Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 08.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет
и девети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5108 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 294578/05.12.2019г. по гр.д. № 77458 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 64-ти състав е признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че
Р.А.П., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********с
адрес: *** заплащане на сумите, както следва:
сумата от 793,95лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 20.07.2017г., до изплащането й, представляващи
стойност на доставена топлинна енергия в
апартамент № 16 в гр. София, бул. „********“
№ *********за периода от 01.07.2014г. до
30.04.2016г.; сумата от 36,50лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 20.07.2017г., до изплащането й, представляваща възнаграждение за дяловото
разпределение на енергията в имота за периода май 2013г.-април 2016г., за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 49242/2017г. на СРС, като Р.А.П., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********съдебни разноски от 151,60лв. по исково дело
и 46,10лв. по заповедно дело, като нeоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 793,95лв. до предявен размер от 1155,**лв. и за периода от май 2013г. до юни
2014г.; както и исковете за сумата от 206,91лв., представляваща лихва за забава на плащането на главница за
топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 13.07.2017г. за сумата от 8,69лв., представляваща лихва за
забава на плащането на главницата за дялово разпределение на енергията за
периода от 15.09.2014г. до 13.07.2017г.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх. № 5212109/17.12.2019г. по
регистъра на СРС, депозирана от ищеца - Т.С.”ЕАД,
ЕИК*********в частта, в която исковете са
отхвърлени исковете за главница за
топлинна енергия и за лихва за забава
на плащането й. Изложило е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно районният съд приел,
че вземанията са погасени по давност. Фактурата била издадена на 31.07.2014г. погасителната давност не била
изтекла към подаване на заявлението на 20.07.2017г. Фактурите били публикувани на
интернет-страницата му, за което имал протоколи, но СРС не му бил указал да ги
представи по делото, неправилно било прието от СРС, че ответникът не бил
изпаднал в забава на плащането на главницата.
Претендирало е разноски. Оспорило
е поради прекомерност претенцията на ответника по исковете за разноски.
Въззиваемият-ответник
по исковете – Р.А.П., ЕГН ********** в срока за
отговор е оспорила жалбата. Навел е твърдения, че в тази част решението било
правилно. Фактурата от 31.07.2014г. не
била относима за процесния период, не сочела имота, издателя, получателя,
такива били и всички три фактури, представени от ищеца. Тези фактури не установявали основанието и
размера на иска. Ищецът не изпълнил
задължението по чл. 193 от ГПК. Претендирал е разноски.
2. въззивна жалба вх. №
5217118/30.12.2019г. по регистъра на СРС, от ответника по исковете - Р.А.П., ЕГН **********, в частта, в която исковете са уважени. Изложила
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочила е, че не било установено да е потребила енергия в
количества и на стойност, за които е уважен иск, фактурите не сочели данни за
издател, получател, имот, а и не представлявали доказателства от естество да
установят основателността на исковете.
Ищецът твърдял, че дяловото разпределение на енергията било извършено от
„Т.с.“ЕООД , вещото лице по техническата експертиза посочило, че това дялово
разпределение е направено от „Т.С.“ЕАД, ищецът не доказал че го бил направил,
дори не изменил фактическите си твърдения. Неправилно било кредитирано от СРС
заключението по техническата експертиза, работила по документи, които не са
приети по делото, съответно по такива съставени от ищеца. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият
– ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК*********не
е изразил становище.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 2027354/30.10.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********с адрес: ***
срещу Р.А.П., ЕГН ********** с
адрес: ***, с която е поискало от съда да
признае за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответника за
заплащане на сумите, както следва: сумата от
1155,**лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 20.07.2017г., до изплащането й, представляващи
стойност на доставена топлинна енергия в
апартамент № 16 в гр. София, бул. „********“
№ ****за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 206,91лв. представляваща лихва за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 13.07.2017г; сумата от 36,50лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението- 20.07.2017г., до изплащането й, представляваща възнаграждение за дяловото
разпределение на енергията в имота за периода май 2013г.-април 2016г., сумата от 8,69лв., представляваща лихва за
забава на плащането на главницата за дялово разпределение на енергията за
периода от 15.09.2014г. до 13.07.2017г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 49242/2017г. на СРС, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, ответникът е потребител на енергия в имота по договор при Общи условия, потребил
енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължал и
стойността на услугата дялово
разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните
били обвързани от договор при Общи условия. Оспорило е поради прекомерност
претенцията на ответника за разноски.
