№ 80
гр. Берковица, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20251610200087 по описа за 2025
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. Ю. П., ЕГН ********** от с. Долна Бела Речка,
общ. Вършец, ул. „.... против Наказателно постановление № В-15/ 25 г. от
26.03.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Вършец,
оправомощен като административнонаказващ орган на основание чл. 275, ал.
1, т. 3, във връзка с чл. 247, ал. 1, т. 6 от Закона за горите, с което за нарушение
на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ му е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за
горите.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление,
жалбоподателят П. обжалва същото, като моли съда да постанови решение, с
което да го отмени изцяло като незаконосъобразно и неправилно. Счита, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените
актове. Не отговарят на истината посочените в тях обстоятелства, а именно, че
съхранява дървесина около 0,6 куб. метра. Не е уточнено каква е тя, в какво
състояние е открита- нарязана, нацепена или на метрови трупи.
1
В съдебно заседание се явява лично и поддържа изложеното в жалбата.
Ответната страна– ВПД Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Вършец,
оправомощен като административнонаказващ орган на основание чл. 275, ал.
1, т. 3, във връзка с чл. 247, ал. 1, т. 6 от Закона за горите, не се явява и не
изпраща представител. В придружителното на жалбата писмо, моли съда да
потвърди като законосъобразно издаденото наказателно постановление, а
жалбата като неоснователна, да бъде отхвърлена. Ако по делото
жалбоподателя се представлява от адвокат и се претендира адвокатски
хонорар, то прави възражение за прекомерност на същия.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН серия АД, бл. №
752646 от 27.02.2025 г., съставен от свидетеля Л. П. Н. на жалбоподателя за
това, че на 27.02.2025 г. около 10:40 ч., в с. Долна Бела Речка, ул. „...........
съхранява дървесина около 0,5 куб.м. без контролна горска марка, съответно
немаркирани с производствена марка, непридружени с превозен билет.
От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства,
се установява следната фактическа обстановка: на 27.02.2025 г. при обход в с.
Долна Бела Речка, служителите на РУ Вършец- Л. П. Н. и П. Г. Г., минавайки
по ул. ....... където живее нарушителя, установили под навес, дърва за огрев-
нарязани и нацепени. Били различни по вид. Извикали собственика на имота -
жалбоподателя П. и го попитали има ли документи за тези дърва. Същият
заявил че има, но впоследствие не представил документи за находящите се в
имота му нарязани и нацепени дърва. Никъде по дървата не се забелязвали
части от контролна горска марка.
По този начин според актосъставителя и според АНО жалбоподателят е
нарушил чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите: „Забраняват се покупко-
продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на
дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с
производствена марка; дървесина, непридружена с превозен билет.
2
Служителите на РУ Вършец констатирали цитираното по- горе
нарушение. Обяснили на П., че съхранявайки дървесина, немаркирана с
контролна горска марка, съответно с производствена марка, непридружена с
превозен билет, е извършил нарушение, съставили му акт, който
жалбоподателя отказал да подпише.
Горната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите
Н. и Г., приети от съда по- горе и изяснява и причината за съставянето на
акта.
Въз основа на така констатираното в АУАН е издадено и обжалваното
НП, от компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.
275, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 247, ал. 1, т. 6 от Закона за горите.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата като депозирана в срок, от легитимирано за
това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е допустима. Съгласно
дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка
на обжалваното НП досежно неговата законосъобразност.
С издаденият АУАН се слага началото на административно-
наказателното производство, поради което същият следва да е написан ясно и
да не съдържа съмнения, в която и да е част. Изписаните дати и положените
подписи се явяват част от съдържанието на акта, по смисъла на чл. 42, т.2 от
ЗАНН, поради което наличието на несъответствия, представлява съществено
процесуално нарушение. Административно наказателното производство
въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон -
ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно
е за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липса на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателната
отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са
3
задължени съобразно ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна,
така и от субективна страна с неговите признаци, както и с ответното му
наказание. Точното прилагане на този обективен критерий за наказание,
съответстващо на извършеното административното нарушение е от огромно
значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи в
цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и
с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в
основата на административното право.
Съдът счита наказателното постановление за незаконосъобразно на
едно достатъчно основание, а именно: съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 43
от ЗАНН.
