№ 39707
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110140866 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
248780/17.07.2025 г., подадена от името на М. Г. К., ЕГН: **********, с която
срещу УМБАЛС ******* ЕАД, ЕИК ******* са предявени: 1/ иск с правно
основание чл. 357 ал. 1, във вр. чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на Заповед № РД-36-
11/19.06.2025 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „******* ЕАД“, с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, като незаконосъобразна и 2/ иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ
да бъде призната за незаконосъобразна и да бъде отменена Заповед № РД-26-
1097/14.05.2025 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „******* ЕАД“, с
която на ищеца е наложено наказание „да отпадне допълнително месечно трудово
възнаграждение за постигнати резултати, считано от месец май 2025 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на
ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени документи, като всички те са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Искането на ищеца да бъде допуснато събиране на гласни доказателства,
чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на факти и
обстоятелства посочени в доказателственото искане, обективирано в исковата
молба, следва да бъде уважено.
Искането на ответника да бъде допуснато събиране на гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане, за
установяване на факти и обстоятелства посочени в доказателственото искане,
обективирано в отговора на исковата молба, следва да бъде уважено.
Исканията на ищеца, с правно основание чл. 190 ГПК, следва да бъдат
оставени без уважение, доколкото посочените от ищеца документи са представени
от ответника с отговора на исковата молба.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
1
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.11.2025 г. от 13:45 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата молба се поддържа, че със Заповед № РД-36-11/19.06.2025 г. на
Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „*******“ ЕАД, на ищеца е наложено
наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 25.03.2025 г. в качеството
си на лекар в Спешно отделение на УМБАЛСМ „*******“ д-р М. К. е приел
пациентка Д. И. Т., за която след последващо постъпване в УМБАЛ „*******“ е
установено остро хирургично състояние, наложило оперативна интервенция.
В заповедта се сочело, че от извършената проверка, включително
предоставените писмени обяснения и сигнали от пациента, било видно, че при
приема не е осъществена адекватна клинична оценка и не са извършени
необходимите допълнителни изследвания и консултации, включително с оглед
спецификата на божовата симптоматика и риска от остро състояние. Посочено
било още, че от подадените сигнали било видно поведение, несъвместимо с
лекарската етика, изразяващо се в грубо и арогантно отношение към пациента,
което е накърнило доброто име на лечебното заведение.
Горните действия наказващият орган бил оценил като виновно
неизпълнение на трудовите задължения по смисъла на чл. 186 и чл. 187, т. 8 и т. 10
от КТ, които накърняват доверието в качеството на оказваната медицинска помощ
и противоречат на утвърдените медицински стандарти.
Поддържа се още, че втората обжалвана заповед - Заповед № РД- 26-
1097/14.05.2025 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ СМ „*******“ ЕАД –
била издадена за същото твърдяно нарушение, като с нея на основание чл.69, ал.2,
т.1 от Закона за лечебните заведения, чл.16, ал.З, т.13 от Правилника за
устройството дейността и вътрешния ред на УМБАЛСМ „*******“ ЕАД, във вр. с
чл.27, т.6 от Вътрешните правила за работна заплата на УМБАЛСМ „*******“
ЕАД, е наложено наказание „да отпадне допълнителното месечно трудово
възнаграждение за постигнати резултати за три поредни месеца, считано от месец
март 2025 г. на д-р М. К., на длъжност „лекар, урология“ в Мултипрофилно спешно
отделение. В тази връзка се сочи, че Заповед № РД- 26-1097/14.05.2025 г. на
Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „*******“ ЕАД не е мотивирана, като в
диспозитива са посочени единствено правните основания на които е наложено
наказанието, както и Доклад № РД -41-858/09.05.2025 г. от д-р Д. Д. - началник на
Мултипрофилно спешно отделение, с който д-р К. не е запознат.
Твърди се, че във връзка с процесния случай, на 30.05.2025 г., д-р К. е дал
писмени обяснения, като в тях е посочил факти и обстоятелства, които не са взети
предвид от наказващия орган при налагане на дисциплинарното наказание, а
именно:
Пациентката била прегледана от д-р К., както като уролог, така и като
хирург /лекарят има две специалности/. Назначено било изследване на урина,
поставена била диагноза „Цистит“, като случая бил преценен като неспешен, не се
налагало допълнителни изследвания, обсъдени били причините за цистит
/недостатъчното приемане на течности, простудни моменти, спад на имунитет,
интензивен полов контакт/, обсъдени били възможните диференциални
диагнози/бъбреци, цистит, апендицит. След отхвърлянето на ОХК, пациентът е бил
обезболен. Сочи се, че никога и по никакъв начин пациенти на УМБАЛСМ
„Пирогов“ не са изпращани в аптека да си купуват обезболяващи.
Посочва се, че след прегледа си в УМБАЛСМ „*******“ ЕАД пациентката е
2
потърсил апомощ в спешно отделение в ******* болница, където били извършени
консултации с хирург, уролог, нефролог и гинеколог, вкл. кръвни изследвани,
ехограф, рентген, от които се установявало, че действително не се касаело за
спешен случай.
Твърди се, че ответникът не е взел предвид факта, че в Стандарта за Спешна
медицина състоянията на пациентите се квалифицират с кодове по спешност -
червен, зелен, жълт код. В зависимост от спешността на състоянието на пациента
се следва и нормативно определен алгоритъм за работа. В настоящия случай, от
приложените от самата пациентка изследвания и епикриза се установявало, че
състоянието й не може да бъде оценено дори с код жълто. В тази връзка се сочи, че
в случаите, в които пациентите търсят спешна лекарска помощ и се установи, че
тези пациенти нямат спешен болестен проблем, следва да бъдат насочени от самия
лекар да заплатят прегледа и назначените изследвания. Независимо от това д-р К.
не бил насочил пациента да отиде на каса и да плати. Поддържа се, че не е
допустимо, най-голямата спешна болница в страната да бъде превръщана в
Поликлиника за безплатни прегледи и изследвания. И независимо от това д-р К.
бил подходил с необходимата грижа към здравето на пациента и е извършил
прегледа без да изпраща пациента да заплаща за медицинските услуги и
изследвания.
В контекста на мотивите в Заповед № РД-36-11/19.06.2025 г. на
Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „*******“ ЕАД, както и дадените
обяснения от лекаря следвало да се вземе предвид от правна страна, че
наказващият орган е издал незаконосъобразнозЗаповедта, тъй като същата била
немотивирана, а посочените в нея нарушения - бланкетни. Това е така тъй като в
случая не било налице виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна
на ищеца. Случаят бил преценен като неспешен, състоянието е обяснено, дадени са
препоръки. Пациентката била уведомена за възможността при влошаване или
промяна да потърси повторна консултация, като се сочи, че това поведение е
изцяло в съответствие с лечебно-диагностичния алгоритъм и стандарта по
„Спешна медицина“.
Поддържа се още, че след напускане на УМБАЛСМ „*******“ ЕАД,
същата пациентка прекарва цял ден в ******* болница без установен спешен
коремен хирургичен проблем, като едва по-късно се стига до диагноза, възможно
развита след повече от 12 часа.
Твърди се още, че процедурата по чл. 193 КТ била нарушена. В тази връзка
се поддържа, че не било проведено обективно и всестранно дисциплинарно
разследване. Не била направена независима оценка на медицинската
документация, нито била дадена възможност за реално изслушване. Наказанието
било наложено въз основа на жалба на недоволен пациент и формално изискани
писмени обяснения. Наказващият орган не бил съобразил и поведението на лекаря,
с което реално поведение той е изпълнил лечебния алгоритъм.
С оглед изискванията на Стандарта д-р К. бил направил триажна оценка -
не е установена спешност. Извършен е преглед, взета е анамнеза, поставена е
диагноза „цистит“. Пациентът е обезболен, дадени са указания, не е бил в остро
хирургично състояние към момента. Всички действия отговаряли на клиничния
алгоритъм при неспешен урологичен случай.
При извършения преглед на пациентката д-р К. спазил алгоритъма и е
категоризирал случая според международно признатата система ESI като
неспешен.
Поставена е диагноза, проведено е симптоматично лечение и са дадени
ясни указания. Липсвали клинични, нормативни или етични основания за
ангажиране на дисциплинарна отговорност.
Независимо от гореизложеното, в исковата молба се поддържа, че
наказанието „предупреждение за уволнение“ е несъразмерно.
Д-р К. бил дългогодишен специалист с две специалности - урология и
3
хирургия. Работил на първа линия в спешна помощ. В конкретния случай нямлоа
умишлено бездействие или системен пропуск. Д-р К. нямал наказания и
провинения за целия си 15 годишен стаж. Наложеното наказание било
изключително тежко с оглед на отсъствието на вина и характера на случая.
Наказващият орган не бил взел предвид обясненията на д-р К., в които той
подробно обяснява хронологията на случая, оценката, действията си, причините за
поставената диагноза, включително, че не е имало данни за остро хирургично
състояние по време на прегледа.
На последно място се твърди, че наложените наказания освен, че са
несъразмерни са и незаконосъобразни, тъй като с две отделни заповеди - Заповед
№ РД-36- 11/19.06.2025 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „*******“
ЕАД се налага дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на д-р
К., а със Заповед № РД-26-1097/14.05.2025 г. на Изпълнителния директор на
УМБАЛСМ „*******“ ЕАД, се налага наказание „да отпадне допълнителното
месечно трудово възнаграждение за постигнати резултати за три поредни месеца,
считано от месец март 2025 г. на д-р М. К., за едно и също твърдяно нарушение, се
налагат две различни наказания.
Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран
отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на иска при
твърдения, че атакуваната заповед е законосъобразна и мотивирана и твърдените
нарушения са осъществени от ищеца по описания в заповедта начин.
Поддържа се, че Заповед №РД-36-11/19.0б.2025г. издадена от
Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „*******“ ЕАД, за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е законосъобразна,
мотивирана, основателна и издадена в съответствие с материалния закон. Същата е
издадена на основание чл.195, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.188, т.2, чл.
126, ал. 1, т. 13 и чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, във връзка с постъпила в
„УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД Жалба с вх. № АО-21-33/30.04.2025г. от Д. И. Т.,
получени писмени обяснения от д-р М. Г. К. - лекар специалност „Урология“ в
Мултипрофилно спешно отделение към „УМБАЛСМ *******” ЕАД, след
изпълнение на задълженията на работодателя по чл.193 от Кодекса на труда и
получено Становище с вх. № АО-21-33/30.05.2025г. от доц. д-р Е. Р. Д. - началник
на Клиника по урология, допълнено с Писмо с вх. № АО-21- 33/03.06.2025г. Преди
издаването на процесната заповед, са взети предвид и са съобразени тежестта на
допуснатите нарушения, обстоятелствата, при които са извършени, както и
поведението на д-р М. Г. К.. В този смисъл твърдението, в исковата молба, че
процедурата по чл.193 КТ е нарушена, като е цитиран алгоритъмът за спазване на
триажна оценка при спешни пациенти е ирелевантно, спрямо извършената
вътрешна проверка от работодателя и съобразяването с всички обстоятелства
преди налагане на наказанието. Посочва се, че в собствените си писмени
обяснения, д-р К. сам многократно е посочил, че пациентката Д. Т. не е спешен
пациент и конкретния случай е преценен от него, като неспешен, следователно е
действал в условия на отсъствие на спешност. В исковата молба се твърди, че д-р
К. е преценил и определил пациентката Д. Т., като неспешна и действията му
спрямо нея са извършени след тази преценка, но в приложената към настоящия
отговор на исковата молба, извадка от Болнична информационна система на
УМБАЛСМ *******“ ЕАД на Д. Т. - пациентката е отбелязана от самия него със
статус – „спешен“.
