№ 3656
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110152121 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
от „..“ ЕАД против С. И. Х. за сумата от 1720.22лева, представляваща регресна претенция за
останалата непогасена част от заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в пълен
размер 2020.22 лева по преписка по щета № . с включени ликвидационни разноски в размер
на 15 лева във връзка с настъпило на 28.08.2020 г. на в с.. ПТП, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 03.09.2024 г. до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 28.08.2020г. с.., е реализирано ПТП, при което
водач на МПС с марка „.“, модел .“ с рег. № ., при движение на заден ход удря лек автомобил
марка „.“ модел „.“ с рег.№ В., на който в резултат ПТП са нанесени щети. Поддържа се, че
лек автомобил марка „.“ модел „.“ с рег.№ В. е било застрахован по застраховка „.+“ при
ищцовото дружество към датата на ПТП. Сочи се, че щетите по увредения автомобил са
били описани в Протокол за ПТП № .г., в опис на претенцията и опис-заключение по щета,
като при ищеца е образувана преписка по щета. Излагат се твърдения, че ремонтът на лек
автомобил марка „.“ модел „.“ с рег.№ В. е възложен на доверен сервиз „.“ ЕООД, като за
извършения ремонт била издадена фактура от 16.10.2020г за сума в размер на 2 005.22 лева,
която сума била преведена на сервиза на 29.10.2020г. Подчертава се, че към датата на ПТП
за управлявания от виновния за настъпване на застрахователното събитие водач МПС с
марка „.“, модел .“ с рег. № . не е имало валидна застраховка „Г..“ , поради което „..“ ЕАД е
отправило покана до ответника да заплати сумата от 2020.22 лева, представляващо
заплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски в размер на 15
лева. Твърди се, че след получаване на поканата ответникът е извършил частично плащане
на сума от 300 лева, като е останала незаплатена сума в размер на 1720.22 лева. Подчертава
1
се, че към момента последващи плащания не са извършени. Предвид това се моли исковете
да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Същевременно в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния
представител на „..“ ЕАД е направено искане за постановяване на неприсъствено решение,
като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има
право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № .г. по тълк.д. № 6/2012г. на
ОСГТК на .., за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да бъде доказано,
че такива са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за заплатена
държавна такса в размер на 68.81 лева. Относно претендираното адвокатско възнаграждение
в размер на 566.42 лева със ДДС съдът констатира, че от ищеца е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащането именно на възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 566.42 лева, като е направено изрично
отбелязване, че сумата следва да се заплати по банкова сметка. Във връзка с това е
представено платежно нареждане. Предвид това настоящият състав счита, че по делото е
безспорно установено, че ищцовото дружество е заплатило претендирания адвокатски
хонорар. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 635.23 лева –
разноски по делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. Х., ЕГН .., с адрес в с.., да заплати на „..“ ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление гр. . на основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от
1720.22лева, представляваща регресна претенция за останалата непогасена част от
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в пълен размер 2020.22 лева по преписка
2
по щета № . с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева във връзка с настъпило
на 28.08.2020 г. на в с.. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 03.09.2024 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. И. Х., ЕГН .., с адрес в с.., да заплати на „..“ ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление гр. ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 635.23 лева –
разноски сторени в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3