Решение по дело №12158/2011 на Районен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

     № 408

 гр.Русе, 05.03.2012 г.

Русенският районен съд, XIII - ти граждански състав, в открито заседание на десети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при секретаря Ю.О., като разгледа  докладваното от съдията гр.д. № 12158 по описа за  2011 г., за да се произнесе, съобрази:

        Предявеният иск е за развод, с правно основание чл.49, ал.1 от СК, обективно съединен с искане за предоставяване упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете и определяне режим на лични отношения на ответницата с него – чл.59, ал.2 от СК, за предоставяне ползването на семейното жилище след развода на ищеца – чл.56, ал.1 от СК и с иск за издръжка – чл.143, ал.2 от СК.

        Ищецът И.Д.А. твърди, че на 11.03.2010 г. в гр.Лясковец, обл.Велико Търново сключил с ответницата А.К. А. граждански брак, от който имат родено едно дете – малолетната Е.И.Д.. Поддържа, че първоначално семейните им отношения с ответницата протичали нормално, когато през месец май 2011 г. последната напуснала семейното жилище и заживяла на семейни начала с друг мъж в гр.Кубрат. След като изоставила семейството си, ответницата се дезинтересирала от съпруга и детето си като дори не се обаждала, за да чуе малолетната си дъщеря. По изложените съображения ищецът счита сключения брак дълбоко и непоправимо разстроен, моли той да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината като му бъде предоставено упражняването на родителските права над малолетното дете Еленка, както и ползването на семейното жилище, а на ответницата да бъде определен режим на лични отношения с детето и същата бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 70 лева.

Ответницата А.К. Атанасова не се явява в съдебно заседание. Нейния процесуален представител признава фактите, изложени в исковата молба и изразява съгласие с предложения режим на упражняване на родителски права и лични отношения, с предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца, както и с размера на претендираната за детето издръжка. Прави искане по чл.53 от СК – за възстановяване на предбрачното си фамилно име.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

        Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на 11.03.2010 г. в гр.Лясковец, обл.Велико Търново с акт № 0004 от същата дата на Община Лясковец. От брака си имат родено едно дете – Е. И.Д., родена на *** г., която понастоящем е малолетна.

        Ответницата, чрез процесуалния си представител, признава, че с ищеца живеят разделени, която раздяла е причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и с ищеца.

        С оглед задължителните разяснения по т.4 от ППВС № 10 от 3.XI.1971 г. съдът намира, че липсва възможност бракоразводния иск да бъде уважен само на основание изявленията и оценката на самите страни, като по този начин същия се превърне развод по взаимно съгласие без спазване условията, които законът предвижда за последното производство, а именно личното явяване и на двете страни в съдебно заседание /чл.330, ал.1 от ГПК/. Изявленията и признанията на страните следва да се преценяват на общо основание с оглед всички обстоятелства по делото / чл.175 от ГПК/.

        В тази връзка по делото е разпитана св.Мария Йорданова, от чиито показания се установява, че през месец май 2011 г. ответницата безпричинно напуснала семейното жилище и заживяла в гр.Кубрат като оставила детето си на грижите на ищеца и неговите родители.

Фактическата раздяла между страните е както следствие от дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, така и самостоятелно основание за неговото разстройство, доколкото е довела до трайно разкъсване на семейната общност и до липса на взаимност, уважение и доверие, които би следвало да отразяват вътрешното съдържание на брака / така и т.3 от Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС/.

        Установената фактическа обстановка мотивира съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и понастоящем съществува само формално, което съставлява основание за неговото прекратяване.

        С оглед липсата на спор по въпросите за упражняването на родителските права, местоживеенето на малолетната дъщеря на страните, както и по режима на лични отношения на ответницата с нея, съдът намира, че същите следва да бъдат определени така, както са поискани в исковата молба. Съдът намира, че определения режим на лични отношения на майката е достатъчен, с оглед данните, че тя се е дезинтересирала от малолетната си дъщеря - от показанията на разпитания свидетел се установява, че откакто е напуснала семейното жилище, ответницата не е търсила повече детето си, нито се е появявала, за да го види. При евентуална промяна на обстоятелствата, режима на лични отношения също може да бъде променен – чл.59, ал.9 от СК.

        С оглед местоживеенето на детето при бащата, на същия, по арг. от чл.56, ал.1, изр.2 от СК, следва да бъде предоставено и ползването на семейното жилище след развода, собственост на родителите на ищеца.

        След прекратяване на брака и съобразно направеното от процесуалния представител на ответницата искане по чл.53 от СК, последната следва да носи предбрачното си фамилно име – В..

        Съгласно правилото на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В случая по размера на издръжката не се спори, поради което и с оглед ниската възраст на детето, съдът я определя на 70 лева месечно.

        Никоя от страните не е направила искане по чл.49, ал.3 от СК - за произнасяне по въпроса за вината, поради което разноските следва да бъдат разпределени между страните съобразно правилото на чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК – те остават за сметка на страните така, както са направени /така и ТР № 15 от 18.II.1970 г., ОСГК/.

        По аргумент от цитираното правило, окончателната държавна такса за развода – по чл.6, т.2 от ТДТССГПК в размер на 25 лева, следва да бъде разпределена между страните поравно.

        В тежест на ответницата е държавната такса върху иска за издръжка, определена при цена на претенцията по чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, или в размер на 100, 80 лева, която сума следва да бъде заплатена по сметка на РРС.

        Мотивиран така, Русенският районен съд

Р    Е    Ш    И    :

        ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между И.Д.А., с ЕГН  ********** и А.К.В., с ЕГН **********, сключен на 11.03.2010 г. в гр.Лясковец, обл.Велико Търново с акт № 0004 от същата дата на Община Лясковец, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е.И. Д., с ЕГН **********, родена на *** г., на бащата - И.Д.А., с ЕГН  **********.

        ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Е.И. Д., с ЕГН **********, да е при бащата И.Д.А., с ЕГН  **********,***.

        ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката А.К.В., с ЕГН **********, с детето Е.И.Д., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа до 18:00 часа.

ОСЪЖДА А.К.В., с ЕГН **********, да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Е.И.Д., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител И.Д.А., с ЕГН  **********, в размер на 70 лева, считано от 29.12.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването на издръжката.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент в гр……., на съпруга - И.Д.А., с ЕГН  **********.

        ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име - В..

        ОСЪЖДА И.Д.А., с ЕГН  **********, да заплати по сметка на Русенския районен съд допълнителна държавна такса за развода в размер на 12, 50 лева.

ОСЪЖДА А.К.В., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Русенския районен съд допълнителна държавна такса за развода в размер на 12, 50 лева, както и сумата от 100, 80 лева – държавна такса върху издръжката.

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                                       

       Районен съдия: