№ 176
гр. Елин Пелин, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело №
20241820101454 по описа за 2024 година
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че ответникът, в
качеството си на собственик е потребител на топлинна енергия, доставяна в
имот в гр.София, общ. Слатина, ж.к. „....“, ...., вх. А, ет.1. Поддържа, че
ответника И. А. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в общ размер
от 5009,92 лева, от които 4330,57 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г. до м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 31.05.2024г. до изплащане на вземането, 620,52
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 16.05.2024г., както и суми
за дялово разпределение 48,12 лева - главница за периода от м.05.2021г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва от 31.05.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, и 10,71 лева - лихва за периода от 16.07.2021 г. до
16.05.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д №849/2024 г., по описа на РС-Елин Пелин.
Твърди, че ответника има задължения за консумирана и незаплатена
1
топлинна енергия за топлоснабден имот — aп. 1, находящ се в гр. София, п.к.
1574, обл. София, общ. Слатина, ж.к. „....“, ...., вх. А, ет.1, за процесния
период. Твърди, че ответника в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и
по силата на нормативните актове, ответника е клиент на топлинна енергия и
за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Сочи, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
“Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се
изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ;
отговорностите при неизпълнение на задълженията н др. Твърди, че
ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а ал.3
ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР публикувани във
в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане и ТЕ и
услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по
които купувачите на топлинна енергия са длъжни да месечните дължими
суми за потреблението й. Сочи, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни
2
за заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и
ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, както и да
заплащат стойността по издадените фактури в същия срок. Сочи, че
ответникът е ползвал доставената топлинна енергия за процесния период и не
е погасил задълженията си.
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено
съществуването на посочените вземания спрямо ответника, като претендира
за направените по делото разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът И. А. С. е подал в срок отговор по чл.131 от ГПК, с който
счита иска за неоснователен, като релевира възражение за изтекла
погасителна давност за част от вземането за главница, касаеща периода
01.05.2021 г. до 04.07.2021 г., поради това, че заповедното производство е
образувано на 05.07.2024 г.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Техем сървисис” ЕООД,
счита предявените искове за основателни. Твърди, че дяловото разпределение
за аб. №249763 е извършено в съответствие с действащите за процесния
период нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпределената доказателствена тежест по делото ищецът по
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ следва да докаже при условията на главно и пълно
доказване следните факти: наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което се е
задължил да достави на ответника топлинна енергия в процесния имот, а
последния е поел задължение да я получи и да заплати стойността; както и че
през процесния период е доставил топлинна енергия на претендираната
стойност.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва
да установи, че главното задължение е възникнало, моментът в който е
следвало да бъде изпълнено, както и размерът на лихвата за заявения период.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за възнаграждение за дялово разпределение на
топлинната енергия и за лихва за забава върху него в тежест на ищеца е да
3
докаже, че ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение за
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, договорения размер на
възнаграждението, че в рамките на процесния период действително е
извършвана услугата дялово разпределение на топлинната енергия, че
възнаграждението за реално предоставените услуги възлиза на
претендираната стойност, както и датата, на която ответникът е следвало да
заплати възнаграждението.
По арг. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент
на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на
вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със
съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е
сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
По делото ответника не оспорва, че е потребител на топлина енергия за
топлоснабден имот — aп. 1, находящ се в гр. София, п.к. 1574, обл. София,
общ. Слатина, ж.к. „....“, ...., вх. А, ет.1, за процесния период, както и размера
на вземанията. Възраженията се свеждат до изтекла погасителна давност за
част от вземането за главница.
Предвид горното съдът приема, че ответникът по делото е имал
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди през процесния
период спрямо процесния имот, като за периода м.05.2021г. до м.04.2023г.,
това качество произтича принадлежността на правото на собственост върху
имота, за което са ангажирани писмени доказателства.
Не се твърди и не установява плащане на претендираните задължения.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с
Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл. 33, ал. 1 ОУ, като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки - (чл. 32, ал. 3 ОУ), които задължения клиентът
е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл. 33,
ал. 2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок
4
– 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 ОУ.
От заключението на приетата ССЕ, която съда кредитира като
обективно и компетентно изготвена се установява, че ответника И. А. С. с
абонатен номер 249763 за периода м.05.2021г. - м.04.2023г. има задължения
към „Топлофикация София” АД в общ размер на 5 009.92 лв., в т.ч. главница в
размер на 4 378.69 лв. и законна лихва, изчислена по реда на чл.86 от ЗЗД в
размер на 631.23 лв., от които: 4 330.57 лв. - сума на потребената ТЕ за
периода м.05.2021г. - м.04.2023г. с включени изравнителни сметки за същият
период и начислена законна лихва в размер на 620.52 лв., изчислена считано
от първия ден след срока за плащане на всяко задължение за периода от
15.09.2022г. до 16.05.2024г.; 48.12 лв. - такси на ФДР за периода 05.2021 -
04.2023, с начислена законна лихва в размер 10.71 лв., изчислена считано от
първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 16.07.2021г. до
16.05.2024г. Съгласно заключението на ССЕ, услугата дялово разпределение
се е извършвала от фирма “Техем Сървисис” ЕООД, като общата стойност на
изравнителните сметки за периода 05.2021г. - О4.2023г. е в размер на -542.68
лв. и представлява разлика за получаване, която сума е извадена от
първоначалното задължение на абоната за процесния период.
От заключението на приетата СТЕ, която съда кредитира като
обективно и компетентно изготвена се установява, че изравнителните сметки,
изготвени от „Техем сървисис“ ЕООД са за периода 05.19—04.20г и 05.20—
04.21 г. и 05.21- 04.22г. и изцяло включват процесния период по делото.
Вещото лице сочи, че на абоната са начислявани суми само за отопление през
отоплителния сезон, като няма такива за топла вода. Сумите за ТЕ за
топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента
нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители от района на гр. София.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период
е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на
отоплителния сезон, то на 15 – ти септември в съответната година клиентът на
ТЕ е изпадал в забава за плащане на задължението на реално потребеното
количество ТЕ за съответния отчетен период. При това ответникът е изпаднал
5
в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия и за
процесния период дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Определен съгласно заключението на приетата ССЕ, размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на
претендираната сума.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което по
отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл
Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС).
Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.
114, ал. 1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.
114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с
Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за
топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на
месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и
погасителната давност – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл. 32, ал. 3 ОУ за
целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на
дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на
плащане - чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се
дължи месечно - чл. 32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение (чл. 422, ал. 1 ГПК) на 31.05.2024 г. /заведено пред СРС/, когато
течението на давността се прекъсва (чл. 116, б. "б" ЗЗД). При това по
отношение на най – старото претендирано вземане – това за м. 05. 2021 г.,
давността е започнала да тече на 16.07.2021 г. и изтича на 16.07.2024 г., т. е.
след завеждане на делото, от което следва, че вземането за цена за топлинна
енергия не е погасено по давност.
При това исковете за цената за доставена в имота топлинна енергия и
дялово разпределение през процесния период са основателни и следва да се
6
уважат в пълния предявен размер. Основателни са и исковете по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, които също следва да се уважат така, както са предявени и съгласно
приетото заключение на ССЕ.
По разноските:
Ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, като за
настоящото производство дължими са разноски в общ размер от 1132.02 лева,
от които 232.02 лв. за държавна такса, 400 депозит за вещо лице за ССЕ; 400
лв. депозит за вещо лице за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП).
За заповедното производство на ищеца са дължими разноски в общ
размер от 150.20 лева, от които 100.20 лв. за заплатена държавна такса и 50
лева и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че И. А. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1574, обл.
София, общ. Слатина, ж.к. „....“, ...., вх. А, ет.1, ап.1, дължи на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "...." № 23 Б представлявано от П.П. -
Изпълнителен директор и М.Ц. - Председател на Управителния съвет, чрез
процесуален представител юрк. Ц.Г., сума в общ размер от 5009,92 лева
/пет хиляди и девет лева и деветдесет и две ст./ , от които 4330,57 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 31.05.2024г.
до изплащане на вземането, 620,52 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 16.05.2024г., както и сумата 48,12 лева - главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната
лихва от 31.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 10,71 лева -
лихва за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024г., за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, п.к. 1574, обл. София, общ. Слатина, ж.к. „....“, ...., вх.
А, ет.1, с аб. №249763, за които суми е издадена Заповед №555/09.07.2024 г.за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д №849/2024 г., по описа на РС-Елин Пелин.
ОСЪЖДА И. А. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1574,
обл. София, общ. Слатина, ж.к. „....“, ...., вх. А, ет.1, ап.1, да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. "...." № 23 Б представлявано от П.П. - Изпълнителен директор и
7
М.Ц. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител
юрк. Ц.Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1132.02 лева /хиляда сто
тридесет и два лева и две ст./– разноски за исковото производство и
сумата от 150.20 лева /сто и петдесет лева и двадесет ст./ – разноски за
заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по
следната банкова сметка: IBAN: BG48 SOMB ....., BIC: SOMBBGSF,
"Общинска банка" АД, ФЦ "Красно село".
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
трето лице - помагач „Техем сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
8