№ 163
гр. Харманли, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20235630100549 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Б. Г.,
гражданин на Украйна с ЛНЧ №********** против " Т-Уайнс" ЕООД гр.
Харманли ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.245, ал.2
от Кодекса на труда и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работела в ответното
дружество на длъжност „лаборант“ от 20.06.2022г. до 02.05.2023г., когато със
Заповед № 64/28.04.2023г. на основание чл.325, т. 1 от КТ трудовото й
правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. Според сключения с
фирмата срочен трудов договор № 73/20.06.2022г. продължителността на
работното й време било 8 часа дневно, при 5-дневна работна седмица и с
основна работна заплата от 1 550 /хиляда петстотин и петдесет/лева, със срок
на Договора — до 23.02.2023 г. Договорът бил сключен на разбираемият за
нея руски език и получила екземпляр от същия.
Ищцата твърди, че на 22.02.2023г. сключила допълнително
споразумение №1145/22.02.2023г. към трудовия договор, с което се
споразумели за следните изменения в трудовия договор, считано от
23.02.2023г. със срок на Договора- до 04.03.2024г. при 5 / пет/ дневна работна
седмица на пълно работно време, при осигуряване за всички осигурителни
случаи в размер на 19.22% за сметка на осигурителя, основно трудово
възнаграждение в размер на 1805.00 лева с място на работа Отдел
производство, адрес:с.К. общ. Х. на длъжност „Лаборант“ - Производство на
вино от грозде, категория персонал: Квалифицирани производствени
1
работници, категория на труд - трета. В допълнителното споразумение било
фиксирано, че трудовото възнаграждение се изплаща до 20-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнася. Платения годишен отпуск се
определял на 20 работни дни, а срокът на предизвестието за прекратяване на
трудовия договор на 30 дни и за двете страни.
Ищцата твърди, че на 03.01.2023г. с предприятието „Т-УАЙНС“
ЕООД, представлявано от ръководителя му А. М. Д., ЕГН **********,
сключили ново допълнително споразумение № 1142 / 01.03.2022г., с което й
бил променен кодът по НКПД от 75492005 на *********, всички други
условия по договора се запазили и до месец януари 2023г. и двете страни по
Договора изпълнявали коректно своите задължения по него и по КТ.
Ищцата твърди, че за месец януари 2023г. не получила заплатата си в
пълен размер, за февруари, март и април за 2023г. също не получила
заплатите си, като обяснението на ръководството било, че това са временни
затруднения.
Ищцата твърди, че според издадената на 18.05.2023г. от Т-УАЙНС”
ЕООД, ЕИК:********* Служебна бележка с изх. №607/ 18.05.2023г.,
подписана от управителя г-н А. „Т-УАЙНС“ ЕООД дължи и следвало да й
заплати трудовото възнаграждение за следните месеци: 01.2023 г. - 872.38лв.,
м.02.2023 г -1400.64лв., 03.2023 г. -1400.64лв., 04.2023 г -1769.85лв. -
ВСИЧКО: 5443,52лв / пет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и 52
ст./
Ищцата твърди, че на 31.05.2023г. й били преведени 1400.64 лв. по
банковата й сметка, като било отбелязано, че това е заплатата й за месец
януари 2023г. и за част от месец февруари 2023г.. Общо сумата от
неполучените към момента на подаване на настоящия иск заплати бил
4042.88лв. /четири хиляди четиридесет и два лева и осемдесет и осем
стотинки/.
Ищцата посочва, че в глава VI от КТ законодателят е развил основните
задължения на страните по трудовото правоотношение, като в разпоредбата
на чл. 124 от КТ, наред с основните задължения на работника, са посочени
основните задължения на работодателя, а именно: да осигури на работника
условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение.
Последното задължение на работодателя е доразвито в нормата на чл. 128 от
КТ, съгласно която работодателят е длъжен да плаща в установените срокове
на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа, както и да начислява във ведомостите за заплатите
трудовите възнаграждения.
По смисъла на чл. 75, ал. 1 от КТ ищцата твърди, че изпълнявала
добросъвестно своята престация по сключения Трудов договор, в едно с
Допълнителните споразумения, изразяваща се в предоставяне на работна
сила, вкл. за посочените месеци. Поради това за работодателят й възникнало
2
насрещното задължение по чл. 124 и чл. 128 от КТ да заплаща уговореното
трудово възнаграждение в установените срокове, а именно - до 20-то /
двадесето/ число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, което
работодателят не е изпълнил за посочените по-горе месеци и суми.