На първо място съдът констатира, че в настоящия случай не са спазени
разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН. В съставения АУАН е налице отбелязване, че
нарушителят отказва да подпише акта, като същевременно това обстоятелство
не е скрепено с подпис на един свидетел, като графата, съдържаща се в АУАН,
е празна.
Процедурата по съставяне и връчване на акта гарантира и обезпечава
правото на защита на наказаното лице, в това число да се запознае с акта, да
направи възражения в дадения му по закон срок, да поиска събирането на
други доказателства. Процедурата по предявяване и подписване на акта не е
формално задължение за административнонаказващия орган, а е гаранция за
осъществяване на правото на защита на наказаното лице. В този смисъл
липсата на подпис на нарушителя, който да удостовери, че е получил акта,
както и липсата на свидетел на отказа да бъде подписан акта, означава, че не е
спазена процедурата по съставяне и връчване на акта на наказаното лице,
което ограничава неговото право на защита.
Видно от съдържанието на АУАН нарушителят е отказал да подпише акта и
срещу „нарушител“ е вписан отказ, без това да е удостоверено с подписа на
един свидетел.
В графа „разписка“ отново е посочено, че нарушителят отказва да получи
акта като това обстоятелство е удостоверено с положен подпис на свидетел
П. Г. Г., който е свидетеля при установяване на нарушението.
Според разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН „Когато нарушителят откаже
4
да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и
точния адрес на който се отбелязват в акта, а според чл. 43, ал.5 от ЗАНН “При
подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а
в акта се отбелязва датата на неговото подписване.“ В настоящия случай не са
спазени и двете изисквания. АУАН не е подписан от нарушителя, няма и
документиран съобразно закона отказ за подписване на акта. Отказът да
получи препис от акта, не изключва в никакъв случай отказа да подпише
АУАН, тъй като това са две последователни и самостоятелни действия.
Поради това и двата отказа следва да бъдат удостоверени с подписа на един
свидетел, различен от свидетелите по установяване на нарушението и
съставянето на АУАН.
Нещо повече-като свидетел на отказа да получи акта е посочен П. Г. Г.,
който е посочен едновременно и като свидетел-очевидец, присъствал при
установяване на нарушението под № 1 в графата за свидетели. ЗАНН урежда
четири категории свидетели, които е допустимо и следва да присъстват при
съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и
непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или
личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да
допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Свидетел от
тази категория е вписаният под №1 в АУАН такъв Т. Г.. Втората - свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели
факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които
съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна
представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта,
а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица,
които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага,
само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Тези четири категории
свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. За да не възникнат
5
съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и
свидетелите на извършването или установяването на нарушението, както и в
истинността на отразените, удостоверени с подписите на свидетелите-
очевидци факти и обстоятелства в АУАН, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН
следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Доколкото в АУАН липсва посочен свидетел, различен от свидетелите на
извършване на нарушението, удостоверяващ отказа на водача да подпише
акта и да се запознае с неговото съдържание, то е
налице процесуално нарушение, от категорията на съществените, което е
самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно
постановление.
В този смисъл, съдът счита, че е налице нарушение на процедурата по
съставянето и предявяването на АУАН, което е само по себе си достатъчно
основание за отмяна на атакуваното НП, поради съществено нарушение на
процесуални правила.
Законът за горите урежда обществените отношения, свързани с
опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република
България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление
на горските екосистеми, във връзка с което са предвидени изпълнения на
редица задължения, нарушенията на които водят до съответно предвидените в
същият закон санкции. Но в същото време върху АНО тежат подобни
задължения при упражняване правата му на административно наказващ орган.
Неизпълнението на тези задължения от страна на АНО е довело да
допускането на съществени процесуални нарушения налагащи крайният извод
за съда, че нарушението не е доказано по надлежният ред и атакуваното НП
следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №
В-15/ 25 г. от 26.03.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ
Вършец, оправомощен като административнонаказващ орган на основание чл.
275, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 247, ал. 1, т. 6 от Закона за горите, с което на П.
6
Ю. П., ЕГН ********** от с. Долна Бела Речка, общ. Вършец, ул. „...., е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева,
на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, за нарушение на чл. 213, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от Закона за горите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от уведомяването пред Административен съд – Монтана.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
7