№ 520
гр. София , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000500397 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4831 от 10.08.2020 г., постановено по гр. д. № 19464/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, Ц. М. Ц. и М. Л. Ц. са осъдени да заплатят солидарно на
“Юробанк Бъргария” АД сумите 71472,39 швейцарски франка – главница по договор за
кредит № HL 41456/22.07.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата 5594,14
швейцарски франка от датата на исковата молба; върху главницата по вноски от 120 до 142
по първоначалния погасителен план от падежа на всяка отделна вноска; за предсрочно
изискуемата главница – от 06.07.2019 г. до окончателното изплащане; 85 лева – разноски за
нотариални покани. Ответниците са осъдени да заплатят направените разноски по делото в
размер 12246,63 лева.
Недоволна от постановеното решение е останала ответницата в
първоинстанционното производство М.Ц., която го обжалва в осъдителната част с
оплакване за незаконосъобразност и необоснованост.
Без да оспорва фактическите изводи в решението, твърди, че съдът не е разгледал
възражението й за нищожност на клаузата на чл.2, ал.4 от договора, предвиждаща служебно
превалутиране на уговорения в швейцарски франкове кредит и отпускането му в евро по
курс “купува” на банката. Сочи, че без прилагане на тази неравноправна клауза следва да се
приеме, че кредитът е отпуснат в евро и следва да се погасява в евро, като се позовава на
1
нищожност и на чл.5, ал.2 от договора за кредит. Прави извод, че при получени 73400 евро и
погасени 43726,03 евро, искът за плащане на 71472,39 швейцарски франка е неоснователен.
Жалбоподателката моли решението да се отмени в обжалваната част и исковете да се
отхвърлят.
Ответникът по жалбата я оспорва като моли да бъде оставена без уважение, а
постановеното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК,
във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по осъдителен иск с
правно основание чл. 430, ал.1 вр. чл.432 от ТЗ, предявен от “Юробанк Бъргария” АД срещу
Ц. М. Ц. и М. Л. Ц. за солидарно заплащане на задължението й за заплащане на сумата
71472,39 швейцарски франка (частичен иск от общо дължимата главница 104814,22
швейцарски франка) – главница по договор за кредит № HL 41456/22.07.2008 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, и
сумата 804 лева – разноски за изготвяне и връчване на нотариални покани до ответниците.
Претенцията за главница е формирана от сумата 9075,05 швейцарски франка-главница по
вноски с настъпил падеж и сумата 62397,34 швейцарски франка – част от общо дължимата
предсрочно изискуема главница от 104814,22 швейцарски франка. Твърди се в исковата
молба, че ответниците получили от ищеца кредит, който е обявен за предсрочно изискуем,
считано от 13.06.2018 г.
Ответницата е оспорила иска в писмен отговор с възражение, че клаузите от
договора, предвиждащи превалутиране на заемната сума в швейцарски франкове, са
неравноправни, следователно нищожни и не следва да се прилагат. Счита, че кредитът е
отпуснат в евро за сумата 73400 евро, от която 43726,03 евро са погасени.
Фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд въз основа на
подробен анализ на представените по делото доказателства, не се оспорва във въззивната
жалба и отговора по нея. Настоящата инстанция възприема направените фактически
констатации при условията на чл.272 от ГПК. При липса на оплаквания относно
фактическите констатации, направени от първоинстанционния съд, липсва основание за
ревизиране на същите – чл.269 от ГПК. Решението е влязло в сила по отношение на
кредитополучателя Ц.Ц., който не го е обжалвал.
По делото няма спор относно фактите, че на 22.07.2008 г. между ищеца “Юробанк И
Еф Джи България” АД, като Банка и Ц. М. Ц. и М. Л. Ц., като кредитополучатели, е
сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41456, с който Банката
предоставя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 73400 евро по курс „купува” за швейцарския франк към лева на
2
банката в деня на усвояване на кредита (чл.1, ал.1), срещу задължението на
кредитополучателя да върне кредита, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора. Съгласно приложение №1 към договора погасителния план, датата на
усвояване на кредита е 11.08.2008 г., а курс “купува” за швейцарски франк към евро е
1,********* и съобразно този курс кредитният лимит е 121599 швейцарски франка.
Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове (чл.2, ал.1 от
договора), като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл.2, ал.1 се
превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува” на швейцарския франк
към лева на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в евро (чл.2, ал.4 от договора). Съобразно чл.6, ал.2 от договора,
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен -
швейцарски франкове.
Спорът пред настоящата инстанция е относно обсъждане възраженията на
ответницата за действителността на оспорените договорни клаузи касаещи превалутиране на
дълга в швейцарски франкове. Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е
уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП), като
тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на
търговеца - чл.146, ал.4 ЗЗП.
По въпроса за договор за кредит, сключен в чужда валута, е постановено решение №
296 от 22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, II т.о., в което е прието, че
“неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна
валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени
на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в
този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3
ЗЗП.”
Независимо, че договорът за кредит не предвижда възможност за реално използване
от потребителя на чуждестранната валута, кредитът следва да се погаси в същата
чуждестранна валута, поради което този договор не може да се приравни на договор за
кредит, индексиран в чуждестранна валута (т.20 от определението по дело С -119/17 на
СЕС). Следователно се прилага БЛП на банката за жилищни кредити в съответната
3
чуждестранна валута - швейцарски франкове. Неоснователно е възражението, че клаузите за
превалутиране са нищожни като неравноправни. Нищожни са само онези клаузи от
договора, които прехвърлят изцяло върху кредитополучателя валутния риск от
обезценяването на лева спрямо швейцарския франк. Затова не са неравноправни клаузите на
чл.2, ал.1 и ал.3; клаузата на чл.6, ал.2 в частта, с която е предвидено погасяването на
кредита да се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове.
За погасяване на задължението си по договора за кредит ищците са заплатили сумите
72330,58 лева и 6471,02 евро, които се равняват на 71040 швейцарски франка. В чл.6, ал.2 от
договора страните по него са установили, че кредитът ще се погасява в швейцарски
франкове. Тази клауза не е неравноправна и страните са обвързани от нея. Съгласно член 6,
параграф 1 от Директива 93/13, националният съд, който разглежда неравноправна
договорна клауза, е длъжен само да не я прилага, така че тя да няма задължителна сила за
потребителя, но не е овластен да изменя съдържанието на тази клауза. Ето защо искането на
ответницата да се приеме, че кредитът е отпуснат в евро, със съответното преизчисляване на
дълга в евро, е неоснователно.
Вноските в евро и лева банката е обменяла в швейцарски франкове по кръстосан
курс-за евро и по курс “продава”-за лева в деня на вноската. С оглед неравноправността на
клаузите, възлагащи изключително върху потребителите (кредитополучатели) риска от
изменение на валутния курс, следва да се приеме, че те информирано са се съгласили с
условията на договора при курс на швейцарския франк към евро, какъвто е бил към датата
на усвояване на кредита, защото към тази дата те са били уведомени и са се съгласили с
използвания от банката курс “купува” за швейцарски франк към евро. По същата причина
вноските в лева за периода следва да се преизчислят по курс ”продава” на банката, в
размера му, какъвто е бил към 11.08.2008 г. При прилагане на валутния курс, действащ към
11.08.2008 г., към всички внесени от ищците суми, и възнаградителна лихва от 6,2%,
определена в чл.3, ал.1 от договора, вещото лице е изчислило, че са погасени изцяло 91
вноски по погасителния план и част от 92-ра вноска. При тези условия дължимите главници
с настъпил падеж са в размер 10833,18 швейцарски франка, а предсрочно изискуемата
главница е в размер 108107,91 швейцарски франка – таблица 13 от заключението.
Следователно претенцията, уточнена с молба от 18.10.2018 г., за 9075,05 швейцарски франка
– вноски с настъпил падеж и за 62397,34 швейцарски франка (частично от 104814,22
швейцарски франка) – предсрочно изискуема главница, е изцяло основателна за сумата
71472,39 швейцарски франка. В този смисъл са и изводите в обжалваното решение, което
настоящата инстанция намира за правилно и аконосъобразно.
Решението е валидно и допустимо и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят
на ответника 85 лева – разноски за връчване на нотариални покани. Въззивната жалба срещу
тази част на решението е бланкетна, не съдържа конкретни оплаквания, поради което по нея
съдът следва да се произнесе само с оглед неговата валидност и допустимост.
4
В обобщение, съдът намира въззивната жалба за изцяло неоснователна.
Постановеното първоинстанционно решение следва да се потвърди в обжалваната част.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4831 от 10.08.2020 г., постановено по гр. д. № 19464/2018 г.
по описа на Софийски градски съд, в частта, с която М. Л. Ц. е осъдена солидарно с Ц. М. Ц.
да заплати на “Юробанк България” АД сумите 71472,39 швейцарски франка – главница по
договор за кредит № HL 41456/22.07.2008 г., ведно със законната лихва: върху сумата
5594,14 швейцарски франка - от датата на исковата молба; върху главницата в общ
размер 3480,91 швейцарски франка по вноски от 120 до 142 по първоначалния погасителен
план (таблица 13 от заключението по ССчЕ) - от падежа на всяка отделна вноска; върху
предсрочно изискуемата главница 62397,34 швейцарски франка – от 06.07.2019 г. до
окончателното изплащане; сумата 85 лева – разноски за нотариални покани; както и
разноски по делото в размер 12246,63 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването на преписи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5