№ 22772
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110142099 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Л. Е. Г. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 6302,69 лв. за топлоснабден имот находящ се в
*** за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., мораторна лихва в размер на 883лв. за
периода от 15.09.2022г. до 11.04.2024г., сумата от 71,95лв. – цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., и сумата от 15,14лв. – мораторна
лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г.
до 11.04.2024г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от 23.04.2024г. до
изплащане на вземането за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
24188/2024 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между него и
ответникът по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен
срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на
дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Ищецът заявява, че
първоначално е претендирал други суми от ищцата за процесния период, но след постъпило
частично плащане е преизчислил сумите и е предявил установителен иск за останатала
незаплатена сума по издадената заповед. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендират се разноски по делото
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът дава становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Твърди, че не притежава качеството потребител на
ТЕ за процесния топлоснабден имот и в този смисъл не е клиент на ищцовото дружество.
Заявява, че процесният имот е бил съсобствен с неговата бивша съпруга, като след развода
жилището е предоставено за ползване на нея и на тяхното дете. Оспорва размера на
дължимите суми. Претендира разноски.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД, е депозирало молба към която
са приложени главни отчети, документи относно датата на връчване на изравнителните
сметки на представител на Етажната собственост и изравнителни сметки.
В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуален представител, който поддържа предявените искове.
Ответникът се представлява от процесуален представител, който оспорва предявените
искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот ***, том II,
рег. №6328, дело №178/2018г. от който се установява, че ответникът Л. Е. Г. и И.П.Г. са
придобили право на собственост върху апартамент, находящ се в *** на 16.08.2018г.
С оглед изложеното следва изводът, че през процесния период (01.05.2021 г. -
30.04.2023 г. съсобственици на апартамента са били лицата Л. Е. Г. - ответник и И.П.Г..
По делото ищецът е представил неоспорено от ответната страна заявление-
декларация, подадено на 08.10.2018 г. до изпълнителния Д.ор на „Т.С.“ ЕАД, в което Л. Е. Г.
е отправила искане до ищцовото дружество за откриване на партида на негово име за
топлоснабден имот, находящ се в ***. Съответно, Л. Е. Г. е заявил желание цялата доставяна
до имота топлинна енергия да се заплаща от него, като ищецът е открил партида на негово
2
име за целия имот именно въз основа на това заявление. В този случай следва да се приложи
приетото в ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС разрешение, че когато
съсобственик е подал молба-декларация за откриване на индивидуална партида за целия
имот на негово име, то облигационната връзка възниква между подалото молба-декларация
лице и топлоснабдителното дружество с откриването на партидата на първия въз основа на
сключен писмен договор при публично известни общи условия. Това е така, защото както е
прието в посоченото тълкувателно решение, противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. Съдът не намира основание за ограничаване
правото на съсобственик свободно да договаря с топлопреносното предприятие чрез
изявление за откриване на индивидуална партида на негово име. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и съсобственик за сключване на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договор, именно
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди, който в разглеждания случай е Л. Е. Г.. Установява се от приетите по делото
доказателства, че топлоснабдения имот е придобит в режив на съпружеска имуществена
общност, като на основание чл. 32, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата
съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. В тази
хипотеза кредиторът /ищецът/ може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и
да е от длъжниците - арг. чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Само кредиторът може да реши как ще предяви
претенцията, като в случая той е предявил същата спрямо Л. Г.. Обстоятелството, че след
прекратяване на брака между него и трето за спора лице, не води до промяна в
обстоятелството относно дължимостта на претендираното вземане, доколкото, доколкото
ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 62 от Общите условия на ищцовото
дружество, като уведоми за настъпилата промяна. С оглед описаното съдът достига до
извода, че ответникът се явява купувач на топлинна енергия по договор за доставка на ТЕ с
„Т.С.” ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице „Термокомплект“ ООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството ТЕ за
абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от СТИ – общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Посочено е, че топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в
началото на всеки месец по ел. път чрез преносим терминал, с който се снема показанието на
ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Според експерта технологичните разходи в АС за
целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ
3
преди нейното разпределение между абонатите съгласно действаща нормативна уредба.
Експертът е изложил, че ФДР „Д.“ ООД е извършвало разпределение на ТЕ в блока след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите в СЕС. За процесният период от 01.05.2021-30.04.2023 г. , Фирмата за ДР е
отчитала уредите в имота .По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет,
които са подписани от потребител, приложени по делото. Отчетите са коректно отразени в
изравнителните сметки. По данни от ФДР в процесното жилище имало пет монтирани
радиатори и съответно пет топлоразпределител, в имота се ползвала топла вода и има
водомер за топла вода. Относно ТЕ, отдадена от сградна инсталация е изложено, че
изчисленията са извършени съгласно методиката за дялово разпределение към действащата
наредба за топлоснабдяването. Според експерта общият размер на фактурираните суми за
процесния период възлиза на 6306,10 лева, а разликата от изравняването е сума за връщане –
158,72 лева. Съгласно заключението, сумите за ТЕ са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са извършвани и периодични проверки на топломера
отново в съответствие с нормативната уредба.
Съгласно заключението на вещото лице по СсЧе, което съдът също кредитира като
обективно и компетентно изготвено се установява, че за процесния период дължимите, но
неплатени суми възлизат на 6302,69 лева – главница за ТЕ; 71,95 лева – главница за дялово
разпределение. Експертът е посочил като забележка, че в справките на ищеца за дължимите
суми за процесния период, както и в посочените общи главници в петитума на ИМ, сумите
за дялово разпределение за периода от м.10.2021 г. до м.04.2022 г. са посочени като суми за
ТЕ, но в експертизата са посочени в съответните пера и от там се формира разлика в
главницата, разпределена между ТЕ и ДР, като общата сума на главницата не се променяла.
Според експерта дължимата лихва върху главницата за ТЕ възлиза на 484,95 лева, а на
лихвата върху главницата за дялово разпределение – 9,27 лева.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че за процесния имот са дължими
суми за ТЕ, като на ищеца обаче следва да се присъди сумата от 6306,69 лева – главница за
ТЕ, доколкото според експертизата това е стойността на доставената и неплатена ТЕ, като за
горницата над посочената сума искът следва да се отхвърли. Обстоятелството, че ищецът
неправилно е отнесъл част от главницата за дялово разпределение към главницата за ТЕ, не
може да обоснове основателност на иска за главница ТЕ в пълния предявен размер.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 71,95 лева., поради което искът се явява
основателен за целия размер.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал. 4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съгласно заключението на вещото
лице по СсЧе, размерът на законната лихва върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 883
лв., до който размер искът следва да се уважи.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
4
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство: 145,46 лева за заплатена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство:
145,46 лева за държавна такса по исковото производство, 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство /определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/,
600,00 лева за депозит по допуснатата съдебно счетоводна експертиза и съдебно техническа
експертиза.
Съобразно уважената част на исковете и на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата от 793,80 лева разноски в исковото производство и сумата от 195,05 лв. –
разноски в заповедното производство.
Ответникът не претендира разноски в заповедното производство. В исковото
производство доказва разноски в размер на 500лв., като съразмерно на отхвърлената част от
исковете ищецът дължи сумата от 1,04лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу Л. Е. Г. с ЕГН: ********** , с правно
основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че
ответникът дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: 6 302,69 лева (шест хиляди триста и два
лева и 69 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№*** за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 883,00 лева (осемстотин осемдесет и три лева),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 11.04.2024 г., 71,95лева
(седемдесет и един лева и 95 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 23.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 24188/2024 г. на СРС, 179-ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска
за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
11.04.2024 г. в размер на 15,14 лв.
ОСЪЖДА Л. Е. Г. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 793,80 лева
разноски в исковото производство и сумата от 195,05 лв. – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на Л. Е. Г. с ЕГН:, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1,04 лева разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД – „Д.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5