РЕШЕНИЕ
№ 83
17.03.2020 г.
гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
наказателен състав
на двадесет и пети февруари през
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Радостина Менчева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 73 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена
от «Б.С.В. ЕООД, ЕИК ***представлявано от С.А., против Наказателно
постановление № 02-0002683/23.10.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”- Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 79, ал. 4 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), във вр.
с чл. 75а, ал. 2 и ал.5 от ЗТМТМ, е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 лв. Жалбоподателят заявява, че на 14.06.2019г. с „Г.С.В.” ООД
бил сключен договор, по силата на който последното следвало да стопанисва и
управлява ресторант „Б.”. Заявява се, че към момента на проверката съответното
лице полагало труд в обекта в качеството си на управител на „Г.С.В.” ООД,
поради което не счита, че е следвало да получава разрешение за достъп до пазара
на труда. В този смисъл липсвало нарушение, поради което се моли да бъде
отменено атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган,
чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на
жалбата и правилност на атакувания акт. Завява
че към момента на проверката лицето не е заявило присъствието си на място като
управител. Счита, че при съставяне на АУАН и НП е спазен законът и липсват
процесуални нарушения. Моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, приложения по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 14.06.2019г., между
жалбоподателят и „Г.С.В.” ООД, бил сключен договор, с който последното се
задължило, за периода 14.06.2019г.- 30.09.2019г., да управлява и стопанисва
заведение за обществено хранене, находящо се в гр. С.В., комплекс „Долче Вита”, като управлява заведението, лично или чрез
нает допълнително персонал, да осигури готвачи, сервитьори и администратор на
заведението, да поддържа заведението в състояние не по-лошо от това, в което му
е предадено, да предаде управлението на заведението на възложителя след
изтичане на срока на договора. Дружеството „Г.С.В.“ било вписано в ТР, като
един от управителите и съдружниците бил А.Р.. Същият подал
уведомление за регистрация на самоосигуряващо се лице
до ТД на НАП- Бургас, като заплатил и необходимите осигуровки.
Лицето А.Р. пристигнало в Република България с
виза тип „С”, уреждаща възможността за пребиваване в страната на частно
посещение. От „Б.С.В.” ЕООД до Агенция по заетостта били подадени заявления за
регистрация на лица- чужди граждани, сред които и Риков,
за упражняване на сезонна заетост до 9 месеца, но от агенцията не били издадени
разрешения за достъп до пазара на труда, а били изискани допълнителни документи
във връзка с издаване на документ за пребиваване и работа „Разрешение за
сезонен работник” от органите на МВР. Нужните документи не били предоставени в
агенцията.
На 15.07.2019г. била извършена
проверка от инспектори към ИТ, измежду които и св. С., в търговски обект-
ресторант „Б.”, находящ се в гр. С.В., ж. к. „Долче
Вита 2А”, стопанисван от жалбоподателя. На място в обекта бил установен А.Р.,
който бил зад бара и почиствал чаши, които впоследствие нареждал на масите.
Била му предоставена за попълване декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на
разбираем от него език, в която същият посочил, че има разрешение за работа в
България, работи за „Б.С.В.” ЕООД от 14.06.2019г., с работно време от 08:00 до
22:00 часа, на посочена длъжност, работно място- Долче
Вита 2, ресторант „Б.“, почивни дни в седмицата- 2 работни дни, 1 почивен ден, почивка
в работния ден- обед 30 минути и вечеря 30 минути, трудов договор- да. Св. С. връчила
на управителя на дружеството- жалбоподател призовка за предоставяне на
документи, включително трудови досиета на работещите в обекта. В хода на проверката
били извършени справки в МВнР и АЗ, при които се установили посочените по-горе
обстоятелства по отношение на лицето Риков. Съставен
бил АУАН № 02-0002683 от 03.09.2019г. за нарушение на чл. 75а, ал. 5 вр. чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, срещу който било подадено
възражение с довод, че Риков полага труд в обекта в
качеството си на управител на стопанисващото дружество.
Съдът в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността
на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
надлежните органи в рамките на тяхната компетентност съобразно приложените по
делото заповеди.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от страна на
дружеството е извършено нарушението, за което е било санкционирано с
обжалваното наказателно постановление.
Съгласно посочените
като санкционни норми на чл. 75а, ал. 5 вр. ал.2 ЗТМТМ,
работодател- юридическо лице, за което се предоставя работна сила при условията
на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда, се
налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи
на по-тежко наказание. От приложените по делото писма от МВнР и Агенция по
заетостта, се установява, че Риков е пребивавал в
Република България на основание „частно посещение”, като за него от „Агенция по
заетостта” не е била извършена и регистрация за сезонна работа до 90 дни. В
този смисъл същият не е отговарял на изискванията на чл. 8, ал. 1 от ЗТМТМ и не
е имал право на достъп до пазара на труда в Република България.
На следващо място на Риков е била предоставена декларация на руски език, която
същия е попълнил отново на руски език. В същата е вписал работно време,
длъжност, работодател, почивни дни, наличието на трудов договор. В този смисъл
същият е разбирал съдържанието на декларацията, тъй като отразеното от него
собственоръчно отговаря логически на заложеното в текстовата част на самата бланка
като реквизити, които е следвало да бъдат попълнени. Риков
е знаел, че за него са били изпратени документи за снабдяване с разрешение за
работа, което го е мотивирало да попълни в декларацията, че има разрешение за
работа. Ето защо възражението, че декларацията отразява неверни обстоятелства
не следва да бъде уважено. Налице са били непосредствени впечатления на св. С.,
че лицето престира труд в обекта. Риков
сам е декларирал, че работодателя му е «Б.С.В. В случая се касае именно за
трудово правоотношение с дружеството- жалбоподателя, предвид на това, че
декларираните от лицето данни в декларацията покриват елементите на такова, а
не на действия по управление на дружество, поради което представеният по делото
договор за управление и стопанисване не може да промени направения извод.
Сключването на такова съглашение не отменя задължението работещите в обекта
лица да имат разрешение за достъп до пазара на труда, пък било то и
управителите на дружеството. След като същите сами извършват трудова дейност, а
не посредством наети от тях лица, то и за тях важат правилата на ЗТМТМ.
Предвид всичко,
изложено по- горе съдът намира, че правилно и законосъобразно на дружеството-
жалбоподател е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
впоследствие е било издадено наказателно постановление.
С оглед липсата на
данни и доказателства за допуснати други нарушения от страна на жалбоподателя,
съдът намира, че е необосновано размера на санкцията да бъде по- голям от
предвидения минимален такъв. Ето защо наказанието следва да бъде намалено от
3000 лв. на 2000 лв.
На
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде уважено искането на процесуалният
представител на ДИТ- Бургас за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно правилата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. С оглед фактическата
и правна сложност по делото, съдът намира, че в полза на наказващия орган
следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв., като се отчете
обстоятелството, че наложената санкция се намаля. Посочената сума следва да се
присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото
последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ
Бургас
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
02-0002683/23.10.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас,
с което на «Б.С.В. ЕООД, ЕИК ***представлявано от С.А., на основание чл. 79,
ал. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), във вр. с чл. 75а, ал. 2 и ал.5 от ЗТМТМ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА размера на същата от 3000 лв. на 2000 лв.
ОСЪЖДА „Б.С.В.” ЕООД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, комплекс „Д.В.** бл.*да заплати на ИА
„Главна инспекция по труда”, сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: