№ 163
гр. Стара Загора, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Светла Хр. И.ова
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20225530202829 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № BG03042022/5800/Р8-
596/28.09.2022 год., издадено Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
“Пътна инфраструктура“ (АПИ) София.
Жалбоподателят И. М. Б. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и прави искане обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № BG03042022/5800/Р8-596 от 03.04.2022 год., на
жалбоподателят е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 1 800 лева на
основание извършено нарушение по чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата.
Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било
извършено, в НП е посочено, че след извършена проверка от страна на контролните органи е
установено, че
на 03.04.2022 год., в 11.13 часа, пътно превозно средство (ППС), с регистрационен № РВ
9757 ТТ, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е
1
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно
средство е засечено на 22.03.2022 год., в 04,30 часа, на път № А-1, км.205+326, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна
такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е
посочен път № А-1, км.205+326, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса,
съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020
год. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса. За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който
заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 20262) - част от системата. В АУАН е отбелязано, че процесното ППС е с
обща технически допустима максимална маса над 12 тона и съответно – при движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
Горепосоченото обстоятелство се потвърждава от приложения към настоящата преписка
доклад от Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който установява, че пътно
превозно средство с peг. № РВ 9757 ТТ е с обща технически допустима максимална маса
над 12 тона. От извършена справка в Националния регистър на превозните средства и
техните собственици, воден от Министерство на вътрешните работи, чрез средата за
междурегистров обмен (RegiX), в резултат на която е установено, че ППС с peг. № РВ 9757
ТТ е с обща техническа допустима максимална маса 19 000 килограма. За извършеното
административно нарушение е съставен АУАН, изготвен съответно на 03.04.2022 година и е
връчен на нарушителя на 03.04.2022 год., което е удостоверено с негов подпис.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от актосъставителя
Д. Б. А. в присъствието на свидетеля Е. К. К., с положен подпис от нейна страна върху акта,
съгласно изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН. АУАН е връчен на нарушителя с отразени
възражения – “не съм съгласен с констатираното нарушение“. Във връзка с констатираното
в акта, от Началник отдел “Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ)
към Агенция “Пътна инфраструктура“ (АПИ) град София е издадено атакуваното НП, като
наказващия орган е приел, че в хода на извършената служебна проверка на
административнонаказателната преписка, се установило, че за ППС с peг. РВ 9757 ТТ не са
изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа,
свързани със заплащането на дължимите пътни такси. За процесната дата не са подавани тол
декларации и не е била налице валидно закупена маршрутна карта, която да включва
преминаване през сегмента, в границите на които се намира контролно устройство с
идентификатор № 20262. В НТУ е постъпило заплащане на дължимата независимо от
съответната административнонаказателна санкция такса по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на
133.00 лева, потвърждаващо се от квитанция за платени пътни такси в република България
2
от 03.04.2022 год. (л.13 от делото).
Съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с
възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от
връчване на акта, в който случай същият би се освободил от административнонаказателна
отговорност за конкретното нарушение. Компенсаторна такса по АУАН няма данни да е
постъпила по сметка на АПИ в 14- дневния срок от връчването на акта за установяване на
административно нарушение на нарушителя. В хода образуваното административно
наказателно производство, като доказателство е създаден и приложен към настоящата
преписка доклад от Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, доказващ
обстоятелството, че ППС с peг. № РВ 9757 ТТ е с обща технически допустима максимална
маса над 12 тона и е засечено на 22.03.2022 год., в 04.30 часа, по път № А-1, км.205+326,
като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма валидно закупена маршрутна
карта или бордово устройство. Приложени са и статични изображения във вид на снимков
материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху
посочения по-горе пътен участък на дата 22.03.2022 год., в 04.30 часа.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Д. А. и Е. К., които чрез
показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа
обстановка относно извършената проверка, фактическите констатации и процедурата по
съставяне на АУАН. Тази фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по
делото писмени доказателства.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя
А. и свидетеля по акта К., които са категорични, че на посочената в акта дата и час,
жалбоподателя с ППС е пристигнал на ГКПП Кулата, като при извършената проверка
системата, която показва дали е редовно или нередовно ППС е установено, че на 22.03.2022
година, в 04.30 часа, се е движел по републиканската пътна мрежа без платена пътна такса.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазването на въведените с чл.42 и чл.57 от ЗАНН императивни изисквания към тяхното
съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, санкционираното
нарушение да бъде описано пълно,
прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и
съответствието на словесното му описание с правната квалификация са основна гаранция за
осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита. В
конкретния случай издаденото НП не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН към
съдържанието му, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от
жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са
формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за
3
пълнота на
обвинителната теза. Относно твърдяната незаконосъобразност на наказателното
постановление, съдът намира, че освен описаната фактическа обстановка вменяваща
незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата не е посочено точно извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя, а е посочено единствено административно санкционната разпоредба въз
основа на която му е наложено съответното адм. наказание – чл.179, ал.3а от ЗДвП, съгласно
която “Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Следователно адм. санкционна разпоредба не се отнася до посочената и установена и в
двата акта – АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка по делото
свързана с неплащане на дължимата се тол такса, а се отнася до друго – това, че водача
управлява ППС, като не изпълни задълженията си за установяване на изминато разстояние
или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще
ползва, което сочи на друга, напълно различна фактическа обстановка. Следователно ако
адм. наказващия орган би приложил точно материалния закон, свързан с установената
фактическа обстановка – неплащане на задължителна тол такса от страна на жалбоподателя
в качеството му на водач на процесното ППС, то той не би съставил АУАН и НП за такова
извършено адм. нарушение на жалбоподателя, тъй като той в качеството му на водач на
процесното ППС в настоящия случай не носи адм.наказателна отговорност за такова
извършено адм. нарушение /с изключение на чл.139, ал.7 от ЗДвП /, а такава носи
собственикът или ползвателя на процесното ППС при такова нарушение по смисъла
на чл.102, ал.2 от ЗДвП. От своя страна нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП постановява, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него. Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците,
респективно ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при
движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това
движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези “съответни задължения“ са
регламентирани в Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета
на основание чл.10, ал.7 от ЗП. Съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от
4
собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а,
ал.9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл.10б от ЗП
предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на
реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по
чл.10, ал.7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен
номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл.10,
ал.7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП. В настоящия случай е приложима разпоредбата на
чл.187а, ал.1 от ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл.179, ал.3–3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице.
