№ 230
гр. Монтана, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20251600500200 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Г.
Г. Г. вх. № 7604/26.09.2024г. , подадена срещу Решение № 243/19.08.2024г. на РС Лом
постановено по гр.дело № 1714/2022г. .
С решение № 243/19.08.2024г. РС Лом е отхвърлил като неоснователен иска на Г. Г. Г.
против К. М. С. и „А.“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД - за
прогласяване нищожността поради липса на съгласие на: Договор за наем, вписан в CB-Лом
дв. вх.рег. № 5167/28.08.2019 г., акт. № 189, т 7, в сила от 1.10.2022 г., Договор за наем,
вписан в CB-Лом с дв. вх.рег. № 5168/ 28.08.2019 г., акт. № 190, т 7, в сила от 1.10.2025 г.,
Договор за наем, вписан в CB-Лом с дв. вх.рег. № 5169/ 28.08.2019 г., акт. № 191, т 7, в сила
от 1.10.2028 г., Договор за наем, вписан в CB-Лом дв. вх.рег. № 1850/30.03.2021 г., акт. №
229, т 3, в сила от 1.10.2031 г., Договор за наем, вписан в CB-Лом с дв. вх.рег. №
1849/30.03.2021 г., акт. № 228, т 3, в сила от 1.10.2036 г. и Договор за аренда, вписан в CB-
Лом с дв. вх.рег. № 5565/02.08.2022 г., акт № 16, т 10, в сила от 01.10.2023 г..
Със същото решение е отхвърлен иск на Г. Г. Г. против К. М. С. и „А.“ ЕООД по чл.
16, ал. 5 от ЗАЗ - за изменение на Договор за наем, вписан в CB-Лом, дв. вх.рег. №
5166/28.08.2019 г., акт. № 188, т 7, сключен с «А.“ ЕООД като наемател и К. М. С. като
наемодател, в частта относно размера на уговореното арендно плащане, за увеличение на
арендното плащане за стопанската 2021-2022 г. за имота, предмет на договора за наем, на 85
лв./дка предоставена площ, като неоснователен.
1
Твърди се във въззивната жалба, че предмет на обжалване са части от решението,
които жалбоподателят счита за неправилни. Излага доводи, че иск по чл. 124,ал.1 ГПК
срещу физическото лице К. М.С. не е предявявал и решението на РС Лом тази му част е
недопустимо, евентуално неправилно, като неправилно са присъдени разноски на К. С. като
ответник по иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, както и на К. ЕООД като ответник по
иск с правно основание чл. 108 ЗС. Излага пространни доводи относно иска с правно
основание чл. 26 ЗЗД за нищожност на договори поради накърняване на добрите нрави, като
твърди, че заобикалянето на закона е елемент от противоречието с добрите нрави и по това
заявено от него основание за нищожност районният съд не се е произнесъл. Изрично сочи
във въззивната жалба, че не обжалва решението на РС Лом в частта, с която се е произнесъл
по иск по чл. 26 ЗЗД на основание липса на съгласие, включ. аргументите, че Г. Г. не е страна
по договорите. Поддържа неправилност на решението на РС Лом в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявения от него иск с правно основание чл. 16 от Закона за
арендата в земеделието /ЗАЗ/ за изменение наемната цена , дължима по договор за наем с
твърдения, че съдът неправилно е тълкувал сключения договор за наем, съответно
неправилно е приел, че същият няма характер на договор за аренда. Изложени са
съображения за установена средна арендна цена по договора за стопанската 2021/2022г. на
85 лева на дка. Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен
предявения иск по чл. 16 ЗАЗ и се постанови ново, с което размера на рентното плащане за
стопанската 2021/2022г. се измени на сумата 85 лева за дка площ със съответното изменение
относно дължимите з производството по този иск разноски.
Въззиваемите страни К. М. С. и А. ЕООД, с подадени в срок чрез адвокат Р. Б.
писмени отговори с идентично съдържание, оспорват жалбата като неоснователна.
Претендират разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок от
надлежна страна. Същата е допустима за разглеждане в нейната цялост предвид
постановеното от Апелативен съд София по в.ч.гр.дело № 1671/2025г. определение № 1666
от 24.06.2025г. , с което е отменено като неправилно определение № 305/10.04.2024г. на
МОС в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на Г.
