Р Е Ш Е Н И Е
№2257/23.5.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6199 по описа на Варненски районен съд
за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 29224/ 02.05.2018 год.
от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:*** срещу Д.П.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***,
с искане до съда да постанови решение, с което да приеме
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 757.25 лв. главница по
договор за паричен заем № */20.05.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.09.2017 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, 54.90 лв. договорна
лихва за период 20.06.2016 г. - 17.03.2017 г., 686.25
лв. - неустойка за неизпълнение на
задължение, 27.00 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на везмания, 20.47 - лв.
законна лихва за период 17.03.2017 г. -16.09.2017 г., които суми са предмет на цедирано вземане по силата на Приложение
№ 1 от 01.06.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
30.01.2017 г., сключен между „А.з.к.н.п.з.” ООД и „И.
А. М.” АД, за което вземане по ч. гр. д. № 14616
по описа на Варненски районен съд за 2017 год. е издадена Заповед № 7874/
28.09.2017 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените
разноски.
В исковата молба се твърди, че между „И.
А. М.“ АД, като заемодател и Д.П.С. (заемополучател) е сключен Договор № * за
паричен заем от 20.05.2016 год., по силата на който заемодателят отпуска на
заемателя сумата от 1400.00 лева. С анекс от същата дата, между страните е
постигнато съгласие с част отпуснатата сума да се рефинансира задължение на
длъжника по Договор № *. Разликата е изплатена на заемополучателя в брой.
Ответникът се е задължил за върне сумата от 1660.30 лв. Договорната лихва е
54.90 лв., дължима за периода 20.06.2016 год. – 17.03.2017 год. Размерът на
погасената главница е От страна на
ответника е поето задължение за заплащане на неустойка, при непредставяне на
надлежно обезпечение на кредитора, чийто размер е определен с договора на
686.25 лв. Размерът на месечната погасителна вноска е 322.66 лв. Последното
плащане по договора е от 16.01.2017 год. Поради неизпълнение на поети
задължения, длъжника следва да заплати и сумата от 45 лв. – разходи за събиране
на вземането. Ответникът не е изпълнил задължението си за погасяване за
визираните задължения. Твърди се още, че въз основа на договор за цесия от
30.01.2017 год., процесното вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор към
ищеца.
Ответникът – Д.П.
С., чрез особен представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага становище за неоснователност на исковете. Оспорва автентичността
на договора за кредит. Възразява и срещу неговата действителност, поради
ненадлежна индивидуализация на лицето, което го е сключило от името на
кредитора. Възразява и срещу наличието на основание за заплащане на акцесорните
претенции за лихви и неустойка, а също и на такса за събиране на вземането, за
която липсва уговорка в договора, а същата се начислява въз основа на вътрешна
тарифа за заемодателя. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Въз
основа на заявление вх. № 54575/ 27.09.2017
год. по ч. гр. д. № по описа на ВРС
за 2018 год. е издадена Заповед № 54575/ 27.09.2017
год. по силата на която е разпоредено длъжникът Д.П.С. да
заплати на кредитора „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК * сумата
от 1545.87 лева представляваща
цедирано вземане по силата на Приложение № 1 от 01.06.2017 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., сключен
между „А.з.к.н.п.з.” ООД и „И. А. М.” АД, включващо
757.25лв. - главница по договор за паричен заем № */ 20.05.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 27.09.2017 г. до окончателното изплащане на дължимите суми,
54.90лв. договорна лихва за период 20.06.2016г. - 17.03.2017г., 686.25 лв. - неустойка
за неизпълнение на задължение, 27.00 лв. -
разходи за извънсъдебно събиране на задължението, 20.47 лв.
- законна лихва за периода
17.03.2017 г.-16.09.2017 г.,
както и разноски по делото – 30.92 лева
за платена държавна такса и 50.00 лева
за юр.к.възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Посочено
е, че вземането произтича от цедирано
вземане по силата на Приложение № 1 от 01.06.2017 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между „А.з.к.н.п.з.”
ООД и „И. А. М.” АД по договор за паричен заем № */20.05.2016г.
