РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Перник, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело №
20231700100715 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо
от ЗЗД.
По съображения изложени в исковата молба, след последващи
конкретизации на същата, ищецът „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД, чрез адвокат А.
С., моли да бъде осъден ответникът К. П. Т. да му заплати сумата 28 770 лв.,
представляваща стойността на доставено кофражно оборудване от ищцовото
дружество :
- Усилени телескопични подпори Н-3.80 м- 250 бр. по 13 лв.-3250 лв.
- Дървени специалицирани трегери тип Дока-850 м по 18 лв. -15300
лв.
- Хидрофобен шперплат Н-20 мм-250 кв.м по 13.50 лв. -3375 лв.
- Монтажна метална тринога за подпора-40 бр. по 6.50 лв. 260 лв.
- Шпилка 22 /1 м- 100 бр. по 5 лв.-500 лв.
- Гайки за шпилка-200 бр. по 3.50 лв.-700 лв.
- Носеща глава „ метална „ за трегер -50 б.по 6.50-325 лв.
1
- Кламери за закопчаване на метален вертикален кофраж
Интерфрама - 100 бр. по 25-2500 лв.
-Дървени греди 4 м- 2 куб.м по 290 лв.-580 лв.
-Кофражни дъски-6 куб.м по 330 лв.-1980 лв.,
за строежа, извършен до кота +2.94м., по договор за изработка от 12. 08.
2019г., сключен между ищцовото дружество и ответника К. П. Т., което
кофражно оборудване не е върнато от ответника на ищцовото дружество, след
неговото използване. Моли искът да бъде уважен така, както е предявен и да
бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80
от ГПК. Представил е и писмена защита.
Ответникът К. П. Т., чрез адвокат К. С., е депозирал писмени отговори
на всичките конкретизиращи молби, включително и на последната. Счита, че
производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като ищцовото
дружество в срок не е изпълнявало даваните му указания, което е оставено без
уважение от съда. Ответникът оспорва по същество искът като неоснователен:
че ищецът е ползвал собствено кофражно оборудване; твърди че в цената по
договора е включена и стойността на кофражното оборудване; оспорва
твърденията, че той не бил върнал кофражното оборудване; твърди, че това
кофражно оборудване не е било използвано за по - нататъшни СМР по обекта
и неговото довършване; както и оспорва иска по размер. Впоследствие излага
и съображения, че ищецът не доказал иска си при условията на главно и пълно
доказване, че той е собственик на кофражното скеле, както и че то е било
доставено именно на процесния обект. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представил е и писмена защита.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 и чл. и 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че исковата молба е редовна. Същата е предявена от
активнолегитимирана страна, имаща правен интерес. Спорът е между
процесуално правоспособни и дееспособни субекти, който е подсъден на
Пернишкия окръжен съд. Налице са положителните процесуални
предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални
предпоставки. Следователно исковата молба е процесуално допустима и
2
подлежи на разглеждане по същество.
След приключване събирането на доказателствата и представянето на
писмените защити, не се спори по следните обстоятелства : че ищецът
извършва търговската си дейност, като строи къщи на клиенти; че на
12.08.2019 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за изработка, по
силата на който ответникът К. Т. е възложил на ищеца „Пламекс груп“ ЕООД
изпълнението на СМР на обект „Жилищна сграда“ в ***, УПИ *** /ПИ
11394.1796.2146/.; че ищцовото дружество е изградило обекта до кота +2,94 м.
след което цитираният договор е бил развален от страна на ответника; че
останалите СМР са извършени от друго търговско дружество „АЛНИ“.
Тълкувайки нормите на Договора за изработка по реда на чл. 20 от ЗЗД,
и с оглед нормата на чл. 1, б.а от същия договор, съдът намира, че волята на
страните е била изпълнителят да извърши кофраж – 418,16кв.м. за сумата
32290 лева труд и материали за цялата сграда, но доколкото някои елементи от
кофража може да се използват поне няколко пъти, други елементи да се
използват повече пъти – над 50 а трети елементи да се използват
моногократно – над 80 пъти, намира, че няма уговорка между страните, след
изготвянето на кофража и изливането на бетона в него, той да остане на място
за възложителя. Напротив след изчакването на технологично време за
втвърдяване на бетона, се извършва декофриране и кофражът може да се
използва и за изливането на друг/и бетон/и, в какъвто смисъл са и двете СТЕ.
Освен това, както беше отбелязано тези кофражни елементи не е следвало да
се използат само до кота +2,94 м., а тези които не се използват само
еднократно, е следвало да се използват за изграждането на цялата къща.
От заключенията на първоначалната СТЕ на вещото лице инж. Р. Н. и
повторната СТЕ на вещото лице инж. Н. Е., които съдът възприема като
обективни и компетентно дадени, се установява, че процесното кофражно
скеле е относимо към изграждането на процесната сграда до кота +2.94м.
Единствената разлика между двете заключения е, че вещото лице Н. е заявил,
че не е компетентен да даде заключение за стойността на кофражното скеле,
без да го е видял в какво състояние е, докато вещо лице Е. е дала заключение,
въз основа на материалите по делото, устните обяснения на управителя на
ответната фирма, дадени по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК и като е приело
коефициент на овехтяване 6 % за кофражното скеле.
3
От заключението на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза и
доработка на съдебно – счетоводната експертиза на вещото лице Я. А., които
съдът възприема като обективно и компетентно изготвени, се установява, че за
периода от 01. 01. 2017г. до 17. 08. 2019г. ответното дружество е разходи за
закупуване на кофражни елементи на обща стойност 108 366,91лв., други
кофражни елементи са закупени м. 07. 2018г. и са осчетоводени в сметка 205 –
машини и оборудване, на стойност 32 092,56лв. без ДДС, като на активите са
начислени амортизационни отчисления. От устните обяснения на вещото
лице, дадени в с.з. на 25. 03. 2025г., се установи, че има някои счетоводни
неточности в счетоводството на ответното дружество, но съдът намира, че те
не са от характер да не се възприемат допълнителното и доработеното
заключение.
От обясненията на управителя на ответното дружество Д.Н., дадени в
с.з. на 21. 01. 2025г., по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК се установи, че
кофражното оборудване е било закупено – една част като ново, а друга част
като употребявано, с цел да извърши ремонт на бившето военно поделение в
***, съхранявало се е там, не е било използвано, но впоследствие не се е
стигнало до сключване на сделка за ремонт.
С оглед гореизложеното, съдът намира възраженията на ищцовата
страна, че не е доказана собствеността на ответното дружество по отношение
на процесното кофражно оборудване, за неоснователни.
Като технически ръководител на строежа в заповедната книга е вписан
Н.Д.Т.. Същият бил техник по геодезическата част, правел геодезическите
замервания и упражнявал контрол върху нивата. На обекта работел като
техник и Р. И. Р., който поел дейността след приключване на геодезическата
част - от получаване на кофражното скеле.
На 16. и на 17. 08. 1919г. водачът на „Мерцедес Атего 815“ Н. К.,
работещ като *** в ищцовото дружество /свидетел по делото/ отивал до
асфалтовата база ***, където ответната фирма имала склад, в който се амирало
кофражното скеле /т.е. същото винаги се е намирало на склад и по делото няма
доказателства то да е стояло на открито/. Там работници на ищцовото
дружество го товарели, а той го карал до обекта в *** Там пък други
работници на ответното дружество го разтоварвали и като технически
ръководител на обекта, за получил кофража, се разписвал *** Р. И. Р., също
4
свидетел по делото. Така и двата дни били правени по два курса.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на Н. А. К. и Р. И. Р., включително и при очната ставка на
последния. Съдът не възприема доводите на ответната страна, че кофражното
скеле не е докарвано, конкретно до неговия имот. Там на място /при
извършения изкоп/ е бил свидетелят Р. Р., заедно с други работници, които са
разтоварвали скелето. Дори свидетелят на ищцовата страна Л. Р.Н., който има
имот в ***, твърди, че след като фирма „Ални“ е продължила строителството
на обекта /от кота +2,94 м./ там на място на ***, е имало някакъв кофраж, но
не е обърнал внимание какъв.
Съдът не възприема изцяло свидетелските показания на Г.В.С., тъй като
същите бяха очевидно пристрастни – изкопът се превърнал в кално блато с
жаби, цялата бригада нямала 20 лв. за газ и той им дал пари на заем, както им
бил давал и друг път, че ищецът използвал за кофраж шерплат и греди, които
бил подготвил за ремонт на старата си къща, че след прекратяване на договора
с ищеца, ответното дружество си било изкарало на два курса кофража и
блъснало оградната мрежа и т.н. Първо те противоречат на свидетелските
показания на Н. А. К., Р. И. Р., включително и на Л. Р. Н., както и с житейската
и техническа логика - че с кофраж от шперплат и греди може да се кофрира
полагането на бетон за описаните в т.1.9. от СТЕ на инж. Е., многобройни
колони, ъглови колони и шайби.
С оглед гореизложеното, съдът на основание чл. 194, ал.3 вр. с ал.2 от
ГПК признава, че оспорването от страна на ответника, на истинността,
съдържанието и датите на съставяне на Протокол № 1 / 16. 08. 2018г.,
Протокол № 2 / 16. 08. 2019г., Протокол № 3 / 17. 08. 2019г., Протокол № 4 / 17.
08. 2019г., Пътен лист № 345306/16. 08. 2019г. и Пътен лист № 345307/17. 08.
2019г., е недоказано.
Следователно искът е доказан по основание – кофражът, собственост на
ищцовата фирма е бил докаран до обекта, с него е било извършено кофриране
на бетона до кота +2,94 м., но след когато строежът е бил продължен от друга
строителна фирма, ищецът не го е предал на „Пламекс Груп“, с което
неоснователно се е обогатил.
Обстоятелството дали този кофраж е използван за продължаване
строежа на къщата или не, е правноирелевантно за осъществяне фактическия
5
състав на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
По отношение размера на неоснователното обогатяване. Видно от
отговора на въпрос № 2-ри, поставен от ответната страна, от повторната СТЕ
на вещото лице инж. Е., стойността на процесното оборудване, описано в
исковата молба след извършените изчисления по представения одобрен
проект на жилищната сграда, изпълнена до кота +2.94, възлиза общо на
18744,88лв. Тъй като тази стойност е посочена от вещо лице строителен
инженер, съдът не възприема доводите на ищцовата страна, че размерът
следва да бъде 19912,98лв. без ДДС съгласно доработеното допълнително
заключение на вещото лице счетоводител и икономист Я. А.. Следователно
именно с тази сума ответникът се е обогатил неоснователн, поради което
искът следва да бъде уважен в размер на 18744,88лв., а за горницата над него
до пълния претендиран размер от 28 770 лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Ищецът претендира да му бъде присъдена сумата 3000лв. разноски, от
които: 2600лв. адвокатско възнаграждение и 400лв. възнаграждение за СТЕ.
С оглед уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сумата 1954,62лв.
Ответникът претендира да му се присъдят разноски в размер на 4200лв.,
от които: 2300лв. адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 от НМРАВ; 750лв.
адвокатско възнаграждение на чл.7, ал.9 от НМРАВ за явяване в 3
допълнителни открити с.з.; 150лв. възнаграждение за СТЕ; 400лв. /общо/
възнаграждение за ССЕ и 600лв. допълнителен депозит за СТЕ.
С оглед отхвърлената част от иска дружеството следва да бъде осъдено
да заплати на ищеца сумата 1463,52лв.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Осъжда К. П. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, и съдебен адрес: ***,
чрез адвокат К. С., да заплати на „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Черковна“ №
1, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат А. С., сумата 18744,88лв. /осемнадесет
хиляди седемстотин четирдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/,
6
представляваща стойността на доставено кофражно оборудване от ищцовото
дружество :
- Усилени телескопични подпори Н-3.80 м- 250 бр.
- Дървени специалицирани трегери тип Дока-850 м.
- Хидрофобен шперплат Н-20 мм-250 кв.м.
- Монтажна метална тринога за подпора-40 бр.
- Шпилка 22 /1 м- 100 бр.
- Гайки за шпилка-200 бр.
- Носеща глава „ метална „ за трегер -50 б.
- Кламери за закопчаване на метален вертикален кофраж
Интерфрама – 100бр.
-Дървени греди 4 м- 2 куб.м.
-Кофражни дъски-6 куб.м.,
за строежа, извършен до кота +2.94м., по договор за изработка от 12.
08. 2019г., сключен между ищцовото дружество и ответника К. П. Т., което
кофражно оборудване не е върнато от ответника на ищцовото дружество, след
неговото използване, както и сумата 1954,62лв. /хиляда девестотин петдесет
и четири лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща направените от
дружеството разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд,
съразмерно на уважената част от иска, като за горницата над 18744,88лв. до
пълния претендиран размер от 28 770 лв. /т.е. за 10025,12лв./ – отхвърля
иска като неоснователен.
Осъжда „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: със съдебен адрес: ***, чрез адвокат А. С., да заплати
на К. П. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, и съдебен адрес: ***, чрез адвокат
К. С., сумата 1463,52лв. /хиляда четристотин шестдесет и три лева и петдесет
и две стотинки/, представляваща направените от него разноски в
производството пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок, от датата на връчването му на страните.
7
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8