Решение по дело №5495/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 110

 

гр.Бургас, 29.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 5495 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 153, вх. 2, ет. 1, чрез представляващия – Георги *, против Наказателно постановление № */16.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност, противоречие с материалния закон и нарушения на административнонаказателната процедура. Посочва се, че в нарушение на чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН наказващият орган е допуснал неяснота в описанието на твърдяното нарушение, както и противоречие между фактологията и цитираните като нарушени правни норми. Сочи се, че едва в НП се цитира нарушената правна норма, като се допълва, че към момента е в сила по-благоприятен закон, който не предвижда задължение за принтиране на месечен отчет, поради което и на основание чл. 3, ал.2 ЗАНН се иска неговото приложение и отмяна на наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е доказано по безспорен начин, поради което и пледира за потвърждаването на НП изцяло, а относно приложението на чл. 3, ал.2 ЗАНН предоставя на съда.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката л.7, НП е връчено на управителя лице на 05.11.2019г., а жалбата е депозирана на 12.11.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 13.06.2019г. в 11.15 часа св. С.Г. - инспектор по приходите в НАП, извършила проверка по спазване на данъчното законодателство на обект – офис за плащане на сметки, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „*“, РУМ „*“, стопанисван от дружеството – жалбоподател. По време на проверката свидетелката констатирала, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство „*” с ИН на ФУ № DY351588. Св. Г. проверила Книгата за финансови отчети в обекта, като констатирала, че месечният отчет за месец Януари 2019г. не е принтиран в законоустановения 7-днвен срок след изтичане на месец Януари 2019г. За констатациите на място бил съставен констативен протокол с № */13.06.209г., като представител на дружеството бил поканен да се яви в ТД на НАП – Бургас.

На 24.06.2019г. в ТД на НАП-Бургас се явил управителят – *, който представил редица документи. На база фактите, отразени в протокола от проверката св. Г. преценила, че дружеството е извършило нарушение на данъчното законодателство, поради което и в присъствие на управителя съставила АУАН № F494342/24.06.2019г., квалифицирайки извършеното като нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредбата. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на управителя, който го подписал и получил копие от него без да направи възражения. В законоустановения писмени възражения не били депозирани.

         Въз основа на АУАН на 16.10.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 41, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установените факти съдът прави следните прави изводи.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В тази връзка съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна на санкционния акт, поради противоречие с материалния закон, във връзка с настъпили законови промени, след съставяне на НП, но преди същото да влезе в сила.

Според чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (в редакцията на този текст към датата на установяване на нарушението - 13.06.2019г.) - в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период.

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по продажба на стоки/услуги и в който е монтирано фискално устройство, не е отпечатан в срок отчет от ФУ за извършените продажби за месец 01.2019г., като отговорността е на субекта, стопанисващ обекта, т.е. на самото дружество. Казано по друг начин – към датата на проверката поведението на дружеството-жалбоподател обективно е покривало признаците на нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредбата.

Следва да се обърне внимание обаче, че считано от 02.07.2019г. разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата е променена с ДВ, бр. 52 от 2019г. Според новата уредба в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година ЕДИНСТВЕНО лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. Т.е. изискването за отпечатване на съкратен месечен отчет е останало само за лица, използващи ЕСФП. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата са предвидени видовете фискални устройства - 1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр); 3. електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите; 4. фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС). Проверяващите са констатирали, че в стопанисвания от жалбоподателя обект е въведено първото от тези устройства - касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). Към момента задължението за отпечатване на месечни отчети е останало само за лицата, използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за обектите, в които са инсталирани ЕКАФП, поради което и към настоящия момент поведението на дружеството е несъставомерно.

В чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 41, ал. 1 от Наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното лице да отпечатва съкратени месечни отчети.

Към настоящият момент наказателното постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не осъществява състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба, поради което са налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата законодателна промяна е отпаднала административнонаказателната отговорност за дружеството-жалбоподател, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Изрично в горния смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, като например Решение № 2133/06.12.2019г. по к.н.а.х.д. № 2124/2019г. на АдмС-Бургас.

С оглед горните правни изводи съдът намира за безпредметно да обсъжда другите доводи за незаконосъобразност на нарушението.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */16.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „*“ ЕООД с ЕИК: * е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.

 

                                                  

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ

 

Вярно с оригинала: Д.Б.