РЕШЕНИЕ
№ 260093 02.12.2020 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО.......................................................................... състав
на двадесет и първи октомври............................ две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ТОШКА ИВАНОВА
Членове : АННА
ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Секретар В.К.
като разгледа докладваното от
чл.съдията Георгиев.......................................................
В.гр. дело №805 по описа за 2020год.,................................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е по въззивна
жалба на Ц.Д.Н. *** срещу решение №89 от 22.06.2020г. по г.д. №110/2020г. по
описа на Районен съд Харманли, с което е признато за установено на основание
чл.422 от ГПК вр. чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД,че Ц.Н. дължи на С.Н.О. сума от
3000лв.,произходяща от договор за паричен заем,сключен на 18.02.2018г. ведно
със законна лихва от 10.05.2019г. датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК,за което вземане е издадена заповед №211/10.05.2019г. по ч.г.д. №447/2019г.
по описа на РС Харманли.
Във въззивната жалба се
правят оплаквания за необоснованост,незаконосъобразност и неправилност на
решението,породени от едностранчивото интерпретиране на доказателствата в полза
на ищеца.Съдът не се е обосновал относно различните дати посочени в заповедта
за изпълнение и договора за заем. Навеждат се доводи и за нищожност на договора
за заем и издадения запис на заповед.Твърди се, че жалбоподателката не се е
задължавала за такава сума. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което се отхвърли иска.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, в който се оспорва жалбата.
Хасковският окръжен съд след преценка на
твърденията в жалбата и данните по делото ,приема за установено от фактическа
страна:
Пред РС Харманли е
образувано производство по чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.240 от ЗЗД
инициирано от С.О. против Ц. Н. за признаване за установено,че Ц.Н. дължи на С.Н.О.
сума от 3000лв.,произходяща от договор за паричен заем,сключен на 18.02.2018г.
ведно със законна лихва от 10.05.2019г. датата на подаване на заявление по
чл.417 от ГПК. Вземането произтича от
сключен на 18.02.2019г. договор за паричен заем за 5000лв. с падеж 01.05.2019г.,за
обезпечението на който е подписан и запис на заповед от 18.02.2019г. с издател Ц.Н..
Производството по чл.422 от ГПК е обусловено от развилото се производство по чл.417 от ГПК,по което С.О. се
е снабдил със Заповед за изпълнение №211/10.05.2019г. по ч.г.д. №447/2019г. на
РС Харманли и постъпило възражение от страна на Ц.Н.
Въззивницата Н. в първоинстанционното
производство и във въззивната жалба
обосновава възражение,че не се е задължила със сумата по договора за
заем и че издадения запис на заповед е нищожен на първо място и унищожаем като
сключен при измама от страна на С.О..
Очерталият се спор между
страните относно дължимостта на сума в размер на 3000лв. по заповед за
изпълнение ,по договор за заем 5000лв.,налага отговор в две посоки. Безспорните
факти които са установени от районния съд и които въззивната инстанция също
намира за такива са наличието на договор за заем,който е породил задължение от
страна на въззивницата да върне получената в заем сума,което е установено със
записа в договора за заем,че сумата е предадена с подписването на договора.Доказателства,
оборващи наличието на договор за заем ,съответно за връщане на заетата сума и
пред двете инстанции не са представени от страна на жалбоподателката,поради
което същата остава задължена с претендираната сума.На следващо място издаденият
запис на заповед,породил ли е последиците след настъпване на падежа.
Заповедният съд е преценил редовността му от външна страна,поради което е издал
и заповед за изпълнение въз основа на представения запис на заповед. В
развилото се производство по чл.422 от ГПК,районният съд отново е достигнал до
извод за редовност на записа на заповед. Заявените твърдения за нищожност на
записа на заповед поради неправилно изписване на името Н. вместо правилното Н.
не опорочава записа на заповед. Не е опорочен записа на заповед и от неточното
отразяване в договора за наем,че неразделна част от този договор е запис на
заповед от 16.02.2019г. ,тъй като несъмнено и категорично се установява,че
отношенията между страните са единствено и само по повод на договора за заем и
издадения запис на заповед във връзка със заетата сума. Твърдението,че записа
на заповед е унищожаем поради измама отново
следва да се приеме за неоснователно. Как точно въззивницата е била измамена да
подпише запис на заповед не се установява. Само твърдението,че при постъпването
на работа следва да подпише някакви си документи, само по себе си не е
измамливо действие и от волята на
страната зависи дали да ги подпише или да откаже.Правилно районният съд е
отбелязал,че доказателства в тази посока не са ангажирани.
Като краен подход при
разрешаването на този спор следва да се отчете пълното съвпадане на фактическите
и правни изводи на районния съд,подробното им мотивиране и достигането на
крайния извод,който извод съвпада и с извода на въззивната инстанция за
основателност на предявения иско по чл.422 от ГПК,поради което не се налага
излагане отново на мотиви и съдът препраща изцяло на основание чл.272 от ГПК
към мотивите на първоинстанционния съд,което води до оставяне на въззивната
жалба на Ц.Д.Н. без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивницата Ц.Д.Н. следва да заплати на С.Н.О. направените
по делото разноски в размер на 300лв. адвокатски хонорар за въззивна инстанция.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №89 от 22.06.2020г. по г.д.№110/2020г. по
описа на Районен съд Харманли.
Осъжда Ц.Д.Н. ЕГН **********
*** да заплати на С.Н.О. ЕГН********** *** разноски по делото в размер на 300лв.
адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1/
2/