№ 206
гр. гр.Велинград, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210101433 по описа за 2024 година
Производството е образувано след постановяване на Решение №
111/29.03.2024 г., по ВГД № 638/2023 г. по описана Окръжен съд Пазарджик, с
което е прогласено за нищожно Решение № 260040 от 30.12.2022 г.,
постановено по гр. д. № 519/2018 г. по описа на РС Велинград, в частта, с
която е осъден Л. В. Б. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. Струма № 20
да заплати на Г. В. Б. с ЕГН ********** от гр. Велинград, ул. Тодор
Каблешков № 1 на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 2856 лв.,
представляваща обезщетение за невъзможността на ищеца да ползва
делбените жилищен и поземлен имот, за периода от 04.02.2019 г. до 08.06.2021
г. и е отхвърлен иска за разликата над установения размер от 2856 лв. до
претендираната сума в размер на 5600 лв. и за периода от 19.01.2019 г. до
08.06.2021 г. и делото е върнато за произнасяне по иска по чл. 31 , ал. 2 от ЗС
от друг състав на съда.
Първоначалното гр. д. №519/2018 г. е имало за предмет делба върху
недвижими имоти. С влязло в сила решение № 267/09.08.2019 г. РС Велинград
е допуснал извършването на съдебна делба между Г. В. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Велинград ул. „Тодор Каблешков, № 1 и Л. В. Б., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик ул. „Струма“, № 20, на следния
недвижим имот: втори жилищен етаж от двуетажна масивна къща ,
построена в УПИ XXIX / двадесет и девети /, пл. №3539, в квартал № 180, по
КК на гр. Велинград, одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.202 г. на АГКК,
при граници и съседи по скица - от север УПИ XXVII, пл. № 3538, от изток
УПИ III, пл. № 3540 , от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, пл. № 3542, ведно
с 1/2 ид. част от мазето и тавана ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/2 ид.ч. за Г. В. Б.
1
и 1/2 ид.ч. за Л. В. Б..
Допусната е и съдебна делба между Г. В. Б., ЕГН ********** и Л. В. Б.,
ЕГН: **********, на следния недвижим имот: ½ идеална част от УПИ
XXIX / двадесет и девети / отреден за имот № 3539 от кв. 180 по плана на град
Велинград, при граници и съседи - Л. и Г. Б.и , Феликс Бабечки, Петко Попов
и улица и съседи по скица - от север УПИ XXVII пл. № 3538 , от изток УПИ III
пл. № 3540, от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
1/2 ид.ч. за Г. В. Б. и 1/2 ид.ч. за Л. В. Б..
В първото по делото заседание във втора фаза на съдебната делба,
проведено на 02.02.2021 г. процесуалният представител на Г. Б. – адв.
Римпева, е предявила претенция към ответника, за който твърди,че с
нотариална покана е поканен да плаща обезщетение за това, че Г. Б. е лишен
от възможността да ползва имота, за което дължи месечен наем в размер на
350 лв. В ОСЗ е представена и писмена нотариална покана от 16.01.2019 г.
С писмена молба с вх. № 261713/23.03.2021 г. ответникът Л. Б. намира
така предявения иск, предмет на настоящото производство, за недопустим, а
по същество за неоснователен. Твърди, че ищецът има пълен достъп до втория
жилищен етаж, мазето и тавана, но никога не е предприемал никакви реални
фактически действия за упражняване на правото на ползване. Нежеланието му
произтичало от това, че не би допуснал ответника да има достъп до негови
вещи.
С протоколно определение от 06.04.2021 г. е приет за разглеждане иска с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗС по реда на чл. 346 от ГПК.
След постановяване на решение № 260040 от 30.12.2022 г., постановено
по гр. д. № 519/2018 г. по описа на РС Велинград е постъпила въззивна жалба.
В хода на въззивното производство по ВГД № 638/2023 г. по описа на
ПОС, е установено, че ищецът Г. Б. е починал на 15.12.2023 г., като видно от
Удостоверение за наследници с изх. № 4028/19.12.2023 г. е оставил като
наследници неговата съпруга М. Т. Б. с ЕГН **********, както и дъщерите му
Д. Г. Б. –Митова с ЕГН ********** и П. Г. Б. с ЕГН **********.
С определение № 9/08.01.2024 г. ПОС е конституирал наследниците
като правоприемници в производството, на мястото на Г. Б..
С протоколно определение от 08.02.2024 г. въззивният съд е оставил без
движение предявената претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС, като посочи начален и
краен момент на претенцията, както и нейния размер. В изпълнение на
дадените указания на съда адв. Римпева с молба от 15.02.2024 г. заявява, че
претендира обезщетение в размер на 150 лв. на месец, считано от 16.01.2019
г. до 16.02.2021 г. общо сумата от 3750 лв.
В хода на образуваното настоящо гр. д. № 1433/2024 г. по описа на РС
Велинград, конституираните наследници на Г. Б. с различни процесуални
действия претендират по-голяма сума, както и добавят нов срок и мораторна
лихва върху главницата, които в съдебно заседание съдът не е допуснал за
2
разглеждане, поради прието недопустимост на искането.
С протоколно определение от 16.05.2025 г. съдът е указал на ищците, че
следва да конкретизират точно от сумата от 150 лв. каква част се отнася за
поземления имот и каква за втори жилищен етаж, както и всеки от
наследниците какви част претендира от общата сума.
С молба с вх. № 3576/19.05.2025 г. ищците уточняват следното:
претендират общо за всички наследници по 130 лв. месечно за лишаването от
правото да ползват частта от втори жилищен етаж, както и общо 20 лв.
месечно за частта от дворното място, от която са лишени, или за целият
претендиран период – за етажа – 3250 лв., а за дворното място – 500 лв., от
които М. Б. претендира 4/6 от вземането, П. Б. и Д. Б. – по 1/6 част от
вземането.
След анализ на развилите се между страните производства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че е постановено влязло в сила Решение 267/09.08.2019 г., с което
РС Велинград е допуснал извършването на съдебна делба между Г. В. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Велинград ул. „Тодор Каблешков, № 1 и Л.
В. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик ул. „Струма“, № 20,
на следния недвижим имот: втори жилищен етаж от двуетажна масивна
къща, построена в УПИ XXIX / двадесет и девети /, пл. №3539, в квартал №
180, по КК на гр. Велинград, одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.202 г. на
АГКК, при граници и съседи по скица - от север УПИ XXVII, пл. № 3538, от
изток УПИ III, пл. № 3540 , от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, пл. № 3542,
ведно с 1/2 ид. част от мазето и тавана ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/2 ид.ч. за
Г. В. Б. и 1/2 ид.ч. за Л. В. Б..
Допусната е и съдебна делба между Г. В. Б., ЕГН ********** и Л. В. Б.,
ЕГН: **********, на следния недвижим имот: ½ идеална част от УПИ
XXIX / двадесет и девети / отреден за имот № 3539 от кв. 180 по плана на град
Велинград, при граници и съседи - Л. и Г. Б.и , Феликс Бабечки, Петко Попов
и улица и съседи по скица - от север УПИ XXVII пл. № 3538 , от изток УПИ III
пл. № 3540, от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
1/2 ид.ч. за Г. В. Б. и 1/2 ид.ч. за Л. В. Б., т.е. призната е със стабилизиран
съдебен акт, че първоначалните страни по делото са съсобственици при равни
идеални части по ½ ид. ч. за всеки един от тях за имотите, предмет на
настоящото дело. Решението е влязло в сила и е следва да се зачете от съда на
основание чл. 297 от ГПК.
От приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че
М. Б. е съпруга на ищеца Г. Б., а П. и Д. Б.и са негови деца.
От разпитания в хода на производството свидетел – Петева се
установява, че след смъртта на А Б., сестра на първоначалните страни по
делото, ответникът не е допускал никой във втория етаж. Установено е, че А
3
Б. е починала на 02.11.2017 г. След това ответникът е сменил ключалката,
което било констатирано от свидетеля, която искала да вземе от етажа шуба за
погребението на сестрата на Г. и Л. Б.и. Знаела и за други случаи, а именно, че
Г. питал брат си дали може семейството му да преспива на този етаж, когато
идват за празници, на което получил отрицателен отговор.
По делото е прието като писмено доказателство нотариална покана от
дата 16.01.2019 г., с която Г. Б. кани ответника да му заплаща сумата от 350 лв.
месечно за ползването върху частта, негова собственост, от която е лишен,
считано седем дни след получаване на поканата. Липсват доказателства, които
да установят, че нотариалната покана е връчена на Л. Б., както и датата на
която това се е случило, заради което съдът не може да приеме този факт за
доказан.
По делото е приета съдебно-оценителна експертиза, според която
справедливата наемна стойност на имота /етаж и поземлен имот/ възлиза на
350 лв., а за ½ ид. ч., собственост на наследниците на Г. Б. – 175 лв. общо за
етажа и земята.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Този иск е
частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за неоснователно
обогатяване, приложима в отношенията между съсобственици по повод
ползването на обща вещ. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може
да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Препятстването от страна на ползващия съсобственик, макар и по силата на
правомерно поведение, на възможността друг съсобственик да упражни
субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ,
нарушава забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на
чл. 31 от ЗС право на обезщетение. То е средството за защита на лишените от
възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял и е
компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците.
Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на
правата му в съсобствеността, съсобственикът има право на парично
обезщетение.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по
чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение,
на което законодателят е регламентирал формата, а именно - писмена. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето
докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. В
настоящият случай има отправена писмена нотариална покана, но липсват
доказателства за получаването й по съответния ред за връчване на нотариални
покани, регламентиран в ГПК. Доказано е връчването й едва в открито
съдебно заседание, в което същата е представена като доказателство по
4
делото, по който начин е стигнала и до нейния адресат – ответника по делото .
Това се е случило на 02.02.2021 г., в който момент е осъществен фактическият
състав на правото на обезщетение. От този момент насетне се дължи
обезщетение на съсобствениците, които са били лишени от правото да ползват
имота, съобразно правата си.
Ищците претендират обезщетение за периода от 16.01.2019 г.
/твърдяното връчване на нотариалната покана/ до 16.02.2021 г. /датата на
предявяване на претенцията в съда/. Само че, първото по делото заседание е
проведено на 02.02.2021 г., в деня в който е получена поканата за плащане по
чл. 31, ал. 2 от ЗС. Тук следва да се отбележи, че с така предявения иск се
претендира обезщетение винаги за минал период, а най-късно този иск може
да се предяви в първото по делото заседание от втората фаза на съдебната
делба, на основание чл. 346 от ГП. Дори и процесуалното действие –
претенция по сметки да е било нередовно извършено и да са дадени указания
от съда за привеждане в съответствие със закона, същите да са отстранени в
дадения срок, на основание чл. 101, ал. 2 от ГПК поправеното действие се
смята за редовно от момента на извършването му. Така казано, следва че искът
е предявен не на 16.02.2021 г., а на 02.02.2021 г. Това означава, че макар и да се
доказа наличието на пречки създавани от ответника да се ползва имота от
ищеца, то обезщетение не следва да се присъжда, поради това, че в един и
същи ден е започнал и свършил претендирания период. Така е прието и в
Решение № 182/26.01.2017 г., постановено по гр. д. № 2067/2016 г., на ВКС:
Обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС не може да се претендира за бъдещ
период, а само за минал период от време,пред който съответно съделителят
е лишен от възможността да ползва имота. Недопустимо е да се присъжда
претендирано от съсобствениците, обезщетение за бъдеще време, на
основание член 31, ал. 2 ЗС, с каквото е бил сезиран съда. В случая не е налице
хипотезата на член 344,ал.2 ГПК,а само заявена претенция по член 31,ал.2
ЗС,заявена по реда на член 346 ГПК.Това е така,защото срокът,в който
съделителите могат да предявят претенции по сметки помежду си е
преклузивен и е недопустимо да се предявяват в делбата свързани с
вътрешните отношения между съсобствениците осъдителни искове след
изтичането на този срок,както и да се претендират суми за времето след
първото заседание във втората фаза на делбеното производство, както е в
настоящия случай. Възникване на вземане между съсобствениците след този
момент е извън предмета на делото по обективно съединения в делбата
осъдителен иск,приет за разглеждане в срока по член 346 ГПК.
В този смисъл, претенцията е неоснователна за периода от 16.01.2019 г.
до 02.02.2021 г., а тази, касаеща периода от 02.02.2021 г. до 16.02.2021 г. е
недопустима /за тези 15 дни се изчисли обезщетение от 80,36 лв. след
разделяне на наема от 150 лв. на 28 дни в месец февруари и умножаването му
по 15 дни/, поради съображенията, изложени по-горе и препращащи към
решение 182/26.01.2017 г. на ВКС, заради което и в тази част производството
по делото следва да се прекрати.
5
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК
разноските сторени от ответника следва да се възложат в тежест на ищците.
Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Освен това по гражданско дело № 519/2018 г. по описа на РС Велинград, е
представено пълномощно /л. 238/, съгласно което е уговорено и платено в
брой допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. за
представителство по исковете по сметки във втората фаза на гр. д. № 519/2018
г. на ВРС. В самото пълномощно не са разграничени хонорарите за отделните
искове, но това е сторено с молба от 04.06.2021 г., а именно от посочената
сума от 1800 лв. сумата от 600 лв. е платено адвокатско възнаграждение за
защита в качеството на ответник по предявения иск за обезщетение за
ползването на съсобствения имот /УПИ, втори жилищен етаж, мазе и таван/.
Т. е. уточнено е, че размерът на възнаграждението конкретно по този иск е 600
лв. При произнасянето с настоящия акт в частта за разноските, съдът взе
предвид, че същите не са присъждани с Решение 111/29.03.2024 г.,
постановено по ВГД № 638/2023 г. по описана Окръжен съд Пазарджик,
поради обявяване на решението на РС за нищожно. Съдът счита, че ищците
следва да се осъдят да платят сторените по делото разноски в размер на 600
лв., съобразно представеното пълномощно на л. 238 от гр. д. № 519/2018 г.
Съдът счита, че не може едновременно да се претендира адвокатско
възнаграждение заради реалното му плащане и втори път по реда на чл. 38 от
ЗА. Освен това не се сочи в коя точно хипотеза на чл. 38 ЗА е настоящия
случай - лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица;
роднини, близки или на друг юрист.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Т. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Тодор Каблешков“ № 1, П. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Тодор Каблешков“ № 1 и Д. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „Славовица“ № 41 срещу Л. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Струма“ № 20 на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, с които се иска
ответникът Л. В. Б., ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. Б. с ЕГН **********, П. Г. Б. с
ЕГН ********** и Д. Г. Б. с ЕГН **********, сумата от 3669,64 лв. /три
хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от втори
жилищен етаж от двуетажна масивна къща, построена в УПИ XXIX /
двадесет и девети /, пл. №3539, в квартал № 180, по КК на гр. Велинград,
одобрен със Заповед № 300-4-41/11.05.202 г. на АГКК, при граници и съседи по
скица - от север УПИ XXVII, пл. № 3538, от изток УПИ III, пл. № 3540 , от
запад - улица и от юг - УПИ XXVI, пл. № 3542, ведно с 1/2 ид. част от мазето
6
и тавана, както и ½ идеална част от УПИ XXIX / двадесет и девети /
отреден за имот № 3539 от кв. 180 по плана на град Велинград, при граници и
съседи - Л. и Г. Б.и , Феликс Бабечки, Петко Попов и улица и съседи по скица -
от север УПИ XXVII пл. № 3538 , от изток УПИ III пл. № 3540, от запад -
улица и от юг - УПИ XXVI, за периода от 16.01.2019 г. до 02.02.2021 г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете на М. Т. Б. с ЕГН **********,
с адрес: гр. Велинград, ул. „Тодор Каблешков“ № 1, П. Г. Б. с ЕГН **********,
с адрес: гр. Велинград, ул. „Тодор Каблешков“ № 1 и Д. Г. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Славовица“ № 41 срещу Л. В. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Струма“ № 20 на основание чл. 31,
ал.2 от ЗС, с които се иска ответникът Л. В. Б., ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. Б. с
ЕГН **********, П. Г. Б. с ЕГН ********** и Д. Г. Б. с ЕГН **********,
сумата от 80,36 лв. /осемдесет лева и тридесет и шест стотинки/
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на гореописаните
втори жилищен етаж и поземлен имот, ведно с части от мазе и таван, за
периода от 02.02.2021 г. до 16.02.2021 г. като НЕДОПУСТИМИ, и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК М. Т. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Тодор Каблешков“ № 1, П. Г. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Тодор Каблешков“ № 1 и Д. Г. Б. с
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Славовица“ № 41 ДА ПЛАТЯТ на
Л. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Струма“ № 20 сумата
от общо 600 лв. /шестстотин/, разноски по гр. д. 1433/2024 г. на РС Велинград.
В прекратителната част решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд
Пазарджик, считано от датата на получаване на съобщението за изготвяне на
решението.
Решението в останалата част подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от датата на получаване на съобщението за изготвяне му
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7