Решение по дело №2425/2016 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

гр.В.Търново, 23.01.2017 г.

 

Великотърновският районен съд, девети състав, гражданска колегия , в  публичното заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и седемнадесета година ,

                            в състав:  районен съдия- Йордан Воденичаров,

при секретаря В.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2425 по описа за 2016 г. , за да се произнесе  взе предвид:

 

 

            Предявени са  искове    за първоначална издръжка  занапред   с правно основание чл. 143, ал.1  СК и  за издръжка за минало време  с правно основание  чл.149  СК.

 Е.М.Д.   в качеството си на майка и законен представител на малолетния   Божидар Кънчев Н. , р. на 20.10.2010 г.  чрез пълномощника на детето- адвокат  Б.Г.   от ВТАК  твърди  в исковата  молба, че ответникът   К.Т.Н.  е негов баща . Двамата са  фактически разделени от 4 години,   като детето живее при нея  в гр.П.Тръмбеш и  отглеждането и издръжката  му е изцяло в нейна тежест с помощта на родителите й , понеже понастоящем  е безработна.    За времето от раздялата  досега,  ответникът, който живее и работи в Кипър,  не е давал  средства за издръжката му.   Детето посещава детска градина и изучава английски език  срещу заплащане.  

    Предвид горетвърдяното  моли съдът да постанови решение , с което  да осъди    ответника  да   заплаща за покриване на нуждите на детето  занапред  месечна издръжка  в размер на 150 лева, до настъпването на обстоятелства , водещи  до нейното изменение или прекратяване, както и да  заплати   издръжка за минало време в същия  месечен размер  - за  една година  назад, считано от датата на подаване на исковата молба.   В с.з. пълномощникът на детето  поддържа по основание и размер  предявените    искове.  

             

Назначеният на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен  представител на  ответника- адвокат Д.К.  от ВТАК  оспорва  по размер  претенциите  като  счита , че поради липса на доказателства  за реалните доходи на ответника ,  той следва да съответства на законоустановения минимален такъв за страната.  

  Съдът, като изслуша явилите се представители на страните   и прецени  събраните по делото доказателства, приема за установено:

 Ответникът е родител на малолетното дете, притежаващо качеството на ищец  по делото – факт,  предмет на удостоверение   за раждане № **********/22.10.2010 г. от     на  Община Бяла.  Родителите не живеят съвместно от около 4 години.  Майката с детето  живее в дома на  родителите си  в гр.П.Тръмбеш  , а ответникът  живее и работи в Кипър.  Майката  понастоящем не е  заета по трудов договор  и е регистрирана  като търсещо работа безработно лице - служебна бележка  изх.№ 200412-313/29.08.2016 г. на Д"БТ" П.Тръмбеш. Подпомагана е от своите родители  при отглеждането и издръжката на  детето, което посещава  детска градина, без никакво участие на ответника - служебна бележка  изх.№ 2181/29.08.2016 г. и свидетелските показания на бабата на детето по майчина линия.   

            Тези факти/ обстоятелства/ обуславят правния извод за основателност на предявените   искове.

             Законът вменява  на родителите задължението  да издържат  своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си - чл. 143, ал. 2 от СК, като размерът на издръжката се определя като справедливо житейско съотношение между нуждите на лицето, което има това право и възможностите на лицето, което я дължи - чл. 142, ал.1  от СК. Справедливо и правно обосновано е най - напред, с оглед принципа за равенство пред закона в упражняване на родителските права и изпълнение на родителските задължения между двамата им носители - чл. 122, ал.2 от СК, чл. 140, ал. 3  от СК, чл. 6, ал. 2 от КРБ, издръжката за децата да се поема поравно от родителите, освен ако обективно възможностите на последните са съществено/ икономически значимо/  неравни. В  случая  следва да се приеме, че те  са реално  такива/неравни /,  предвид  обстоятелствата, че  майката на детето не е заета по трудов договор  , а  бащата  работи  в Кипър и получава  достатъчно  добри доходи . Анализът на всички конкретни обстоятелства: възрастта на детето/ 6 години и три месеца/ , факта, че посещава  детска градина,   икономическата обстановка в РБ, бележеща ръст на   сравнителна стабилност  на цените на стоките и услугите, сочи, че за издръжката му , ако неговите  родители живееха заедно и с общи усилия му осигуряваха препитание, на месец биха били необходими  най-малко около  180   лева- една относителна парична оценка на  текущите ,  обичайни потребности   на детето - за храна, дрехи,  разходи за обучение, обувки и т.н.  Безсъмнено те  не биха могли да бъдат адекватно удовлетворени, ако са запази неправомерното  положение на „изключено”  участие на ответника в обема на алиментното   подпомагане.

  Тъй-като ответникът е  млад  , трудово зает в чужбина/ където доходите, значително надвишават тези в България за същия вид работа/ , без  други деца  , без данни  да  страда от някакво заболяване,  изискващо разходи за системно лечение и   намаляващо работоспособността  му,   неговото   алиментно   задължение към   детето му    следва да бъде  измерено/ определено/  парично  в поискания  размер-150 лева .  За времето от 15.09.2015  г. до датата на подаване на исковата молба –  15.09.2016 г. ,  и досега ,   ответникът нито твърди, нито доказва да  е участвал в натура и/или с  пари в издръжката на детето ,  въпреки , че е носил правно и морално задължение да го прави , независимо дали  житейските обстоятелства са го мотивирали да мисли , че  се е “освободил” от него. В този смисъл  претенцията за минало време , т.е. преди датата  на подаване на исковата молба , е основателна- чл.149 от СК.  Размерът на издръжката за минало време  трябва да съвпада  с  този за  бъдеще време, тъй-като  обстоятелствата , обуславящи нуждите на детето  за  този период от време  не са били по различни от сегашните.  Определената издръжка за в бъдеще следва да се изплаща  до 10-то число на текущия месец , за който се  дължи .

            При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.6  от ГПК, вр. с чл.69, ал.1,  т.7 от ГПК  ответникът     следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВТРС сумата 216 лева-  представляваща ДТ върху присъдената   издръжка, както и сумата от 300/ триста/ лева, представляваща разноски от бюджета на съда за назначения му особен представител.

              

            Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1, чл.149 от СК  К.Т.Н., с ЕГН: **********  да заплаща за  своето  малолетно дете БОЖИДАР КЪНЧЕВ Н., с ЕГН: ********** чрез неговата   майка и законен представител   Е.  М.Д.,  месечна издръжка  в размер на  по 150 /сто и петдесет  / лева , считано от 15.09.2016   г.  до настъпване на законна причина  за нейното изменяване или прекратяване, платима  до 10 –то число на текущия месец , както и да  му заплати  общо сумата от 1800/ хиляда и осемстотин/  лева , представляваща  издръжка за минало време, считано  от 15.09.2015 г. до 15.09.2016  г.

 

Допуска на основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6, вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК К.Т.Н., с ЕГН: **********    да заплати  по бюджетната сметка на ВТРС  сумата 216/ двеста и шестнадесет/ лева, представляваща следваща се държавна такса върху уважения иск за издръжка, както и сумата  300/ триста/ лева, представляваща разноски от бюджета на съда за  възнаграждение за назначения му особен представител.

 

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок  от посочения по  реда на чл.315, ал.2 от  ГПК ден  за обявяването му – 06.02.2017 г. ,  пред ВТОС.

 

Районен съдия: