Решение по дело №631/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Г. Д. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на М. И. С. от [населено място], чрез адв. В. срещу Решение № 173/07.02.2025 г. по АДН № 6428/2024 г. на Районен съд – Пловдив, 26 н.с., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 99011321 на ОДМВР Пловдив, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. за извършено от него нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал. 4,вр. ал.1 т.4 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател оспорва решението на първоинстанционния съд, като излага доводи за неговата неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът по касационната жалба ОДМВР Пловдив ангажира становище по касационната жалба и претендира разноски.

Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.

Административен съд Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК същата се явява неоснователна.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба срещу ЕФ серия К № 99011321 на ОДМВР Пловдив. С оспорения ЕФ, С. е санкциониран за това, че на 08.10.2024 г. в 16:45 часа в [населено място], бул. „България“ 230, посока запад, било заснето и установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 546, управлението на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № [рег. номер], което се движело с установена наказуема скорост 86 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 36 км/час, поради разрешена максимална скорост за населено място от 50 км.ч. и при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км.ч. Нарушението е извършено повторно, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ-К/7984890 на 03.11.2023 г.

За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен съставът на визираното в ЕФ административно нарушение, като при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ, в т. ч. и че нарушението е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство с издадено удостоверение за одобрен тип, преминало успешно периодична проверка, която е приключила със заключение, че отговаря на техническите изисквания на одобрени тип; мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно подробно в ЕФ; ЕФ съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Обсъден е приложеният снимков материал, отчетено е обстоятелството, че ЕФ е издаден по отношение на собственика на управляваното МПС. Правилно и съответно на нарушението по чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП е счетено, че е наложеното наказание. Правилно е прието, че е приложена и санкционната норма на чл. 182, ал.4 вр. ал.1 т.4 от ЗДвП с определено наказание „глоба“ от 800 лева, което е във фиксиран размер. С други думи казано, ПРС е приел, че нарушението и нарушителят са доказани по несъмнен начин, а при издаването на ЕФ са спазени всички законоустановени изисквания.

Решението на РС Пловдив е валидно, допустимо, и правилно.

Настоящият съдебен състав счита, че нарушението е установено по безспорен начин и правилно е приложен законът, като не са допуснати процесуални нарушения. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на районния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Въззивният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на административнопроизводствените правила. Съобразно представените по делото доказателства, нарушението е установено посредством използването на мобилна система за видеоконтрол, за което по делото е представен Протокол за използване на съответната дата съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.1 от Наредба 8121з532/12.05.2015 г. Техническото средство е от одобрен тип, както е преминало и последваща проверка. Нарушението е документирано и със съответен снимков материал, на който ясно се вижда регистрационния номер на автомобила с GPS координати за мястото на нарушението. При използването на техническото средство са изпълнени условията за приложение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазени са и изискванията на ЗДвП за съдържание на фиша и процесуалните правила по чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 800 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 4 от ЗДвП по вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, като същите не следва да бъдат преповтаряни, а съобразно чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях.

Основното възражение е за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с нередовното призоваване на адв. В. за проведеното на 08.01.2025 г. съдебно заседание. В тази връзка следва да се посочи на първо място, че на 08.01.2025 г. делото е било отложено и ход не му е бил даден именно поради нередовното призоваване на жалбоподателя и на неговия процесуален представител. По делото се констатира и постъпила нарочна молба от адв. В., в която заявява, че е невъзможно да се яви поради здравословен проблем, като представя и болничен лист до 10.01.25 г. Делото е отложено за 04.02.25 г. за която дата и час съдът е определил ново призоваване на страните. Видно от съдържащите се по делото призовки, такава за отложеното съдебно заседание е връчена лично на жалбоподателя на 10.01.25 г./л.15 от първоинстанционното дело /. Разпоредбата на чл. 61 ал.1 от ЗАНН въвежда изискване за съдебното заседание пред районния съд, да бъдат призовани нарушителя и наказващия орган. Тези двама задължителни участници в процеса са били редовно призовани за съдебното заседание на 04.02.2025 г. и след като процедурата е била спазена, районният съд правилно е дал хода на делото и го е обявил за решаване. Възможността страната да бъде представлявана от адвокат е визирана в разпоредбата на чл. 61 ал.2 от ЗАНН, но адвокатът не е задължителен участник в процеса. В този реда на мисли, задължение на нарушителя е да уведоми упълномощения си адвокат за датата за съдебното заседание, в случай че не е посочил съдебен адрес, на който да бъде призован. Ако адвокатът е възпрепятстван да се яви, трябва своевременно да уведоми съда за това, за да бъде преценено дали ако се даде ход на делото в негово отсъствие поради невъзможност повереника да се яви, не се нарушава правото на защита на страната. Т. уведомяване липсва, липсва и молба за отлагане на делото, както е процедирала адв. В. за заседанието на 08.01.25 г., а пред РС не е бил представен и болничен лист за невъзможност адв. В. да участва по делото на 04.02.25 г. Така, при изпълнена процедура по призоваване по чл. 61 ал.1 от ЗАНН, законосъобразно РС е дал хода на делото и го е обявил за решаване.

Несподелими са и следващите аргументи в касационната жалба- че РС не е съобразил тежестта на наложеното наказание, както и важни обстоятелства относно пресмятането на срока за повторността.

Наказанието, макар и тежко, е във фиксиран размер в разпоредбата на чл. 182 ал.4 вр. ал.1 т.4 от ЗДвП и районният съд няма възможност да процедира с индивидуализацията му.

Не се спори, а и в жалбата, сезираща РС се сочи, че глобата по ЕФ 7984890 е платена на 19.10.2023 г., а предишния ден той е връчен, видно от представената от адв. В. разписка. В този смисъл, дори и да възникне спор относно датата на влизане в сила на ЕФ 7984890, процесното нарушение е със сигурност извършено в едногодишен срок от тази дата. Относно доводите, че автомобилът не е шофиран от жалбоподателя, а от неговия брат, следваше да бъде подадена декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, в която брата да се посочи като нарушител, тъй като това е реда за доказване на автора на нарушението, когато той е различен от собственика на автомобила. Възможността за подаване на декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП е изрично указана и в самия електронен фиш.

Ето защо, настоящият касационен състав не приема доводите на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът следва да остави в сила оспорения съдебнен акт.

Предвид установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, в полза на ОДМВР Пловдив следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XІ Х– състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173/07.02.2025 г. по АДН № 6428/2024 г. на Районен съд – Пловдив, 26 н.с.

ОСЪЖДА М. И. С. от [населено място], [ЕГН] да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.