Решение по дело №2406/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  1497

 

Гр.Пловдив, 11.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 11.11. две хиляди и деветнадесета година  в публично заседание в следния състав :

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Иванова

                              ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                  Иван Анастасов                                                                                            

При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№2406/ 2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Ю. М. А. с ЕГН ********** чрез адв.А. против решение №3151/24.07.2019 г. гр.д.N5108/2019 г. на ПРС, 1гр.с., с което е отхвърлен предявеният от него иск против ИТД ЕООД с ЕИК **** иск за признаване за незаконосъобразна Заповед № 21/19.03.2019г., издадена от управителя И. Д., с която му е наложено дисциплинарно наказание "****", както и за нейната отмяна. Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и иска неговата отмяна и постанновяване на друго, с което да се уважи предявения иск. Претендира за разноски.

         Въззиваемата страна ИТД ЕООД с ЕИК ****, представлявана от адв.П.Т.  – счита жалбата за неоснователна. Претендира за разноски.

         След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 357 КТ,вр.с чл.358, ал.1 и чл.188,т.2 КТ.

Ищецът претендира да бъде признато за незаконно наложеното му дисциплинарно наказание „****“, извършено със Заповед № 21/19.03.2019г., издадена от управителя И. Д. и да бъде отменено.

 Излага следните съображения: заповедта не е мотивирана; счита, че не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, тъй като са му е възложена задача за закупуване на строителни материали , която е извън трудовите му функции по длъжностна характеристика на длъжността ****; че наложеното наказание не съответствува на тежестта на извършеното нарушение, тъй като издадената заповед за налагане на наказанието „****“ не била влязла в сила поради обжалване.

Оплакванията във въззивната жалба на Ю.А. срещу решението са, че: неправилно РС е приел, че той единствения, който е отговарял за снабдяването с всички материали - представя елекронни съобщения; процедурата по налагане на наказанието не е законосъобразна – съдът не е взел предвид влошените отношения с управителя на фирмата, поради което е наложено наказание, което не е съответно на тежестта на нарушението; не неправилно РС не е съобразил, че за 4 години трудов стаж в ответната фирма, Ю.А. няма никакви провинения.

Не се спори по делото и видно от приетия тр.договор от 20.01.2015 г. ищецът е работил при ответника на длъжност“****“ с работно място – търговски отдел. С атакуваната заповед е наложено дисциплинарно наказание „****“ поради неизпълнение на възложена работа и нареждания на работодателя, изразяващи се в проучване на условията и местата, от които може да бъде закупен определен вид строителен материал. Работникът отказал изпълнение с мотив, че не била свързана с посочените в длъжностната характеристика задължения по организация на производствения процес, който работодателят счита за неоснователен, тъй като в т.3 от длъжностната характеристика било предвидено, че могат да му се възлагат и други задачи, свързвани с работата му.

От електронната кореспонденция между въззивникът и управителят Д. на 12.03.2019 г. е видно,че последният му е възложил да провери и да намери от къде да се закупи противопожарна боя за боядистване на метални колони в новостроящия се цех.Не се оспорва, че работникът е отказал да извърши работота.

По отношение на довода на жалбоподателя, че възложената му задача е извън трудовите му функции по длъжностна характеристика на длъжността ****, ПОС намира, че възложената задача се включва в трудовите задължения на работника в т.3 от длъжностната характеристика, където е казано, че могат да му се възлагат и други задачи, свързвани с работата му. Определено възложената задача да проучи условията и местата, то които може да бъде закупен определен вид строителен материал не излиза извън трудовите му функции по т.3 от длъжностната характеристика.

По отношение на наведения довод на въззивника, че не единствения, който е отговарял за снабдяването с всички материали, ПОС намира, че от представените пред ПОС елекронни материали, неоспорени от противната страна, се установява, че освен А., за снабдяването с материали е отговарял и Г. К. – л.12-13 от д.ПОС. ПОС намира, че е без значение възможността управителят да задължи другия снабдител да свърши работата, след като няма спор, че възложената работа на А. е в рамките на работното му време.

Съдът не споделя и довода на въззивника, че съдът не е взел предвид влошените отношения с управителя на фирмата, поради което е наложено наказание, което не е съответно на тежестта на нарушението след като издадената заповед за налагане на наказанието „****“ не била влязла в сила поради обжалване. От представената по делото електронна кореспонденция  - на л.11 от д.ПРС е видно, че за м.февруари 2019 г. А. е имал 17 закъснения за работа от 20 работни дни, за което му е наложено наказание „****“. ПОС намира, че обжалването на наложеното наказание  „****“ би имало значение за последващото дицсиплинарно наказание ако се представят доказателства по делото, че със съдебно решение наложеното му наказание „****“ е отменено като незаконосъобразно - такова решение не е представено по делото /а ищецът не е поискал спиране на гр.д.№5108/2019 г. на ПРС поради преюдициалност/;  въззивникът не е ангажирал доказателства за твърдението си за влошени отношения с управителя.Горното обуслявя извода, че наказанието по чл.188,т.2 КТ е съответно на тежестта на нарушението.

От събраните доказателства ПОС намира, че наказанието е законосъобразно наложено; че заповедта е издадена от компетентен орган и е мотивирана; че е извършено виновно посоченото нарушение; че тежестта на нарушението съотвества на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на цисциплинарното наказание е спазена и наказнанието е наложено в предвидените срокове впо чл.194  КТ.

Поради изложените съображения съдът намира, че районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

С оглед неуважаване на въззивната жалба въззиваемият има право на разноски за производството на основание чл.78 ал.3 ГПК. Такива са поискани на осн. чл.78, ал.8 ГПК и се присъждат в размер на 300 лв.- платен адвокатски хонорар.

По изложените съображения съдът

                                        Р    Е   Ш   И  :   

ПОТВЪРЖДАВА решение №3151/24.07.2019 г. гр.д.N5108/2019 г. на ПРС, 1гр.с.

 ОСЪЖДА Ю. М. А. с ЕГН ********** да заплати на ИТД ЕООД с ЕИК **** разноски от 300 лева - платено адв. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: