№ 307
гр. Сливен, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230100379 по описа за 2024 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за
предоставяне на потребителски кредит и договор за поръчителство и осъдителни искове с
пр. осн. чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на **** г. между ищеца и ответното дружество „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, е сключен договор за паричен заем № **** от **** г., по силата на
който е усвоен кредит в размер на 700 лв. за срок от 10 четиринадесетдневки. Записаният в
договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 47,38 %, фиксираният годишен
лихвен процент е в размер на 40%. Договорената двуседмична вноска по кредита е в размер
на 98,42 лв., а общата дължима сума от потребителя – 760,60 лв.
Във връзка с изискването от договора за заем заемополучателят да обезпечи
задължението си, на датата на неговото сключване (**** г.) на кредитополучателя се
предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер,
както номера на договора за заем. Вторият договор се сключва с „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като по силата на него, кредитополучателят трябва да заплати на
дружеството сумата в размер на 399,40 лв., разсрочена ведно със задълженията по кредита,
като разсрочването и по двата договора е на 10 равни вноски. В погасителния план по
договора за кредит е формирана капитализирана вноска в размер на 116 лв., включваща
възнаграждение за предоставяне на гаранция от 39,94 лв. и вноска по кредит 76,06 лв. В
резултат на това, за усвоена главница в размер от 700 лв. и за период на ползване от 4
месеца, от кредитополучателя се изисква да заплати 1160 лв., от които 760,60лв. към
кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 399,40 лв. към гаранта „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Въпреки че задълженията по кредита са заплатени предсрочно, от
1
потребителя е изискано и същият е заплатил пълния размер на записаните и в двата
договора задължения.
Твърди се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика
и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Законът за
потребителския кредит. Така посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК,
във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни
правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като се излагат аргументи в тази насока.
Твърди се, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във връзка с чл.
19 от ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите
компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посочения с договора размер, кои са допусканията, които са
използвани при изчисляването.
Сочи се, че в настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на гаранция
възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на
разходите. Предвид обстоятелството, че договорът за паричен заем и договорът за
предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, носят един и същи
идентификатор, двете дружества са „свързани лица“, както и че кредиторът е включил
размера на възнаграждението за гарант в погасителния план по кредита безспорно сочат, че
разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за
кредит. В тази връзка се счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19,
ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР.
Ето защо се счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за
действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора. С тези си действия
кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за
длъжника.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП“, както и по смисъла на правото на ЕС. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация.
Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Твърди се, че Договорът за паричен заем е нищожен, тъй като клаузата за заплащане
на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. В настоящия случай в договора е
предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърля повече от три пъти
законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на
2
поведение установени в обществото.
Процесната клауза за възнаградителна лихва по договора накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това,
че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не
е уговорена между страните по процесния договор. В тази връзка недействителността на
уговорката относно договорната лихва, води до нищожност и на целия договор.
В настоящия случай за кредит в размер на 700 лева и срок за ползване от около 4
месеца, от кредитополучателя се изисква да заплаща за допълнителна услуга по
поръчителство сума в размер на 499,40 лв., която сума е почти съизмерима с главницата и
същевременно надвишава многократно уговорената лихва в договора, а именно 60,60 лв.
Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцовата страна с цел извличане на собствена изгода за кредитора и
поръчителя. Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на
сделката.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, е което:
Да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № **** от **** г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като противоречащ на императивните изисквания
на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за
защита на потребителите.
Да бъде прогласена нищожността на Договора за предоставяне на гаранция № ****
от **** г., сключен с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и
договорите и Закона за защита на потребителите, както и като заобикалящ изискванията на
чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави.
Да осъди на основание чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 26 ал.1 от ЗЗД и чл.
146 от ЗЗП, във вр. с чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да
заплати на И. Х. Б., сума в размер на 60,60 лв., представляваща недължимо платени суми
във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на настоящата искова молба, до датата на окончателно й заплащане.
Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, да заплати на И. Х. Б., сума в размер на 50 лв., като частичен иск от
399,40 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне
на гаранция, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба, до датата на окончателно й заплащане.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Изи
Асет Мениджмънт“ ЕАД, чрез процесуален представител, в който се счита, че предявеният
3
иск е недопустим, поради липса на правен интерес на ищеца, както и че претенциите на
ищеца са неоснователни. Излагат се аргументи в тази насока и се сочи съдебна практика.
Моли се настоящото производство да бъде прекратено по отношение на установителния иск,
като недопустим.
Твърди се, че процесният договор за паричен заем е действителен и в пълно
съответствие с изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 – 12 и 20 и ал.2 от ЗПК, като се
излагат подробни аргументи в тази насока.
Твърди се, че годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно
изискванията на чл.19 ал.2 от ГПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на
чл.19 ал.4 от ЗПК. Включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита.
Възнаграждението по договора за поръчителство не представлява разход за
допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с
дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Заемополучателят
е можел да избира измежду три вида обезпечения, които да представи. Дружеството е
нямало как да прогнозира към момента на сключване на договора за паричен заем, кое
обезщетение ще избере ищецът, поради което и няма как да предвиди какви разходи за
заемателя ще възникнат във връзка с тези обезпечения и какъв би бил техния размер, а и
дори да е имало подобна информация, то тези разходи не са във връзка с отпускането на
кредита, поради което и не следва да бъдат включени в ГПР.
Твърди се, че при отпускането на кредита дружеството е действало добросъвестно,
т.е. преди да сключи договора за кредит ищецът е знаел както параметрите на кредита, така
и условието за предоставяне на обезпечение. Преди ищецът да е бил обвързан от договор за
предоставяне на потребителски кредит в съответствие с чл.5 от ЗПК, кредиторът
своевременно му е предоставил съобразно изразените от него предпочитания и въз основа
на предлаганите от дружеството условия на договора, необходимата информация за вземане
на информирано решение. След като ищецът предварително запознат със съществуващите
условия на кредита е изразил съгласие за сключване на договор, то съгласно практиката на
ВКС, това съгласие и последващото подписване на договора следва да се приема като
изразяване на становище по предложените условия, частен случай на индивидуално
уговорена клауза.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество
„Файненшъл България“ ЕООД, чрез процесуален представител, в който се моли съда да
прекрати настоящото производство по отношение на установителния иск, тъй като същият е
недопустим, както и се счита, че претенцията на ищеца е неоснователна. Излагат се
аргументи в тази насока и се сочи съдебна практика.
4
Твърди се, че процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като
отговаря на приложимите изисквания на закона и е сключен валидно. Същият не страда от
пороците посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на
договора.
Твърдението, че договорът за поръчителство противоречи и заобикаля множество
императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожен, е несъстоятелно. Дружеството
не предоставя потребителски кредити. Дейността на дружеството и договорите, които
сключва се регламентират от ТЗ, а не от ЗПК.
Твърди се, че дължимото се възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е
считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.
При сключване на договора дружеството е действало добросъвестно. Клаузите в
договора за поръчителство са формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен
потребител би могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Нещо повече, предвидено е, че той в влиза сила само ако заемополучателят не представи на
кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или
банкова гаранция.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирана е
молба от процесуалния й представител, с която уведомява съда, че поради служебна
ангажираност е в невъзможност да се яви в с.з. Не възразява да бъде даден ход на делото.
Поддържа исковата молба, оспорва отговорите. Няма възражения по доклада. Моли да бъдат
приети като доказателства предоставените от ответниците справки за извършените
плащания по двата договора. Представя списък на разноските. По същество моли съда да
уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани, като излага подробни
аргументи в писмени бележки. Претендира разноските по делото. Прави възражение за
недължимост и прекомерност на претендираното адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение на ответното дружество.
С отделна молба, на основание чл. 214 ал.1 от ГПК, процесуалният представител на
ищеца прави изменение на предявената осъдителна искова претенция срещу „Изи Асет
Миниджмънт“ АД, като намалява размера на претендираната сума на 46,45 лева и посочва,
че така посочената сума се формира от разликата между общо заплатената сума по договора
за паричен заем, възлизаща на 746,45 лева и усвоената главница възлизата на 700 лева.
Изрично уточнява, че цената на предявения осъдителен иск срещу ответника „Файненшъл
България“ ЕООД е 399,40 лева.
В с.з. ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, редовно призовано, не
изпраща представител.
5
В с.з. ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На **** г. между ищеца и ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е
сключен договор за паричен заем № **** от **** г., по силата на който е усвоен кредит в
размер на 700 лв. за срок от 10 четиринадесетдневки. Записаният в договора Годишен
процент на разходите (ГПР) е в размер на 47,38 %, фиксираният годишен лихвен процент е в
размер на 40%. Договорената двуседмична вноска по кредита е в размер на 76.06 лв., а
общата дължима сума от потребителя – 760,60 лв.
Във връзка с изискването от договора за заем заемополучателят да обезпечи
задължението си, на датата на неговото сключване , на кредитополучателя се предоставил
Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номера
на договора за заем. Вторият договор е сключен с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
като по силата на договора кредитополучателят е трябвало да заплати на дружеството сума
в размер на 399,40 лв., разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и
по двата договора е на 10 равни вноски. В погасителния план по договора за кредит е
формирана капитализирана вноска в размер на 116 лв., включваща възнаграждение за
предоставяне на гаранция от 39,94 лв. и вноска по кредит 76,06 лв.
Във връзка с молбата на процесуалния представител на ищеца, в с.з. съдът е допуснал
изменение на предявения осъдителен иск срещу ответника „Изи Асет Миниджмънт“
АД, чрез намаляването му от сумата 60,60 лева, на сумата 46,45 лева.
Постъпила е молба от Изи Асет мениджмънт АД с която представя справка за
извършените плащания по договора в размер на 746.45 лева. Ткава справка е
представена и от файненшъл България ЕООД за заплатена от ищеца сума в размер на
399.40 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Видно от представените по делото писмени доказателства на **** г. между "Изи
Асет Мениджмънт" АД в качеството на заемодател и И. Х. Б. в качеството на заемател е
сключен договор за паричен заем № **** въз основа на който заемодателя е предал в
собственост на заемателя сумата от 700 лева, която заемателят се е задължил да върне за
срок от 10 четиринадесетдневки.
Видно от погасителния план общия размер на вноската е 116 лева, включваща
главница, лихва и възнаграждение за предоставяне на гаранция.
Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40 %, както и че с всяка
вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху
остатъчната съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от
6
периодичността на вноските. Посочена е в договора и размера на възнаградителната лихва
за целия срок на договора, при годишен процент на разходите – 47.38%. Изрично в договора
е посочено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще
е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи,
освен посочените в договора.
В чл. 4 от Договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до 3 дни считано
от датата на сключването му за представи едно от следните обезпечения: две физически
лица – поръчители, отговаряща на посочените в договора условия; банкова гаранция с
бенифициер или одобрено от заемодателя дружество – гарант.
Във връзка с горното и за обезпечаването на вземането е сключен от същата дата и
договор за предоставяне на гаранция между ищеца "Файненшъл България" ЕООД, с който с
чл. 3 от него е прието, че потребителя дължи възнаграждение на гаранта в размер на 399.40
лева платимо на вноски по 39.94 лв.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и
ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е
посочен ГПР и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е
възнаграждението за поръчител, уговорено по договора за гаранция, сключен между ищеца
и "Файненшъл България" ЕООД.
Това е така, доколкото договорът за поръчителство е свързан с договора за кредит,
поради което и предвиденото в него възнаграждение за гаранта е разход, който е пряко
свързан с договора за кредит. Наред с това заемодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД е бил
наясно с договора за поръчителство и неговото съдържание, още към датата на слючване на
7
договора за кредит, доколкото в самия договор за гаранция е отразено /чл. 4/, че
"ФайненшълБългария" ЕООД се задължава да заплати задълженията на длъжника по
договора за кредит след като бъде поискано писмено това от "Изи Асет Мениджмънт" АД.
Наред с това заемодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД събира вноските за
възнаграждение за гаранта видно от представения погасителен план, от който се установява,
че в седмичните погасителни вноски по договора за паричен заем е включен и размера на
възнаграждението за предоставяне на гаранция. Ето защо съдът намира, че "Изи Асет
Мениджмънт" АД е следвало да включи възнаграждението на гаранта в ГПР и в общо
дължимата сума по кредита, като ГПР би се увеличил значително, след като отпуснатия
кредит е в размер на 700 лева, а заемателят следва да върне сума в размер на 1160 лева.
Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е посочена общо дължимата
сума по кредита и на основание чл. 22 ЗПК договора за паричен заем се явява
недействителен, поради което искът ще бъде уважен.
По иска за недействителност на договора за гаранция:
Видно от договора за предоставяне на гаранция за обезпечаване на задълженията на
ищеца по договора за кредит от страна на "Файненшъл България"ЕООД, в полза на
последното се дължи възнаграждение в размер на 399.40 лева разсрочено и платимо заедно
с месечните вноски по договора за кредит.
Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен между ищеца и ответника
"Файненшъл България" ЕООД за обезпечаване вземането на "Изи Асет Мениджмънт" АД по
договора за паричен заем, като ищецът се е задължил да заплати посоченото
възнаграждение, платимо на заемател.
Видно от справка в електронната страница на Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл
България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на
"Файненшъл България" ЕООД е гаранционни сделки, каквато е процесната. Печалбата на
"Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител,
се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД.
Със сключване на договора за поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще
бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД.
С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване вземането на
заемодателя по договора за паричен заем, тъй като плащайки задължението на потребителя
в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД поръчителят плаща вземането си сам на себе си -
напротив - със сключването на този договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за паричен заем, допълнително възнаграждение на заемателя, което
е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.
19, ал. 4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство,
респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.
8
26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство от **** г.., сключен с ищеца е нищожен на посочените две основания,
предвидени в чл.26, ал.1 ЗЗД –поради противоречие със закона и поради противоречие с
добрите нрави, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, поради което следва да бъде прогласена
неговата нищожност.
По предявеният осъдителен иск с пр. осн. чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД против Изи
Асет Мениджмънт АД за сумата 46.45 лева.
Договорът за кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В
договора за кредит не е посочен реалния годишен процент на разходите. По този начин
ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е
посочено реално ГПР.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита.
Установи се, че ищецът е заплатил на кредитора сума в размер на 746.45 лева,
включваща главница и лихва.
Поради гореизложените изводи за недействителността на договора за паричен заем,
се налага извод, че ищцата дължи само чистата стойност на кредита и са недължими
вземанията на кредитора за лихва.
С оглед предходното, предявеният осъдителен иск за сумата 46.45 лева е основателен
и следва да бъде уважен.
По предявеният осъдителен иск с пр. осн. чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за сумата
399.40 лева предявен против Файненшъл България ЕООД..
В тежест на ищеца по предявения иск бе да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно, че е предоставила, а ответникът е получил процесната сума, представляваща
заплащане на възнаграждение за поръчител по договор за гаранция от 0**** г., без да е
имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респ. да докаже връщане на сумата.
Видно от предсдтавената от гаранта справка, ищецът е заплатил по договора за
предоставяне на гаранция сума в размер на 399.40 лева .
Поради гореизложените изводи за недействителността на договора за предоставяне
на гаранция, се налага извод, че сумата е платена при начална липса на основание за това,
поради което ответникът дължи нейното връщане.
9
С оглед предходното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответните дружества следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените разноски по делото в размер на по 100
лева лева д.т. платима по банковата сметка на пълномощника на ищцата.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищеца е оказал
безплатно адвокатска помощ.
В случая интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на исковете , които са под 1000 лева и
дължимото възнаграждение по всеки един от тях е в размер на 480 лева с ДДС.
Следва да се отчете обаче, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност
и е приключило в едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът на ищцата не се
е явил.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101, параграф 2
ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната
по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
ответните дружества следва да бъдат осъдени да заплатят на пълномощника на ищеца по
300 лева адв. възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр.първо и второ ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК сключения между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление **** като кредитор и И. Х. Б. с ЕГН ********** от ****. като
кредитополучател Договор за потребителски кредит № **** от **** г., поради противоречие
със закона и заобикаляне на закона.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК на
Договор за предоставяне на поръчителство № **** от **** г.сключен между
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
**** и И. Х. Б. с ЕГН ********** от ****.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление **** да заплати на И. Х. Б. с ЕГН ********** от ****.сумата 46.45 лева на
10
осн. чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
ИМ 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата..
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление **** да заплати на И. Х. Б. с ЕГН ********** от ****.сумата 399.40 лева на
осн. чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
ИМ 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление **** да заплати на адвокат П. С. П. от САК, с ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 300 лв с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение по делото и 100 лева д.т., платими по следната банкова сметка в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ****, с титуляр адв. П. С. П..
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление **** да заплати на адвокат П. С. П. от САК, с ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 300 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение по делото и 100 лева д.т., платими по следната банкова сметка в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ****, с титуляр адв. П. С. П..
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11