На 20.05.2016 год между „И. А. М.“ АД (заемодател) и Д.П. С. (заемател) е
сключен Договор № */ 20.05.2016, по силата на който на заемодателя се задължава
да предостави на заемателя сумата от 1400 лева, при фиксиран годишен лихвен
процент от 40 % и ГПР – 48.29 %. Предвидено е връщане на заетата сума на 10 вноски,
по 166.93 лв., всяка с конкретно посочена дата на падежа. В чл. 4, ал. 1 от
договора е предвидено задължение за кредитополучателя, в случай на неизпълнение
на задължение, в тридневен срок след падежа, да предостави на кредитора допълнително
обезпечение -
поръчителство на две физически лица, които да отговарят
на следните изисквания: да работят по безсрочен трудов договор, при нетен доход
от 1000 лева, да няма кредитна история или да има кредитна история със статус
не по-лош от редовен, което лице да не е поръчител или кредитополучател по друг
активен договор за паричен заем с „И. А. М.“ АД. В чл. 4, ал. 2 е предвидено,
че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят
дължи неустойка, в размер на 1557.30 лв.. В чл. 8 е предвидено задължение за
заплащане законна лихва, при забава в плащането на погасителна вноска.
Видно от приобщения на л. 14 Анекс към Договор № */
20.05.2016 г.
между страните е постигнато съгласие с част отпуснатата сума
да се рефинансира задължение на длъжника по Договор № *. Остатъкът
е изплатен на заемополучателя в брой.
Приобщена към
доказателствения материал по делото е и Тарифа на „И.
А. М.“ АД относно таксите по извънсъдебно събиране на вземанията, а също и
Ръководство за предоставяне на потребителски кредити.
Видно
е, от представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., че „И. А. М.” ООД
прехвърля н. „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи от договори за заем,
индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е
и приложение № 1, в което под № 492 са
посочени трите имена на ответника, дата на сключване на договора, отпусната
главница и остатъка от дълга към 01.06.2017 г., както следва: главница в размер на 757.25 лева,
договорна лихва в размер на 77.40, лихва за забава 57.50
лева, неустойки за забава в размер на 713.25
лева. Между страните е постигнато съгласие за изпращане на
уведомления до длъжниците от купувача по договора (т. 4.5).
С пълномощно от 14.02.2017 год. от К. К. М. – представляващ „И. А. М.“ АД упълномощава
„А.з.к.н.п.з.“ ООД, с правата да уведоми, от името на „И. А. М.“ АД, всички
длъжници, по всички вземания, цедирани съгласно Рамков договор за продажба на
вземания от 30.01.2017 год., включени в Приложение № 1, съставляващо неразделна
част от договора.
С пълномощно от 21.09.2017, Р. Г. – в качеството му на представляващ „А.з.к.н.п.з.“
ООД упълномощава юрисконсулт Н. А. С., с правата да изпраща уведомления по чл.
99 ЗЗД до длъжници на дружеството.
От заключението на вещото лице Н.Р. по
изготвената в хода на процеса съдебно – графологична експертиза, неоспорено от
страните, което се кредитира от съда на всестранно, обективно и компетентно
изготвено, се установява че подписите, положени за „заемател“ в договор за
паричен заем № */ * год. и Анекс № 1 към същия, са изпълнени от лицето Д.П.С..
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 14616/ 2017 г. на ВРС.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които основава
претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза
по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо
вземане от ответника в размер на исковата сума; валидно и съществуващо между
цедента и ответника правоотношение по силата на договор за паричен заем и
изправността на първия по същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума;
факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането; имуществено
разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото
предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; размера на претенцията.
В тежест на ответника е да установи възраженията си
относно изпълнение на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост
на вземането, а също и за недействителност на договора.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното.
В настоящата
хипотеза, липсва спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на цесионер и „И. А. М.”
АД, в качеството му на цедент, е сключен
валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. и
приложение № 1, с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по
договор за кредит № */ 20.05.2016
г.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото
прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 - прехвърлянето на вземането е
действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за него на длъжника.
В настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно съобщаване на длъжника
за сключения договор, преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. на
исковата молба. Цесията е
редовно съобщена на длъжника, чрез особения му представител.
След изпълнение на процедурата по чл. 47,
ал. 1 – 5 ГПК, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с оглед охраняване интересите на
ответника, на последния е назначен особен представител. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, като от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици (така и в Решение № 198/ 18.01.2019 год. по т. д. № 193/ 2018
год., ВКС, І т. о.). В подкрепа на този извод следва бъде отбелязано, че право
на кредитора е да избере начина на съобщаване за прехвърлянето на вземането. В
случай, че избере това да се осъществи чрез нотариална покана и връчването ще е
редовно и при надлежно проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1 -
5 ГПК, като отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо
назначаване на особен представител в нотариалното производство. При
невъзможност за откриване на длъжника, съобщаването на цесията на особеният
представител (който е лице с юридически познания), охранява правата му в по
голям обем, в сравнение с гореописаната процедурата по връчване чрез залепване
на уведомление, разписана в чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК.
Във
връзка с горното, следва да се приеме, че уведомяването на длъжника за
извършените прехвърляния на вземането, а и за настъпване
на предсрочната изискуемост на вземането, е настъпило с
получаването на преписа от исковата молба с приложеното към същата уведомление
за цесия (л. 63), а именно - на 04.11.2018
год., което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде
съобразено от съда. След като е известен за цесията, дори и
чрез връчване на исковата молба на особения представител, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата
на уведомяване (Решение № 40/ 13.05.2010 г. по т. д. № 566/
На
следващо място – безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича
от сключен между ответника и „И. А. М.” АД
договор за кредит от 20.05.2016
год., по силата на който за кредитодателя е възникнало
задължението да предостави на кредитополучателя сумата от
1400 лв. Заетата
сума е усвоена от ответника, съобразно изричните изявления в договора и анескса към същия. С полагане
на подпис по договора и анекса, от страна на заемополучателя е извършено
признание на факта на предаване на сумата от кредитора.
Процесният договор за кредит е потребителски (същият
попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит),
едновременно с което е сключен при действието на ЗПК (ред. ДВ бр. 14
от 20.02.2016 г.), като нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният
договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на отпуснатия кредит –
1400
лева. В представения по делото екземпляр от договора за
кредит, съдържа клаузи, уточняващи общия размер
на плащанията, лихвения процент върху усвоената сума, конкретните падежни
дати, поради което и изискванията по чл.
11, ал. 1, т. 9 - 12 ЗПК, следва да се приеме за
изпълнено. Налага се извод за действителност на договора съобразно
чл. 22 ЗПК.
Липсва и спор между страните, че след приспадане на извършените плащания,
размерът на непогасения остатък за главницата възлиза на 757.25 лв., а на
договорната лихва – на 54.90 лв.
Гореизложеното обосновава извод, за валидно възникнала между страните
облигационна връзка по силата на договор за паричен заем, по който заемодателят
е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да
погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на съответните
падежни дати.
На следващо място, от заключението по проведената съдебно – графологична
експертиза безспорно се установи автентичсността на документа, в частта относно
подписа, положен за «заемополучател». Ирелевантно, досежно преценката за
възникване на облигационната връзка и изправността на заемодателя, е
самоличността на лицето, подписало договора от името и за сметка на
юридическото лице – кредитор. Липсва нормативно изискване договорите за кредит
да бъдат подписвани единствено и само от принципала на дружеството. Въпросът
кои служители са оторизирани да преговарят и подписват договорите за кредит,
касае вътрешна организация в предприятието, без това да засяга правната сфера
на заемополучателя. Дори и да се приеме, че договорът е подписан от
неоправомощено лице, до колкото заетата сума е реално предадена на на длъжника,
то правата на последния по никакъв начин не са засегнати.
Ответникът не ангажира доказателства за погасяване на задълженията за
заплащане на главница и възнаградителна лихва, поради което се налага извод за
основателност на тези претенции.
До колкото е налице забава на кредитополучателя за изплащане на
погасителните вноски, основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение
за забава за периода 17.03.2017 год. – 16.09.2017 год., начислено върху
главницата от 757.25 лв., съобразно заявения от ищеца размер, а именно – 20.47
лв. (след направено изчисление със софтуерен продукт «Апис Финанси» се
установи, че законната лихва върху посочената главница за релевирания период
възлиза на 38.71 лв.).
От друга страна,
съгласно чл. 4 от договора, при неизпълнение задължение
на заемателя да осигури обезпечение по договора за заем (поръчителство или банкова гаранция), на същия се начислява неустойка в
размер от 1557.30 лева, разсрочена на равни части и
платима на съответните падежни дати към погасителните вноски, които нарастват
от 166.93 лева на 322.66
лева.
Съгласно чл.
143, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задълженя да запати необоснавано високо обезщетение или неустойка. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи
за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в
чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
В настоящия
случай, в договора е обективирано изявление на
заемателя, че е запознат предварително от заемодателя
с всички условия по договора и предварително му е
предоставен Стандартен европейски формуляр, с
индивидуалните условия на бъдещия паричен заем. Последното обаче не е в състояние да установи индивидуално уговаряне на оспорената
клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане на варианти за
предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение,
позволяващи на кредитора да увеличи възнаграждението си до непосилен за
потребителя размер.