Доколкото нарушенията по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП се установяват чрез електронна
система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява
контрол върху заплащането на такса по чл.10 от ЗП и доколкото съгласно чл.167а, ал.3,
изр.първо от ЗДвП електронната система създава доклади от всяко установено нарушение
по чл.179, ал.3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като се отчете, че
съгласно чл.179, ал.2, т.7 от ЗДП длъжностните лица проверяват създадените записи по ал.3
и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл.189е и чл.189ж, то
следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл.179, ал.3 – 3б в отсъствие на
нарушителя по смисъла на чл.187а, ал.1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което
електронната система е създала доклад. Дали този доклад ще даде основание на
длъжностните лица, при изпълнение на задълженията им по чл.179, ал.2, т.7 от ЗДвП да
пристъпят, в един винаги по-късен момент спрямо доклада на системата към съставяне на
АУАН в присъствие или в отсъствие на нарушителя, или ще бъде издаден електронен фиш,
то при всяко развитие на административнонаказателното производство презумцията,
следваща се от нормата на чл.187а, ал.1 от ЗДвП ще бъде приложима. Оттук следва и извода,
че след като нарушението е установено от електронна система за контрол по чл.167а, ал.1 от
ЗДП, чрез годен доклад и както е видно от издаденото НП при водене на
административнонаказателното производство административно наказващия орган не е
установил водача на МПС, управлявал процесното ППС на посочената дата и място, то в
случая същият е следвало да издаде НП на собственика на МПС, за когото по делото не
съществуват данни, а не на И. М. Б.. В случая по делото не е установено и подаване на
декларация по реда на чл.187а, ал.4 от ЗДвП от страна на собственика, който е следвало да
5
бъде приет за нарушител. Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод,
че след като контролните органи са решили да потърсят отговорност за извършено
нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от
системата), то и те е следвало да процедират по реда на чл.187а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Едва
след това и само ако собственикът възрази – АНО е следвало да съставят АУАН срещу
водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС, което в
настоящия случай не е сторено.
Поради това като не е приложил точно материалния закон, АНО е извършил и
нарушение и на ЗАНН. Това е така, тъй като са налице допуснати съществени пороци,
респективно нарушени са императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН отнасящи
се за издадения АУАН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като и в двата горепосочени акта не са
посочени точно законовите
разпоредби които са били нарушени виновно. Така констатираните пороци при издаването
на АУАН и НП, водещи до тяхната абсолютна
незаконосъобразност, не могат да бъдат санирани и тяхното
наличие води до отмяна на процесното издадено наказателно постановление.
Ето защо съдът намира, че поради тези нарушения при прилагането на материалния и
процесуалните закони в осъщественото административнонаказателно производство срещу
жалбоподателя правят незаконосъобразни издадения АУАН и издаденото въз основа на него
НП, което влече до абсолютната незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление поради същите нарушения и до неговото отмяна изцяло, като в тази връзка и
не следват да бъдат разглеждани твърдените други такива, като и вкл. твърдяното
неприлагане на чл.28 от ЗАНН.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените до момента по делото разноски в размер на сумата
от 500 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го
упълномощен защитник съобразно представените договор за правна защита и съдействие,
фактура и списък на разноските, а в полза на Държавата по сметка на Районен съд Стара
Загора сумата в размер на 106,10 лева, представляваща направени разноски в хода на
производството.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление (НП) № BG03042022/5800/Р8-596/29.09.2022
год., издадено Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция “Пътна
инфраструктура“ (АПИ) София, като незаконосъобразно.
6
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура“ София да заплати на И. М. Б. от град
Пловдив, ул.“... ЕГН ********** сумата в размер на 500.00 (петстотин) лева,
представляваща направени до момента разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7