№ 47
гр. гр. Димитровград, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610100077 по описа за 2024 година
Депозирана е искова молба, в която се твърди следното: Между И. Т. Т.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. П.Е. № ** вх. ** ет. ** ап. **
в качеството й на кредитополучател и ,,Кредито ЕООД, с EHK *********, със
седanище и адрес на управление гр. София 1000, район Триадица, бул. „Гоце
Делчев" No 100, Бизнес сграда „Азимут", ет. 5, в качеството си на
кредитодател,е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит №
0L00057026 от 17.03.2022г. Договорът е сключен при условията на закона за
електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
По силата на този договор, последният се е sадължил да предостави заемнн
средства в размер на BGN 500 /петстотин лева/ на г-жа Т., а тя от своя страна
се е задължила да възстанови заеммата сума, ведно с възнаградителна лихва
върху предоставената главница. Съгласно т. 1 от параметрите по договора,
годишен лихвен процент на заема от 20.05% /двадесет цяло и нула пет
процента/, а съгласно т. 3 от параметрите по Договора, годишният процент на
разходите е 22% .Кредитьт е доброволно и предсрочно погасен. Между
същите страни и в същите им качества, .се сключва Индивидуе,пеg договор за
потребителски кредит № 0L00059618 от 29.4.2022 г, Договорът е сключен при
условията на закона за електронния документи и електронните
удостоверителни_слуги .По силата на този договор, последният се е задължил
да предостави заемни средства в размер на BGN 600 /шестстотин лева/ на г-жа
Т., а тя от своя страна се е задължила да възстанови заемната сума, ведно с
въsнаградителна лихва върху предоставената главница. Уговореният срок на
договора е 5 месеца. Кредитьт е доброволно и предсрочно погасен. Между
същите страни и в същите им качества, е сключен и трети договор за заем, а
именно Индивидуaлен договор за потребителски кредит № ***** от 1 1 . 1О.
1
2022г. Договорът е сключен при условията на закона за електронния
документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на
този договор, ответникът се е задължил да предостави заемни средства в
размер на BGN 800 /осемстотин лева/ на г-жа Т., а тя от своя страна се е
задължила да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху
предоставената главница. Съгласно чл. 2 от договора, годишен лихвен
процент на заема от 32.08% /тридесет и два цяло и нула осем процента/, а
съгласно т. 3 от параметрите по договора, годишният процент на разходите е
37.24% /тридесет и седем цяло и двадесет и четири процента/. Уговореният
срок на договора е 6 месеца. 1. Действително приложеният в кредитните
правоотношения годишен процент на разходите обаче, е различен от
посочения в договорите и с вписания от Кредитодателя годишен процент на
разходите от 22% /двадесет и два процента/, респективно 37.24 % /тридесет и
седем цяло и двадесет и четири процента/. Това е така, защото съгласно
договорите се дължи „такса за експресно разгленщане на заявка за парични
заем" съгласно т. 4 от параметрите по договора, както и неустойка по смисъла
на т. 5 от параметрите 024 договора в случай, че доверителката ми не
предостави в тридневен срок от подписване на съглашението поръчител или
банкова гаранция. Кредитодателят, зaлагайки като клаузи чл. 11 от договора
във връзка с т. 4 от параметрите по договора за потребителски кредит и чл. 26
във връзка с т. 5 от параметрите по договора за поiребителски кредит,
всъщност цели заблуда на лотребителв и свръхпечалба за себе си. Ответникът
в настоящото лроизводство, използвайки заблуждаваща тьрговска практика
създава неравхоправност,която благоприятства Кредитодателя и уврежда
Кредитополучателя.С такива клаузи в договора Кредито ООД цели да заблуди
кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на
разходите, като това обстоятелство поражда недействителност на целите
договори, тьй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГТIIС
във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от
съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на
договора. Това е така, защото годишният процент на разходите по кредита
включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи лихви, други преки или косвень разходн, комисиони, вьзнагрвждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дъпжими на посредниците за сключване на
договора. Твърдяното от мен се подкрепя и от факта, че съгласно чл. 26 във
връзка с т. 4 от 2 параметрите по трите договора за потребителски кредит,
доверителката мн е следвало да предостави в срок от 3 /три/ дни обезпечение,
на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на
Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора
условия, да сключи договор за поръчителство във връзка с процесния договор
за заем, като в противен случай се дължи неустойка в размер на 143.41 лева по
договора от 17.3.2022, респективно 223.14 лева по договора от 29.4.2022 г. и
238.26 лева по договора от 11.10.2022 г., която неустойка се дължи
пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния
2
план и представлява неразделна част от договора. Поставените в чл. 26
условия, които задължително трябва да изпълни доверителката ми, за да не се
дължи неустойка са спедните: да предостави като поръчители по кредита 2
/две/ физически лице, които да работи на безсрочен трудов договор, да имат
минимален оситурителен доход от 2000 лв., да нямат неплатени задължения
към други финансови институции и ако има да са със статут редовен, както и
да не са заематели или поръчители по други договор за заем с Кредит ЕООД.
Уговорените въsнаграждения под формата на „неустойка" са разходи по
кредитите, които следва да бъде включени при изчисляването на ГПР
индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2
от ЗПК. Поради невключването на тези възнаграждения в посочения от
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява "заблуждаваща тьрговска
практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, г. 1 от ЗЗП. Поради това считам,
че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК. В тази връзка са Решение №260065
от 08.02Z021 г. на ОС - Бургас по гр. д. №2449/2020 г.; Решение №260257 от
09.12.2020 г. на РС - Шумен по гр. д. №2313/2019 г. Решение №857 от
03.07.2020 г. на РС - Русе по гр. д. №2303/2019 г., Решение № 260017 от
4.01.2021 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 3464/2020 г.х потвърждават
изложеното от мен по-горе. Потвърждава се и от Решение .№261830 от
28.06.2021 г. по гр. д. №12544 от 2020, образувано по описа на РС - Пловдив и
Решение №260626 от 01.03.2021 г. по гр. д. №12545 от 2020, образувано по
описа на РС - Пловдив. Изложената теза се потвърждава и от разпоредбата на
чл. 68г от ЗЗП, която дава легалната дефиниция на нелоялна тьрговска
практика, която се излолзва в настоящия случай, с цел свърхпечanба на
Кредитора. Такава лрактика от страна на тьрговец към потребител се
извършва ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и е възможно да лромени съществено
икономическото поведение на средния лотребител. Член 68д от същия закон
гласи, че заблуждаваща е такава тьрговска практика, при която се съдържа
невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв
начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в
състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна и има за резултат или е
възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не бн
взел без използването на търговската практика. Така в 26 във връзка с т. 5 от
параметрите от Договора е уговорено заемът да бъде обезпечен с nоръчител,
отговарящ на условияга посочени по-горе. В случай на неизпълнение от
страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 26 от договора,
същият дължи „неустойка" от договора на кредитора в размер на BGN 143.41
/сто четиридесет и три лева и четиридесет и една стотинки/ за договора от
3
17.3.2022, BGN 148.76 /сто четиридесет и осем лева и седемдесет и шест
стотинки/ за договора от 29.4.2022 г. и респективно 238.26 /двеста тридесет и
осем лева и двадесет и шест стотинки/ за договора от 11.10.2022 г, 3 която се
иачислява дропорционално към всяка вноска по кредита. Тоест се кумулира
меоечната вноска за „неустойка", с която неустойка падежното вземане
нараства значително. Иначе казано, вноската по кредита става двойно по
голяма. Същото това кумулиране на неустойката към погасителните вноски
води до скрито оскъляване на кредита и създава предпоставказа
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Към тази
неустойка и възнаградителната лихва се прибавя и таксата за експресно
разглеждане на заявката по чл. 11 във връзка с т. 4 от параметрите на от
Договорите, като съгласно нея се дължи също долълнителна сума. Тази такса
също се дължи пропорционanно с паричната вноска по заема и е разделена на
равни вноски. Трябва да се посочи, че „неизпълнението" на задължението от
доверителя ми да се посочи поръчител, отговарящ на тези условия вдига
лихвеният процент на кредита на месец неколкократно, тьй като тази „
неустойка" представлява прикрита възнаградителна лихва. Това се
потвърждава и от факта, че тази „неустойка" е уговорена и в погасителмия
план по договора. Предвид неизпълненото иsискване на чл. 11, an. 1, т. 9 ЗПК,
и на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен, като съгласно чл. 23
ЗПК от името ми заявявам, че доверителят ми дължи само чистата стойност на
кредита, без лихва unu други разходи по кредита. За пълна изчерпателност,
следва да се посочи, че съгласно член 8, лараграф 1 от Директива 2008/48
преди схлючването на договор за кредит, кредиторът е дпъжен да направи
оценка на кредитоспособностга на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на Т.а поведение и да лриложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които
те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора
да направи оценка на кредитоспособностга на кредитополучателя, доколкото
