№ 12061
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110107413 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .,
срещу М. Р. Г., ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове за следните
суми: сумата 72,98 лева – цена на доставена в процесния имот на адрес: гр. София, ул.
„Е. за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., сумата 22,54 лева – мораторна лихва за
периода 15.09.2022 г. – 03.02.2025 г., сумата 8,39 лева – цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода 01.12.2021 г. 30.06.2022
г. и сумата 2,81 лева – мораторна лихва за периода 16.02.2022 г. 03.02.2025 г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и
има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът чрез адв. Я. Н., е подал отговор на исковата молба, с който заявява,
че не оспорва исковете. Заявява, че не е била уведомявана за процесните задължения и
за същите е узнала едва с получаването на преписи от книжата по делото. Уведомява,
че е заплатила всички задължения, предмет на спора, вкл. и претендираните от
ответника, по отношение на който производството по делото е било прекратено (Г. Р.
Г.), както и внесената от ищеца държавна такса. Моли исковете да бъдат отхвърлени на
това основание, като с оглед направените плащания да не се присъжда на ищеца
1
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е признал, че ответникът е заплатил всички суми, предмет на
спора, в т.ч. и държавната такса.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да установи възраженията си за недължимост на
претендираните суми, в т.ч. погасяване чрез плащане на задълженията.
Всяка от страните следва да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си последици.
В случая не е спорно, а и тези факти се установяват от представените от ищеца
писмени документи, които са приети като доказателства по делото, че страните през
процесния период са били обвързани от договор за продажба на ТЕ за битови нужди
при ОУ, публично известни, с оглед публикуването им на унтернет страницата на
търговеца. Страна по това правоотношение е бил и Г. Р. Г..
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика
разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна
енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните
по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на
2
облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК,
например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства
съдът приема, че е установена легитимацията на ответника като собственик на имота
купувач на топлинна енергия през периода за една втора част от задълженията, колкото
са претендирани от нея с исковата молба..
Ответникът е представил документ за извършени плащания, като с оглед
съдебното признание, направено от ищеца, следва да се приеме, че вземанията са
погасени чрез плащане. Установява се, че ответникът е заплатила в полза на ищеца
сумата 267,91 лева на17.04.2025 г. Към посочената дата задължението към ищеца
съдът на основание чл. 162 ГПК намира, че възлиза на сумата 108,87 лева. В тази
връзка следва да се припомни, че с влязло в сила определение № 6919/10.02.2025 г.
производството в частта по предявените срещу другия ответник (Г. Р. Г.) искове е
прекратено на основание чл. 130 ГПК (с оглед настъпилата смърт преди образуване на
делото), т.е. вземанията на ищеца към това лице, респ. към неговите наследници, не са
предмет на висящия исков процес. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК и като съобразява
направеното от ответника Г. плащане, съдът следва да отхвърли исковете срещу нея на
това основание.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца. С оглед размера на
заплатените в хода на производството суми съдът намира, че е погасено и вземането
на ищеца за разноски (заплатената държавна такса), а също и юрисконсултското
възнаграждение в минимален размер от 50 лева. Ето защо и в полза на ищеца разноски
за настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу М. Р. Г. с ЕГН:
********** и адрес по делото: гр. София, бул. „А., за сумата 72,98 лева,
представляваща една втора част от цената на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Лозенец, ул. „Е. за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., сумата 22,54 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.02.2025 г., сумата 8,39 лева, представляваща
една втора част от цената на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2021 г. до 30.06.2022 г., сумата 2,81 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 16.02.2022 г. до 03.02.2025 г., поради погасяване на вземанията чрез
плащане в хода на производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б з присъждане на
разноски за производството, поради погасяване на същите чрез плащане в хода на
производството.
3
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4