Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 18.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-ви
въззивен брачен състав в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Хасъмска гр. дело № 8342 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на ,,Р.(България)” EАД - длъжник по изпълнително дело №
20198380402048 по описа на ЧСИ М.Б.с рег.№ 838 на КЧСИ, срещу разпореждане на
съдебния изпълнител от 28.05.2019 г., с което е оставено без уважение
възражението на длъжника за намаляване поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение, определено на взискателите. Жалбоподателят твърди, че
възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение от съдебния
изпълнител са прекомерни и завишени с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото. Поддържа, че извършените от процесуалния представител на
взискателите действия в изпълнителното производство се свеждат единствено до изготвяне
на молба за неговото образуване, поради което от длъжника са дължими разноски
за адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Излага, че не е налице основание за определяне на
адвокатско възнаграждение на взискателите за водене на изпълнителното дело, тъй
като още с образуване на изпълнителното производство е посочен изпълнителен
способ, който е достатъчен с оглед личността на длъжника - ,,Р.(България)” ЕАД,
да предпостави успешно удовлетворяване на вземането. С изложените доводи
жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на обжалваното разпореждане и за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, определено на взискателите,
до размера на сумата от 200 лв., съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Взискателите Е.-Х.Е.Х.и Д.П.Е.-Х., в
депозирано от тях писмено възражение, оспорват жалбата като неоснователна и
молят съда да я остави без уважение.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.Б.с
рег.№ 838 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди
доводите на жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Изпълнителното дело № 20198380402048 по описа
на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ, е образувано по молба от 21.05.2019 г. на Е.-Х.Е.Х.и
Д.П.Е.-Х. срещу ,,Р.(България)” EАД въз основа на изпълнителен лист от 26.02.2019
г., издаден от СГС, І ГО, 4 състав, по гр.дело № 9552/2014 г. С молбата по чл.426 ГПК
взискателите, чрез техния пълномощник адвокат В.В., са възложили на съдебния
изпълнител на основание чл.18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на
длъжника, да направи справки, както и да определи начина на изпълнението.
Към молбата за образуване на изпълнителното
дело са приложени пълномощно и договор
за правна защита и съдействие от 20.05.2019 г., от които се установява, че
взискателите Е.-Х.Е.-Х.и Д.П.Е.-Х. са договорили и заплатили адвокатско
възнаграждение за образуване и процесуално представителство в изпълнителното
производство в размер на 750 лв.
С постановление от 22.05.2019 г. ЧСИ М.Б.е
приел разноски по изпълнително дело № 20198380402048 в общ размер на 798 лв.,
от които 750 лв. – адвокатско възнаграждение.
На 23.05.2019 г. на длъжника
,,Р.(България)” ЕАД
е връчена покана за доброволно изпълнение изх.№
55869/22.05.2019г., в която е посочен и размерът на
дължимите разноски по изпълнителното
производство, в това число сумата от 750 лв. за адвокатско възнаграждение. По
повод последното длъжникът ,,Р.(България)” EАД е сезирал ЧСИ с възражение вх.№ 28715/28.05.2019 г. за намаляване на определеното
на взискателите адвокатско възнаграждение до
размера по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Изложил е съображения, че същото е прекомерно
предвид правната и фактическа сложност на делото, както и поради факта, че
процесуалният представител на взискателя е подал единствено молба за образуване
на изпълнителното производство.
С разпореждане от 28.05.2019
г. ЧСИ М.Б.е оставил без уважение направеното от длъжника възражение по чл.78,
ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на определеното на взискателите
адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния
едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител –разпореждане от 28.05.201 9г.,
с което е оставено без уважение възражение вх.№ 28715/28.05.201 9г. на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК в общите правила на ГПК
обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.
Преценката за правната и фактическа сложност
на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за
обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и
фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките
на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, с
която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на
взискателите не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане. В
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че в молбата за образуване на
изпълнителното производство процесуалният представител на взискателите –
адвокат В.В., е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ, включително избор на
способа за изпълнение. При тази хипотеза съдът приема, че взискателите имат
право на адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
При тези съображения
обжалваното разпореждане от 28.05.2019 г. по изпълнително дело № 20198380402048
по описа на ЧСИ М.Б.с рег.№ 838 на
КЧСИ, с което възражението на длъжника
по чл.78, ал. 5 от ГПК е оставено без уважение, следва да бъде
отменено като неправилно, като определените на взискателите разноски за
адвокатско възнаграждение следва бъдат
намалени до размер на сумата от 200 лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на ,,Р.(България)” EАД, длъжник по изпълнително дело № 20198380402048
по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 при
КЧСИ, разпореждане от 28.05.2019 г. на съдебния изпълнител, с което е оставено
без уважение възражение на длъжника с вх.№ 28715/28.05.2019 г. за намаляване поради
прекомерност на определените на взискателите разноски за адвокатско
възнаграждение, като вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
разноските за адвокатско възнаграждение на Е. Х.Е.-Х.и Д.П.Е.-Х. по
изпълнително дело № 20198380402048 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, от 750 лева на 200 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.