№ 678
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Лилия Н. Георгиева
Петър Стоицев
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
в присъствието на прокурора Б. П. К.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно
административно наказателно дело № 20241100603943 по описа за 2024
година
Производството по реда на чл. 378, ал. 5 от НПК вр. с Глава XXI НПК.
С решение № 2181 от 9 май 2024 година, постановено по НАХД №
16497/2023 година по описа на Софийския районен съд, 121 състав, е
обвиняемият М. Е. Е. е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 131, ал.1, т.5, вр. чл. 130, ал.2 от НК, като е бил освободен от
наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. С
решението М. Е. Е. е осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 444,60 лева по сметката на СДВР, както и сумата от 307, 89 лева по
сметката на СРС.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила жалба от
обвиняемия чрез неговия защитник – адв. Е. Й. – САК, с която се иска
отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което
обвиняемият да бъде оправдан. Излагат се съображения, че решението е
постановено при нарушение на закона и при неизяснена фактическа
обстановка, твърди се че същото почива на предположения, както и че не са
обсъдени доказателствата по делото в пълнота. В постъпилото допълнително
изложение към жалбата, са изложени доводи за липса на доказателства
относно нанесени удари от обвиняемия на пострадалата, както и че не е
установено кога същата е живяла в апартамента му. Акцентира се върху
1
противоречия в показанията на пострадалата и се твърди, че голяма част от тях
са оборени от представени от защитата и подсъдимия писмени доказателства.
В допълнителното изложение се застъпва становище, че предвид липсата на
медицински документи, липсата на следи от удари според свидетелските
показания на полицейските служители, както и отказа на пострадалата да
потърси медицинска помощ, обвинението е разколебано и доказателствата не
са обсъдени в съответствие на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК. Изтъква
се, че липсата на доказателства за нанесен побой, както и на други нанесени
телесни повреди, водят до извод за невъзможна правна квалификация по
чл.130, ал.1, т.5а от НК.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетели
или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, защитникът на
обвиняемия - адв. Й., поддържа въззивната жалба и моли за постановяване на
решение, с което да бъде уважена. Посочва, че това, което е прието за
доказаното в обжалваното решение се подкрепя единствено от показанията на
Р.. На следващо място, защитата изтъква, че тя никога не е била регистрирана
на адреса, на който се твърди, че са се реализирали събитията, а постоянният и
настоящият и адрес са различни от този посочен в решението. Според
защитата предишните случаи на домашно насилие, за които говори Р., са от
период, в който страните по делото не са живели заедно и за тези случаи няма
никакви медицински документи. Посочват се и противоречия в показанията на
пострадалата относно желанието за общото им дете и плащането на битови
сметки за апартамента, в който живее. Според адв. Й. първоинстанционният
съд не е обсъдил в цялост показанията на св. С. и св. М., както и СТЕ. От
показанията на цитираните свидетели според него, не се забелязани следи от
удари по лицето на Р., а от СТЕ било видно, че тя два пъти е заявявала, че няма
нужда от лекар. От изложеното, защитата прави извод за тенденциозно и
селективно обсъждане на доказателства, което е в противоречие с чл. 15 от
НПК. Пледира се за уважаването на въззивната жалба.
Обвиняемият Е., редовно призован не се явява в съдебното заседание
пред въззивната инстанция и не взема отношение по въззивната жалба.
Представителят на СГП оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да потвърди първоинстанционното решение. Счита, че както в хода на
съдебното следствие, така и в мотивите си председателя на състава е
обследвал направените възражения от защитата относно показанията на
свидетелите. Счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно. Намира, че доказателства са анализирани както по отделно,
така и в тяхната съвкупност и правните изводи, че Е. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и освобождаването му от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание са
правилни. Посочва се, че размерът на наказанието на обвиняемия е съобразен
с обществената опасност на деянието и на личността на дееца.
2
Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и обсъди
доводите, посочени в нея, както и тези изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Делото е образувано пред Софийския районен съд по внесено от
Софийска районна прокуратура постановление, с което по реда на чл. 78а от
НК във връзка с чл. 375 от НПК, е направено предложение обвиняемият М. Е.
Е. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание глоба, за извършено от него престъпление по чл.
