Присъда по НОХД №362/2025 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда с рег.№ 111/10.11.2025 година, постановена по
НОХД № 362/2025г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт, ведно с БП № 81/2025г. по описа на ГПУ - Елхово, с който
подсъдимият З. М. Я. (Z. M. Y.), гражданин на Република Ирак, е обвинен в извършване
на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 21.10.2025 г., около 20:30 часа, в
района на ГКПП-Лесово, общ.Елхово, област Ямбол, е влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с участието на служебния му защитник,
назначен от фазата на БП – адв.Щ. Й. П. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице
предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол, И. К.
поддържа повдигнатото против подсъдимия З. М. Я. обвинение в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимия З. М. Я. за виновен по повдигнатото му
обвинение и предлага на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК да му се наложи наказание 5
месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 години, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер
на 500.00 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия З.
М. Я., в лицето на адв.П. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и
заявява, че обвинението по чл.279, ал.1 от НК, което е вменено на подзащитния му, е
доказано от събраните по делото доказателства. Адв.П. счита, че в случая са налице
многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, като моли съда при
определяне на наказанието му, да вземе предвид чистото съдебно минало на З. М. Я.,
обуславящо ниската степен на обществена опасност на личността му, младата му възраст,
пълните му самопризнания, спомагащи за изясняването на обективната истина по делото,
както и причините и мотивите за извършване на деянието, а именно - лошата социална
обстановка под формата на непрестанни вътрешни размирици в държавата Ирак. По тези си
съображения защитникът счита за целесъобразно и предлага наказанието на подсъдимия да
бъде определено под предвидения в закона минимум при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
а именно - 4 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години и на основание чл.55, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК му се
наложи и кумулативно предвиденото наказание Глоба в размер на 500.00 лева.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият З. М. Я. е роден на ********** год. в гр.Д., Република **********и е
гражданин на тази страна. Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на
обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият е напуснал
в началото на м.октомври 2025г. родината си по произход – Р. **********като се е
придвижил до гр.Истанбул, Република Турция. Още преди да напусне
**********подсъдимият е имал уговорка с каналджии, които срещу сумата от 3000.00 евро
обещали да го преведат нелегално през границата от Република Турция до гр. София,
Република България. Исканата сума подсъдимият З. М. Я. е оставил на гарант в Р.Ирак.
В изпълнение на уговорката с каналджиите, на 20.10.2025г. е била събрана в
гр.Истанбул група от 17 човека, в т.ч. и подсъдимият З. М. Я.. От гр.Истанбул групата била
извозена с микробус, който ги свалил отстрани на пътя преди гр.Одрин. На това място ги
1

чакали двама каналджии – турски граждани, които указали на подсъдимия и на спътниците
му от групата да се скрият в храстите до пътя и да изчакат там пристигането на тир, в който
им обяснили, че трябва да се качат.
Подсъдимият и спътниците му от групата чакали около 4-5 часа, до 03.00 часа на
21.10.2025 г., когато на пътя в близост до мястото, където били скрити пристигнал тир и
спрял. Шофьорът на тира слязъл от кабината, качил се на платформата и повдигнал
брезента, като им показал със знаци да влизат в контейнера на ремаркето. Всички 17 човека
от групата, между които бил и подсъдимият се качили в ремаркето, след което шофьора
пуснал брезента обратно. Тирът потеглил, като спирал на места. В един момент тирът спрял
и престоял на едно място около час. След това задните врати на ремаркето на тов.автомобил
били отворени и подсъдимият видял гранични полицаи, които са попитали него и
спътниците му имат ли документи за самоличност. Така полицаите установили, че лицата в
ремаркето на тов.автомобил са нелегални мигранти. Впоследствие 17-те чужди граждани
между които бил и подсъдимият З. М. Я. били задържани от българските гранични полицаи
и конвоирани до помещение за задържане в ГПУ-Елхово.
Междувременно разпитаният по делото свидетел – Х. Д. Х. /на длъжност ст.
полицай на ГКПП – Лесово при ГПУ-Елхово/, на 21.10.2025 година, около 20.30 часа, бил на
работа, когато на ГКПП – Лесово се явил товарен автомобил, управляван от турски
гражданин, на трасе вход от Република Турция за Република България. Въпросният товарен
автомобил бил с ремарке, тип контейнер и бил отбит за проверка. Свидетелят Х. изготвил
искане за съвместна проверка с Агенция „Митници“. В хода на проверката св.Х. и колегите
му от смяната установили, че в товарния отсек на автомобила има 17 укрити лица. Лицата
били мъже, жени и деца, по техни данни иракски граждани. Лицата нямали документи за
самоличност и никое от лицата не говорело български език. Едно от лицата знаело
английски език и разговаряло със св.Х. на английски език, като обяснило, че са се качили в
тов.автомобил на турска територия. За откритите чужди граждани свидетелят Х. докладвал
на Началник смяната. На място пристигнал и друг екип гранични полицаи, които задържали
подсъдимият и останалите 16 негови спътника от групата.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - З. М. Я. (Z. M. Y.), роден на ********** год. в гр.Д.,
Република **********гражданин на Република **********живущ в гр.Д., Република
**********със средно образование, неженен, безработен, неосъждан. Тази самоличност
подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и
разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се
възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода
на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№
251023005000461908 от 23.10.2025г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, се установи,
че подсъдимият З. М. Я. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същият
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетеля Х. Д. Х. на длъжност ст. полицай на ГКПП – Лесово при ГПУ-Елхово, дадени в
хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с
чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия
доказателствен материал и преди всичко с показанията на разпитания по делото свидетел Х.
2

Д. Х., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. З. М. Я. са
съдържими фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието,
както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление, а също и данни за начина на открИ.ето му на 21.10.2025г. около 20.30 часа,
като един от 17-те чужди граждани установени от св.Х. в ремаркето на отбития за проверка
на ГКПП-Лесово, след преминат граничен контрол товарен автомобил, влязъл от Р. Турция,
както и за последвалото задържане на подсъдимия, спътниците му и водача на автомобила –
турски гражданин.
Показанията на разпитания свидетел – граничният полицай Х. Д. Х., се кредитират
от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват
индициии за предубедеността на свидетеля. Показанията на този свидетел кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че
е извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля Х. факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние
и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че
деянието е извършено на 21.10.2025 г., в района на ГКПП-Лесово, както и са пряко
относими към мястото, времето и начина на открИ.е на подсъдимия, като установен в
товарен автомобил, с прикачено към него ремарке с водач – турски гражданин, спрян за
проверка на ГКПП-Лесово и последвалото задържане на 17-те чуждите граждани.
Писмените доказателства, приложени по БП № 81/2025г. по описа на ГПУ-Елхово
/Справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице рег.№ 6865зз-108 от
21.10.2025 г., ведно с разписка, Декларация за правата на задържано лице от 21.10.2025 г.,
Протокол за обиск на лице от 21.10.2025 г.,ведно с разписка, Разписка за върнати вещи и
пари на задържано лице от 22.10.2025 г., Заповед за връщане на чужденец до страна на
произход Ирак с рег.№6865ПАМ-181/22.10.2025г.; Заповед за принудително настаняване на
чужденец в СДВНЧ към Дирекция „Миграция“ с рег.№6865ПАМ-182/22.10.2025 г.; Приемо-
предавателен протокол с рег.№6865р-21274/22.10.2025 г.; Евродак дактилоскопна карта
AFIS№ BD218564 и уведомително писмо с рег. № 105450-4432 от 04.11.2025 г. на Началник
отдел СДВНЧ – Любимец/, се прецениха за редовни от външна страна, а като
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият З. М. Я. (Z. M. Y.), роден на
********** год. в гр.Д., Република **********гражданин на Република Ирак, живущ в
гр.Д., Република **********със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с
деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на
21.10.2025 г., около 20:30 часа, в района на ГКПП-Лесово, общ.Елхово, област Ямбол, е
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
З. М. Я. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 21.10.2025 г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната, укрит в ремаркето на товарен автомобил,
без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично -
пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща
правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с
оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница
– от съседната Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница,
като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК –
3

„без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница, като е задържан във вътрешността на страната ни - открит заедно с други 16 чужди
граждани, самоопределили се за иракчани, като укрити в прикачено ремарке към товарен
автомобил, управляван от турски гражданин, по време на проверка на автомобила,
извършена от гранични полицаи съвместно с митнически служители в района на ГКПП-
Лесово.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, се установи, че З. М. Я.
е предприел пътуването си като е напуснал на 21.10.2025г. Р.Турция, където е пребивавал,
след като напуснал в началото на м.10.2025г. родината си по произход – Република Ирак. С
оглед на това поетапно придвижване на подсъдимия и ползването на услугите на
„каналджии“, не са налице основанията да се приеме, че З. М. Я. е влязъл на територията на
страната ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота или свободата му по
причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или
други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, в държавата
му по произход – Р. Ирак. Поради това и съдът в настоящия си състав прие, че действията на
подс.З. М. Я. са били мотивирани по причини от социално-икономически характер, които не
попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ и Женевската конвенция от 1951г. Тези
поетапни действия на подсъдимия, навяват на извода, че З. М. Я. е бил наясно с
обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница, както и че му липсва
изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като държава-член на ЕС, бил е наясно
и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на
деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева
страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на
територията на Република България.
Съдът съобразявайки се с причините, мотивирали подсъдимия да напусне в
началото на м.10.2025г. доброволно държавата си по произход – Р. **********а
впоследствие и Р. Турция, от където на 21.10.2025г. е влязъл нелегално на територията на
страната ни, които са от социално-икономическо естество и го определят като
икономически имигрант, прие, че не са налице основанията за прилагане разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него престъпление не
попада в приложното поле на този фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият З. М. Я. (Z. M. Y.), гражданин на
Република **********за виновен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните и икономически мотиви, принудили З. М. Я. да напусне доброволно родината си –
Р. **********ширещата се бедност и безработица, в частност - липсата на работа и доходи.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. З. М. Я. деяние по
4

чл.279, ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкрИ.е на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му, а също и младата му възраст.
Посочените смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при наличие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия З. М. Я. наказание лишаване от свобода по чл.279, ал.1 от НК
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279,
ал.1 от НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, както и на основание чл.55, ал.2 от НК наложи на подсъдимия
кумулативно предвиденото в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието
лишаване от свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за
това се съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и
доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. З. М. Я. за деянието по чл.279, ал.1 от НК, в извършването
на което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на З. М. Я. наказание лишаване
от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. З. М. Я. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
5

Номер на акта:	111
Дата:	10 ноември 2025 г. (в сила от 26 ноември 2025 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20252310200362
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 ноември 2025 г.

Присъда по НОХД №362/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите