредила за в бъдеще време извън
оздравителния процес това лице.
Ще насоча вниманието на съда и на разсъжденията, които СлОС върши
относно индивидуализация на наказанието, че е налице системност.
Системност по смисъла на ЗДвП няма, тъй като параграф 6, т. 62 от
допълнителните разпоредби дава легално определение за системност, което
Сливенския окръжен съд не е взел предвид. Неправилно СлОС е обвързал
определянето на наказанието „лишаване от свобода“ и неговото ефективно
изпълнение с бъдещо недопускане на нарушение при управлението на МПС.
Това не може да бъде целта на наказването или на целта на отлагането на
изпълнението, а и целта за определяне начина на изпълнение на наказанието,
независимо че СлОС е развил тази теза при фактическа невъзможност да
оценя начина на изпълнение на наказанието, след наложено наказание.
За мен лично, изключително изненадващо е как Сливенският окръжен
съд не е определил степента на обществена опасност на дееца. Един от
основните елементи на чл. 54 от НК при индивидуализация на наказанието,
като какъв е определил това лице в отношенията му с обществото, колко
полезен, колко опасен, колко необходим, с оглед на това, какви отношения е
увредил и какви отношения е увреждал.
Първото ми искане, почитаеми апелативни съдии, е атакуваната от нас
присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на предходната съдебна
инстанция с указания за нарушена процедура по чл. 248а от НПК, във връзка с
нарушение на чл. 246 от НПК.
В допълнение на това е очевидно, че е нарушен логическият процес при
изграждане на вътрешното убеждение на съда, който не е поправим в
настоящата инстанция, с оглед на това, че липсва по делото сред мотивите
оценка на обществената опасност на дееца, доколкото и само тя се определя от
смекчаващи отговорността и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Мисловно-логическия процес на съда задължително следва да съдържа и
извода, каква обществена опасност намира у подсъдимия.
Алтернативно, под форма на евентуалност, Ви моля съобразно
изложеното в допълнителното изложение, да отчетете наличие на
допълнителни смекчаващи отговорността обстоятелства, приложите закона
правилно и определите наказание на подсъдимия П. в размер на три години,
като отложите също изпълнението му за максималния срок, предвиден в
закона. При сходна фактическа обстановка, ще цитирам най-новата практика
на ВКС, която е оценила подобни правни фактически разрешени от
контролираните инстанции, а именно Решение № 362 от 18.07.2025 г. на ВКС
8
по КНД № 181/2025 г.
С оглед горното, моля да постановите Вашия съдебен акт.
Само една реплика по отношение на разноските.
Господин председател, разноските не касаят усложнения от фактическа
и правна сложност, а касаят принципно едни и същи факти по отношение на
всички представлявани от адв. С. лица. Нито в пледоарията, нито в молбите,
които са подадени от адв. С., има диференциация на различни факти и
обстоятелства, които касаят някой от тези лица, които да ги диференцират от
другите лица. Има няколко решения по наказателни дела и определение по чл.
290 на Гражданска колегия на ВКС, които определят, че при тези
обстоятелства следва да бъде определено възнаграждение като за едно лице и
ще си позволя да го представя във вид на писмени бележки, извън всичко
останало като точна практика.
Реплика на АДВ. С.: Тези представени разноски, са минимума по
Наредбата, както и с последните изменения, са императивни. Членът, който
съм цитирал, много ясно показва как се разпределят за всяко едно лице
разноските.
Реплика на АДВ. Н.: Няма императивни задължителни за съда
минимални размери. Това са допълнителни размери, които се сочат само за
ориентир.
Реплика на АДВ. С.: Това беше идеята, когато обжалвахме цялото
искане пред Европейския съд. Той реши така.
Съдът предоставя възможност на ПОДСЪДИМИЯ Г. С. П. да
упражни правото си на лична защита.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. С. П.: Поддържам казаното от моя защитник.
Съжалявам за станалото. С Р. сме били добри приятели, братовчеди, с М. А.
сме също много добри приятел и най-вече ги заведох да ги почерпя там,
защото се уважаваме много.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Г. С. П.: Моля да
ми намалите присъдата и да отложите изпълнение на наказанието.
9
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе въззивния си акт в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10