131, ал.1, т.5, вр. чл. 130, ал.2 от НК от НК, за това че: на 29.06.2023 г., около
20.30 часа, в апартамент, находящ се на адрес гр. София, ул. ****, чрез
нанасяне на удари с ръка в лицето на Ш.Ш. Р. й причинил лека телесна
повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в кръвонасядания в
областта на долната челюст вдясно, които наранявания са реализирали медико
- биологичния признак болка, като деянието е извършено в условията на
домашно насилие.
В постановлението на Софийската районна прокуратура е изложена
фактическа обстановка, в която са посочени времето и мястото на
извършването на деянието и обстоятелствата, при които е извършено. В
постановлението са описани и медико - биологичните характеристики на
полученото вследствие на нанесените удари телесно увреждане от Ш.Ш. Р..
Производството пред първата инстанция се е развило по реда на глава 28
НПК и е приключило с решение, с което съдът е признал обвиняемият М. Е. Е.
за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал.1, т.5, вр. чл. 130,
ал.2 от НК, като същият е бил освободен от наказателна отговорност и на
основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
Първоинстанционният съд не е установил нови фактически положения
различни от изложените в постановлението на прокурора.
За да постанови атакуваният съдебен акт, СРС е провел съдебно
следствие по реда на глава 28 от НПК, като е съобразил събраните пред него и
на досъдебното производство относими доказателствени източници, а именно:
показанията на св. Р., св. М., св. С.; заключенията на СМЕ и КСППЕ; съдебно
медицинско удостоверение № V-260/2023г.
Пред въззивната съдебна инстанция не са представени нови
доказателствени материали. Въззивният съд изгради своите фактически и
правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода
на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и на досъдебното
производство.
Настоящият съдебен състав намира, че вътрешното убеждение на
3
районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен
анализ на събраните по делото доказателствени източници, като споделя
доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
приобщени чрез прочитане по реда на чл. 283, вр. чл. 378, ал. 2 от НПК,
приложените писмени доказателства и доказателствени средства и
използваните способи на доказване - експертизи.
С оглед горното, настоящата инстанция намира, че не са налице
основания за промяна на установената от районния съд фактическа
обстановка, тъй като от една страна, не се установиха нови факти и
обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и
точна преценка на доказателствения материал.
Обвиняемият М. Е. Е. е роден на ****г. в гр. Пловдив. Същият е с висше
образование и неосъждан. Работи като експертен сътрудник в Консулска
служба в Генерално консулство на Република България в Одрин, Република
Турция.
Обвиняемият и пострадалата Ш. Р. започнали интимна връзка през м.
август 2022г. Двамата имали по едно момченце от предишни връзки и след
това и едно общо дете - син Ноян.
През времето докато били в интимни отношения обвиняемия Е.
упражнявал физическо насилие по отношение на св. Р., като поводите за това
били различни:
През месец октомври 2022г. (на неустановена дата) обв. Е., в нетрезво
състояние, посетил св. Р. в квартирата й на адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи
Димитър“, ул. ****. Подразнен от поведението й, обв. Е. започнал да й нанася
удари с юмруци и ритници по тялото. Св. Р. не потърсила медицинска помощ
и не предприела действия по уведомяване на полицейските органи.
Обвиняемият се извинил за поведението си и тя му простила.
Следващият месец ноември 2022г., на неустановена дата, обвиняемият и
св. Р. били на конференция в Боровец. Двамата се качили в общата им хотелска
стая след приключване на мероприятието. Обв. Е. се подразнил от въпросите,
които св. Р. му задавала и хванал ръцете й, бутнал я на леглото и
последователно й ударил няколко плесници. Св. Р. отново не потърсила
медицинска помощ и не подала сигнал в полицията. Тя вече била бременна с
общото им дете и затова му простила.
През декември 2022г., отново на неустановена дата, Е. и Р. заживели на
съпружески начела в гр. София, ул. ****.
На неустановена дата през месец февруари 2023г. обвиняемият се
прибрал, като отново бил употребил алкохол. Обиждал Р. с думите „****“ и
„****“, след като я съборил и нанесъл удари с ритници по тялото. Р. отново
не подала жалба за нанесения побой.
На 03.03.2023г., около 21:30 обв. Е. и св. Р. били в дома си в гр. София,
ул. ****. След употребата на алкохол обвиняемият отново започнал да обижда
Р. и й нанесъл удар с юмрук в главата. Тя загубила равновесие и се ударила в
стената. Опитала се да позвъни на тел. 112, но обвиняемият й взел телефона. Р.
4
напуснала жилището и се опитала да си наеме стая за нощувка, но
впоследствие отново се върнала при обв. Е..
Поредният побой на св. Р. бил през месец май 2023г., на неустановена
дата, след направен от нейна страна коментар, че синът на обв. Е. прекарва
много време на таблета, при което последният отново се ядосал и изритал
пострадалата два пъти в задната част на бедрото. Р. отново не подала жалба и
сигнал за случилото се.
На 29.06.2023г., св. Р. била бременна в осмия месец, когато се прибрала в
общото им жилище установила, че вратата в отворена. Вечерта обв. Е. се
прибрал със сина си, отново пиян и за да избегне евентуален скандал, св. Р. се
заела с домакинска работа. Обвиняемият заявил, че не я иска в дома си и
дори намесил името на детето на Р. – Т., като заявил, че „от утре ще хвърчат
снимки на Т.“. Р. му отговорила, че по скоро ще хвърчат негови снимки и това
ядосало обв. Е.. Той й ударил шамар в долната част на лицето, нерекъл я
„****“ и отново я ударил в областта на лицето, но този път с юмрук.
Притеснена от напредналата си бременност св. Р. позвънила на тел. 112 и
съобщила, че спрямо нея е упражнено насилие от мъжа, с който живее на
семейни начела и заявила, че няма нужда от лекарска помощ.
Св. В. М. и св. М. С. /полицейски служители към 04 РУ – СДВР/
посетили адреса и пострадалата разказала за случилото се, като отказала
Спешна помощ, но била категорична, че иска да подаде жалба. Свидетелите
М. и С. задържали обвиняемия Е. със Заповед за задържане на лице рег. №
УРИ228зз-617/30.06.2023г.
На 30.06.2023г. на св. Р. било издадено съдебно-медицинско
удостоверение № V-260/2023г. На същата дата Р. сезирала и СРС с молба по
чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, която впоследствие оттеглила по молба на обв. Е..
След подадено заявление, на 30.06.2023г. в 04 РУ – СДВР, от св. Р. било
образувано ДП № 1100/2023г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. №
31357/2023г. по описа на СРП.
В хода на досъдебното производство е била назначена СМЕ на
пострадалата Р.. От представеното заключение, е видно че се установяват
следните травматични увреждания по отношение на пострадалата:
кръвонасядания в областта на долната челюст вдясно, които отговарят да са
нанесени по начина и времето, описани от пострадалата. Реализиран е медико
- биологичния признак „болка“.
От заключението на КСППЕ се установява, че обв. Е. е психично здрав и
към момента на деянието не е бил в състояние, което протича с качествени
нарушение в съзнанието и на базисните му психични годности. Същият е бил
в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване, лека към средна
степен.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на св. Р.
като вътрешно логични и хронологично последователни, тъй като от тях се
установяват времето, мястото и механизма на извършване на
инкриминираното деяние.
5
Настоящият съдебен състав, също както първата инстанция, кредитира
обективно и компетентно изготвените заключенията на изготвените в
наказателното производство експертизи, като не установява необходимост
същите да бъдат коригирани или допълвани и не намира основание да се
съмнява в професионалната подготовка или добросъвестността на изготвилите
ги експерти.
Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е дал вяра и на
останалите събраните писмени доказателства и доказателствени средства,
като същите са допълват взаимно, допринасят за изясняване на обективната
истина и кореспондират по небудещ съмнение начин със събраните гласни
доказателствени средства.
Настоящият съд намира, че първата инстанция подробно се е
аргументирала по направените възражения. Изложените от защитата
възражения относно противоречия в показанията на св. Р. във връзка с
обстоятелствата относно липса на доказателства за нанесени удари,
неустановяването кога свидетелката е живеела в апартамента на обвиняемия,
липса на доказателства относно твърдени предишни случаи на домашно
насилие, желанието за общо дете и плащането на битови сметки, са
неоснователни. Показанията на св. Р. напълно са подкрепени от
доказателствата по делото. Въпреки отказа й за медицинска помощ,
непосредствено след инцидента, св. Р. е посетила УМБАЛ „Александровска“
на следващия ден. От там й е било издадено медицинско удостоверение, от
което е видно, че при прегледа на св. Р. са се установили кръвонасядания в
областта на долната челюст в дясно. Посочено е, че това травматично
увреждане е възможно да е получено от удар с юмрук и по начин и време,
които са били съобщени от освидетелстваната. Въпреки че, свидетелите М. и
С. са посочили, че не възприели видими следи от удари по лицето на Р.,
същите съобщават оплакванията на пострадалата за упражненото физическо
насилие и тези показания в това отношение кореспондират с изложеното от
св. Р., а от друга страна и с преобщената по делото медицинска документация.
От показанията на тези двама свидетели се установява обстоятелството, че св.
Р. в инкриминираното време се е намира на инкриминираното място, а именно
на адреса, на който е посочено, че пострадалата и обвиняемия са живеели на
семейни начела - гр. София, ул. ****, както и че са били нанесени няколко
удара по лицето след като обвиняемия е употребил алкохол и след пореден
скандал. Свидетелите са възприели и оплакването на св. Р., че същата и друг
път е била подлагана на физическо насилие от страна на обвиняемия, но не е
подавала сигнали и жалби, което кореспондира на приобщените показания на
последната от досъдебното производство. В този смисъл, правилно
първоинстанционният съд е направил извод, че не са налице основания да не
бъдат кредитирани показанията на св. Р.. В действителност, останалите случаи
на домашно насилие да са изложени единствено в нейните показания, за
пълнота, тъй като същите не са инкриминирани, но по делото не са налични
други доказателства, които дори в най-малката степен да оборват изложеното
от пострадалата. Показанията на Р. са еднопосочни, последователни, житейски
логични и обективни, от същите не може да се изведе каквато и да е
6
тенденциозност или вътрешна противоречивост, поради което и първият съд,
правилно ги е кредитирал в цялост.
От справката за съдимост на обвиняемия безпротиворечиво се
установява чистото му съдебно минало и липсата на наложено по реда на чл.
78а от НК административно наказание.
Съобразно нормата на чл. 378, ал. 2 от НПК, първоинстанционният съд
законосъобразно се е ползвал от събраните в рамките на досъдебна фаза на
процеса доказателствени материали.
Въззивният съд намира, че за установяване на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и
необходими процесуални усилия. Събраните доказателствени материали
очертават една логична верига от обективни и субективни факти, от които
безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние и неговия
механизъм, така и съпричастността към същото на обв. М. Е. Е..
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка
първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е заключил от
правна страна, че обвиняемия М. Е. Е. е осъществил състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т.5а вр. с чл. 130, ал. 2 НК.
В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че обвиняемия М. Е. Е., на 29.06.2023 г., около 20.30 часа,
в апартамент, находящ се на адрес гр. София, ул. ****, чрез нанасяне на удари
с ръка в лицето на Ш.Ш. Р. й причинил лека телесна повреда без разстройство
на здравето, изразяваща се в кръвонасядания в областта на долната челюст
вдясно, които наранявания са реализирали медико[1]биологичния признак
болка, като деянието е извършено в условията на домашно насилие -
престъпление по чл. 131 ал. 1 т.5а вр. с чл. 130 ал. 2 НК.
Въззивният съд намира за обосновани и законосъобразни и изводите на
районния съд относно субективната съставомерност на деянието на
обвиняемия, поради което не констатира основание за промяна или
допълнение. Деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл.
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на обвиняемия и наложеното му наказание по вид
и размер.
За престъплението по чл. 131, ал. 1, т.5а, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на
следващото се на обв. М. Е. Е. наказание, районният съд правилно е
установил, че към момента на деянието е приложим институтът на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. Няма настъпили съставомерни
имуществени вреди, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, не са били налице и отрицателните предпоставки на
чл. 78а, ал. 7 от НК.
Точно и вярно е отмерен от районния съд размерът на
7
административното наказание глоба, наложено на обвиняемия, а именно
такава, в размер на 1 000 (хиляда) лева. Правилно първоинстанционният съд е
отчел младата възраст на обвиняемия и е заключил, че глоба определена в
минималния размер се явява справедлива санкция и съответно да повлияе
превантивно на обвиняемия да спазва установените страната правила и
закони, както и с оглед размера същата не се явява непосилна за него, с оглед
финансовото му обезпеченост.
Отчитайки изхода на делото, районният съд правилно е оставил в тежест
на обвиняемото лице направените по делото разноски.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваното
решение, въззивната инстанция не констатира основания, налагащи неговото
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същото
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 4 въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2181 от 9 май 2024 година, постановено
по НАХД № 16497/2023 година по описа на СРС, 121 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8