Ответникът Р.А.П.,
ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Посочила е, че вземанията за топлинна енергия
за периода до юли 2014г. са погасени по давност, не ползвала парно от 2007г. и
така не дължала и останалите суми. Ползвала само топлинна енергия за битово
подгряване на вода, искала да плати, но ищецът отказвал да приеме частично
плащане. Не били издавани месечни фактури. Не дължала и възнаграждение за
дялово разпределение на енергията, не ставало ясно за кой период е начислено
същото. Не била изпаднала в забава на плащането на главниците на 15.09.2014г. и
не дължала обезщетение за забава.
По делото е
приложено заповедно дело № 49242/2017г. по описа на СРС, от което се
установява, че по заявление вх. № 3056891/20.07.2017г. . е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Р.А.П., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********сумата от
1155,**лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 20.07.2017г., до изплащането й, представляващи
стойност на доставена топлинна енергия в
апартамент № 16 в гр. София, бул. „********“
№ ****за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 206,91лв. представляваща лихва за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 13.07.2017г; сумата от 36,50лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението- 20.07.2017г., до изплащането й, представляваща възнаграждение за дяловото
разпределение на енергията в имота за периода май 2013г.-април 2016г., сумата от 8,69лв., представляваща лихва за
забава на плащането на главницата за дялово разпределение на енергията за
периода от 15.09.2014г. до 13.07.2017г., съдебни разноски от 78,15лв., длъжникът е уведомен за заповедта
на 29.08.2017г., на 29.08.2017г. длъжникът е оспорил задълженията по заповедта,
посочил е че главница за топлинна енергия и лихва за забава на плащането й са
погасени по давност в частта за възникнали задължения за главница до юли
2014г., не ползвала парно, ползвала само топла вода, но ищецът отказвал да приеме
плащане само на енергия за подгряване на водата, на 02.10.2017г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на
30.10.2017г. е представил такива.
По делото е приета е
молба-декларация от 14.04.1998г. на ответника до ищеца, с която е
поискал да се открие партида на негово име за имот представляващ апартамент № 16 в гр. София, бул. „********“
№ **, бл. ** вх. А, като е посочил,
че семейството му е едночленно и топла вода ще заплаща на брой ползватели.
По делото са приети договор от 10.04.2002г., протокол от ОС на ЕС
от 27.03.2002г., със страна сграда в гр. София, бул. „********“ ** съгласно които ОС на ЕС е избрало и възложило
на Техем съривиси“ЕООД за срок от 2
години да извършва дялово разпределение на енергията в сградата срещу
възнаграждение, като в случай че нито една от страните не направи изявление писмено 1 месец преди срока че не желае
подновяването на договора, то договор се удължава с едва година. В списъка на
живущи срещу името на ответника е
посочено, че в имота й има 4 радиатора и е положен подпис за нея.
Приети са ОУ
одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г., съгласно чл. 32 вр. с чл. 33 от които ОУ в
забава на плащането на топлинната енергия се изпада след публикуване на фактури
за топлинна енергия на интернет-страницата на Т.С.”ЕАД.
Приети са
извлечения от сметки, съгласно които ответникът дължи на ищеца плащане на
сумите, за които е предявен иск.
С прието по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че сградата
е топлофицирана, в абонатната станция има общ топломер, отчитан ежемесечно по
електронен път от ищеца, технологични загуби са определяни коректно по
правилата на наредбата за топлоснабдяване. Посочило е, че за имота партидата се води с титуляр
ответника, дяловото разпределение на енергията в имота през процесния период
било извършвано от ищеца, обем на имота бил 175 куб.м., дяловото разпределение било направено
съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване. В имота
през процесния период четирите отоплителни тела с монтирани уреди за
измерване на потребление били демонтирани/затапени, но енергия за отопление се
потребявала с щранг-лира без монтиран такъв уред, дължала се и сградна инсталация, потребявала се топлинна
енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по показания на водомер,
показанията им били реално отчитани. Посочило е, че за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2014г. реално потребена енергия била на стойност от **8,81лв.; за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. реално потребена енергия била на стойност от
457,03лв.; за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. реално потребена
енергия била на стойност от **9,62лв. За
май 2014г. и юни 2014г. 15,65лв. било начислено задължение за топлинна енергия
по фактури.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за
битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, на възнаграждение за дялово
разпределение на енергията, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-3** от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.** от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, че ищецът е
носител на вземане на възнаграждение за дяловото разпределението на енергията, като ответникът е изпаднал и в забава плащането им.
По делото се
установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство
, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено искането на
заявителя „Топлофикация-София”АД и
длъжникът е осъден да му заплати
процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия ,
възнаграждение за дялово разпределение на енергията и обезщетение за забава на
плащането им за процесния имот и период в
размерите на суми, за които
са предявени исковете, възражение срещу заповедта е депозирано в срок,
като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил иск за установяване съществуване на
вземанията.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-3** от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.** от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-3** от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.** от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-3** от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено че ответникът е потребител на топлинна
енергия в имота за процесния период и отговаря пред ищеца за заплащане на цялото количество
доставена енергия в имота. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай приетата по делото
молба-декларация от 14.04.1998г., извлечения от сметки на ищеца установяват, че
ответникът е поискал от ищеца доставка
на топлинна енергия в имота и откриване на партида на негово име за имота,
ищецът е уважил това искане, поради което и по съображения изложени по-горе
съдът приема за установено, че от този момент страните са били обвързани от
облигационен договор за доставка на
топлинна енергия в имота.
Ищецът е приел
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени
от ДКЕВР, като е установено от приети писмени доказателства и заключение по
техническата експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата, поради което съдът приема за установено по делото, че през
процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в
Общите условия на ищеца, одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-3** от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-3** от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ от „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в
ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга.
Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на
битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към
сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението
на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно
и ясно, респ. са определяеми, като е
посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени
критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло
кредитира като вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото доказателства, по делото е
установено, че през процесния период в имота е потребявана енергия за отопление с
щранг-лира, начислена е такава на база мощността на уреда, както и за сградна
инсталация съобразно обема на жилището, както е начислена и енергия за горещо
битово водоснабдяване по показанията на реално отчетен водомер. Установява се
от изравнителните сметки и заключението по техническата експертиза, че за
периода потребената енргия е на стойност
от общо 1156,25лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. Няма
пречка вещото лице да установи обстотялества за които не са представени писмени
доказателства по делото. Същото е обосновано с оглед на специфичните причини,
поради които се допуска съдебна експертиза.
Без значение е непредставянето на фактури, изддени от ищеца. Същите не се
твърди да носят подпис на ответника, не могат да установят възникване на
задължението на ответника. Основанието на същото е реално доставена енергия в
имота и същото е установено от техническата експертиза.
Спорен е въпрос по делото е дали задълженията за
доставена топлинна енергия в периода от май 2013г. до юни 2014г.
и за лихва върху тях са погасени по
давност. Тези вземания са периодчин
и са погасяват по с кратката 3-годнишна давност по чл. 111 от ЗЗД, за което
ответникът е направил възражение в срок. Касае се за
трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна
енергия. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен период от
време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези задължения е
различен. (В този смисъл Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС).
За вземанията, възникнали при
действието на ОУ от 2008г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите
на ч. 33 от ОУ от 2008г., и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат до 30-то число на месеца, следващ този, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният
момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече
от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 30 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
За вземанията, възникнали при
действието на ОУ от 2014г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите
на чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2014г., съгласно които плащане на месечното
задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е
публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата на доставчика
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след публикуване на
фактура, то съдът приема, че това съглашение е изискуемостта на настъпва след
покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва след поведение на
кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника, което
искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при публикуване на
фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето съдът приема,
че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на възникването му.
Моментът на издаване на обобщената фактура
от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени
моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни
при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и
за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени
фактури за тези вземания , които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната
давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в
определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това
вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че
погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за това
вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по
издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната
давност, което противоречи на целите на института на погасителната давност.
Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са
различни факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата
на ОУ от 2008г. и на ОУ от 2014г. сочи изискуемост на месечното вземане, което
не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на
началния момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването
на обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
В случая
заявлението е депозирано на 20.07.2017г.,
поради което и по съображения изложени по-горе съдът приема, че 3 годишния срок от настъпване на
изискуемостта на вземанията, възникнали
за процесния период от 01.05.2013г. до 30.06.2014г., е бил настъпил преди
подаване на заявлението. Правилно е
приел районният съд , че за този период размер на задължението за главница за
топлинна енергия за този период е 362,30лв. и същото е погасено по давност. За
размер на тези вземания съдът съобрази заключението по техническата експертиза
като стойност на реално доставена топлинна енергия за всеки отчетен период,
начислено по фактури да май и юни 2014г. Погасени по давност по аргумент от 119
от ЗЗД са и вземанията за лихва за забава на плащанията на главниците. Правилно
е прието от СРС че непогасени по давност са вземанията на ищеца за стойност на
потребена топлинна енергия в размер на 793,95лв. за периода от 01.07.2014г. до
30.04.2016г. При така възприето решението на СРС в частта по иска за топлинна
енергия следва да се потвърди.
По иска за обезщетение за забава на
плащането на главница за топлинна енергия:
По делото не
е установено ищецът да е публикувал на интернет-страницата си фактурите за
вземанията, за които са предявени исковете за периода от 01.07.2014г. до
30.04.2016г., за който са приложими ОУ одобрени от ДКЕВР с решение от
03.02.2014г., а същото съгласно разпоредбата на чл. 32 от тях е необходимо за изпадането на ответника в
забава на плащането им. При така установеното съдът приема, че ответникът
не е изпаднал в забава на плащането на главницата и иск за лихва е
неоснователен поради което решението на районния съд в частта, в която е отхвърлен иск за лихва за забава на плащането
на топлинната енергия следва да се потвърди.
По иска за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията:
Съдът приема за установено и валидно възникнало
вземане на ищеца към ответника за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение на енергията в размер на 36,50лв. за процесния период. По делото
ответникът е навел твърдения, че Т.с.“ЕООД не е бил обвързан с договор с етажната
собственост за дяловото разпределение на енергията в него. По делото се
установи от прието заключение по техническата експертиза че за процесния период
разпределението на енергията е направено от ищеца. В о.с.з. от 21.11.2018г.
ищецът е оттеглил искането си за конституиране на трето лице помагач поради
твърденията на ответника и установеното от вещото лице. При така установеното и
като съобрази процесуалното поведение на страните по делото съдът приема , че правилно е прието от районния съд, че ищецът има право на възнаграждение за същото. Цената
от 36,50лв. за период от 3 години , съдът приема че не
надхвърля обичайната за този вид работа,
поради което и валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане
на процесната главница съдът приема за установено по делото. По делото не е
установено погасяване на процесните задължения, поради което и решението на СРС
в обжалваната част следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
За
въззивното производство на ищеца не се следват разноски. Жалбата му е
отхвърлена и разноски за държавна такса и за възнаграждение за юрисконсулт по
тази част от предмета на въззивното дело не му се следват. По въззивната жалба
на ответника по исковете ищецът не е
изразил становище и възнаграждение за юрисконсулт не му се следва. Процесуално
представителство от юрисконсулт по тази част от предмета на въззивно дело ,
което да обуславя присъждане на възнаграждение за същото по делото не е
осъществено, поради което и възнаграждение за такова не следва да се присъжда
на ищеца.
На
въззивника – ответник по исковете не следва да се присъждат разноски по
депозираната от него жалба, защото същата съдът прие за неоснователна. Следва
да му се присъдят 177лв. разноски за възнаграждение за адвокат за въззивното
производство в частта по жалбата на ищец. Същото е определено при съобразяване
уговорения и платен размер на възнаграждението, че не е разграничено каква част
от него е по предмета, въведен от ищеца и каква част е по предмета, въведен от
ответника по исковете, при съобразяване цена
на предмета на делото, въведен от всяка от страна в производството пред СГС-59%
въведен от ищеца и 41% въведен от ответника по исковете. С жалбата си ищецът е въвела като предмет 59%
от цената на делото. Тази жалба е отхвърлена и
така 59% от направените от ответника по исковете разноски в производство
пред СГС му се следват..
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294578/05.12.2019г. по гр.д. № 77458 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 64-ти състав
в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК*********с
адрес: *** да заплати на Р.А.П., ЕГН
********** с адрес: *** на основание на
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 177лв.
/сто седемдесет и седем лева/, представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС и СРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.