Ищцата твърди, че работодателят не е изпълнил и задължението си по
%
чл.245, ал.1, като не й е изплащал 60от брутното ми трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната,
за визирания период, като на основание чл.245, ал.2 КТ неизплатената сума
става изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
Законната лихва за неизплатените заплати била както следва: за 01.2023 г -
873.38 лв. с падеж 20.02.2023 г и изплатена на 31.05.2023 г. - 25.32 лв., за м
.02.2023 г. 52826 .лв. с падеж 20.03.2023 г и изплатени на 31.05.2023 г.-11.57
лв, за 02.2023 г -87238 лв с падеж 20.03.2023 г до подаването на иска -23.29
лв, м. 03.2023г.- 1400.64 лв. с падеж 21.04.2023 г до подаване на иска - 24.73
лв, за м.04.2023г. — 1769.85 лв с падеж 21.05.2023 г до подаване на иска -
16.27 лв.- всичко лихви по т.1-т.5 — 101.18 / сто и един лев и осемнадесет
стотинки/ лв.
С уточняваща молба по делото ищцата моли ответникът да бъде осъден
да й заплати следните суми: 02.2023 г. - 872.38лв., м.03.2023 г -1400.64лв.,
04.2023 г -1769.85лв. или в общ размер - 4042.88 лв. /четири хиляди
четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки, както и мораторни лихви
за следните периоди, размери и основания: от 21.02.2023 г. до 31.05.2023 г —
25.32 лв./двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки/— неизплатена в срок
заплата за месец януари в размер на 872.38 лв. / осемстотин седемдесет и два
лева и тридесет и осем стотинки/ с падеж 20.02.2023 г и изплатена на
31.05.2023 г/, от 21.03.2023 г до 31.05.2023 г — 11.57 лв./ единадесет лева и
петдесет и седем стотинки/ — неизплатена в срок заплата за месец февруари в
размер на 528.26 лв. / петстотин двадесет и осем лева и двадесет и шест
стотинки/ с падеж 20.03.2023 г и изплатена на 31.05.2023 г., от 21.03.2023 г до
19.06.2023 г - 23.29 лв. / двадесет и три лева двадесет и девет стотинки/-
неизплатена в срок заплата за месец февруари в размер на 872.38 -лв.
/осемстотин седемдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ с падеж
20.03.2023 г до датата на подаване на иска —19.06.2023г., от 21.04.2023г. до
19.06.2023г. - 24.73лв. / двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ -
неизплатена в срок заплата за месец март в размер на 1400.64 лв. / хиляда и
четиристотин лева и шестдесет и четири стотинки/ с падеж 20.04.2023 г до
датата на подаване на иска — 19.06.2023 г., от 21.05.2023 г до 19.06.2023 г -
16.27 лв./ шестнадесет лева и двадесет и седем стотинки / - неизплатена в срок
заплата за месец април в размер на 1769.86 лв. / хиляда седемстотин
шестдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, с падеж 20.05.2023 г до
датата на подаване на иска — 19.06.2023 г. в общ размер 101.18 лв. / сто и
един лева и 18ст/.
Претендират се и законната лихва върху главниците от датата на
3
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските
по делото, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл.за
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
В съдебно заседание, ищецът Б. Г., гражданин на Украйна с ЛНЧ
№**********, редовно призован, не се явява. За нея се явява процесуалния й
представител адв. К. К. от АК – Хасково, който поддържа исковата молба и
уточняваща такава за отстраняване на нередовности от 26.06.2023г. Моли
съда да уважи предявените искове и да осъди ответника да заплати на ищцата
дължимите суми ведно със законните лихви. Претендира направените по
делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата. Прави искане на основание чл.238, ал.1 от ГПК да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба, въпреки че са му разяснени последиците от неподаването на
такъв.
Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца, чрез
процесуалния си представител – адв. К. К. от АК – Хасково, искане по реда на
чл. 238, ал. 1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за
постановяване на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице
предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от данните по
делото, с разпореждането си по чл. 131 ГПК от 07.08.2023г., съдът е разяснил
на ответника, както последиците от неподаване на отговор на исковата молба
и от неявяването му в първото по делото съдебно заседание, като му е
указано, че ако живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени, съгласно
чл. 40, ал. 2 от ГПК. Също така му е било указано, ако отсъства повече от
един месец от адреса, на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да
уведоми съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължението
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени,
съгласно чл.41, ал.2 ГПК. Установи се по делото, че разпореждането на съда,
ведно с посочените по-горе указания са получени от ответника " Т-Уайнс"
ЕООД гр. Харманли ЕИК ********* на 09.08.2023г. чрез Л. Б. Б. – главен
счетоводител /чл.46, ал.4 изр.първо ГПК/ и същият не е изпълнил дадените му
указания от съда, съгласно разпоредбата на чл. 41 ал.1 и ал.2 ГПК, поради
което същият се счита за редовно призован на основание чл.41 ал.2 ГПК.
Видно от данните по делото, ответникът " Т-Уайнс" ЕООД гр.
Харманли ЕИК ********* не се явява и не се представлява в първото по
делото съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване, като същият не
е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Наред с това, от
приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата,
4
изложени в исковата молба, съдът намира, че предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2, вр.
