№ 13616
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110115024 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът А. Х. С. е предявила положителен установителен иск по
реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с който се иска да
бъде установено, че ответникът „БАКБ“ АД, ЕИК ****, дължи вземане в размер на
1111.93лв., представляваща неоснователно заплатена от ищеца в полза на ответника
сума по договор за потребителски кредит „БАКБ Експрес“ № IBEC–315910 от
05.02.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 70025/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищцата А. Х. С. твърди, че на 05.02.2019 г. в качеството си на кредитополучател е
сключила с ответника „БАКБ“ АД договор за потребителски кредит „БАКБ Експрес“
№ IBEC–315910, по силата на който ответникът предоставил на ищцата заем в размер
на 2650.00лв., при срок на кредита от 35 месеца, ГПР – 48.21 %, годишен лихвен
процент – 40 % и размер на месечната вноска от по 127.50лв., в която били включени
задължения за главница и лихва, като общата дължима сума по договора била в размер
от 4589.51лв. Излагат се твърдения, че ищцата върнала получената по договора за
кредит сума в размер на 2650.00 лв. и е надплатила сума в претендирания размер от
1111.93лв., която била начислена въз основа на нищожни и неравноправни клаузи за
лихва. Навежда възражение, че договорът за кредит е сключен в противоречие с чл. 10,
ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на шрифта на договора за кредит не съответствал на
предвиденото – не по-малък от 12, както и било нарушено изискването всички негови
елементи да бъдат представени в еднакъв вид, формат и размер шрифт. Поддържа
доводи, че клаузата на договорената лихва е недействителна, поради противоречието й
с добрите нрави, тъй като същата надвишава трикратния размер на законната лихва.
В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК в договора не била посочена методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент, както и не било спазено изискването по
чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като не е налице погасителен план към договора и от
съдържанието на договора не може да се извлече информация за включените в
1
месечната погасителна вноска суми, съответно за главница и лихви, както и не било
посочено каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част лихва
и каква част такса за обслужване на кредита. В противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК
договорът за кредит нямал срок, така и в същия не било вписано правото на отказ на
потребителя в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, чл. 23 и чл. 24 от ЗПК. Поради
сочените основания, процесният договор бил недействителен и съобразно чл. 23 от
ЗПК на връщане подлежала само чистата стойност на паричния заем, като не се
дължали лихви. Релевира и довод, че била налице значителна нееквивалентност на
насрещните престации, поради което договорът бил нищожен, поради накърняване на
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Твърди и че договорът за кредит
е нищожен, поради липса на клаузи относно наличието на възможност за потребителя
за упражни правото си на отказ или да погаси главницата и лихвата съгласно чл. 29, ал.
4 и ал. 6 от ЗПК, както и поради това, че не съдържал клаузи относно размер на
лихвения процент на ден и относно наличието на извънсъдебни способи за
прекратяване на спорове съгласно чл. 23 и чл. 24 от ЗПК. Поради неспазване на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1,
т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит, сключен между страните, бил
недействителен. С оглед изложеното, се поддържа, че за ищцата е било налице
единствено задължение да върне на ответника предоставената от него сума в размер на
2650.00лв., а с надплатената над този размер сума от 1111.93лв. ответното дружество
се е обогатило, тъй като процесната сума му е заплатена без основание. Моли се искът
да бъде уважен, като в полза на ищцата бъдат присъдени разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, в
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорват твърденията на
ищеца, че между страните бил сключен договор за кредит с посочените в исковата
молба параметри, по силата на който дружеството е предоставило кредит в размер на
2650лв., която е следвало да бъде върната, ведно с уговорената възнаградителна лихва,
на 35 погасителни вноски в размер на 127.01 лева всяка, като твърди и че от ищеца
била допусната забава в плащанията, като общият размер на изискуемите задължения е
648.13 лева. Поддържа се, че било спазено изискването за размер на шрифт, както и че
процесният договор е сключен в писмена форма на хартиен носител в два екземпляра,
както и преди сключване на договора на потребителя е предоставен стандартен
европейски формуляр, съдържащ информация за съществените елементи на договора,
включително и за размера на лихвите. Оспорва се в договора да са налице нищожни и
неравноправни клаузи, като се излагат съображения, че размерът на годишния процент
на разходите от 48.21 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва, а
уговореният процент на възнаградителна лихва от 40% е обичаен за такъв вид кредити,
като същият е съобразен с разходите по кредита за кредитодателя и характера на
договора като необезпечен и високорисков. Сочи се, че общият размер на лихвите по
договора бил известен при сключването му и бил в съответствие с изискванията за
добросъвестност и не води до значителна нееквивалентност на насрещните престации,
доколкото отговаря на императивното изискване, касаещо размера на годишния
процент на разходите. В договора били уредени правото на отказ от договора и
извънсъдебни способи за решаване на спорове, съдържащи се в клаузите на Раздел II
Право на отказ, Раздел IV Допълнителни клаузи, Уреждане на спорове, така и в
Общите условия към договора. С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъда
отхвърлен, като в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
2
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 70025/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че със заявление с вх.№ 103359/07.12.2021г. ищцата е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника с описание на паричното
вземане: 1111.93лв., представляващо неоснователно заплатени от заявителя на
длъжника във връзка с Договор за потребителски кредит № IBEC-315910 от
05.02.2019г., сключен с ответника. Въз основа на заявлението съдът е издал заповед №
72 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.01.2022г., с която е
разпоредено длъжникът да заплати претендираната сума от 1111.93лв. В срока по
чл.414 ГПК е подадено възражение, поради което с разпореждане № 20587/08.03.2022г.
съдът е дал указания до заявителя, в изпълнение на които в срок е предявен
настоящият иск.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните на 05.02.2019 г. е
сключен договор за потребителски кредит „БАКБ Експрес“ № IBEC–315910 с
твърдените в исковата молба клаузи, по силата на който на ищеца бил предоставен
кредит в размер на 2650лв., както и че от ищеца са платени сумата за главница по
договора от 2650лв. и процесната сума от 1111.93лв., които суми са получени от
ответника.
Следователно не е спорно по делото, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № IBEC-315910 от 05.02.2019г. за сумата от 2650лв. главница, с
фиксиран лихвен процент – 40,00% на годишна база, като не е спорно, че ищцата е
преустановила плащания по договора към м.10.2021г., като ответникът твърди, че
съгласно първоначалния погасителен план са останали незаплатени суми в общ размер
на 648.13лв., от които 474.84лв. главница, 143.36лв. договорна лихва и 29.93лв. лихва
за забава, което съдът приема за признание на факт по см. на чл.175 ГПК за останалите
суми от погасителния план. Приети като доказателства са и разписките за плащане за
сумата от общо 3761.93лв. (л.10 до л.32 от приобщеното ч.гр.д. № 70025/2021г.) от
ищцата в полза на ответника с описание „вноска по кредит № 315910“.
Приет по делото е и самия договор за потребителски кредит „БАКБ ЕКСПРЕС“ №
IBEC-315910/05.02.2019г. (л.20-24), Общите условия (л.24-32), попълнен Стандартен
европейски формуляр, искане за потребителски кредит и декларация за съгласие за
обработване на личните данни (л.32-38).
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от правна страна следното:
Предявен е по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В производството по реда на чл. 422 ГПК не намират приложение правилата за
изменение на иска по чл. 214 ГПК. В случая, в подаденото заявление с вх.№
3
103359/07.12.2021г. се е претендирала единствено главница, без законна лихва. В
издадената заповед фигурира главниците и законна лихва. С оглед на което, с исковата
молба, с която ищецът претендира признаване за установено дължимост на главница,
нито е основание за обезсилване на заповедта в частта, в която има произнА.не
свръхпетитум, а в издадената заповед от 04.01.2022г. по ч.гр.д. № 70025/2021г. по
описа на СРС, 27 състав, съдържа очевидна фактическа грешка в описания смисъл.
По така предявения иск съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника процесната сума, че
същата е постъпила в патримониума на ответника, което е отделено за безспорно
(конкретно е отделено за безспорно, че от ищеца са платени сумата за главница по
договора от 2650лв. и процесната сума от 1111.93лв., които суми са получени от
ответника), така и че това разместване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника е без правно основание, а именно: без да е било налице
годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК, при установяване горепосочените обстоятелства, е
разпределено да докаже, че има основание да получени суми, надхвърлящи главницата
по договора за заем, а именно - наличието на валидни клаузи в договора, въз основа на
които са извършени начисления на процесната стойност.
Следователно спорът се концентрира по това дали са налице твърдените
нарушения на чл.10, ал.1 ЗПК (за размер на шрифта на договора), чл.11, ал.1, т.9а ЗПК
(за посочване методиката за изчисляване на референтния лихвен процент), чл.11, ал.1,
т.11 ЗПК (дали е спазено изискването за наличие на погасителен план към договора,
съответно посочване в същия каква част от погасителната вноска представлява
главница, каква част лихва и каква част такса за обслужване на кредита), чл.11, ал.1, т.6
ЗПК (за срока на договора), съответно дали Фиксирания годишен лихвен процент от
40% на годишна база представлява нищожна клауза поради накърняване на добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Потребителският кредит е самостоятелен договор, предмет на уредба по ЗПК,
като съгласно чл.9, ал.1 ЗПК потребителски е договорът, въз основа на който
кредиторът предоставя потребителски кредит под формата на заем с разсрочено
плащане. Чл.10, ал.1 ЗПК съдържа изисквания за форма, а съгласно чл.11, ал.2 ЗПК
общите условия са неразделна част от договора. В конкретния случай процесният
договор е в изискуемия по чл.10, ал.1 ЗПК шрифт, същият е подписан от ищцата (което
не е и спорно), вкл. от приетите и неоспорени общи условия – същите носят подписа
на потребителя, налице конкретно посочване на методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент, а именно същият е във фиксиран размер, налице е
погасителен план по договора, в който вноските са описани по падежна дата, размер на
вноската и съответно размер на главницата и на лихвата, налице е и посочен ясно краен
срок на договора, както и разсрочване на неделимото задължение за плащане на
заетата сума по вноски, т.е. съдът приема за установено, че не са налице визираните от
ищцата нарушения на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.11, чл.11, ал.1, т.6 ЗПК.
По отношение на фиксирания годишен лихвен процент с оглед твърдението на
ищцата, че клаузата е нищожна поради противоречие на добрите нрави, съдът приема,
че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им (вкл.
при иск за вземания с възнаградителен или санкционен характер, включително лихви и
годишен процент разходи по потребителски кредити) съдът следи служебно (т.1 и т.3
на ТР1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съответно е длъжен да се
4
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, вкл. и без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - Тълкувателно решение
№ 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК),
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД е налице,
когато при договаряне на насрещните задължения на страните се нарушават
принципите на справедливостта, на добро-съвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на недопускането на неоправдано имуществено разместване, т.е.
когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. В конкретния случай
договорът за заем е със срок от 36 месеца /3 години/, с главница от 2650лв. и уговорена
възнаградителна лихва от 40,00 %, възлизаща на 1939,51лв., като дължимата при този
ГЛП сума за връщане е определена на 4589,51лв. общо. Размерът на уговорената
между страните по кредитния договор възнаградителна лихва е свръхпрекомерен, като
не е установено по делото да е икономически обоснован. С така уговореното
възнаграждение, което се явява повече половината от предоставената сума, изчислена
на годишна база, се създава значително неравновесие между престациите, които си
дължат страните. Действително, възможно е по-неблагонадеждния финансов профил
на един тип кредитополучатели да обуслови и по-висок риск вземането да не бъде
издължено съобразно уговореното, което обосновава дължимото възнаграждение да
бъде по-високо. От друга страна, ответната банка като търговец, извършваща по
занятие дейност по отпускане на заеми, не следва необосновано да прехвърля риска от
неплатежоспособност на кредитополучателя преимуществено върху последния,
завишавайки цената на кредитиране с цел да компенсира евентуалните загуби от пълно
или частично неиздължаване. Неизпълнението от страна на потребителя е нормален
стопански риск за дейността на кредитора, който следва да бъде ограничен чрез
предварително извършената при отпускане на заемната сума оценка за финансовото
състояние на потребителя. В този смисъл разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и 2 ЗПК
предвиждат кредиторът да извърши преценка за имуществeното състояние на
потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, да извършва справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България. Оттук настоящият
съдебен състав приема, че договореният лихвен процент от 40 % е нищожен поради
противоречие с добрите нрави, защото е над три пъти размера на законната лихва,
която към момента на сключване на договора е в размер на около 10,00%, и през
годините не е отбелязал повишаване, с което не отговаря на изискването за
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на насрещните страни по
правоотношението и то във вреда на кредитополучателя, като е породила задължение в
обем, нарушаващ принципа за недопускане на неоснователно обогатяване и като краен
резултат - водещ до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД,
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради което и валидно задължение за
плащането на такава по процесния договор за кредит не е възникнало (така и Решение
№ 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2- ро г. о. ;Решение №378/18.05.2006
г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2-ро г. о. ; Решение №1270/09.01.2009 г. по гр. д.