Независимо, че е уговорена като санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява
от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя – над 100 % от заемната сума. Както разходите на
кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на
разходите. Ето защо, следва да се приеме, с клаузата на чл. 4, ал. 2
от договора, на практика се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал.
4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага се извода, че клаузата
на чл. 4, ал. 2 от договора противоречи на добрите
нрави като илюстрирна директно уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне
изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и
като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
На
следващо място - налице е изразено съгласие от заематяля с действащата към
момента на сключване на съглашението тарифа на „И. А. М.” АД
(в този смисъл изявлението в чл. 13 от договора), предвиждаща начисляване на
допълнителни такси, в размер определен според периода на забава, а също и
такива за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и административната дейност по събиране на
вземането.
Съобразно, чл.
33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 - когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
В конкретната
хипотеза,
изрично уговорено между страните е, че при забава в плащанията заемателят дължи
законна лихва за всеки ден забава (чл. 8).
Наред с това задължение заемателят следва да заплаща и посочените по-горе такси
и разноски по събиране на вземането. Макар и последните да са наименовани като
„такси и разноски”, това задължение не съответства на никаква допълнителна
услуга, предоставяна на заемателя, а представлява фиксиран предварителен размер
на обезщетение за допуснато неизпълнение на договорно задължение, въвеждане на
допълнителни плащания, като по този начин се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК Както бе посочено по-горе, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна -
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Независимо от горното, следва да се изложи също, че
по делото не са ангажирани доказателства за извършване на разходи във връзка с
извънсъдебно събиране на вземането, поради което и се налага извод за неоснователност
и на тази претенция.
По
изложените съображения, се налага извод за основателност на претенции досежно
сумите от 757.25 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем от 20.05.2016
г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.05.2018 г. – датата на
депозиране на заявлението, до окончателното изплащане на задължението, 54.90 лв. - договорна лихва, начислена за периода
от 20.06.2016 г. до 17.03.2017
г. и 20.47 - лв., обезщетение за забава, в размера на законната
лихва, начислено за периода
17.03.2017 г.-16.09.2017 г., за които вземания по ч. гр. д. № 14616 по
описа на Варненски районен съд за 2017 год. е издадена Заповед № 7874/
28.09.2017 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенциите за
установява съществуване на вземания за сумите от 686.25 лв. -
неустойка за неизпълнение на задължение и 27.00 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на везмания са неоснователни,
поради което и следва да бъдат отхвърлени,
на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по
арг. от ТР № 4/ 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното
производство разноски, които съобразно уважената част на исковете, възлизат на 43.58
лв. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 354.02 лв. – разноски в
настоящото производство, определени съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.П.С.,
с ЕГН **********, с адрес: *** дължи н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумите от 757.25 лв. (седемстотин петдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) - главница
по договор за паричен заем № */ 20.05.2016 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.09.2017 год.
до окончателното изплащане на задължението, 54.90 лв. (петдесет и четири лева и
деветдесет стотинки) - договорна лихва, начислена за периода
20.06.2016 год. - 17.03.2017 год., 20.47 лв. (двадесет лева и четиридесет и
седем стотинки)
– обезщетение за забава, начислено за
периода 17.03.2017 год. -16.09.2017 год., които суми са предмет на цедирано вземане по силата на
Приложение № 1 от 01.06.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 30.01.2017 г.,
сключен между „А.з.к.н.п.з.” ООД и „И. А. М.” АД, за което вземане по ч. гр. д. № 14616 по описа на Варненски районен съд
за 2017 год. е издадена Заповед № 7874/ 28.09.2017 год. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД,
вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
„А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу Д.П.С.,
с ЕГН **********, с адрес: *** искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца
сумите от 686.25 лв. (шестстотин осемдесет и шест лева и двадесет и пет
стотинки) -
неустойка за неизпълнение на задължение и 27.00 (двадесет и седем) лева – разходи
за извънсъдебно събиране на везмания, които суми са предмет на цедирано
вземане по силата на Приложение № 1 от 01.06.2017 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г.,
сключен между „А.з.к.н.п.з.” ООД и „И. А. М.” АД, за което вземане по ч. гр. д. № 14616 по описа на Варненски районен съд
за 2017 год. е издадена Заповед № 7874/ 28.09.2017 год. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД,
вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.П.С., с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 38.66 лв. (тридесет и
осем лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща извършени в
заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.С., с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 179.00 (сто седемдесет и
девет) лева, представляваща извършени в настоящото производство разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: