РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. ***, 10.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-***, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и девети март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при секретаря В.Х.,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева АД № 447 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал. 2 от КСО
във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО.
Образувано
е по жалба на Ц.С.М.,*** против решение № *** от 19.07.2018г. на директор
на ТП-*** на НОИ. С решението е отхвърлена жалба на г-жа М. против отказ,
обективиран в писмо с изх. № 5506-13-175#1 от
21.05.2018г., с който е отказано издаване на удостоверение за осигурителен
стаж-обр. УП-13 за периода от 01.04.1967г. до 31.08.1972г.
В жалбата се
сочи, че решението е незаконосъобразно. Прави искане жалбата да се уважи и
преписката да се върне на органа за издаване на исканото удостоверение.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, пълномощникът на жалбоподателката-адв. Б.Б. ***, поддържа жалбата.
Ангажира писмени доказателства. Пледира жалбата да се уважи.
Ответникът по
жалбата-директор на ТП-*** към НОИ, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Йонита С., оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като
неоснователна. Излага аргументи, че оспореният акт е издаден от компетентен
орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с материалноправните
разпоредби. Постановеният отказ е мотивиран и кореспондира с установената
фактическа обстановка. С тези аргументи иска отхвърляне на жалбата и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-***, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление с
вх. № *** от 11.05.2018г. жалбоподателката е поискала да й бъде издадено
удостоверение за трудов стаж за периода от ***, положен в Дружество „***“ и
удостоверение за установяване на трудов стаж по съдебен ред за този период,
необходими й за пенсиониране. В заявлението собственоръчно е отбелязала, че в
трудовата книжка няма нанасяне на този стаж.
Приложено е обяснение. Към заявлението липсват приложени писмени
доказателства свързани с този осигурител.
С писмо изх. № ***
от 21.05.2018г. началник сектор КР на ДОО е отказал издаване на удостоверение
за осигурителен стаж и доход за периода ***., поради това, че Дружество „***“ не е предал документи, удостоверяващи
осигурителен стаж и доход.
На
жалбоподателката е издадено удостоверение № *** от 22.05.2018г. за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Образувано е ГД
№ ***/2018г. по описа на районен съд-*** за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред.
С разпореждане
на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, считано от 01.07.2018г. на
жалбоподателката е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
Жалбоподателката
е оспорила отказа за издаване на
удостоверение за осигурителен стаж и доход по административен ред.
С решение № ***
от 19.07.2018г. директорът на ТП на НОИ е отхвърлил като неоснователна жалбата
против обективиран в писмо изх. № *** от 21.05.2018г. на началник сектор КР на
ДОО отказ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж и доход за периода ***
за осигурител Дружество „***“.
Решението на
директора на ТП на НОИ е оспорено пред Административен съд-*** и е образувано
настоящето съдебно производство.
В хода на
съдебното дирене от страна на жалбоподателката се ангажираха писмени
доказателства. От удостоверение изх. № 38 от 11.03.2019г. се установява, че ***
не изготвя и не съхранява разплащателни ведомости и други свързани с тях
документи за лица, които са били в трудовоправни отношения с хандбалните
клубове в страната. Поради тази причина и същата няма задължения да предава
разплащателни ведомости, изготвяни от хандбалните клубове в страната, на
поделенията на НОИ. От удостоверение изх. № 1029-09-369-1 от 14.03.2019г.,
издадено от началник отдел “*** ”, се установява, че осигурител Дружество „***“-гр.
*** не е предал за съхранение разплащателна и трудовоправна документация в
“Обединен осигурителен архив” - с. Н., обслужващ и ТП-*** към НОИ.
Горната фактическа
обстановка се възприе от приетата административна преписка, като документите съдържащи се в нея представляват годни доказателства и като
неоспорени от страните се възприемат изцяло, както и кореспондират напълно с
приетите в хода на съдебното производство писмени доказателства..
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд-***, като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, при спазена процедура за задължително обжалване
по реда на чл. 117 от КСО. При съобразяване с определение № *** от
30.01.2019г., постановено по АД №***/2019г. по описа на ВАС се приема, че
оспорването е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Доводите за това са следните:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство,
съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, е решението на Ръководителя на ТП-*** към НОИ.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. При издаването
му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал.
2 от АПК. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила,
като процесният отказ, обективиран в писмо изх. № изх. № 5506-113-175#1 от 21.05.2018г. на началник сектор КР на ДОО, е обжалван по
административен ред. В резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО е постановено и оспореното решение. Не се
констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
При издаването
на решението не са налице противоречия с материалноправните разпоредби и същото
е съобразено с целта на закона.
Съгласно чл. 40,
ал. 1 -3 от КСО, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и
осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и
с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а осигурителният доход, върху който са
внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна книжка, с
документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Предвидено е
горните документи да се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. По делото не е
спорно, че в трудовата книжка на жалбоподателката не е нанесен трудов стаж за
периода от ***, както е посочила жалбоподателката в заявлението си и на същата не
е издадено УП-13 от осигурител: дружество “*** ”-***. От ангажираните от
страните доказателства се приема, че въпросното дружество не е предало
изплащателни ведомости.
Условие за
издаване на документ за осигурителен стаж и осигурителен доход /Удостоверение
обр. УП - 13/ от НОИ е наличието на предадени за съхраняване в съответното ТП на
НОИ разплащателни ведомости и трудовоправни документи от прекратен осигурител
без правоприемник, съдържащи подлежащите на удостоверяване данни за осигуреното
лице – заявител, изхождайки от разпоредбата на
чл. 30, ал. 1 от Инструкцията. От представеното и прието по делото
удостоверение изх. № *** от 14.03.2019г.,
издадено от началник отдел “***” се установява, че Дружество „***“-гр. *** не е
предал за съхранение разплащателна и трудовоправна документация в “Обединен
осигурителен архив” - с. Н., обслужващ и ТП-*** към НОИ. При
липса на предадени и съхранявани в архивохранилището документи относно трудовия
стаж и размера на получаваното трудово възнаграждение от жалбоподателката от дружество”***”-***
за периода ***, административният орган
е поставен в обективна невъзможност да удостовери претендирания от лицето
осигурителен стаж и осигурителен доход за този период, в който жалбоподателката
сочи, че е работила при този осигурител. По делото е разпределена
доказателствената тежест и с оглед на това, че се оспорва отказ за издаване на
акт, тежестта да докаже, че са налице предпоставките за издаването му, е върху
жалбоподателката. В хода на настоящето производство не се доказа осигурител, попадащ
в хипотезите на Инструкция № 5, нито се доказа факт на предаване на
разплащателни ведомости от страна на осигурител с наименование дружество”***”-***.
В случая не намират приложение разпоредбите на инструкцията, свързани с
изземване на документация, тъй като жалбоподателката нито сочи, че знае къде се
намира тази трудовоправна документация, нито представя писмени доказателства,
изходящи от този осигурител. При това положение напълно законосъобразно началник сектор
"КР" по ДОО при ТП-*** към НОИ е отказал издаването на исканото
удостоверение с мотиви, че ведомости и трудовоправна документация не са
предадени. От своя страна решението на ръководителя на ТП-*** при НОИ, с което е отхвърлена
жалбата и е потвърден отказът, е постановено в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон.
Напълно
законосъобразно, отчитайки липсата на
разплащателни ведомости и на друга първична документация /трудовоправни
документи/, не по вина на жалбоподателката, ответникът й е издал удостоверение
за установяване на трудов и осигурителен стаж за този период по съдебен исков
ред. Отказът за издаване на документ за осигурителен стаж, основан на липса на
разплащателни ведомости и трудовоправни документи, какъвто е обективиран в
оспореното писмо, е предпоставка за установяване на трудов/осигурителен стаж на
жалбоподателката по съдебен ред в производство по Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж. Видно от доказателствата по делото, такъв иск е
предявен.
Въз основа на
изложеното съдът намира, че решение № *** от 19.07.2018г. на директора на ТП на
НОИ, с което е отхвърлена като
неоснователна жалба против обективиран в писмо изх. № *** от
21.05.2018г. на началник сектор КР на ДОО отказ за издаване на удостоверение за
осигурителен стаж и доход за периода 01.04.1967г. до 31.08.1972г. за осигурител
Дружество „***“, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в
предвидената от закона форма; постановено е в съответствие и при правилно
приложение на материалноправните разпоредби, на които се основава и при
спазване на административно-производствените правила. Жалбата е неоснователна и
като такава ще се отхвърли.
При този изход
на спора ответникът по жалбата има право на разноски. Участвалият по делото
юрисконсулт своевременно е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Същото е дължимо на административния орган за производствата по
съдебно обжалване на административни актове, когато оспорването е отхвърлено и
административният орган е представляван от юрисконсулт. Жалбоподателката ще
бъде осъдена да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 100.00лв.,
представляващи юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащане на
правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Ц.С.М.,*** против решение № *** от 19.07.2018г. на директор на ТП-*** на
НОИ.
ОСЪЖДА Ц.С.М.,***
да заплати на ТП-*** към НОИ съдебни разноски в размер на 100.00 /сто/ лева по
АД № 447/2018г. по описа на Административен съд-***.
Решението може
да се обжалва от страните в 14-дневен срок от получаването му пред Върховен
административен съд на Република България.
Съдия: /п/