Посочва се още, че с Жалба с вх. № АО-21-33/30.04.2025г. от Д. И. Т. е
предоставена информация, че на 25.03.2025г. около 21:00 часа след преглед в
триажна зала жалбоподателката е била регистрирана за преглед в Спешен кабинет
по урология на „УМБАЛСМ *******“ ЕАД. Жалбоподателката била приета от д-р
М. К.. Обяснила му е, че изпитвала силни болки в корема и крака. Посочила е, че са
й били назначени изследвания на урината, но не е била прегледана, не й е била
извършена ехография и не са й били назначени кръвни изследвания. Твърдяла е, че
4
изследванията на урината й били с много лоши показатели, като д-р К. й обяснил,
че причината за това била, че не пиела достатъчно вода. Изписал й е медикаменти
за простата и нимезил. Г-жа Т. твърди, че е помолила д-р К. й постави
болкоуспокояваща инжекция, но същия й е казал да отиде и да си купи такава.
След това д-р К. е разпоредил на дежурната медицинска сестра да постави
болкоуспокояващо на пациентката. Г-жа Т. се е върнала у дома, като твърди, че
през нощта е припаднала 4 пъти. В 6:30 часа е повикала линейка, която я е откарала
в Спешното отделение на УМБАЛ „*******“ ЕАД. Там й били назначени кръвни
изследвания, скенер, ехография, рентгенография и консултация с гинеколог. Била й
е поставена диагноза дифузен перитонит като усложнение на остър апендицит. На
26.03.2025г. била оперирана по спешност с направена операция appendectomia.
Жалбоподателката е представила и епикриза от УМБАЛ „*******“ ЕАД.
Ответникът сочи, че във връзка с подадената жалба, от работодателя е
образувана проверка. Поискани били обяснения от д-р К., които той е представил
на 09.05.2025г. В тях бил посочил, че на 25.03.2025г, пациентката е регистрирана за
преглед в Спешен урологичен кабинет след преглед в триажна зала. От няколко дни
е била с болки в корема и крака. Случаят бил преценен от него, като неспешен, като
й било предложено да се пусне урина /седимент/ и обезболяване. Урината показала
данни за уроинфекция. Твърди, че пациенти никога не са били пращани да си
закупуват обезболяващи от аптеката. На г-жа Т. били дадени назначения за вкъщи.
Обяснено й било, че при засилване на настоящите симптоми или поява на други
симптоми трябва да потърси отново медицинска помощ. Д-р К. посочва, че
направените изследвания в УМБАЛ "*******" ЕАД подкрепят това, че е действал
адекватно.
Поддържа още, че с цел пълното изясняване на обективната истина е
изискано и становище по казуса от доц. д-р Е. Р. Д. - началник на Клиника по
урология, което той е представил с Писмо с вх. № АО-21-33/30.05.2025г.,
допълнено с Писмо с вх. № АО- 21-33/03,06.2025г. В тази връзка се сочи, че Доц. Д.
е посочил, че на базата на неясната клинична картина на пациента Д. И. Т., д-р К. е
следвало да проведе важни консултации с хирург и гинеколог с оглед на изясняване
на диференциалната диагноза. Посочил е още, че д-р К. въпреки това си
задължение и видно от медицинската документация не е провел необходимите
консултации с хирург и гинеколог. Обективирал е извод, че въпреки
обстоятелството, че пациентката е била без урологично заболяване, консултиране с
показаните специалисти би скъсило пътя на диагнозата и биха били избегнати
усложнения.
Предвид горното, работодателя бил установил, че с гореописаните свои
действия д-р М. К. бил нарушил задължението си по чл. 126, ал. 1, т. 13 и чл. 187,
ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, а именно: неизпълнение на задължения,
произтичащи от трудовия договор и от характера на работата. Д-р К. е нарушил
предвиденото задължение в т.1.1. от Раздел II. „Основни длъжностни задължения“
от Длъжностната характеристика за заемане на длъжността лекар специалност
„Урология“ в Мултипрофилно спешно отделение, а именно: „да прегледа пациента,
да се ориентира своевременно към диагнозата му с цел, вземане на адекватно
решение по отношение състоянието и лечението му и при необходимост.да бъде
хоспитализиран“.
В отговора на исковата молба се поддържа също, че усложненията за
здравето на пациентката, които впоследствие са настъпили, са в пряк резултат от
действията на д-р К. и неизпълнението от негова страна на задълженията му като
лекар. В тази връзка се твърди, че в извършените впоследствие изследвания по
безспорен начин е установено, че се касае за дифузен перитонит, като усложнение
на остър апендицит, в резултат на което г-жа Т. е оперирана на 26.03.2025г. в
УМБАЛ“*******“ ЕАД.
Поддържа се, че твърдението в исковата молба, че процедурата по чл. 193
от КТ е нарушена е формално и бланкетно.
Във връзка с гореизложеното, било видно, че при издаване на Заповед №
5
РД-36- 11/19.06.2025г. били взети предвид тежестта на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина и обстоятелствата, при които същото е извършено, отчетено
е поведението на служителя, който е съзнавал извършването на нарушението,
съобразено е естеството на работата, извършена е реална оценка на общото
трудово и личностно поведение на служителя, вследствие на което извършеното
нарушение е оценено от работодателя, като сериозно, е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ на д-р М. Г. К. - лекар специалност
„Урология“ в Мултипрофилно спешно отделение към „УМБАЛСМ *******” ЕАД.
Поддържа се още, че Заповед № РД-26-1097/14.05.2025г.„ издадена от
Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ЕАД с която е наложено
наказание на д-р К.: да отпадне допълнителното месечно трудово възнаграждение
за постигнати резултати за ТРИ поредни месеца, считано от м.март 2025г. е
законосъобразна, мотивирана, основателна и издадена в съответствие с
материалния закон, като се излагат подробни съображения в този смисъл.
Поради изложените обстоятелства, моли, исковете да бъде отхвърлени.
Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени 1/ иск с правно основание
чл. 357 ал. 1, във вр. чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на Заповед № РД-36-11/19.06.2025
г. на Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „******* ЕАД“, с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като
незаконосъобразна и 2/ иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ да бъде призната
за незаконосъобразна и да бъде отменена Заповед № РД-26-1097/14.05.2025 г. на
Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „******* ЕАД“, с която на ищеца е
наложено наказание „да отпадне допълнително месечно трудово възнаграждение
за постигнати резултати, считано от месец май 2025 г..
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които да се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение
между страните, към момента, към който се твърди налагане на дисциплинарно
наказание.
В тежест на ответника е да докаже законосъобразното упражняване на
работодателска власт, посредством упражняване, чрез атакуваната заповед на
правото да наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и
наказание „„да отпадне допълнителното месечно трудово възнаграждение за
постигнати резултати за три поредни месеца, считано от месец март 2025 г.“ на
ищеца, при спазване на законовите изисквания и преклузивни срокове за налагане
на същите.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един
свидетел, при режим на довеждане от ищеца, за установяване на факти и
обстоятелства посочени в доказателственото искане, обективирано в исковата
молба.
6
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един
свидетел, при режим на довеждане от ответника, за установяване на факти и
обстоятелства посочени в доказателственото искане, обективирано в отговора на
исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца, с правно основание чл.
190 ГПК.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Г. - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
7
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8