5093/2007 г. на ВКС, 2-ро г. о.;Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на
5
ВКС, 4-то г. о.; Решение № 265799 от 17.09.2021 г. по в. гр. д. № 1008 / 2021 г. на Възз.
III-б. състав на СГС; Решение № 262994 от 21.09.2022 г. по в. гр. д. № 636 / 2021 г. на
Възз. IV-е състав на СГС; Решение № 263096 от 06.10.2022 г. по в. гр. д. № 4243 / 2021
г. на Възз. IV-е състав на СГС; Решение № 262926 от 12.09.2022 г. по в. гр. д. № 3525 /
2021 г. на Възз. IV-е състав на СГС; Решение № 263208 от 21.10.2022 г. по в. гр. д. №
1884 / 2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС; Решение № 265461 от 17.08.2021 г. по в. гр.
д. № 10792 / 2019 г. на Възз. III-в състав на СГС; Решение № 265461 от 17.08.2021 г. по
в. гр. д. № 10792 / 2019 г. на Възз. III-в състав на СГС; Решение № 266807 от 01.12.2021
г. по в. гр. д. № 3556 / 2019 г. на Възз. IV-б. състав на СГС; Решение № 264193 от
24.06.2021 г. по в. гр. д. № 873 / 2020 г. на Възз. II-г състав на СГС; Решение № 261509
от 04.05.2022 г. по в. гр. д. № 4004 / 2020 г. на Възз. III-в състав на СГС; Решение №122
от 20.09.2021г по гр.д №395/2021г на Окръжен съд Пазарджик, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 527 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 151 / 2022 г.
на ВКС, 3-то гр.о.).
С оглед на което искът на ищцата се явява изцяло основателен.
По разноските:
С право на такива има ищцата, която е доказала сторени разноски в размер на
25лв. за д.т. за исковото и 25лв. за д.т. за заповедното или общо в размер на 50лв., така
и е била представлявана от адвокат по чл.38, ал.2 ЗАдв., поради което в полза на адв. Б.
следва да се присъдят разноски, които съдът определи по НМРАВ по 360лв. за
исковото, съответно в полза на адв. Любомиров следва да се присъдят разноски в
размер на 360лв. за заповедното.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, че БАКБ АД,
ЕИК: ****, гр.София, ул. *******, дължи на А. Х. С., ЕГН: **********, гр.София, ул.
*******, сумата от 1111.93лв., представляваща неоснователно заплатени суми по
договор за потребителски кредит № IBEC-315910/05.02.2019г. за периода от
08.03.2019г. до 16.10.2021г., за която сума има издадена Заповед № 172 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.01.2022г. по ч.гр.д. № 70025/2021г. по
описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК БАКБ АД, ЕИК: ****, гр.София, ул.
*******, да заплати на А. Х. С., ЕГН: **********, гр.София, ул. *******, разноски по
делото в размер на 50лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. БАКБ АД, ЕИК: ****, гр.София, ул.
*******, да заплати на адв. М.Л.Л., ЕГН: **********, разноски за адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 70025/2021г. по описа на СРС, 27 състав, в размер на
360лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. БАКБ АД, ЕИК: ****, гр.София, ул.
*******, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН: **********, разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото производство в размер на 360лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7