РЕШЕНИЕ
№ 13489
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110120919 по описа за 2022 година
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил срещу А. В. Ж., А. О. С. и В. О. С. осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от по
183,57 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот представляващ
АПАРТАМЕНТ № 41, находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 28,66
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2020 г., и 0,12
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2019 г. до 07.04.2022 г., дължими от всеки от ответниците.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2014, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са
собственици на топлоснабден имот, който са придобили по наследство от О. Л. С..
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена съответно в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят, като по ОУ от
2014 г. за които твърди да са приложими към процесния период, изпада в забава след
публикуван на сметките на интернет страницата на продавача и изтичане на срока за
1
плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за
стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна
е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответниците, които признават задължението и твърдят, че са извършили плащане на сумите,
в това число и на търсените от ищеца разноски. Правят искане предявените искове да бъдат
отхвърлени. Не претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Н.“ АД не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че всеки ответник е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът
му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. При доказване на сочените предпоставки, в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили задължението си чрез плащане.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право, както и обстоятелството, че претендираните вземания са платени
от ответниците в хода на процеса, поради което фактът на погасяване на възникналите в
тяхна тежест задължения е установен без съмнение.
Ето защо исковете, които се поддържат от ищеца, следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо, че
исковете са отхвърлени, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок,
ответниците са дали повод за завеждане на делото, а исковете на ищеца се отхвърлят не
защото са неоснователни, а защото са погасени чрез плащане от ответниците, извършено на
04.07.2022 г., след депозиране на исковата молба и връчване на препис от нея на страните (в
този смисъл и разрешенията в определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело №
3846/2016 г. на I ГО на ВКС и цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).
2
Ищецът в производството е сторил разноски за държавна такса в размер на 150 лв. от
делото, определена с разпореждане на съда в минималния размер по чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) – 50 лева по исковете срещу всеки ответник. Страната е заявила с исковата молба и
претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
Както се установява от представения и приет като писмено доказателство касов бон,
обаче, след образуване на делото ответниците са извършили плащане на сумата общо в
размер на 798,70 лева, която включва освен главницата и лихвата, и съдебните разноски по
делото (ред 3 от представения касов бон), определени като дължими от ищеца в деня на
плащането и с неговото извършване ответниците са погасили изцяло и задължението си за
разноските по делото с оглед изявлението на кредитора, обективирано в писменото
доказателство по делото, че това е целият актуален размер на дълга.
Ето защо разноски не следва да се присъждат в полза на ищеца.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ..., срещу А. В. Ж., ЕГН **********, А. О. С., ЕГН ********** и В. О. С.,
ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес в ..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да заплати на
ищеца сумата от по 183,57 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
представляващ АПАРТАМЕНТ № 41, находящ се в ..., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 28,66 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2020 г., както и 0,12 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г. до
07.04.2022 г., както погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса на 04.07.2022
г.
Решението е постановено при участието на „Н.“ АД, ЕИК ..., като трето лице помагач
на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4