Г. Г. в частите, с които са наведени доводи по отношение произнасянето на РС Лом по
гр.дело № 1714/2022г. по описа му относно исковете с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК,
чл. 108 ЗС и чл. 26,ал.1 ЗЗД –противоречие на договори за наем с добрите нрави.
Предмет на разглеждане в настоящето въззивно производство е и частна жалба на Г.
Г. Г., подаден в срок срещу разпореждане № 1497/10.07.2024г. на РС Лом по гр.дело №
1714/2022г., с което съдът на основание решение № 5/08.01.2024г. е издал на К. С. и на А.
ЕООД изпълнителни листа за присъдените им с това решение разноски.
Предмет на разглеждане в настоящето производство е и частна жалба на Г. Г. Г.,
подадена в срок срещу Определение № 132/30.01.2025г., с което съдът е оставил без
разглеждане молбата му с правно основание чл. 250,ал.1 ГПК за допълване Решение
5/08.01.2024г. .
2
По всяка от частните жалби са подадени отговори от насрещните страни с доводи за
неоснователност и претенции за разноски.
Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт Решение № 243/19.08.2024г. по гр.дело № 1714/2022г. по описа на РС Лом във връзка с
оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Г. Г. Г.,
подадена на 21.09.2022г. срещу К. М. С. от село З. и търговското дружество А. ЕООД, с. З., с
която са предявени обективно и субективно съединени няколко иска, както следва:
- иск по чл. 124, ал. 1 ГПК против К. М. С. за признаване за установено по отношение
на К. М. С. , че ищецът Г. Г. Г. е собственик на новообразуван поземлен имот с
идентификатор № ***.215 по КККР на с. Д. с площ 24232, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, образуван от имот с
идентификатор № ***.6 с площ от 55263 кв.м.;
-иск по чл. 108 ЗС против „А.“ ЕООД - за признаване за установено по отношение на
„А.“ ЕООД, че ищецът е собственик на новообразуван поземлен имот с идентификатор №
***.215 по КККР на с. Д. и осъждане на ответника да предаде владението върху имота;
- искове против К. М. С. и „А.“ ЕООД по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността поради накърняване на добрите нрави и по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД за
прогласяване нищожността поради липса на съгласие на: Договор за наем, вписан в CB-Лом
дв. вх.рег. № 5167/28.08.2019 г., акт. № 189, т 7, в сила от 1.10.2022 г., Договор за наем,
вписан в CBЛом с дв. вх.рег. № 5168/ 28.08.2019 г., акт. № 190, т 7, в сила от 1.10.2025 г.,
Договор за наем, вписан в CB-Лом с дв. вх.рег. № 5169/ 28.08.2019 г., акт. № 191, т 7, в сила
от 1.10.2028 г., Договор за наем, вписан в CB-Лом дв. вх.рег. № 1850/30.03.2021 г., акт. №
229, т 3, в сила от 1.10.2031 г., Договор за наем, вписан в CB-Лом с дв. вх.рег. №
1849/30.03.2021 г., акт. № 228, т 3, в сила от 1.10.2036 г. и Договор за аренда, вписан в CB-
Лом с дв. вх.рег. № 5565/02.08.2022 г., акт № 16, т 10, в сила от 01.10.2023 г.;
-иск по чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ против К. М. С. и „А.“ ЕООД за изменение на Договор за
наем, вписан в CB Лом, дв. вх.рег. № 5166/28.08.2019 г., акт. № 188, т 7, сключен с «А.“
ЕООД като наемател и К. М. С. като наемодател, в частта относно размера на уговореното
арендно плащане, като се увеличи дължимото арендно плащане за стопанската 2021-2022 г.
за имота, предмет на договора, на 85 лв./дка предоставена площ.
Така заявените искове и правното им основание са посочени в съобщения на
страните с определението по чл. 140 ГПК проект на доклад по чл. 146,ал.1 ГПК от РС Лом,
3
като в първото съдебно заседание, проведено на 11.07.2023г. изрично е заявено от ищеца Г.
Г. Г., че не възразява по проекта за доклад с искане да се обяви за окончателен, като съдът с
протоколно определение е обявил за окончателен проекта на доклад по чл. 146,ал.1 ГПК,
обективиран в определение от 05.06.2023г. .
След провеждане на съдебно дирене и събиране на допуснатите доказателства по
делото е постановено Решение № 5 от 08.01.2024г. , с което е уважен предявения срещу К.
М. С. установителен иск за собственост на Г. Г. по отношение процесния имот в село Д..
По иска с правно основание чл. 108 ЗС срещу А. ЕООД е признато за установено, че
ищецът е собственик на процесния имот в село Д., като е отхвърлен иска за осъждане на
ответника да предаде на ищеца владението върху имота.
Искът с правно основание чл. 26,ал.2,изр. 1,пр.2 ЗЗД за прогласяване за нищожни
поради липса на съгласие на процесните договори е оставен без разглеждане и в тази част
производството е прекратено.
Искът с правно основание чл. 26,ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване за нищожни поради
нарушаване добрите нрави процесните договори е отхвърлен като неоснователен.
Искът с правно основание чл. 16,ал.5 ЗАЗ е оставен без разглеждане като
недопустим и производството в тази част е прекратено.
С решението от 08.01.2024г. ищецът е осъден да заплати на всеки от ответниците по
1603.95 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Така постановеното решение е било предмет на въззивен контрол по жалба на Г. Г. Г.,
по която е образувано в.гр.дело № 184/2024г. по описа на Окръжен съд Монтана. С решение
№ 178/27.06.2024г. въззивният съд е отменил първоинстанционното решение №
5/08.01.2024г. в частите, с които двата иска са оставени без разглеждане и в тези части
делото е върнато на РС Лом за разглеждане исковете по същество. С въззивното решение е
потвърдено решението на РС Лом в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 26,ал.1, пр. 3 ЗЗД
за прогласяване за нищожни поради противоречие с добрите нрави процесните договори.
Потвърдено е и в частта относно присъдените разноски, като относно исковете по чл.
124,ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС е прието, че решението на ЛРС като необжалвано е влязло в сила.
Въззивното решение № 178/27.06.2024г. е влязло в сила на датата на постановяването му,
поради това, че е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, така както е посочено
в него. На 08.08.2024г. жалбоподателят Г. Г. Г. е подал молба до въззивния съд с искане да
допълни решението си по отношение произнасяне по ревандикационния иск с правно
основание чл. 108 ЗС. С определение № 644/23.10.2024г. по в.гр.дело № 184/2024г. МОС е
приел молбата с правно основание чл. 250,ал.1 ГПК за недопустима за разглеждане като
просрочена. Това определение е връчено на Г. Г. Г. на 31.10.2024г. чрез пълномощник
адвокат В. П.. Не е обжалвано в указания едноседмичен срок и е влязло в сила, като
искането на Г. Г. Г. от 04.11.2024г. за продължаване срока за обжалване е оставено без
уважение на основание чл. 63,ал.3 ГПК с определение № 680/05.11.2024г. . Това определение
е връчено на Г. Г. Г. на 12.11.2024г., не е обжалвано и е влязло в сила.
4
Делото е върнато на РС Лом за произнасяне по същество по отношение на исковете с
правно основание чл. 26,ал.2 ЗЗД – прогласяване за нищожни, поради липса на съгласие
процесните договори и по чл. 16,ал.5 ЗЗД за увеличение арендното плащане по договор за
наем вписан в CB Лом, дв. вх.рег. № 5166/28.08.2019 г., акт. № 188, т 7, сключен с «А.“
ЕООД като наемател и К. М. С. като наемодател за стопанската 2021/2022г. на 85 лева за дка
площ.
След връщане на делото е постановено обжалваното с въззивната жалба вх. №
7604/26.09.2024г. на Г. Г. Г. Решение № 243/19.08.2024г. на РС Лом по гр.дело № 1714/2022г.
., по която жалба е образувано настоящето въззивно производство.
С решение № 243/19.08.2024г. РС Лом се е произнесъл по исковете за прогласяване
нищожност на договори поради липса на съгласие и за увеличение размера на арендното
плащане по договора за наем от 28.08.2019г. като е приел и двата иска за неоснователни,
поради което и ги е отхвърлил.
Изричното във въззивната жалба Г. Г. Г. заявява, че не обжалва решението в частта, с
която е отхвърлен иска за нищожност на договорите, поради липса на съгласие, поради което
и предвид подадената жалба предмет на въззивен контрол е решението на РС Лом №
243/19.08.2024г. в частта, с която съдът е приел за неоснователен иска по чл. 16,ал.5 ЗАЗ за
увеличение арендно плащане по посочени договор за наем.
По отношение останалите искове, които са били предмет на разглеждане по гр.дело
№ 1714/2022г. по описа на РС Лом, а именно – чл. 124,ал.1 ГПК, чл. 108 ЗС, чл. 26,ал.1, пр.3
е налице влязло в сила решение № 5/08.01.2024г. , поради което и настоящият въззивен съд
няма правомощия да разглежда и пререшава спора между страните по тези искове.
Всички поддържани с настоящата въззивна жалба доводи на Г. Г. Г. срещу Решение №
5/08.01.2024г. на РС Лом са преклудирани с изтичане срока за обжалването му. Дали е била
налице въззивна жалба по в.гр.дело № 184/2024г. по описа на МОС срещу решение №
5/08.01.2024г. на РС Лом относно отхвърления като неоснователен иск с правно основание
чл. 108 ЗС е въпрос, които е стоял за разглеждане по в.гр.дело № 184/2024г. на МОС и е
приключил с постановяване на влязлото в сила определение № 644/23.10.2024г., с което
молбата за Г. за допълване постановеното въззивно решение № 178/27.06.2024г. е оставена
без разглеждане като недопустима поради просрочие.
Обжалваното с настоящата въззивна жалба решение № 243/19.08.2024г. на РС Лом е
валидно и допустимо постановено по иск с правно основание чл. 16,ал.5 ЗАЗ.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
По делото е установено от приложения на л. 20 -21 договор за наем на земеделска
земя с нотариално заверени подписи на 27.08.2019г. , вписан в Cлужбата по вписвания гр.
Лом вх.рег. № 5166/28.08.2019 г., акт. № 188, том 7, че е сключен между «А.“ ЕООД като
наемател и наемодателите: К. М. С., Е.А.Д., Й.В.А., Б.А.Б., Д.С.Т., М.А.Б., Б..И.П., Т.Г.Т. и
П.Е.А. с предмет предоставен за временно ползване на наемателя земеделски имот – нива с
5
площ 55263 кв.м., находящ се в землището на с. Д., идентификатор ***.6 по КККР на
селото срещу уговорено наемно плащане в размер на 30 лв. на декар. Срокът на договорната
обвързаност на страните е определен на 3 стопански години, започващи от 01.10.2019 г.. С
нотариална покана от Г. Г. , връчена на К. С. в лично качество и като управител на А. ЕООД
наемателят е поканен да заплаща за стопанската 2021/2022 година на Г. Г. рента от 85 лева за
дка при твърдения, че Г. Г. е придобил от останалите собственици права върху имота и е
станал съсобственик с К. С. . Безспорно е между страните, а това се установява и от
нотариален акт № 18 от 07.10.2022г./л.43/ , че към дата на поканата съсобственици на имота
са Г. Г. и К. С. с права 24232/55263 ид.ч за Г. Г. и 31031/55263 ид.ч за К. С. . Като такива са
извършили доброволна делба, материализирана в НА № 106/07.02.2023г. /л.63/, с която Г. Г. е
станал собственик на новообразуван ПИ с идентификатор ***.215 с площ 24232 кв.м, а К. С.
на новообразуван ПИ ***.214 с площ 31031 кв.м, като двата нови имота са образувани след
разделяне на ПИ ***.6 землище с. Д.. С придобиване собственост върху земеделския имот,
предмет на договора за наем Г. Г. е станал страна наемодател по сключения договор за наем-
чл. 237,ал.1 ЗЗД. Съгласие за увеличаване наемната цена съгласно нотариалната покана
страните не са постигнали.
Безспорно е установено от приложените писмени доказателства, че по отношение на
нивата с площ 55263 кв.м в землището на село Д. са сключени на 27.08.2019г. още три
договори за наем между същите страни с идентично съдържание с посочения по-горе
договор с единствена разлика началния период на действие на всеки от договорите, всеки за
срок от 3 години. Според сключените на 27.08.2019г. четири договора за наем, всички
вписани в Службата по вписвания на 28.08.2019г. периода на ползване на земеделския имот
е от 01.10.2019г. – до 01.10.2031 година без прекъсване. На 29.03.2021г. са сключени между
К. С. и А. ЕООД, представляван от управител К. С. два договора за наем за същия имот с 5
годишен срок всеки , считано от 01.10.2031г. и считано от 01.10.2036г. ,т.е според тези два
договора имотът ще се ползва от А. ЕООД за период от 10 години- до 01.10.2041г. .
По делото е прието заключение на вещо лице по назначена съдебно – икономическа
експертиза, с която се установява за стопанската 2021/2022 г. средната пазарна цена за
наем/аренда на ниви в землището на с. Д. за ниви с площ и категория сходни с процесната
такава от 55263 кв.метра е 81 лева, като вещото лице за този отговор се е позовало на
приложена справка от НСИ за средни цени на договорите за наем/аренда на ниви в община
Якимово през 2022 г., относима към стопанската 2021/2022г., предвид началото й на
01.10.2021г. и край 01.10.2022г., както и на три договора , сключени за имоти с площ сходна
с процесния с договорени цени 85 лева за дка два от договорите и 80 лева за третия. Според
регистър Ферма, воден от ОбС Земеделие Якимово средната цена за наем/аренда по
сключени 2021г. договори за имоти землище Д. е 57.84 лева за дка. Средногодишното рентно
плащане за землището на село Д. според данни на Областна дирекция Земеделие е 57 лева за
дка. От страна на ищеца с исковата молба са представени четири договора-л. 24-27,
установяващи договорено рентно плащане за 2021/2022г. за земеделски имоти землище Д. от
85 лева/дка.
6
При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема
следното:
Разпоредбата на чл. 16 ЗАЗ предвижда възможност при трайно изменение на
обстоятелствата, от които страните са се ръководили при сключване на договора за аренда и
това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от
страните може да поиска изменение на договора. Предпоставка за сезиране на съда с такъв
иск е отправено предложение за изменение на договора и неприемането му от насрещната
страна , която по делото е установена .
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 16,ал.3 ЗАЗ предпоставя
установяване от страна на ищеца предвидените в чл. 16,ал.1 ЗАЗ основания за изменение ,
които следва да са налице кумулативно – трайно изменение на обстоятелствата при
сключване на договора, довело до несъответствие между поетите от тях задължения.
Предвид съдържанието на процесния договор за наем и тълкувайки волята на
страните изразена в него по правилата на чл. 20 ЗЗД, при съобразяване обстоятелството, че
на същата дата същите страни са сключили още три договора за наем по отношение същия
земеделски имот, установяващи период на ползване на имота от 01.10.2019г.-01.10.2031 г.
без прекъсване, съдът приема, че независимо от даденото му наименование /договор за
наем/, договорът притежава всички черти, според които да бъде квалифициран като договор
за аренда на земеделски земи – отнася се до земеделска земя /отговаря на чл.1,ал.3 ЗАЗ/;
договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните и е
вписан в службата по вписвания /чл. 3,ал.1 ЗАЗ/; наемното плащане се дължи за стопанска
година и е определено на дка площ, като в раздел II,т.3 наемателят е задължен да плаща
наемна цена/продукция/ според уговореното, т.е допуска се плащане в натура, типично за
аренден договор /чл. 8,ал.5 ЗАЗ/, срокът е посочен в стопански години по смисъла на ЗАЗ.
Установява се от събраните по делото доказателства, че създадената между страните
облигационна връзка с предмет отдаване за временно и възмездно ползване земеделския
имот, съпоставена и с останалите три договора за наем със същия предмет, сключени на
същата дата, покрива белезите на договор за аренда на земеделска земя, каквото е
намерението на страните при дългосрочното им обвързване със сключване на четири
договори за наем на една и съща дата със застъпващ се срок .
С оглед горното разпоредбите на чл. 16 ЗАЗ са относими и към сключения между
страните на 27.08.2019г. договор за наем, вписан в СВ гр. Лом вх.рег. № 5166/28.08.2019 г.,
акт. № 188, том 7.. С него е договорено плащане 30 лева за дка площ. Несъмнено е
установено, че така договореното 2019г. наемно плащане не е съобразено с актуалните за
стопанската 2021/2022г. година размер на средни рентни плащания , установени от
заключението на вещото лице на 81 лева, като преимуществено за имоти сходни по площ и
категория в землището на село Д. се заплаща цена от 85 лева за дка площ. Налице е трайно
изменение на обстоятелствата , при които е сключен процесния наемен договор, което
обосновава основателност на предявения иск за изменение дължимото за стопанската
2021/2022г. на Г. Г. плащане на 85 лева за дка площ.
7
Изводите на въззивния съд по основателността на иска с правно основание чл.
16,ал.5 ЗАЗ не съвпадат с направените такива от първостепенния съд, поради което
обжалваното в тази част решение следва да се отмени като неправилно и вместо него се
постанови ново, с което искът се уважи изцяло.
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски , искане за
присъждане на такива е направено своевременно. Установените за въззивното производство
разноски на жалбоподателя са в размер на 60.79 лева държавна такса, платена по въззивната
жалба относно обжалване решението по иска с правно основание чл. 16,ал.5 ЗЗД, както и
платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на адвокат В. П. в
размер на 1100 лева, които разноски на основание чл. 78,ал.1 ГПК се дължат от
въззиваемите.
Относно иска по чл. 16,ал.5 ЗАЗ за първоинстанционното производство на ищеца се
следват разноски на основание чл. 78,ал.1 ГПК, установени в размер на 121.58 лева платена
държавна такса по този иск и 250 лева разноски за вещо лице. Списък по чл. 80 ГПК от
страна на ищеца не е представян в производството.
Цената на иска по чл. 16,ал.5 ЗАЗ се определя по реда на чл. 69,ал.1, т.5 ГПК от
размера на исканото увеличение на арендното плащане по процесния договор. При
договорено плащане 30 лева за дка площ се иска увеличение на 85 лева на дка площ или
увеличение от 55 лева за 55.263 дка за една стопанска година, то цената на този иск е
3039.74 лева /55 по 55.263/ , която е под 5000 лева, поради което и въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване .
По частна жалба на Г. Г. Г., подадена в срок срещу разпореждане № 1497/10.07.2024г.
на РС Лом по гр.дело № 1714/2022г., с което съдът на основание решение № 5/08.01.2024г. е
издал на К. С. и на А. ЕООД изпълнителни листа за присъдените им с това решение
разноски, съдът приема следното:
Жалбата по чл. 407 ГПК е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима за разглеждане.
Твърди се от жалбоподателя, че обжалваното разпореждане е издадено
преждевременно, тъй като по делото не е налице окончателен съдебен акт, предвид
решението на МОС по в.гр.дело № 184/2024г., с което е върнал на РС Лом за разглеждане
два от предявените от него искове.
С подаден в срок писмен отговор частната жалба е оспорена от двамата ответници
чрез пълномощник адвокат Р. Б. с твърдения, че решение № 5/08.01.2024г. на РС Лом е
потвърдено с решение на МОС по в.гр.дело № 184/2024г. в частта за разноските, влязло е в
сила и подлежи на принудително изпълнение.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане № 1497/10.07.2024г. по гр.дело № 1714/2022г. на РС
Лом съдът е приел, че с Решение № 5 от 08.01.2024 г. Г. Г. е осъден да заплати на всеки от
ответниците разноски в размер на 1603.95 лева. Решението е обжалвано и с Решение № 178
8
от 27.06.2024 г. на МОС по въз.гр.дело № 184/2024 г. първоинстанционното решение е
потвърдено в частта за разноските. С окончателното въззивно решение Г. Г. е осъден да
заплати на всеки от въззиваемите разноски за въззивното производство от по 333 лева. При
наличие на влязло в сила решение съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 404,т.1
ГПК и е разпоредил издаване на изпълнителни листа за възложените в тежест на Г. Г.
разноски .
Така постановеното разпореждане е правилно.
Съгласно чл. 404,т.1 ГПК влязлото в сила решение подлежи на принудително
изпълнение, съответно установени са законовите основание за издаване на изпълнителен
лист по молба на страна по делото в полза на която с влязлото в сила решение са присъдени
за плащане разноски. В случая е установено, че Решение № 5/08.01.2024г. на ЛРС, с което Г.
Г. е осъден да заплати на ответниците разноски е влязло в сила с постановяване по реда на
въззивния контрол на Решение № 178/27.06.2024г. по в.гр.дело № 184/2024г. по описа на
Окръжен съд Монтана. С въззивното решение, което е окончателно, изрично съдът е
потвърдил Решение № 5/08.01.2024г. на ЛРС в частта за разноските, като е осъдил Г. Г. да
заплати на въззиваемите въззивни разноски.
По частната жалба срещу определение № 132/30.01.2025г. на РС Лом, постановено по
гр.дело № 1714/2022г. по описа му, съдът приема следното:
С обжалваното определение съдът е приел за недопустима за разглеждане подадената
от Г. Г. Г. молба от 09.08.2024г. , с която е поискано допълване на Решение № 5/08.01.2024г.
на РС Лом.
Така постановеното определение е правилно като съобразено с разпоредбата на чл.
250 ГПК.
Съгласно чл. 250,ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението,
ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молба за това може да се подаде в
едномесечен срок от връчване на решението или влизането му в сила. В случая се иска
допълване на Решение № 5/08.01.2024г. , което е влязло в сила с постановяване от въззивния
съд Решение № 178/27.06.2024г. по в.гр.дело № 184/2024г. по описа на МОС, което въззивно
решение е окончателно и не е подлежало на касационно обжалване. Молбата за допълване
на Решение № 5/08.01.2024г. е подадена на 09.08.2024г. , след изтичане на 27.07.2024г.
едномесечния срок за подаване молба за допълването му, поради което и правилно е приета
за недопустима за разглеждане като просрочена.
Доводите на жалбоподателя, че Решение № 5/08.01.2024г. не е влязло в сила са
неоснователни. С това решение първостепенният съд е разгледал по същество и е приел за
неоснователни два от предявените от Г. Г. обективно съединени искове – иска с правно
основание чл. 108 ЗС, както и иска с правно основание чл. 26,ал.1,пр.3 ЗЗД, като е уважил
иска с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК. По всеки един от тези искове е налице влязло в
сила решение- по исковете по чл. 124,ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС с изтичане срока за обжалване, а
по иска за нищожност на договори поради нарушаване добри нрави с произнасяне на
9
въззивния съд с решение № 174/27.06.2024г. по в.гр.дело № 184/2024г. . Делото е останало
висящо пред РС Лом единствено по исковете с правно основание чл. 26,ал.2,изр.1,пр. 2 ЗЗД
–нищожност на договори поради липса на съгласие и с правно основание чл. 16,ал.5 ЗАЗ, по
които искове първостепенният съд, след отмяна на прекратителни определения, се е
произнесъл по същество с Решение № 243/19.08.2024г..
Решенията влизат в сила, съответно се формира сила на присъдено нещо по реда на
ГПК по всеки един от предявените искове. При наличие на обективно съединени искове за
разглеждане в едно производство, какъвто е настоящият случай, то по част от исковете е
формирана сила на присъдено нещо с влизане в сила на Решение № 5/08.01.2024г. на РС
Лом на 27.06.2024г. с произнасяне на въззивния съд с Решението по в.гр.дело № 184/2024г.
Доводите на жалбоподателя, че въззивният съд не се е произнесъл по жалбата му срещу
решение № 5/08.01.2024г. относно иска по чл. 108 ЗС са неоснователни. Силата на
присъдено нещо обхваща диспозитива на съдебния акт. Въззивният съд е приел, че
първоинстанционното решение относно иска по чл. 108 ЗС е влязло в сила с изтичане срока
за обжалването му, а искането на жалбоподателя за допълване това решение на въззивния
съд е прието за недопустимо като просрочено с влязло в сила определение, съответно
производството по предявения от Г. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС е приключило с
влязло в сила решение. В случай, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по някой
от предявените от жалбоподателя искове, то сила на присъдено нещо не е формирана и за
жалбоподателя е открита възможността да предяви в ново производство иска, за който
поддържа, че е налице липса на произнасяне .
От друга страна, видно от молбата от 09.08.2024г. , с която се иска допълване на
решение № 5/08.01.2024г. жалбоподателят не поддържа, че съдът не се е произнесъл с
решението по някой от обективно съединените искове и по конкретно по исковете с правно
основание чл. 108 ЗС и чл. 26,ал.2 ЗЗД, а излага съображения за липса на обсъждане в
мотивите на решението на някои от доводите му във връзка тези искове. Недопустимо е чрез
допълване да се цели промяна на постановеното от съда, а по отделни доводи на страните не
може да се иска допълване.
В производството по гр.дело № 1714/2022г. по описа на РС Лом са предявени и
разгледани исковете , докладвани от съда на основание чл. 146,ал.1 ГПК в първото съдебно
заседание, с който доклад ищецът Г. Г. изрично се е съгласил без да излага възражения. По
всеки един от така докладваните искове е налице произнасяне по същество от
първостепенния съд.
Предвид гореизложеното и двете частни жалби на Г. Г. Г., предмет на разглеждане в
настоящето производство са неоснователни. По всяка частна жалба насрещните страни К. С.
и А. ЕООД , чрез пълномощник адвокат Р. Б. са подали писмени отговори с искане за
присъждане разноски с представени договори за правна защита и съдействие и списък по чл.
80 ГПК. За отговора по частната жалба срещу разпореждането за издаване изпълнителни
листа се претендират разноски от общо 800 лева платено адвокатско възнаграждение, а за
отговора по частната жалба срещу определението по чл. 250 ГПК се претендират за плащане
10
от всеки от насрещните страни К. С. и А. ЕООД, представлявано от К. С. по 600 лева
разноски за адвокатско възнаграждение. С писмено становище по делото от 10.07.2025г. Г. Г.
изрично е оспорил като прекомерни търсените за плащане разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което и съдът следва да обсъди налице ли са предпоставките на чл.
78,ал.5 ГПК за намаляване адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 36,
ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 от ЗАдв., възнаграждението на адвоката за положения от него труд и
размерът му следва да е справедлив и обоснован. Наредба № 1/2004г. не обвързва съда
предвид даденото тълкуване с Решение на СЕС по дело C438/22, задължително за
съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, а посочените в същата размери на адвокатски
възнаграждения са ориентировъчни. По отношение частната жалба срещу разпореждането
за издаване на изпълнителни листа е подаден от двете страни един писмен отговор. Спорът
за правилността на това разпореждане , касаещо издаване на изпълнителни листа за разноски
не разкрива фактическа и правна сложност, поради което и предвид положения от адвокат
труд за осъществяване защита следва да се присъди на К. С. и А. ЕООД, представлявано от
К. С. разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 200 лева.
По частната жалба срещу определението на съда, с което е приел недопустимост на
молбата за допълване на решение , са подадени писмени отговори с идентично съдържание.
Спорът във връзка с правилността на това определение не разкрива фактическа и правна
сложност, поради което и дължимите разноски за адвокатско възнаграждение съдът
определя общо на 200 лева.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 243/19.08.2024г. на Районен съд Лом, постановено по гр.дело
№ 1714/2022г. по описа му В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения
от Г. Г. Г. против К. М. С. и „А.“ ЕООД иск по чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ - за изменение на Договор
за наем, вписан в CB-Лом, дв. вх.рег. № 5166/28.08.2019 г., акт. № 188, т. 7 в частта относно
размера на уговореното арендно плащане, за увеличение на арендното плащане за
стопанската 2021/ 2022 г. за имота, предмет на договора за наем, на 85 лв./дка предоставена
площ, КАТО НЕПРАВИЛНО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.16,ал.5 от Закона за арендата в земеделието Договор за
наем, вписан в CB-Лом, дв. вх.рег. № 5166/28.08.2019 г., акт. № 188, т. 7 като увеличава
дължимото плащане за ползване на имота за стопанската 2021/2022г. от 30 лева на 85 лева
за дка площ.
ОСЪЖДА К. М. С. ЕГН ********** и „А.“ ЕООД, ЕИК *** да заплатят на Г. Г. Г. ,
ЕГН ********** разноски за първоинстанционното производство в размер на 121.58 лева
платена държавна такса по иска с правно основание чл. 16,ал.5 ЗАЗ и 250 лева разноски за
11
вещо лице , както и въззивни разноски от 60.79 лева платена държавна такса и 1100 лева
платено адвокатско възнаграждение.
В частта относно иска по чл. 26,ал. 2 ЗЗД решение № 243/19.08.2024г. като
необжалвано е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1497/10.07.2024г. на РС Лом по гр.дело №
1714/2022г., с което съдът на основание решение № 5/08.01.2024г. е издал на К. С. и на А.
ЕООД изпълнителни листа за присъдените им с това решение разноски, КАТО ПРАВИЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 132/30.01.2025г. по гр.дело № 1714/2022г. на РС
Лом, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба на Г. Г. Г. с правно
основание чл. 250,ал.1 ГПК за допълване Решение 5/08.01.2024г. , КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Г. Г. Г. ЕГН ********** да заплати на К. М. С. ЕГН ********** и „А.“
ЕООД, ЕИК *** разноски за защита по частните жалби в общ размер 400 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12