Решение по КНАХД №917/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63, ал.1, изр.2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Р. П. К., чрез пълномощника – адв. М., срещу Решение № 24/12.06.2025г., постановено по НАХД № 65/2025г., по описа на Районен съд – гр. Панагюрище, с което е потвърдено наказателно постановление № 25-0310-000075/17.03.2025г., издадено от началника на РУ-Панагюрище, ОДМВР-Пазарджик /НП/, с което на касаторът е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че РС-гр. Панагюрище неправилно е приел нарушението за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - началника на РУ-Панагюрище, ОДМВР-Пазарджик, редовно призован, не се явява, не се представлява, моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на св. А., ведно с писмените доказателства, представени с наказателното постановление и изискани в хода на съдебното следствие.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

Касационният жалбоподател е санкциониран за това, че на 06.10.2024 г., в 15:30 часа, в с. Левски, на [улица]в посока от гр. Панагюрище към гр. Пазарджик е управлявал собствения си л.а “Нисан Кашкай“ с ДК № [рег. номер], със скорост от 101 км/час, при разрешена 50 км/час, т.е. с превишаване от 51 км./час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство № TFR1 - М 0631. На същата дата, автопатрул на звено „Пътна полиция“ бил позициониран на точка за контрол в с. Левски, общ.Панагюрище, [улица]посока от гр. Панагюрище към гр. Пазарджик на 200 м. от табелата за начало на населено място с. Левски. За работата с АТС бил изготвен протокол за използване на АТС по образец с рег.№ 310р-15844/08.10.2024 г. След като мобилната система за видеоконтрол била в работен режим от 13.30 часа до 16:30 часа на 06.10.2024 г., в 15:30 часа посредством същата бил заснет клип № 4139, в който процесния лек автомобил се движел със скорост от 104 км/час. Въз основа на заснетото нарушение бил издаден АУАН, като от засечената скорост бил приспаднат толеранс от 3 % в полза на жалбоподателя. АУАН бил връчен на жалб. К. на 11.02.2025 г., който го подписал с вписването, че няма възражения. Жалбоподателят попълнил декларация, в която посочил, че на процесната дата, място и час е управлявал личното си МПС л.а “Нисан Кашкай“ с ДК № [рег. номер]. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното пред РС-гр. Панагюрище НП.

Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установена от въззивния съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

От приложения по делото снимков материал / клип № 11589 /, категорично се установява ДК номера на автомобила, с който е извършено нарушението, измерената скорост, посока и местоположение на моторното-превозно средство. В същият са посочени координатите на позициониране на МПС на пътното платно, в момента на констатиране на процесното административно нарушение. Отделно от това в показанията си св. А. посочва, че на [улица]няма изрично посочен номер, а точното място на допускане на административното нарушение е 200м. от началото на населеното място, с конкретизирана посока на движение на МПС, следователно по несъмнен начин се налага извода за конкретното място на допускане на нарушението от страна на касаторът. Използваното при констатиране на нарушението АТС, е одобрен тип за измерване, поради което и липсват съмнения, относно коректността на отчетената посредством него скорост.

Превишението на скоростта на процесния автомобил е установено с АТС TFR1M № 0631, записано в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата / Наредбата /. АТС, видно от приложените удостоверение и протокол е одобрен тип средство за измерване и е налице съответствие с одобрения тип. Следователно контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява с АТС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Видно от посоченото в протокол за проверка №6-27-24/01.09.2023г. на ГДНП относно мобилна система за видеоконтрол, тип TFR1M № 631, е налице съответствие с одобрения тип. Съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, процесното АТС е одобрен тип средство за измерване. Видно от протокол №1006р-15844/08.10.2024г. за използване на автоматизирано техническо средство или система - протокол по образец по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015 г., приложима съобразно чл.165, ал.3 от ЗДвП, за дата на използване – 06.10.2024г. от 13.30ч. до 16.30ч., е посочено мястото на контрол – с. Левски, [улица], с посока на движение на контролираните МПС – от гр. Панагюрище към гр. Пазарджик, общинска пътна мрежа, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, режим на измерване – стационарен, регистрационния номер на служебния патрулен автомобил, имената и подпис на съответното длъжностно лице при ОДМВР – гр. Пазарджик, приело протокола, имена и подпис на длъжностното лице, извършило проверка, както и останалите реквизити по образец. Същият представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства.

Част от цитираната в касационната жалба решения на съответните административни съдилища касаят връщане на делото за ново разглеждане, поради липса на мотиви, в други се обсъждат пороци на протокола по чл. 10 от Наредбата / каквито в настоящата хипотеза не са налице /, а в трети се обсъждат координати, проверени чрез Гугъл Мапс. В настоящия случай, от показанията на св. А. еднозначно се установява мястото на извършване на нарушението, което кореспондира с вписаното в Протокола по чл.10 от Наредбата, а не на последно място и от подписаната от жалбоподателя декларацията по чл.188 от ЗДвП, относно обстоятелството, че лично е управлявал моторното-превозно средство по време на констатиране на нарушението, като за посочването на неверни данни носи наказателна отговорност по чл.313, ал.1 от НК, видно от отразеното в нея. На съдът не е известно законодателят да е предвидил възможност декларацията да бъде оттеглена и именно затова е предвидена наказателна отговорност по чл.313 от НК за нейното съдържание. Липсва и законова забрана лицето, съставило Протокола по чл.10 от Наредбата да има качеството и на актосъставител.

Първостепенният съд е положил процесуални усилия за разкриване на обективната истина, като е допуснал събирането на относимите и необходими доказателства. С оглед състезателността на процеса съдът е положил усилия, съобразявайки се със служебното начало, да издири и събере всички необходими и относими доказателства, имащи отношение към правнорелевантните факти.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първоинстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на делото, на ответника по касационната жалба се дължат разноски, но доколкото такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-СОФИЯ ГРАД, II-ри касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24/12.06.2025г., постановено по НАХД № 65/2025г., по описа на Районен съд – гр. Панагюрище.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.