№ 428
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110213332 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Д. И. В., ЕГН **********
против наказателно постановление № 23-4332-030337 от 12.12.2023 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с
което за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185
от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в
хода на административнонаказателното производство. Сочи се неясно
описание на нарушенията, както и противоречие в правната квалификация
относно второто нарушение, за което от фактическа страна не се твърдяло да е
имало пострадали хора, но била дадена такава правна квалификация. Не били
1
изложени и конкретни мотиви за налагане на наказания в максимален размер.
Твърди се, че нарушенията не били извършени от жалбоподателя. Евентуално
се иска намаляване размера на наложените наказания.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на
атакуваното НП. Заявява, че не било доказано В. да е извършил вменените му
нарушения, а освен това имало противоречие между факти и правна
квалификация относно второто нарушение. Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание. Постъпили са писмени бележки от юрк. ***, с които се оспорва
подадената жалба и се иска потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на евентуално поискан адвокатски хонорар.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.12.2023 г., около 00:25 часа, жалбоподателят Д. И. В. управлявал
лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ******, като се движел в
град София по бул. „****“, в посока от ул. „****“ към ул. „****“. Срещу зала
„***“ имало паркирани автомобили от дясната страна на бул. „****“, сред
които и лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ******. При
преминаването покрай паркираните автомобили и вследствие на употребен
алкохол, жалбоподателят Д. И. В. не осъществил достатъчен контрол върху
управляваното от него МПС, поради което настъпил удар с паркирания лек
автомобил марка „***“, модел „***“. Автомобилът на жалбоподателя
отскочил от удара, продължил напред и ударил намиращия се също отдясно
паркиран товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *********,
като на двата ударени автомобила били нанесени материални щети. Въпреки
настъпилите удари, водачът Д. И. В. не преустановил движението си, а
продължил да управлява своя автомобил, докато в един момент превозното му
2
средство аварирало на бул. „****“ пред блок 71 вследствие на повредите от
произшествията.
Очевидец на случилото се бил свидетелят Б. Н., който по това време
вървял пеша по тротоара на бул. „****“. Той първо чул шума от удара при
произшествието, след което видял лекия автомобил на жалбоподателя да се
движи неадекватно с форсиране на двигателя, превъртане на гуми, като
автомобилът издавал странни звуци след удара. Свидетелят решил, че водачът
се опитва да избяга от произшествието и веднага подал сигнал на телефон 112,
като последвал пеша автомобила на жалбоподателя, виждайки, че превозното
му средство има тежки повреди и вероятно няма да стигне далеч. След около
километър на бул. „****“ автомобилът вече бил спрял заради повредите от
удара. Малко след това пристигнали полицейските служители. Те съставили
протокол за ПТП, докладна записка и скица на произшествието.
Срещу жалбоподателя Д. И. В. бил съставен АУАН № 1160401 от
03.12.2023 г. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.
Нарушенията били квалифицирани по чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.
„б“ от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който отказал да го
подпише. Отказът му бил удостоверен по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН с
подписа на един свидетел. За установената употреба на алкохол било
образувано наказателно производство.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта
фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 23-4332-030337 от 12.12.2023 г., с
което за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185
от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
На 14.11.2024 г. наказателното производство срещу жалбоподателя В. за
употреба на алкохол приключило с одобрено споразумение, с което той се е
признал за виновен, че на същата дата по същото време е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда,
а именно с концентрация 2,15 промила на хиляда, което се установява при
справка в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС).
3
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелите М. С., Ж. Й. и Б. Н., както и от
приложените по делото писмени доказателства.
Свидетелят Б. Н. е единственият очевидец на случилото се. Той
подробно разказва, как на процесната дата, докато вървял по тротоара на бул.
„****“ първо чул шум от удар. Впоследствие видял автомобил, който не се
движел нормално. Издавал странни звуци, форсирал двигателя, превъртал
гуми. Свидетелят предположил, че това е човекът, който се е ударил и бяга от
мястото на удара. После видял къде е настъпил ударът. Ударът бил в друг
автомобил. Свидетелят подал сигнал на телефон 112 и с цел да улесни
органите, съдейки по това, как водачът се опитвал да управлява автомобила и
предположил, че може да е употребил алкохол, тръгнал след автомобила,
знаейки, че най-вероятно нямало да стигне далеч. След около километър на
бул. „****“, след кръстовището с ул. „****“, автомобилът вече бил спрял,
поради повредите от удара. Малко след това пристигнали служителите на
МВР. Свидетелят Н. споделя, че освен първия удар не е видял и чул други
удари, но има достатъчно други обективни данни, които сочат, че освен лекия
автомобил „***“, жалбоподателят е ударил и товарен автомобил „***“. В
случая е напълно възможно свидетелят Н. да не е разбрал за втория удар, тъй
като двата удара са били почти последователни, тоест след първия удар
автомобилът на жалбоподателя е отскочил и е ударил намиращия се също
отдясно паркиран товарен автомобил марка „***“, модел „***“. Освен това в
този момент Н. не е гледал към мястото на ударите, а първо е чул шума от тях,
след което е видял повредения автомобил на жалбоподателя. Дори в първия
момент не е видял къде точно е бил удареният автомобил, а е разбрал това
впоследствие. На мястото обаче и след оглед на щетите органите на реда са
установили два увредени автомобила, тоест обективните находки говорят за
два удара, което не опровергава показанията на свидетеля, а просто ги
допълва. Той споделя своите субективни възприятия, които в случая се
допълват от обективните находки на мястото на инцидента. В тази връзка са
неоснователни възраженията на защитника, че не се доказвало да има два
удара, както е описано в НП, а и двамата разпитани полицейски служители
също споделят за два ударени автомобила.
Свидетелят М. С. е полицейски служител и един от свидетелите по акта.
Той разказва как отишли на мястото и видели авариралия автомобил на
4
жалбоподателя. Установили го по данни на свидетеля-очевидец, който го е
следвал непрекъснато от мястото на удара до аварирането на автомобила.
Водачът на автомобила бил извън превозното средство. Установили го по
данни на свидетеля-очевидец. Впоследствие го тествали за алкохол. Пробата
отчела положителен резултат и съставили необходимите документи. Имало
щети по автомобилите, когато се върнали назад, защото водачът не бил
останал на местопроизшествието. Свидетелят си спомня за два ударени
автомобила, което отговаря и на обективните находки, установени с
писмените доказателства.
Свидетелят Ж. Й. е съставил акта за установяване на административно
нарушение. Той също споделя как им бил подаден сигнал през дежурната част
за възникнало ПТП на бул. „****“ срещу зала „***“. Отивайки на място
установили два ударени автомобила. По негови спомени били джип и
микробус, като по радиостанцията им съобщили, че служители на 01 РУ-
СДВР са спрели автомобил, който е аварирал на пътното платно. По този
автомобил имало щети и следи от ПТП преди това. Отивайки на място
установили вече авариралия автомобил, като извършили оглед на щетите.
Огледали следите от ПТП и по другите превозни средства. Свидетелят
заявява, че първо е настъпило ПТП с джипа, където ударът бил по-сериозен, а
след това реализира ПТП и в паркиран пред джипа микробус.
Показанията на свидетелите са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. От друга страна те
се подкрепят напълно и от приложения по делото писмен доказателствен
материал – скицата на произшествието и съставените протоколи за ПТП. От
доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят Д. В. много добре е
разбрал за настъпилите удари, но се е опитал да избяга от
местопроизшествието. Повредите по неговия автомобил обаче също са били
сериозни и той е аварирал на около километър от мястото на ударите.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени
описаните по-горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
5
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
Относно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП:
По отношение на това нарушение в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. Спазени са
императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете
за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени
времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно
описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено.
Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за
реализиране правото му на защита срещу това административно обвинение.
Отразена е правилно нарушената законова разпоредба, както и основанието,
на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП в тази му част.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че
жалбоподателят Д. В. е осъществил състава на чл.20, ал.1 от ЗДвП, който
задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват. Именно поради липса на непрекъснат контрол върху
управляваното от В. МПС е настъпил удар с паркирания лек автомобил марка
„***“, модел „***“, а впоследствие и с паркирания товарен автомобил марка
„***“, модел „***“. В. така е следвало да контролира управлението на
превозното средство, че да не допуска то да удари двата паркирани
автомобила. С оглед на това е налице от обективна страна нарушение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените от закона случаи, а този не е такъв. Макар
произшествието да не е настъпило умишлено, то водачът е могъл и е бил
длъжен да предвиди, че ако не контролира непрекъснато превозното средство,
което управлява, може да настъпи ПТП, но въпреки това В. не го е направил и
не е осъществил достатъчен контрол върху автомобила. Нарушителят В. е
трябвало да контролира адекватно управлявания от него автомобил при
преминаването покрай паркираните от дясно автомобили, за да не възникне
произшествие.
6
Правилно жалбоподателят В. е бил санкциониран на основание чл.185
от ЗДвП, който предвижда, че за нарушение на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лева. За нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП
няма изрично предвидено наказание, поради което правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Наложеното наказание е във
фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.
Предвид немалката обществена опасност на извършеното нарушение,
съдът намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28, ал.1 от
ЗАНН и случаят да се третира като маловажен. В последно време
изключително много зачестиха пътнотранспортните произшествия, поради
нарушения на правилата на ЗДвП. В редица случаи тези произшествия
завършват със смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази причина
следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват
такова неправомерно поведение и според настоящия състав единствено
ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и
генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН,
тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на
установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на
обществото. От друга страна се касае за увреждане на два автомобила, като
причинените щети не са били никак малки, особено за лекия автомобил „***“,
който по данни на свидетеля Й. не е бил в движение след удара и дълго време
е стоял на мястото на произшествието. Съдът също така намира, че глоба в
размер на 20 лева по никакъв начин не се явява прекомерна и несъответна на
извършеното нарушение, като не би създала някакви сериозни затруднения на
жалбоподателя във връзка със заплащането й.
Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП:
За това нарушение съдът намира, че АНО не е дал правилна правна
квалификация на деянието, тоест извършеното от обективна страна
нарушение не е било подведено под правилната законова разпоредба, което е
съществено нарушение и е основание за отмяна на издаденото НП в тази му
част. По делото категорично се установи, че след настъпване на
произшествието виновният водач въобще не е спрял, а е продължил
7
движението си. Съгласно чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Това е първото и основно задължение на
всеки участник в ПТП и именно то не е било изпълнено в настоящия случай,
тоест нарушен е бил чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от
ЗДвП. Последващите задължения на водача в точка 2 и 3 на чл.123, ал.1 от
ЗДвП, касаят неговото поведение след спиране и установяване последствията
от произшествието, като му се вменяват различни отговорности в зависимост
дали има пострадали хора или само материални щети. В случая АНО е
квалифицирал нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП, който гласи, че
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да
остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. За да се
стигне до неизпълнение на това задължение обаче, трябва водачът преди това
да е спрял и установил последиците от произшествието, тоест да е изпълнил
задължението си по точка 1. Следователно по точка 2 е наказуемо напускането
на произшествието след като вече водачът е спрял и е установил
последствията от произшествието, но след това го е напуснал, тоест наказва се
последващото напускане, а когато въобще не е спрял, за да установи
последствията, то нарушението е по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Освен това, посочената като нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.2, б.
„б“ от ЗДвП визира хипотезите на произшествие, при което има пострадали
хора. В настоящия случай се касае за ПТП само с материални щети и дори
водачът да беше спрял, за да установи последствията от произшествието и
след това да беше напуснал мястото, правилната квалификация следва да е по
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Това от своя страна води и до противоречие в
наказателното постановление, тъй като словесно е описано произшествие с
причинени единствено имуществени вреди, а цифровата квалификация визира
ПТП с пострадали хора. Посоченото противоречие води до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, тъй като самият той не знае за какво
точно нарушение е санкциониран – за ПТП с пострадали хора или за ПТП
само с материални щети.
Поради изложеното съдът намира, че фактически осъщественото
8
нарушение от жалбоподателя не е било подведено под правилната законова
разпоредба, което от своя страна води до незаконосъобразност на издаденото
НП в тази му част. Необходимо е да бъде отбелязано, че такава неправилна
квалификация на нарушението се забелязва и в съставения АУАН, но вместо
същата да бъде отстранена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, то АНО
машинално я е пренесъл в издаденото НП.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено относно нарушението
по чл.20, ал.1 от ЗДвП и да бъде отменено за нарушението по чл.123, ал.1, т.2,
б. „б“ от ЗДвП.
С оглед изхода на делото, то право на разноски имат както
жалбоподателят, тъй като издаденото НП се отменя за едно от нарушенията,
така и наказващият орган, понеже НП се потвърждава за другото нарушение.
Процесуалният представител на жалбоподателя претендира разноски в
размер на 700 лева, за които представя доказателства, че уговореното
възнаграждение е било заплатено в брой на 26.08.2024 г. От своя страна
представителят на наказващия орган прави възражение за прекомерност на
разноските. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а според ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Според цитираната нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр.
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в
случая не може да е по-малко от 400 лева (това е минималното
възнаграждение за нарушението, за което НП се отменя). От друга страна
обаче е видно, че по делото са били проведени четири открити съдебни
заседания, като адвокатът се е явявал във всяко едно от тях, били са разпитани
трима свидетели, а защитникът е изготвил и въззивната жалба. С оглед на това
съдът намира, че макар наказателното постановление да се потвърждава за
9
едно от нарушенията, то заплатеният адвокатски хонорара в размер на 700
лева не се явява прекомерен, с оглед извършената от защитника работа по
делото и четирите му явявания в съда, като в случая заплатеното
възнаграждение не надхвърля дори двойно размера на дължимото минимално
такова. Освен това, съгласно чл.7, ал.9 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при защита по дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лева, а в случая бяха проведени четири заседания, което
добавя още 500 лева към минималния размер на дължимото адвокатско
възнаграждение. Предвид на това не следва да се редуцира размерът на така
заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното до тук, в полза
на жалбоподателя Д. В. следва да се присъдят сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
От друга страна, след като административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя Д. В. е ангажирана за извършено, макар и само едно
административно нарушение, то е основателно и искането на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лева, поради което съдът намира, че
следва да се присъди такова в определения от закона минимум от 80 лева, тъй
като юрисконсултът не се яви нито веднъж в съдебна зала, а единствено е
изготвил и депозирал писмени бележки по делото. Освен това издаденото НП
се отменя за едно от нарушенията.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.1 и т.5 от ЗАНН и
чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-030337 от 12.12.2023
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
В ЧАСТТА, с която за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП на Д. И.
В., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-030337 от
12.12.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
при СДВР, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която за нарушение на чл.20, ал.1
от ЗДвП на Д. И. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да
заплати на Д. И. В., ЕГН ********** сумата от 700 /седемстотин/ лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА жалбоподателя Д. И. В., ЕГН ********** да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11