чл.245, ал.2 от Кодекса на труда и чл.86 от ЗЗД се явяват вероятно
основателни.
Налице е и искане, предявено надлежно от ищеца преди
приключване на съдебното дирене по делото, с което същият претендира
съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с
протоколно определение от 02.10.2023г.
При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по
чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл. 239, ал. 1 от
ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Предявените
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.128, т.2, вр. чл.245, ал.2 от Кодекса на труда и чл.86 от ЗЗД се явяват
вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата и уточняващата
молба обстоятелства – твърдения да заплати следните суми: 02.2023 г. -
872.38лв., м.03.2023 г -1400.64лв., 04.2023 г -1769.85лв. или в общ размер -
4042.88 лв. /четири хиляди четиридесет и два лева и осемдесет и осем
стотинки, както и мораторни лихви за следните периоди, размери и
основания: от 21.02.2023 г. до 31.05.2023 г — 25.32 лв./двадесет и пет лева и
тридесет и две стотинки /— неизплатена в срок заплата за месец януари в
размер на 872.38 лв. / осемстотин седемдесет и два лева и тридесет и осем
стотинки/ с падеж 20.02.2023 г и изплатена на 31.05.2023 г/, от 21.03.2023 г до
31.05.2023 г — 11.57 лв./ единадесет лева и петдесет и седем стотинки/ —
неизплатена в срок заплата за месец февруари в размер на 528.26 лв. /
петстотин двадесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ с падеж
20.03.2023 г и изплатена на 31.05.2023 г., от 21.03.2023 г до 19.06.2023 г -
23.29 лв. / двадесет и три лева двадесет и девет стотинки/- неизплатена в срок
заплата за месец февруари в размер на 872.38 -лв. /осемстотин седемдесет и
два лева и тридесет и осем стотинки/ с падеж 20.03.2023 г до датата на
подаване на иска —19.06.2023г., от 21.04.2023г. до 19.06.2023г. - 24.73лв. /
двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ - неизплатена в срок
заплата за месец март в размер на 1400.64 лв. / хиляда и четиристотин лева и
шестдесет и четири стотинки/ с падеж 20.04.2023 г до датата на подаване на
иска — 19.06.2023 г., от 21.05.2023 г до 19.06.2023 г - 16.27 лв./ шестнадесет
лева и двадесет и седем стотинки / - неизплатена в срок заплата за месец
април в размер на 1769.86 лв. / хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и
осемдесет и шест стотинки/, с падеж 20.05.2023г. до датата на подаване на
иска — 19.06.2023 г. в общ размер 101.18 лв. / сто и един лева и 18ст/.
С оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК, неприсъственото
решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага
5
подробни мотиви по реда чл. 236, ал. 2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът
счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно
изискванията на чл. 239, ал. 2 от ГПК.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че по
делото са доказани всички необходими предпоставки, за да бъдат уважени
предявените искове в пълния предявен размер. Поради това, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4042.88 лева, дължими
нетни суми по трудови възнаграждения, ведно с мораторната лихва в общ
размер на 101.18лева.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба –
19.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
На основание чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2 от ЗАдв на процесуалния
представител на ищеца – адв. К. К., следва да се определи възнаграждение за
осъществената правна помощ. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения същото следва да бъде в размер на 714.41 лв., която сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати на осъществилия процесуално
представителство адвокат.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер
на 165.77 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА " Т-Уайнс" ЕООД гр. Харманли ЕИК ********* да заплати
на Б. Г. гражданин на Украйна с ЛНЧ №********** следните суми: за месец
02.2023 г. - 872.38лв., месец 03.2023 г -1400.64лв., месец 04.2023 г -1769.85
лв. или в общ размер - 4042.88 лв. /четири хиляди четиридесет и два лева и
осемдесет и осем стотинки, както и мораторни лихви за периода от
21.02.2023 г. до 31.05.2023 г — 25.32 лв.; от 21.03.2023г. до 31.05.2023 г —
11.57 лв; от 21.03.2023 г до 19.06.2023 г - 23.29 лв. ; от 21.04.2023г. до
19.06.2023г. - 24.73лв.; от 21.05.2023 г до 19.06.2023 г - 16.27 лв. в общ размер
101.18 лв. / сто и един лева и 18ст/, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 19.06.2023г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА " Т-Уайнс" ЕООД гр. Харманли ЕИК *********, да заплати
на адвокат К. К. от АК – гр. Хасково сумата 714,41 лв. /седемстотин и
четиринадесет лева и 41ст./ - разноски за осъществено безплатно
6
представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, вр. чл.36, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА " Т-Уайнс" ЕООД гр. Харманли ЕИК *********, да заплати
по сметка на Районен съд – Харманли сумата 211,72 лева за държавна такса
по исковете.
Решение не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7