Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. В., 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. В., ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 3112 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени пет иска с правно основание по:
1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 200,00 лв. главница ; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 18,00 лв.
договорна лихва за периода от 23.10.2018 г. до 25.02.2019 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл.
1 ЗПК за сумата от 68,26 лв. договорна такса „Гарант“ за периода от 23.10.2018
г. до 25.02.2019 г. и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 3,82 лв. лихва за забава за периода от 24.11.2018 г. до 25.02.2019 г.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” АД, гр. С.e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С.И.Б.
*** за следните суми: 200,00 лв. - главница дължима по договор за потребителски
кредит, на основание сключен договор за потребителски кредит на гражданин без
поръчителство „Екстра“ №81139/23.10.2018 г., сумата от 18,00 лв. - договорна
лихва за периода от 23.10.2018 г. до 25.02.2019 г., сумата от 68,26 лв. –
договорна такса „Гарант” за периода от 23.10.2018 г. до 25.02.2019 г., сумата
от 3,82 лв. - законна лихва за забава за периода от 24.11.2018 г. до 25.02.2019
г., законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса
и сумата от 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, като след указание
до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че ответницата С.И.Б. кандидатствала за получаване на потребителски
кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е
предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване
на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В
резултат на подадената заявка и предоставените от С.И.Б. данни, служител на
ищцовото дружество се свързал с нея на посочения телефонен номер, като
ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената
информация и желанието си да получи кредит в размер на 200.00 лв. Сочи, че след
обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на
ответника е изпратен, на посочената от Б. електронна поща, електронен формат на
договора за кредит от разстояние. Същата потвърдил, с избиране на изпратения
ѝ от „КРЕДИТ ИНС” ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за
потребителски кредит „Екстра” № 81139/23.10.2018 г. и желаната сума й е била
преведена чрез системата е-рау и получена от ответницата на каса на партньорски
офис на „Изипей” АД, срещу представена лична карта.
С оглед
попълнената от ответницата форма за кандидатстване, ответницата е избрала опция
да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС” ООД, с което
на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължила към
ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за
предоставената услуга. Сочи се, че „КРЕДИТ ИНС” ООД има сключен Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014 г. с „БИКНЕЛ КОРП”
ООД, peг. номер 155538/23.10.2014г., съгласно който „БИКНЕЛ КОРП” ООД в
качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължило да гарантира вземанията на
КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за
потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателя, ако тази опция е
била избрана при подаване на заявката за отпускане на кредит и същата е била
одобрена. Поддържа, че съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне
на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължил да събира от
името и за сметка на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата „гарант”
от кредитополучателя. В чл.1 ал.3 било предвидено, че ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се
задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за
предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като
последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите
му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на
предсрочната им изискуемост.
Поддържа, че
на ответницата била предоставена преддоговорна информация, като същата се е
запознала и е приела и Общите условия на предлагания й кредит, като е
потвърдила и получила на посочения от нея e-mail адрес „Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на
сключения Договор, ищецът е поел задължение да предостави на ответницата заем,
под формата на потребителски кредит, а Б. е поела задължение да върне
предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”. Било уговорено общият
размер на задължението от 286,26 лв. да се плати ведно с главницата на три
равни месечни вноски със следните падежи: 23.11.2018 г., 23.12.2018 г. и
23.01.2019 г. Към дата 25.02.2019 г. кредитополучателят не била погасила нито
една от вноските по кредита, падежите на които били настъпили. Неколкократно
била осъществявана връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителни
email-и на посочения от заявката електронен адрес, смс-и и били провеждани
телефонни разговори, но ответницата не погасила дълга. Съгласно чл.86 ЗЗД ищецът
претендира, че С.И.Б. му дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението
възлиза на сумата от 3,82 лв.
Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
С молба с
вх. № 21302/29.11.2019 г. ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не изпрати представител
в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание /Разпореждане № 6399/26.08.2019 г. е връчено на
ответника на 02.10.2019 г./.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в производството съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК
***и С.И.Б., ЕГН **********, че С.И.Б.,
ЕГН ********** дължи на „КРЕДИТ
ИНС“ ООД, ЕИК ***, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение № 519 от 01.03.2019 г. по ч.гр.д. 761/2019 г. на Районен съд гр. В.:
- на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
сумата от 200,00 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит без поръчителство „Екстра“ № 81139/23.10.2018
г., ведно със законна лихва за периода от 28.02.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането;
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 18,00
лв., представляваща договорна лихва
за периода 23.10.2018 г. до 25.02.2019
г.;
- на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 10а, предл. 1 ЗПК сумата от 68,26 лв., представляваща договорна
такса „Гарант“ за периода от 23.10.2018 г. до
25.02.2019 г.;
- на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3,82 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 24.11.2018 г. – 25.02.2019 г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК С.И.Б., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК ***сумата от 475,00 лв., представляваща направени
разноски по гр. дело № 3112/2019 г. по описа
на РС В. /държавна такса и адвокатско
възнаграждение/, както и сумата от 325,00 лв., представляваща разноски по ч. гр.
дело № 761/2019 г. по описа на
РС гр. В. /държавна такса и
адвокатско възнаграждение/.
ПОСОЧВА на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК, че сумите могат да бъдат
заплащани по банкова сметка ***: IBAN:
***; BIC:
***.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: