№ 9175
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110171368 по описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
за признаване на установено в отношенията между страните, че Ф. Л. Д. дължи на ищеца
/ФИРМА/, сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 26.08.2021г. в производството по ч.гр.д. № 47038/2021г. по описа на СРС, 45-
ти състав, а именно сумата от 2197,31 лева, представляваща главница за потребени ВиК
услуги, за периода от 26.03.2012г. до 26.03.2021г., за имот, находящ се в /АДРЕС/, клиентски
№ **********, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2021г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
до окончателно изплащане на сумата, за сумата в размер на 676,60 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата, за периода от 26.04.2012г. до 26.03.2021г.. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който не
оспорва количеството на доставените в имота ВиК услуги и размера на тяхната цена.
Единствено прави правопогасяващо възражение за давност.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът Ф. Л. Д., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 198,
ал.1 от ЗВ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца бе да
установи осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно:
наличието на облигационно правоотношение по договор за ВиК услуги между страните,
количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и
размера на нейната цена; по акцесорния иск наличието на главен дълг, изпадането на
1
ответника в забава и размера на мораторната лихва, по възражението за давност в
доказателствена тежест на ищеца бе да докаже наличието на факти и обстоятелства довели
до прекъсване/спиране течението на давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 47038/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при
подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1,
т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.
дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К)
услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не оспорва релевантния за спора факт, че е
потребител на ВиК услуги, в рамките на процесния период, както и количеството на
доставените в имота ВиК услуги през него и размера на цената им, поради което съдът не
ще обсъжда по същество горепосочените обстоятелства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът единствено е релевирал правопогасяващо
възражение за давност. В тази връзка от изслушаната по делото ССчЕ се установява, че
ответникът има открита партида, клиентски номер 10015016102 с титуляр Ф. Л. Д. за
процесния имот, като количеството вода за процесния период е общо 984,42м3, за което са
издадени фактури онагледени в Приложение №2 и Таблица 1 към експертизата, като вещото
лице е посочило, че за периода от 26.03.2012г. до 26.03.2021г. дължимата сума за потребени
ВиК услуги е 2 197,31 лева, като върху главницата е начислена мораторна лихва в размер на
676,60 лева, за периода от 26.04.2012г. до 26.03.2021г.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника, който може да се позове на
настъпила давност, ако в определен период от време след възникване изискуемост на
вземането кредиторът не е предприел действия по реализиране на вземането си.
Приложимата погасителна давност за вземания за вода и ВиК услуги е тригодишната
давност. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия ( приложени по ч. г.д. дело № 47038/2021
г. по описа на СРС, срокът за заплащане задълженията по фактурите е тридесет дни от
датата на фактуриране. В настоящия случай ищецът е предприел действия по реализиране
на вземането си на 12.08.2021 г., когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да
тече, което означава, че погасени по давност са паричните суми по фактури с изтекъл срок
на плащане до 12.08.2018 г. Така мотивиран, съдът намира, че погасени по давност са
задълженията по фактури, издадени и изискуеми в периода между м. 03. 2012 г. до м. 07.
2018 г., тъй като фактурата от 24.08.2018 г. е платима в срок до 24.09.2018 г., когато вече
давността е прекъсната, като задълженията по по-новите фактури не са погасени по давност,
защото срокът за плащане на следващата фактура изтича на 24.09.2018 г., т. е. по отношение
на тези задължения не е изминал период, по-дълъг от три години. Това означава, че е
погасено по давност задължение, възлизащо общо на 1033,68 лева, съответно предвид
уважаване възражението за давност искът подлежи на уважаване за сумата от 1163, 63 лева,
а за разликата от 1033,68 лева до пълния претендирания размер от 2197,31 лева, искът
следва да бъде отхвърлен.
Уважаването на иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е предпоставено от
провеждането на доказване, че парична сума не е заплатена на падежа или в срока за
плащане, при което за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане
на обезщетение. С оглед обстоятелството, че според общите условия на доставчика е
2
уговорен срок за изпълнение на задължението за заплащане цената на доставена вода, с
изтичането на този срок и без да е необходимо отправяне на покана, потребителят на вода
изпада в забава. Софийският районен съд намира, че мораторна лихва е дължима само върху
паричната сума, за която искът подлежи на уважаване, а именно начислената мораторна
лихва върху сумата от 1163, 63 лева, докато за частта от главницата, която е погасена по
давност, лихва за забава не е дължима, защото с погасяване на главницата се погасяват и
акцесорните задължения. Съдът, отчитайки заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, според което размерът на мораторната лихва възлиза на 119,55 лева при
съобразяване датата, следваща падежната дата и крайната дата 26.03.2021 г., както и като
отчете, че начислената мораторна лихва върху погасената по давност главница е в размер на
557, 05 лева, т. е. мораторната лихва върху главницата от 1163, 63 лева възлиза на 119, 55
лева, намира, че предявеният от ищеца иск за заплащане на мораторна лихва подлежи на
уважаване за периода 24.08.2018 г. до 26.03.2021 г. за сумата от 119,55 лева, съгласно
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, а за сумата от 557,05 лева, разликата над
уважената сума от 119,55 лева до размера на пълно предявената от 676,60 лева, следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски
се поражда в полза и на двете страни. Разноски се претендират единствено от ищеца. При
този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното
производство в размер на 47,99 лева. В исковото производство ищецът е заплатил държавна
такса в размер на 80,41 лева, 200,00 лева – депозит за вещо лице, като на ищеца на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от наредбата за заплащане
на правната помощ следва да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
200,00 лева, или общо разноски в размер на 480,41 лева, или на ищеца съобразно уважената
част от исковете следва в исковото производство да му се присъдят разноски в общ размер
от 214,50 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/ III” АДРЕС
срещу Ф. Л. Д., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че Ф. Л. Д. дължи на /ФИРМА/, сумата от 1163, 63 лева, представляваща
главница за доставени ВиК услуги, през периода 25.07.2018 г. до 26.02.2021 г. относно
водоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, клиентски № **********, ведно със законната
лихва, считано от 12.08.2021г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата,
сумата в размер на 119,55 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода
от 24.08.2018 г. до 26.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за доставени в имота ВиК услуги, за
сумата от 1033,68 лева, представляваща разликата над уважената сума от 1163,63 лева до
размера на пълно предявената от 2197,31 лева, за периода от 26.03.2012г. до 24.07.2018г. и
иска за мораторна лихва за сумата от 557,05 лева, разликата над уважената сума от 119,55
лева до размера на пълно предявената от 676,60 лева, за периода от 26.04.2012г. до
23.08.2018г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 26.08.2021 г. в производството по ч.гр.д. № 47038/2021 г., по описа на
СРС, 45-ти състав.
3
ОСЪЖДА Ф. Л. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
************, сумата в размер на 47,99 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ф. Л. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
************, сумата в размер на 214,50 лева, деловодни разноски в исковото производство
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4