Присъда по дело №435/2013 на Районен съд - Балчик

Мотиви

към присъда №  5 от 25.02.2014 год.  по НОХД № 435 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Балчик

                        Балчишката районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 36/2013 год. по описа на РУП – Албена срещу  подсъдимите :

Н.И.Г. с ЕГН ********** *** , за това, че на 05.04.2013 год. в с.Църква, общ.Балчик в условията на продължавано престъпление и в съучастие с Р.А.Р. с ЕГН ********** *** тръмбеш, като извършител повредил противозаконно чужда движима вещ – счупил предно ляво странично стъкло и задно панорамно стъкло  на лек автомобил марка  „ Рено трафик” с рег. № СА 0277СВ, собственост на „ АА” ЕООД гр.София, представлявано от И.И.Г. с ЕГН ********** *** и предно дясно и задно дясно странично стъкло на лек автомобил марка „Сеат Ибиза” с рег. № ТХ5910СХ, собственост на Х.Г.А. с ЕГН ********** *** на обща стойност 643,00 лв.  – престъпление по чл.216,ал.1, във вр. с чл.26,ал.1, във вр. с чл.20,ал.2 от НК  и

Р.А.Р. с ЕГН ********** *** , за това, че на 05.04.2013 год. в с.Църква, общ.Балчик в условията на продължавано престъпление и в съучастие с  Н.И.Г. с ЕГН ********** *** като извършител повредил противозаконно чужда движима вещ – счупил предно ляво странично стъкло и задно панорамно стъкло  на лек автомобил марка  „ Рено трафик” с рег. № СА 0277СВ, собственост на „ А А” ЕООД гр.София, представлявано от И.И.Г. с ЕГН ********** *** на обща стойност 450,00 лв.  – престъпление по чл.216,ал.1,  във вр. с чл.20,ал.2 от НК

По реда на Глава 27 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът е взел решение за предварително изслушване на страните, без призоваване на свидетелите и вещото лице.

В хода на съдебното производство подсъдимите Н.И.Г. и Р.А.Р. редовно призовани, явяват се лично и с адв. Г. Д., ДАК, редовно упълномощена.

В съдебно заседание защиникът на подсъдимите Г. и Р.  заявява, че  подзащитните и се признават за виновни в извършване на престъплението, за което им е  повдигнато обвинение и признават изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дават съгласието си да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.

 В съдебно заседание , съдът е разяснил на подсъдимите  Н.И.Г. и Р.А.Р. възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК. Подсъдимите Г. и Р. изрично са заявили в горепосоченото съдебно, че са запознати с разяснената им процедура и желаят делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявили са, че се признават за виновни в извършване на престъпленията, за което им е повдигнато обвинение, признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дават съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Предвид горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК и на основание чл.372, ал.4 от НПК е констатирал, че самопризнанията направени от подсъдимите Г. и Р. се подкрепят от събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщил ги е като годен доказателствен материал и с протоколно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направените самопризнания и от доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и ги подкрепят.

В съдебно заседание представителят на Балчишка районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия Г. е осъществил състава на престъпление по чл.  216,ал.1, във вр. с чл.26,ал.1, във вр. с чл.20,ал.2 от НК, а подс. Р. – по  чл.216,ал.1,  във вр. с чл.20,ал.2 от НК.

         Представителят на обвинението е поискал на подсъдимия Н.И.Г. да бъде признат за виновен  по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода над минимума предвиден в закона, което да изтърпи ефективно при строг затворнически режим. Иска се и приложението на чл.25,във вр. с чл.23 от НК за групиране на наказанията по влезли в сила присъда по нох дело № 4262/2013 год. по описа на ВРС, нох дело № 377/2013 год. по описа на БРС и нох дело № 1415/2013 год. на ДРС.

По отношение на подс.Р. искането на прокуратурата е да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му са наложи наказание лишаване от свобода  около минимума предвиден в закона , което наказание бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

Подсъдимият Н.Г.  в хода на съдебното следствие е заявил, че е запознат с повдигнатото му обвинение по чл.216,ал.1, във вр. с чл.26,ал.1, във вр. с чл.20,ал.2 от НК  и се признава за виновен, че е извършил престъплението .  В хода на съдебните прения той е  посочил отново, че се признава за виновен и поддържа казаното от защитника си. В последната си дума подсъдимият е поискал от съда да му наложи справедливо наказание в минимален размер.

Подсъдимият Р.Р.  в хода на съдебното следствие е заявил, че е запознат с повдигнатото му обвинение и се признава за виновен, че е извършил престъплението по чл.216,ал.1,  във вр. с чл.20,ал.2 от НК.  В хода на съдебните прения той е  посочил отново, че се признава за виновен и поддържа казаното от защитника си. В последната си дума подсъдимият е поискал от съда да му наложи справедливо наказание в минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Според обвинителния акт на през месец април 2013 год. подс.Г. работил в хотел „ Палма” с.Кранево, общ.Балчик като общ работник. На 04.2013 год. вечерта подс.Н.Г. заедно с приятелите си Георги Росенов Г., св.И Г. М и св.А М С тръгнали за гр.Варна, като се придвижили с лек автомобил марка „Пежо 307” с рег. № Н3937ВА, собственост на на Г Р Г.. По-късно същата вечер към тях се присъединил друг техен приятел подс.Р.А.Р. и компанията решили да посетят гр.Добрич.Разходили се в гр.Добрич и след полунощ на 05.04.2013 год. тръгнали за с.Кранево, за да оставят подс.Г. и св.А С.По пътя минали през с.Одърци, общ.Балчик където подс.Г. и св.ИМ счупили с бухалка и ключ стъклата на лек автомобил „Опел Астра”. Спирайки в с.Църква,общ.Балчик подс.Г. и подс.Р. под въздействиено на изпитото количество алкохол решили да направят „ простотия”,като счупят стъкла на автомобили. Видели лек автомобил – микробус марка „ Рено трафик” с рег. № СА0277СВ, собственост на „ А А” ООД, представлявано от св. И.И.Г. и управляван от шофьора С С от с.Ц. С дървена бухалка, която подс.Р.Р. взел от автомобила, счупили задно панорамно стъкло на лекия автомобил марка „Рено трафик”, а подс.Г. взел ключ тип „ върток за вложки”  от багажника на автомобила и счупил предно странично ляво стъкло на микробуса. Ключа паднал в купето на микробуса, като по-късно бил открит и иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от 05.04.2013 год.. Обикаляйки  в с.Църква, подсъдимите видели и лек автомобил марка „Сеат Ибиза” с рег. № ТХ5910СХ, по документи собственост на св.Х.А. ***, но закупен от св.Ж Г. и дядо му св.Й А. Тъй като подс.Р. си порязъл ръката при първия случай , подс.Г. слязъл сам от автомобила и с помощта на дървена бухалка счупил предно и задно странично дясно стъкло на автомобила „ Сеат Ибиза”, след което се качил в автомобила и бил закаран до с.Кранево, където слязъл заедно със св.А С , а останалите са прибрали в гр.Варна.

Видно от заключението на СОЕ стойността на общата стойност на унищоженото движимо имущество – предно странично дясно стъкло и задно странично дясно стъкло на лек автомобил марка „СЕАТ ИБИЗА” с рег . № ТХ5910СХ и предно странично ляво стъкло и задно панорамно стъкло на лек автомобил марка „РЕНО ТРАФИК” с рег. № СА0277СВ, към датата на деянието е в размер на 643,00 лв..

В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимите са направили самопризнания и са заявили, че признават фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са дали съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимите Г. и Р.. Извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимите и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимите,  ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията на подсъдимите Г. и Р., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид горното съдът приема, че по-горе описаната фактическа обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на чл.373, ал.3 от НПК въз основа на  самопризнанията на подсъдимите и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по делото, а именно :постановления за привличане в качеството на обвиняем, протокол за разпит на обвиняем, протоколи за разпит на свидетел, протокол за следствен експеримент,  протокол за оглед на местопроизшествие, справки съдимост, справки с характеристични данни,  протоколи за разпит на свидетели,  СОЕ.

Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението по назначената експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направеното  самопризнания от подсъдимите.

         Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :

С деянието си и от обективна, и от субективна страна подс. Н.И.Г. е осъществил състава на престъпление по чл. чл.216,ал.1, във вр. с чл.26,ал.1, във вр. с чл.20,ал.2 от НК , а подс. Р.А.Р. на такова по чл.216,ал.1,  във вр. с чл.20,ал.2 от НК, като на 05.04.2013 год. в с.Църква, общ.Балчик в условията на продължавано престъпление и в съучастие , като извършители повредили противозаконно чужди движими вещи – счупили предно ляво странично стъкло и задно панорамно стъкло  на лек автомобил марка  „ Рено трафик” с рег. № СА 0277СВ, собственост на „ А А” ЕООД гр.София, представлявано от И.И.Г. с ЕГН ********** ***, а подс. Г.  и предно дясно и задно дясно странично стъкло на лек автомобил марка „Сеат Ибиза” с рег. № ТХ5910СХ, собственост на Х.Г.А. с ЕГН ********** *** на обща стойност 643,00 лв. .

Подсъдимите са привлечени към наказателна отговорност за извършване на унищожаване .

Унищожаването и повреждането е престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по предназначението им.

От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи – предно ляво странично стъкло и задно панорамно стъкло  на лек автомобил марка  „ Рено трафик” с рег. № СА 0277СВ и и предно дясно и задно дясно странично стъкло на лек автомобил марка „Сеат Ибиза” с рег. № ТХ5910СХ .

Унищожаването и повреждането е типично резултатно престъпление, при това очертано в закона именно чрез престъпните последици. Те могат да приемат две форми, свързани със степента на изменение в основните свойства на предмета на посегателство. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.216, ал.1 от НК може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие и се изразява във въздействие върху  субстанцията или структурата на вещта така, че последната се променя отрицателно с оглед първоначалното й предназначение. Повреждането е такова изменение в субстанцията или структурата на предмета, което прави вещта временно или частично негодна за използване по предназначение. В случая вещите – предно ляво странично стъкло и задно панорамно стъкло  на лек автомобил марка  „ Рено трафик” с рег. № СА 0277СВ и и предно дясно и задно дясно странично стъкло на лек автомобил марка „Сеат Ибиза” с рег. № ТХ5910СХ са били засегнати по начин, че те са станали временно негодни за ползване по предназначение, доколкото стъклата им са били счупени, в което се изразява и престъпния резултат.

Извършител на престъплението по чл.216 ал.1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което не е собственик на вещта. Следователно субекти на престъплението в настоящия случай са подсъдимите Г. и Р..

От субективна страна е налице пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Знаел е, че въздейства върху чужди движими вещи, предвиждал е повреждането като последица от това въздействие и е целял противоправния резултат.

Квалификацията на чл. 20, ал.2 от НК е налице поради обстоятелството, че подсъдимите са извършили деянията в съучастие един със друг, като всеки един от тях е участвал като съизвършител.

Съдът прие за доказано по категоричен начин и обстоятелството, че  престъпната дейност на подсъдимия Г. е квалифицирана от обвинението и като “продължавано престъпление” по см. чл.26 НК. Налице е обективна и субективна връзка /общност на вината и еднородност на умисъла у подсъдимия/, изразяваща се в това, че осъществява поотделно едно и също по вид престъпление против собствеността - кражба, извършени при пълно тъждество на обстановката, което не позволява отделните еднородни деяния да бъдат възприемани като отделни престъпления. Времето, в което са извършени отделните деяния безспорно може да се приеме като “непродължителен период от време” по см.чл.26 НК, като се  изхожда и от установеното в съдебната практика положение за продължителността му / ТР № 52/88г. по н.д. № 34/88г., ОСНК/.Причините за извършване на престъплението са слаби морално-волеви задръжки, незачитане на законите в страната и чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.

Субекти на престъплението са вменяеми, пълнолетни, осъждани физически лица.

Подсъдимият  Н.И.Г.  с ЕГН ********** ***.

Подсъдимитя Р.А.Р. ЕГН **********.

ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление, подсъдимите   следва да понесат съответната наказателна отговорност и подлежат на наказание за  извършеното   деяние.

За извършеното от подсъдимите Н.И.Г. и Р.А.Р. престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от до пет години. Престъплението е извършено на 05.04.2013 год., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл.58а от НК.

При индивидуализацията на наказанието съдът :

- по чл.54, ал.1 и ал.2 от НК - на първо място следва да се съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца.  

Степента на обществена опасност на деянието  е функция на обществената опасност на дееца  и при всички случаи  следва да се преценява  с оглед на цялостния контекст на установената фактическа обстановка.

В случая  обвиняемият Н.И.Г. видно от доказателствата се характеризира като деец с повишена степен на обществена опасност. Тя се предопределя от факта , че до момента същият е осъждан четири пъти за престъпления от общ характер, едно от които е по чл.216 от НК. Самите деяния  за които е привлечен в качеството на обвиняем видно от фактите също се отличават със завишена степен на обществена опасност. В подкрепа на този извод  е факта , че за един кратък период от време Г. е реализирал съставите на няколко отделни умишлени престъпления.

Подс.Р.А.Р. не е осъждан;

-  начина на извършване на деянието обуславя извода за престъпна дързост и ароганстност, който начин на извършване на деянието обуславя според настоящия състав на съда по- високата степен на обществена опасност както на подсъдимите, така и на деянието извършено от тях;

- подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитане на установения правов ред в страната, в неуважението към обществото.

Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки чл.372,ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК и предвиденото наказание в разпоредбата на чл.216,ал.1 от НК, отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимите и отегчаващите вината факти, посочени по-горе , съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да определи на  подс. Н.И.Г. наказание “лишаване от свобода” в размер на 36 месеца. Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, което представлява 12/ дванадесет/ месеца и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 24 / двадесет и четири месеца “лишаване от свобода”.

На осн. чл.25,във вр. с чл.23 от НК съдът е групирал така наложеното наказание с наказанията наложени по нох дело № 4262/2013 год. на ВРС, нох дело № 377/2013 год. по описа на БРС и нох дело № 1415/2013 год. по описа на ДРС, като е определил подс.Г. да изтърпи най-тежкото измежду тях, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от 24 месеца. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

Тъй като процесното деяние е извършено от подс. Г.  в изпитателния срок от три години, който му  е определен по НОХД № 1260/2012 год. на ВРС, на основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение наказанието в размер на пет месеца „лишаване от свобода”, наложено му по посоченото дело. 

На осн. чл.25,ал.2 от НК съдът е зачел изтърпяното до момента наказание по нох дело № 1260/2012 год. по описа на ВРС.

По отношение подс. Р.А.Р. съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да му определи наказание “лишаване от свобода” в размер на шест месеца. Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, което представлява 2/ два/ месеца и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 4 / четири месеца “лишаване от свобода”.

         Съдът взе предвид, че в случая са налице материално правните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, а именно, че към датата на извършване на деянието не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер , поради което отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Настоящия състав на съда счита, че с прилагането на условното осъждане  биха се постигнали целите на генералната превенция.

Съдът не приема направените от подсъдимите Г. и Р. самопризнания като  смекчаващо вината обстоятелство при индивидуализацията на наказанието им, защото самопризнанията са  необходимо условие за прилагане на особената процедура на съкратено съдебно следствие. Повторното отчитане на самопризнанията като смекчаващо обстоятелство, изискващо по–леко наказание, е недопустимо, защото това противоречи на принципите за справедливост и съответност между наказание и престъпление по чл.35, ал.3 от НК /  ТР № 1  от 06.04.2009 г. по Т.Д. № 1/2008 Г., ОСНК НА ВКС т. 7. „… формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не трябва обаче да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 55 НК. Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение./.

Съдът намира, че така определеният размер на наказанията за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимите и ще им се отнеме възможността да извършат други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

По разноските:

На основание чл.189, ал.3 от ПНК, съдът възложи солидарно на подсъдимите направените деловодни разноски в размер на 40.00 лв. , направени по досъдебното производство, които следва да заплати в полза на ОД на МВР – гр. Добрич. 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: