РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Перник, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шести януари през
две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Й. КОТЕВА
при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА
в присъствието на прокурора Бисер Й. Михайлов
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Частно наказателно дело №
20251700200688 по описа за 2025 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по искане на Федерална служба за правосъдие, Германия
за признаване и изпълнение на Решение № 15 Cs 30 Js 14220/24 от
27.09.2024г., влязло в сила от 12.11.2024г. на съдебен орган - Окръжен съд
Калв, с което на българската гражданка Е. К. Б. – родена на **********г. в
***, с последен известен адрес: ***, е наложена финансова санкция в общ
размер на 4077,50 евро, включваща глоба в размер на 4000 евро за извършено
престъпление, наказуемо по §9, ал.1 от немския Закон за общата свобода на
движение на гражданите на ЕС, и разходи по съдебното производство в размер
на 77,50 евро.
Въз основа на решението е издадено приложеното Удостоверение по
чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура-Перник
излага становище, че са налице основанията за признаване на решението.
Засегнатото лице Е. К. Б. - редовно призовано, се явява лично. Не
оспорва наложената санкция и не възразява същата да е призната за
изпълнение в Република България.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
становището на страните и разпоредбите на закона, прие за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
Засегнатото лице Е. К. Б. е родена на **********г., българка е, с
българско гражданство, с регистриран постоянен и настоящ адрес в ***, с
ЕГН ********** (като постоянният и настоящ адрес на лицето и неговия ЕГН
са установени чрез извършена служебна справка в НБД „Население“ по реда
на Наредба № 14 от 18.11.2009г., която е приложена по делото).
Приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции е издадено въз основа на Решение № 15 Cs
30 Js 14220/24 от 27.09.2024г., влязло в сила от 12.11.2024г. на Окръжен съд
Калв, с което на българската гражданка Е. К. Б., с ЕГН **********, е
наложена финансова санкция в общ размер на 4077,50 евро, включваща глоба
в размер на 4000 лева за извършено от нея на *** престъпление „измама с цел
получаване на карта за пребиваване или друг вид документ за пребиваване“,
наказуемо по §9, ал.1 от§9, ал.1 от немския Закон за общата свобода на
движение на гражданите на ЕС, както и сторени разходи по съдебното
производство в размер на 77,50 евро.
Несъмнено, съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗПИИРКОРНФС в конкретния случай се касае за решение за налагане на
финансова санкция, което е влязъл в сила акт на съдебен орган на държава -
членка на Европейския съюз за извършено престъпление и разходи по
наказателното производство.
В т. „ж“, 2 от удостоверението е описано в какво се състои
изпълнителното деяние, извършено от Б., а именно:
На *** тя е сключила брак с отделно преследвания *** гражданин K.A.
(Q.A.), роден на ***, като няколко седмици по-късно той е подал заявление –
писмо от 18.01.2018г., получено на 22.01.2018г. до Службата за чужденците на
град *** за издаване на карта за пребиваване съгласно Закона за свободното
движение в ЕС, която му е издадена на 25.01.2018г. от Службата за
чужденците на град ***. Същевременно Б. е знаела, че бракът с K.A. никога
не е бил сключван с цел да се създаде брачно съжителство, а единствено с цел
да се осигури на K.A. карта за пребиваване в ЕС. Бракът, както тя също е
знаела, никога не е бил консумиран, нещо, което също е било планирано от
самото начало. Тя е знаела за условията за издаване на карта за пребиваване на
K.A..
Посочено е, че това е наказуемо по §9, ал.1 от немския Закон за общата
свобода на движение на гражданите на ЕС и касае престъпление „измама с цел
получаване на карта за пребиваване или друг вид документ за пребиваване“.
В удостоверението е отбелязано, че производството е било писмено,
като Б. е била уведомена съгласно законодателството на решаващата държава
лично или чрез упълномощен според националния закон представител за
правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Изрично
е посочено, че основание на налагане на санкцията е решение от 27.09.2024г.,
влязло в сила на 12.11.2024г. (касае се за наказателно постановление, препис
от което е приложено към удостоверението).
