№ 542
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110117437 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.
М. М. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове
с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1711,37
лева, представляваща стойност на незаплатената ТЕ доставена в имот,
находящ се на адрес: гр. София, район АДРЕС, аб. № 50514 за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
22.11.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 297,34 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 08.11.2023 г. по
отношение на главницата за ТЕ; сумата от 26,54 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
22.11.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 5,98 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 08.11.2023 г. по отношение на
главницата за УДР, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 64243/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника, в качеството му на собственик на ползване на процесния имот, въз
1
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането
на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 64243/2023 г. по описа на СРС, 148 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва иска частично, поради погасяването по давност на
част от задълженията. Оспорва частично и иска за мораторна лихва, с оглед
погасяването по давност на част от главното задължение. Не оспорва
доставянето на топлинна енергия до процесния имот в претендираните в
исковата молба количества.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на
ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия
2
период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза
на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Страните по делото не спорят относно наличието на предпоставките
обуславящи основателността на исковата претенция, респ. с определението си
по чл. 140 ГПК съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти и обстоятелства, за
установяването на които ищецът е поискал допускането на СТЕ и ССЕ,
съответно проектът за доклад е приет за окончателен без възражения от
страните. С оглед на което съдът намира, че исковата претенция е установена
по своето основание.
Единственото оспорване на ответника е, че задълженията за периода от
01.05.2020 г. до 21.11.2020 г. са погасени по давност, а по отношение на
останалата част от вземането ответникът изрично е заявил, че не оспорва
вземането.
По отношение възражение за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
3
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.11.2023 г.
В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 22.11.2020 г.
са погасени по давност.
Като взе предвид заключението на назначената по делото ССЕ,
неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, компетентно,
изготвено с необходимите знания и умения, съдът намира, че непогасени по
давност са вземанията за ТЕ на стойност 1581,06 лв. за периода от 22.11.2020 г.
до 30.04.2022 г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 263,35 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 08.11.2023 г., непогасени по давност са вземанията
за ФДР на стойност 26,54 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на
5,98 лв. за периода от 16.12.2020 г. до 08.11.2023 г.
За тези суми исковата претенция се явява основателна, а за разликата
4
над уважения до пълния претендиран размер исковете следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 381,64 лв., от които за заповедното
производство 40,82 лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрк. възнаграждение и за исковото
производство 40,82 лв. за ДТ, 150,00 лв. за депозит за вещо лице и 100,00 лв.
за юрк. Възнаграждение. От тях на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно
с уважената част от исковете следва да се присъдят разноски в размер на
350,92 лв. за заповедното и исковото производство.
Ответникът претендира и доказва разноски за исковото производство в
размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение, което е под минималния
размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, с оглед на което възражение на
ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. От тази сума на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от 32,20 лв.
Ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да заплати в
полза на държавата по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на
40,82 лв., представляваща държавна такса за довнасяне за разглеждане на
предявените искове.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. М. М., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми: сумата от
1581,06 лева, представляваща стойност на незаплатената ТЕ доставена в
имот, находящ се на адрес: гр. София, район АДРЕС, аб. № 50514 за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
22.11.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 263,35 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 08.11.2023 г. по
отношение на главницата за ТЕ; сумата от 26,54 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
5
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
22.11.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 5,98 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 08.11.2023 г. по отношение на
главницата за УДР; като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ за разликата над сумата от
1581,06 лв. до пълния предявен размер от 1711,37 лв. и за периода от
01.05.2020 г. до 21.11.2020 г. за топлинна енергия, както и иска по чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 263,35 лв. до пълния
предявен размер от 297,34 лева за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 64243/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* разноски в
размер на 350,92 лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на М. М. М., ЕГН ********** разноски в размер
на 32,20 лв. за исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 77 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен
съд сумата в размер на 40,82 лв., представляваща държавна такса за
довнасяне за разглеждане на предявените искове.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6