№ 3166
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100503738 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба на ищцата Л. Х. З., подадена срещу Решение №
14377/22.07.2024 г., постановено по гр.д. № 71297/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 171 състав, с което е отхвърлен предявеният от Л. Х. З. срещу Н. К. Н.
иск с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане
на Н. Н. да освободи и предаде на Л. З. държането върху следния недвижим имот:
апартамент № 5, находящ се в гр. София, бул. ****.
Със същото решение СРС е осъдил ищцата Л. Х. З. да заплати на ответника Н.
К. Н. сумата от 80 лева, представляващи разноски по делото.
За да постанови решението си, СРС е приел, че страните не спорят, а от
представените по делото писмени доказателства се установява, че същите са сключили
договор за наем, който е бил надлежно прекратен от страна на наемодателя. Съдът
обаче не е установил ответникът да е продължил да осъществява фактическата власт
върху процесния апартамент и към датата на устните състезания.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата Л. Х.
З.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
като се поддържа, че съдът е достигнал до неправилни фактически изводи. Поддържа
се, че СРС е указал, че в тежест на ответника е да докаже, че е предал доброволно
държането върху процесния имот на ищцата. Сочи се, че доказателства в този смисъл
не са били представяни пред първоинстанционния съд, поради което последният
неправилно е приел, че е налице доброволно предаване на вещта. Поддържа се, че от
процесуалния представител на ищцата е направено само изявление, че ответникът е
принудително изведен въз основа на издадена в полза на ответницата обезпечителна
1
заповед, чрез съдействието на съдебен изпълнител. Сочи се, че СРС неправилно е
преценил това изявление като признание за извършено доброволно предаване на
фактическата власт върху имота. Поддържа се, че следва да се счита за приет само
фактът, че ответникът не живее в жилището. Предвид изложеното се иска отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се
разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника Н. К. Н.,
въпреки че препис от жалбата му е връчен от СРС лично на 11.12.2024 г.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 315, ал. 2 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
310, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: (1) прекратяване на
сключения с ответната страна договор за наем по отношение на процесния недвижим
имот; (2) че ответната страна продължава да осъществява фактическата власт върху
имота, независимо от прекратяването на облигационната връзка между страните по
делото.
Видно от подадения от Н. К. Н. отговор на искова молба между страните по
делото не е спорно, че същите са сключили помежду си договор за наем. В хода на
първоинстанционното производство е представен и препис от Договор за наем от
01.11.2020 г., по силата на който Л. Х. З. е поела задължението да предостави на Н. К.
Н. възмездното ползване върху апартамент № 5, находящ се в гр. София, бул. ****. От
своя страна Н. К. Н. е поел задължението да заплаща месечен наем от 440 лева.
В срока за отговор на исковата молба подписите в договора за наем не са
оспорвани и не е откривано производство по чл. 193 ГПК. Поради това съдът следва
да приеме, че страните в настоящото производство са били обвързани именно от
договор за наем със съдържанието, представено от Л. Х. З..
Между страните не е спорно, а и се установява от представения приемно-
предавателен протокол от 01.11.2020 г., че Л. Х. З. е предоставила на Н. К. Н.
фактическата власт върху наетия недвижим имот, представляващ апартамент № 5 в гр.
София, бул. ****. Посоченият приемно-предавателен протокол е подписан от
наемателя и наемодателя, като също не е оспорван по реда на чл. 193 ГПК.
Във въззивната жалба няма наведени възражения срещу изводите на
първоинстанционния съд, че горепосоченият Договор за наем от 01.11.2020 г. е бил
прекратен от Л. Х. З. едностранно в качеството й на наемодател. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че въззивният съд споделя извода на СРС, че процесният
договор за наем е бил с безсрочен характер към 22.11.2022 г., когато е връчена лично
2
на Н. К. Н. Нотариална покана с рег. № 5666/2022 г., том, 2, акт № 65 на нотариус
М.С.. Цитираната нотариална покана съдържа изявление на наемодателя Л. Х. З. за
прекратяване на процесния договор за наем в едномесечен срок, считано от
получаване на поканата. От нотариус М.С. е удостоверено, че препис от нотариалната
покана е получен от Н. К. Н. на 22.11.2022 г. Тоест към датата на исковата молба
(29.12.2023) действително договорът за наем между страните по делото относно
апартамент № 5 в гр. София, бул. ****, не е обвързвал страните по настоящото дело.
Следователно спорният въпрос пред настоящата инстанция е имало ли е
основание СРС да осъди ответника Н. К. Н. да предаде на Л. Х. З. фактическата власт
върху процесния имот.
От изявленията на Л. Х. З. в съдебните заседания пред СРС и СГС, както и от
изявленията на същата във въззивната жалба, се установява, че към настоящия момент
Н. К. Н. не държи процесния имот. Същият е бил изведен от наетия апартамент от
съдебен изпълнител въз основа на издадена на Л. Х. З. обезпечителна заповед по гр.д.
№ 65893/2023 г. на СРС, 69 състав. Посочените изявления на Л. Х. З. несъмнено
съдържат признание на неизгодния за ищцата (настояща въззивница) факт, че Н. К. Н.
не упражнява към настоящия момент фактическата власт върху апартамент № 5 в гр.
София, бул. ****.
С оглед гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че СРС правилно
е отхвърлил предявения от Л. Х. З. осъдителен иск срещу Н. К. Н. за опразване на
процесния нает апартамент. В случая липсва последната предпоставка за уважаване на
иска, а именно – ответникът да продължава да осъществява фактическата власт върху
имота въпреки прекратяването на договорните отношения между страните по делото.
Във връзка с горното следва да се посочи, че дали ответникът се намира извън
имота поради това, че го е напуснал доброволно, или поради това, че е бил
принудително изведен от съдебен изпълнител, е ирелевантно. Същественото е, че в
случая няма как да се постанови осъдителен диспозитив срещу ответника Н. К. Н. по
обективни причини – същият не осъществява фактическата власт върху имота към
датата на края на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Такова осъдително
решение не би могло да се изпълни по принудителен ред спрямо Н. К. Н.. В случая
допуснатото предварително обезпечение е предоставило на Л. Х. З. онази защита,
която е следвало да се получи с окончателното съдебно решение при уважаване на
предявения осъдителен иск за опразване на имота, предмет на процесния прекратен
договор за наем.
Независимо от гореизложеното следва изрично да се подчертае, че Л. Х. З. има
интерес от настоящото производство, доколкото с постановеното решение ще установи
в отношенията си с Н. К. Н., че процесният договор за наем относно апартамент в гр.
София, бул. ****, е бил прекратен с едномесечно предизвестие, отправено от
наемодателя до наемателя.
С оглед всичко посочено по-горе настоящата инстанция намира, че обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Налице е съвпадение в
крайните изводи на първата и въззивната инстанция.
По разноските:
С оглед изхода на спора жалбоподателката Л. Х. З. няма право на разноски.
Право на разноски има само ответникът по жалбата – Н. К. Н.. Същият обаче не
е претендирал деловодни разходи пред СГС, респ. не е представял доказателства за
извършването на такива.
Предвид горното въззивният съд не следва да присъжда съдебни разноски на
нито една от страните по делото.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14377/22.07.2024 г., постановено по гр.д. №
71297/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в срок от
един месец, считано от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4