Престъплението измама е деяние, което съставлява престъпление и по
българското законодателство и е наказуемо съгласно чл.209 от НК.
2
Представеното решение е постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателства носи наказателна отговорност и подлежи на
наказателно преследване за такова деяние.
Следва да се отбележи, че Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции е издадено и за наложена финансова
санкция, представляваща направени съдебни разноски по воденото срещу
засегнатото лице наказателно производство, по което е било наказано съгласно
§9, ал.1 от §9, ал.1 от немския Закон за общата свобода на движение на
гражданите на ЕС. Съгласно чл.189, ал.3 от българския НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските
по делото, т.е. и българското законодателство предвижда аналогично решение
за разноските, направени в хода на наказателното производство, когато
подсъдимият бъде признат за виновен.
За горепосоченото престъпление не се изисква двойна наказуемост
съгласно чл.30, ал.2, вр. чл.14, ал.2, т.8 от ЗПИИАКОРНФС.
Видно от удостоверението не е налице частично плащане на
наложената финансова санкция.
При обсъждане на възможността за признаване на процесното
решение, съдебният състав съобрази, че от данните по делото се установява,
че засегнатото лице има постоянен и настоящ адрес в ***, следователно то е с
местоживеене на територията на Република България по смисъла на чл.30,
ал.3 от ЗПИИАКОРНФС
Съдът не констатира да е налице някое от основанията, изрично
посочени в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, при които може да се откаже
признаване и допускане за изпълнение на решението за налагане на
финансова санкция.
Не са събрани доказателства, че срещу засегнатото лице за същото
деяние в Р България или друга държава, различна от издаващата и от
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решението за
налагане на финансова санкция. Давността за изпълнение на решението не е
изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, което да прави изпълнението на решението
недопустимо. Същото се отнася до престъпление, извършено в Германия,
свързано с нарушаване разпоредбите на немското законодателство.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл.30,
ал.1 от ЗПИИАКОРНФС за признаване и изпълнение на територията на
Република България на представеното решение за наложена финансова
санкция на засегнатото лице Е. Б. от съдебен орган на Германия.
Настоящият състав е на мнение, че съобразно чл.16, ал.8 от
ЗПИИАКОРНФС не следва да определя левовата равностойност на
финансовата санкция, тъй като от 01.01.2026г. еврото е въведено като
официална валута в Република България.
Препис от решението следва да се изпрати незабавно на ТД на НАП-
София, офис Перник за изпълнение по реда на Закона за Националната
3
агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която с
оглед чл.22, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението на решението.
На основание чл.38, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на
решението за налагане на финансови санкции на ТД на НАП-София, офис
Перник - компетентен орган по чл.6, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, както и за
приключване изпълнението на решението.
На основание чл.38, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от уведомлението
по чл.38, ал.1 от същия закон за се изпрати на Министерство на Правосъдието
на Република България.
Така мотивиран и на основание чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.7, т.1 от
ЗПИИАКОРНФС, настоящият състав на Окръжен съд-Перник
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 15 Cs 30 Js 14220/24 от 27.09.2024г. на съдебен
орган в Германия - Окръжен съд Калв, с което на българската гражданка Е. К.
Б. - родена на **********г. в ***, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН
********** е наложена финансова санкция в общ размер на 4077,50 евро,
включваща глоба в размер на 4000 евро за извършено престъпление,
наказуемо по §9, ал.1 от немския Закон за общата свобода на движение на
гражданите на ЕС, и разходи по съдебното производство в размер на 77,50
евро.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП-София,
офис Перник за изпълнение.
НА ОСНОВАНИЕ чл.38, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, да се уведоми
незабавно компетентния орган на издаващата държава Германия, за
признаване на решението за налагане на финансова санкция.
КОПИЕ от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерство на Правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски
апелативен съд, в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира
изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4