РЕШЕНИЕ
№ 4566
гр. Варна, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20253110101028 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Ж. В. П., гр. *, с която
срещу „*“ АД, гр. *, е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на сключен
между страните договор за паричен заем, евентуално нищожността на отделни клаузи от
него, поради противоречието им със закона.
В исковата молба ищцата Ж. В. П. твърди, че на 13.02.2024 г. сключили с ответника
договор за паричен заем, по силата на който ответното дружество се задължило да й
предостави сумата от 400 лв., при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от 49.50 %, като следвало
да върне сумата от 896,40 лв., включваща главница, лихва, такса за експресно разглеждане и
неустойка. Счита, че договорът е нищожен, защото съдържа неравноправни клаузи. Излага,
че ГПР записан в договора, не включвал таксата за експресно разглеждане и неустойката,
поради което и не отговарял на действителността. Това води до нищожност на договора за
кредит поради противоречието му със закона – чл. 22 ЗПК. Излага, че се касае за скрито
оскъпяване на кредита, с което кредиторът се обогатява неоснователно. Излага подробни
правни съображения за нищожността и на двете клаузи, като противоречащи на
императивни разпоредби на ЗПК. Моли за прогласяване нищожността на кредита,
евентуално на клаузите, както и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът „**“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди,
че процесният договор за кредит отговаря на всички законови изисквания. Сочи, че сумите
за заплащане на такса за експресно разглеждане и неустойка не следва да се включват в ГПР.
Таксата не била такава за усвояване или управление на кредита. Излага подробни правни
съображения за валидността на клаузите и на самия договор за заем. Моли за отхвърляне на
иска и за присъждане на разноските по делото.
С молба преди открито съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба.
С молба преди открито съдебно заседание ответникът поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
1
формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е установителен иск за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит, евентуално на отделни негови клаузи, поради противоречието им със
закона, с квалификация по чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена ищцата е следвало да установи
наличието на посочените от нея основания за нищожност на договора. В тежест на
ответника е било да установи, че договорът е действителен.
Не се спори по делото и се установява от представените писмени доказателства, че
страните са сключили Договор за паричен заем * от 13.02.2024 г., с който са рефинансирали
Договор за паричен заем * № *от 05.07.2024 г. /л. 7-10/, с приложени към втория договор
декларация, погасителен план и застраховка /л. 10-14/, по силата на който втори договор Ж.
В. П. се задължила да заплати на „**“ АД сумите от 550 лв. главница, 76,36 лв.
възнаградителна лихва, 240,94 лв. такса експресно разглеждане и 160,58 лв. неустойка за не
предоставяне на обезпечение, при ГПР в размер на 49.50 %, което е видно и от погасителния
план. Рефинансираната сума по първия договор е 389,01 лв., като останалата сума е усвоена.
Въпреки указанията на съда кредиторът не е представил цялото кредитно досие на
ищцата, а само оспорвания Договор за паричен заем * № *от 13.02.2024 г. /л. 112-116/ и
Справка погасителен план по договора /л. 107-109/, от които се установява, че ищцата се е
задължила да заплати суми в размер на 400 лв. главница, 70,16 лв. възнаградителна лихва,
159,66 лв. неустойка и 239,58 лв. такса експресно разглеждане, или общо сумите от 869,40
лв. На длъжницата са начислени и такси за събиране на просрочени вземания в размер на 30
лв. Видно е, че ищцата е погасила вземанията си по този договор, като включително е
заплатила и неустойката и таксата за експресно разглеждане.
В чл. 1, ал. 3 и 4 от Договора е предвидено, че за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, която се
заплаща разсрочено на равни части, включени в размерна всяка от погасителните вноски.
В чл. 4, ал. 1 и 2 от Договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен
срок от усвояване на сумата по договора да предостави обезпечения. В случай на
неизпълнение дължи неустойка, която се разсрочва на равни части.
На първо място следва да се посочи, че ищцата е потребител и процесния договор
има елементите на потребителски такъв, поради което и спрямо него прилагат разпоредбите
на ЗПК и ЗЗП. Извършвайки проверка на договора за кредит за необходимите реквизити по
чл. 11 ЗПК и тълкувайки уговорките в него, съдът приема, че ГПР не е надлежно посочен,
което само на това основание води до недействителност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК.
Този извод може да се направи и без да са необходими специални знания, защото в
посочения размер на ГПР не са включени сумите за такса за експресно разглеждане и
неустойка за не предоставяне на обезпечение, което не се оспорва от кредитора.
Уговорката в договора за кредит за заплащане на допълнителна услуга по експресно
разглеждане в размер на сумата от 239,58 лв. е нищожна, доколкото същата пряко
противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява кредиторът
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Таксата за експресно разглеждане очевидно е такъв вид такса. В случая клаузата
дори не заобикаля закона, а директно му противоречи, поради което е и нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД.
Изборът от потребителя на някакви допълнителни услуги не би следвало да е
обвързан с плащането на някакви такси за такива, които не са и свързани с каквито и да е
действия от страна на служители на финансовата институция, различни от обичайните във
връзка с извършването на дейността по кредитиране. Предварителното информиране на
потребителя и съгласието му да заплати тази такса не води до различен извод, доколкото в
специалните закони за защита на потребителите се съдържат редица разпоредби, които водят
2
до отклонение от принципа на ЗЗД, че сключените между страните договори имат силата на
закон между тях, точно защото се приема, че страните в правоотношението не са
равнопоставени субекти.
В случая събирането на тази такса може да е обвързано само с някакво действие по
усвояване и управление на кредита, което е задължение на кредитора съобразно чл. 16 ЗПК,
а не специална услуга, която се предоставя на потребителя, за да бъде прехвърлена тежестта
върху него. Използваният от кредитора човешки ресурс за извършване на необходимите
дейности във връзка с оценката за кредитоспособността на длъжника и бързото отпускане на
кредита са част от предлагането на услугата по кредитиране, и следва да са съобразени при
определяне на дължимото възнаграждение за тази услуга, и да бъдат включени в ГПР. Те
нямат самостоятелно значение извън кредитирането, поради което и не следва да се възлагат
в тежест на длъжника, под формата на каквито и да е такси. Още повече тези такси да са на
стойност надхвърлящи половината главница по кредита.
Уговорката в договора за кредит, за заплащане на неустойка при не предоставяне на
обезпечение в размер на сумата от 159,16 лв., също е нищожна.
Това вземане несъмнено следва да се квалифицира като уговорена отнапред
компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена
договорена престация. Тази уговорка противоречи на чл. 16 ЗПК и чл. 19 ЗПК, поради което
е нищожна, поради противоречието й със закона. В горния смисъл е и практиката на ВОС по
подобни казуси /Определение № 1447 от 16.04.2019 г. по в.ч.т.д. № 538/2019 г., Определение
№ 4560 от 30.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 2058/2019 г., Определение № 4195 от 22.11.2019 г. по
в.ч.т.д. № 1827/2019 г. и др./ Също така уговорената неустойка за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечения /банкова гаранция или
поръчител/ по кредита е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза от
присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Не е ясно
какви вреди покрива същата и доколкото оскъпява допълнително кредита, заобикаля
изискванията на ЗПК. Отделно тази уговорка води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Също така, при условие, че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с
уговорената неустойка се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В тази връзка и противоречи на закона уговорката, че неустойката
обезпечава точно тези вреди – кредитоспособността на потребителя и одобрението на
кредита.
В случая нищожността на клаузата е толкова съществен порок, че води до
нищожност на целия договор. Уговаря се допълнително обезщетение при неизпълнение
надхвърлящо предвиденото в чл. 33, ал. 2 ЗПК. Умишленото невключване в посочения по
кредита ГПР на изначално дължими суми за такси или неустойки води до нищожността на
целия кредит, на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК. Налице е многобройна практика на СЕС и
националните съдилища в тази връзка, с която страните са запознати и настоящият състав не
намира за необходимо да преповтаря. В случая е без значение дали потребителят
предварително е бил запознат с тези клаузи или не, доколкото се касае до директно
противоречие с императивни разпоредби на закона от публичен характер, а не само до
уговаряне на неравноправни клаузи.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е
недействителен, доколкото в настоящото производство не се установи, че са изпълнени
императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, касаещи задължителните реквизити на договора
на кредит, сключен с потребител. В този смисъл е и Решение № 1193 от 23.10.2023 г. по
в.гр.д. № 1075/2023 г. на ВОС, постановено по идентичен казус.
3
Предявеният главен иск за прогласяване нищожността на сделката е изцяло
основателен и следва да се уважи.
По разноските:
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски в производството. Същата не е
сторила такива, доколкото е освободена от държавна такса, а процесуалният й представител
претендира възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. Следва такова възнаграждение да се
определи в размер на сумата от 250 лв., която ответникът следва да заплати на адвоката.
Съдът не е обвързан от Наредба № 1/2004 г. относно размера на възнаграждението, като
преценява същото с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и материалния
интерес. Ответникът следва да заплати и дължимата за производството държавна такса в
размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между Ж. В. П., ЕГН **********, адрес:
гр. * и „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, Договор за паричен заем *
№ *от 13.02.2024 г., поради противоречието му със закона, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.
26, ал. 1, предл. I ЗЗД.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Л. К. Б.-САК, сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща определено
от съда възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата, на основание чл.
38 ЗА.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.* ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата в размер
на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща дължимата за производството държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4