Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2020
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №348 по описа за
2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №348/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Столична община срещу решение №204950 от 29.08.2019 г по гр.дело №34345/15 г на СРС , 54 състав ; с което са
отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД във
вр.чл.236 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД да се осъди „А.Д.“ ЕООД *** да му заплати сумата
от 16 696,56 лева с ДДС наемни цени по договор за наем на общински
имот №64 от 29.07.2002 г на СО , р-н „Витоша“ за периода 01.02.2006 г –
27.12.2013 г ; и сумата от 8255,59 лева лихви за забава върху наемните
цени за периода 05.02.2006 г – 05.12.2013 г ; ведно със законната лихва върху главницата
считано от 18.06.2015 г до окончателното й заплащане.
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът не е оспорил исковете ,
които са доказани по основание и размер . Безспорно имотът е предоставен с
процесния договор за наем и последващи анекси. Вместо да върне имота наемателят
го е пренаел или го ползва съвместно с трето лице като си е монтирал собствен
електромер .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната
жалба .
Въззивната
жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на
въззивника по него на 12.09.2019 г и е обжалвано в срок на 26.09.2019 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с
чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост
и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се
констатират . Относно доводите
за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че
договорът за наем е прекратил своето действие с изтичане на 3-годишния му срок
– на 29.07.2005 г. Недоказани са твърденията на ищеца , че срочният договор за
наем се е трансформирал в безсрочен поради продължило ползване със знанието и
без противопоставяне на наемодателя . Ответникът е предал ползването на имота
на трето лице , което не е негов правоприемник т.е. няма данни ответникът да е
ползвал имота .
Решението на СРС е правилно като краен
резултат , при следните уточнения .
Процесният
договор за наем на общински имот №64 от 29.07.2002 г на СО , р-н „Витоша“ касае
пристройка /ателие за производство на мебели/ в сградата на 5-то ОУ гр.София .
Процесният
договор е сключен на основание чл.12 ал.3 ЗОС , а според АОС на стр.13 от
делото пред СРС процесният имот е
публична общинска собственост .
С оглед особения
предмет на договора за наем правно несъстоятелни са твърденията на ищеца за
приложение на чл.236 ал.1 ЗЗД . Според трайната практика на ВКС /решение №172 от 16.12.2015 г по т.д.№3065/14 г на ВКС , II ТО и решение №97 от 07.07.2017 г по
т.д.№1108/16 г на ВКС , II ТО / в чл.14
ал.7 от Закона за общинската собственост /в сила към 2005 г/ изрично е посочено
, че части от имоти - публична общинска собственост могат да се отдават
под наем по реда на ал. 2 / т.е. след провеждане на търг или конкурс / за
срок до 5 години, след решение на общинския съвет, при условие, че
наемането им не пречи на дейността на лицата, които ги управляват. Въведеният от законодателя специален режим за отдаване под наем на
части от имоти, публична общинска собственост: след проведен търг или конкурс и
на база решение на ОбС и за определен в закона срок изключва
приложението на общото правило на чл.236 ал.1 ЗЗД, позволяващо след
изтичането на договорения конкретен срок на действие на наемния договор, при
непротивопоставяне от наемодателя на продължаване от страна на наемателя
ползване на вещта, договорът да се счита за трансформиран в безсрочен.
Обратният отговор би довел до възможността всичките ограничения в
специалната уредба за отдаване под наем на части от имоти - публична общинска
собственост да се заобикалят след изтичането на предвидения в тях срок
на действие чрез превръщането им в такива за неопределен срок в хипотезата на
чл.236 ал.1 ГПК .
Следователно
, в случая въобще не може да става въпрос за трансформация на срочния договор
за имот публична общинска собственост в безсрочен . Отделно , няма и данни , че
СО е знаела , но не се е противопоставила на ползването на имота – не са
плащани никакви суми за ползването .
Исковете са неправилно заведени на
грешно основание - за „наеми“ вместо за обезщетение за ползване по чл.236
ал.2 ЗЗД , като ищецът би следвало да познава базисни разпоредби от Закона за
общинската собственост . Вместо това изрично в молба от 17.07.2015 г ищецът
потвърждава волята си от исковата молба искът да се счита за такъв за наеми в
хипотеза на чл.236 ал.1 ЗЗД / безсрочен наем / .
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско
дело настоящото решение не подлежи
на обжалване .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №204950 от 29.08.2019 г по гр.дело №34345/15 г на СРС , 54 състав .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.