цели предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност,
допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои,
както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областга на
потребителските кредити на пълна и нaложителна хармонизация в редица
ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички
потребители в Съюsа високо и равностойно равнище на защита на техните
интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен
пазар на потребителски кредити. В този смиrьл параграф 40-43 от Решение от
27 03. 2014 г. по дело С 565/12 на четвърти състав на СЕС. В продължение на
изложеното, клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
4
неосигуряване на поръчител, което задължение става изискуемо до 3 работни
дни от подписване на договор за потребителски кредит е в пряко
противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза лрехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособностга на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
По този начин на длъжника се вменява sадължение да ocurypu обезпечение
след като кредита е отrryснат, като ако не го направи, дългът му нараства,
тоест опасноспа от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако
има съмнение в платежоспособността на дпъжника, лърво да се лоиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитьт, която
практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за
предварителна оценка на платежоспособносста на длъжника лреди отпускане
на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския
кредит /в тази връзка са и решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von
Colson/. 4 В заключение, посоченият лихвен процент в договора от 40.32% не
отговаря на действително приложения лихвен процент, тьй като уговорената
„неустойка" представлява добавък към договорната лихва, а таксата за
експресно разглеждане не е добавена в ГПР като разход по кредита,въпреки че
несъмнено е такъв. Поради по-високия лихвен процент нараства и стойностга
на годишния процент на разходите, доколкото възнаградителната лихва е един
от компонентите му, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в
чл. 2, ал.1, т. 8 от договора в действителния му размер, а това е в нарушение на
иsискванията на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от 3ПК. По тоsи начин се нарушават
добрите нрави и се внася равноправие между правата и задълженията на
потребителя и доставчика на финансова услуга, което е в разрез с
изискванията на добросъвестностга и в негов ущърб, като считам, че това
обстоятелство води до нищожност на договорното съглашение. В случай, че
уважаемият съдебен състав прецени, че договорите не са изцяло нищожни, в
условията на евенryanност, моля да се постанови, че уговорената неустойка в
т. 5 от параметрите във връзка с чл. 26 от Договора е нищожна. С така
уговорената неустойка се цели единствено да се постигане неоснователно
обогатяване, като с тази разпоредба се излиза извън присъщите функции на
неустойката, посочени в т. 3 от Тълкувателно дело №1 от 2009 г. на ОСГТК на
ВКС. Последната се равнява на 1/4 от размер на целия предостанен заем, като
по никакъв начин уговорената неустойка не обезщетява кредитора за
прегьрпените от него вреди, нито служи за обезпечение на задължението по
договора за кредит, а още по-малко го санкционира, предвид факта, че няма
увреждащо действие за кредитора към момента на реализиране на
фактическия състав по въпросната клауза. Единствената цел, която се
преследва с тази разпоредба е свръхпечалба на Заемодателя. Процесната
неустойка също така е и неравноправна по смисъла на чл. 145 от З3П и
съответно е нищожна на основание чл. 146 от Закона за защита на
потребителите. Потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието й, тьй
5
като е предварително изготвена от ищцовото дружество и съответно не е
индивидуално уговорена. Считам, че чл. 4, ал. 2 от процесния договор за
потребителски кредит, неустойката е неравноправна, тьй като представлява
уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на тьрговеца/доставчика и потребителя, поради
обстоятелството, че задължава потребителя npu неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като
считам, че всички мотиви в тази насока са изложени в т. 1 от настоящата
искова молба и са приложими и за въпросната неустойка. Трябва да се изтькне
и, че с така уговорената неустойка се цели заобикаляне законът, тьй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размера на законната лихва. З. В случай, че съдът
прецени, че договорът не е нищожен, в условията на евентуалност, моля
уважаемият съдебен състав да се постанови, че уговорената клауsа, с която се
уговаря възнаграждение за дължима „такса за експресно разглеждане" в т. 4
от параметрите от Договорите е недействителна. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК
дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връsка с договорите. Това са услугн, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно
предоставяне'на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва и на олределения падеж. Смятам, че таксата за
експресно разглеждане на заявката за отпускане на 5 кредита, представлява
установено задължение на заемополучателя, свързано именно с усвояване на
кредита, поради което клаузата за дължимост на сума за такса е уговорена
изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна
норма установява забрана за начисляване на такси и комисионни, свързани с
усвояване и управление на кредита. Освен горното, клаузата е вищожна и
поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
33Д, тьй като нарушава принципа на слраведливост. Сумата представлява 20
% спрямо главницата. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе
до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и
до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е
в контраст с разумиите граници на добриге нравн и не се толерира от закона, а
е и изцяло във вреда на потребителя. IV. в случай, че съдът постанови
решение, с което уважи иска за недействителност на целия доtовор,
аптернативно на клаузи от договора, моля да осъди Кредито ООД да заллати
на доверителката ми недължимо платеното във връзка с Индивидуален
договор за потребителски кредит № 0L00057026 от 17.03.2022г и
Индивидуален договор за потребителски кредит № 0L00059618 от 29.4.2022 г.
Госпожа Т. е погасила Индивидуален договор за потребителски кредит №
0I:00057026 от 17.03.2022 г. и Индивидуален договор за потребителски кредит
№ 0L00059618 от 29.4.2022 г. предсрочно, като по първият договор е
6
надплатила сумата от BGN 107.67 /сто и седем лева и шестдесет и седем лева/,
а по вторият от април месец е надплатила сумата от BGN 407 /четиристотин и
седем!. Общо по двата договора доверителката ми е надплатила 514,67
/петстотин и четиринадесет лева и шестдесет и седем стотинки/. Сумите,
които е заплатила последната предсrавляват лихви, такси и неустойки по
договора. Индивидуален договор за потребителски кредит № ***** от 11 . 1
О.2022г. все още не е изцяло погасен, като в тази връзка по отношение на него
не се претендира възстановяваме на парични средства, а само
недействителност на договора.
ПЕТИТУМ: I. Предвид изложеното и приложените доказателства, след
като се убедите в истинността на твърдените обстоятелства, моля да
постановите съдебно решение, с което да признаете за установено, че
Индивидуален договор за потребителски кредит №OL00057026 от 17.03.2022
г. сключен между „Кредито" ЕООД, с EHK ********* и И. Т. Т., с ЕГН
********** е изцяло недействителен, поради нарушение на императивните
норми на 3ПК и ЗЗП. В хипотезата на евентуaлност, в случай, че съдът не
прецени, че целият договор е недействителен, като вземе предвид изложеното
и приложените доказателства, след като се убедите в истинността на
твърдените обстоятелства, моля да постановите съдебно решение, с което да
иризнаете за установено, че следните клаузи по сключения между Кредито"
ЕООД с ЕИК ********* и И. Т. Т., с ЕГН ********** Индивидуален договор
за потребителски кредит №OL00o57026 от 17.03.2022 г. са нищожни, а
именно: 1. т. 4 от параметрите във връзка с чл. 11 от Индивидуален договор за
потребителски кредит №OL00057026 от 17.03.2022 г, съгласно който се дължи
такса за експресно разглеждане на 6 документи за отпускане на sаем в размер
на BGN 95.61 /деветдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/от
кредитополучателя. 2. т. 5 параметрите във връзка с чл. 26 от Индивидуален
договор за потребителски кредит №OL00057026 от 17.03.2022 г,., съгласно
който се дължи неустойка в размер на BGN 143.41 /сто четиридесет и три лева
и четиридесет и една стотинки/, в случай че не се предостави обезпечение по
договора в срок от 3 дни от подписването му.
II. Предвид изложеното и приложените доказателства, след като се убедите в
истинностга на твърдените обстоятелства, моля да постановите съдебно
решение, с което да признаете за установено, че Индивидуален договор за
потребителски кредит № 0L00059618 от 29.04.2022 г. сключен между
„Кредито" ЕООД, с ЕИК ********* и И. Т. Т., с ЕГН ********** е изцяло
недействителен, поради нарушение на императивните норми на ЗПК и 33П В
хипотезата на евентуалност, в случай, че съдът не прецени, че целият договор
е недействителен, като вземе предвид изложеното и приложените
доказателства, след като се убедите в истинностга на твърдените
обстоятелства, моля да постановите съдебно решение, с което да признаете за
установено, че следните клаузи по сключения между Кредито" ЕООД, с ЕИК
********* и И. Т. Т., с ЕГН ********** Индивидуален договор за
потребителски кредит № 0L00059618 от 29.04.2022 г. са нищожни, а именно:
7
З. т. 4 от параметрите във връзка с чл. 11 от Индивидуален договор за
потребителски кредит № 0L00059618 от 29.04.2022 г., съгласно който се
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заем в
размер на BGN 148.76 /сто четиридесет и осем лева и седемдесет и шест
стотинкн/ от кредитополучателя. 4. т. 5 параметрите във връзка с чл. 26 от
Индивидуален договор за потребителски кредит № 0L00059618 от 29.04.2022
г., съгласно който се дължи неустойка в размер на BGN 223.14 /двеста
двадесет и три лева и четиринадесет стотинки стотинки/, в случай че не се
предостави обезпечение по договора в срок от 3 дни от подписването му.
Петитум:Предвид изложеното и приложените доказателства, след като се
убедите в истинността на твърдените обстоятелства, моля да постановите
съдебно решение, с което да признаете за установено, че Индивидуален
договор за потребителски кредит № ***** от 11.10.2022 г. сключен между
„Кредито" ЕООД, с ЕИК ********* и И. Т. Т., с ЕГН ********** е изцяло
недействителен. В хипотезата на евентуалност, в случай, че съдът не прецени,
че целият договор е недействителен, като вземе предвид изложеното и
приложените доказателства, след като се убедите в истинността на твърдените
обстоятелства, моля да постановите съдебно решение, с което да признаете за
установено, че следните клаузи по сключения между "Кредито" ЕООД, с ЕИК
********* и И. Т. Т., с ЕГН ********** Индивидуален договор за
потребителски кредит № ***** от 11.10.2022 г. са нищожни, а именно: 5. т. 4
от параметрите във връзка с чл. 1 l от Индивидуален договор за потребителски
кредит № ***** от 11.10.2022 г., съгласно който се дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на заем в размер на BGN 158.84 /сто
петдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/от кредитополучателя. б.
т. 5 параметрите във връзка с чл. 26 от Индивидуален договор за
потребителски кредит № ***** от 11.10.2022 г., съгласно който се дължи
неустойка в размер на BGN 238.26 7 /двеста тридесет и осем лева и двадесет и
шест стотинки/, в случай че не се предостави обезпечение по договора в срок
от 3 дни от подписването му. Да осъди „Кредито" ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица, бул.
„Гоце Делчев" № 12 100, Бизнес сграда „Азимут", ет. 5, представлявано от Р.
Н. Т. да заплати, на основание чл. 55 от ЗЗД, недължимо платените суми от И.
Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. П.Е. № ** вх. ** ет. **
ап. ** на ответника в размер на BGN 566,96/след допуснато изменение
размера на иска/ във връзка с Индивидуален договор за потребителски кредит
№ 0L00057026 от 17.03.2022г и Индивидуanен договор за потребителски
кредит № 0L00059618 от 29.4.2022 г. Моля, да присъдите съдебни разноски за
образуваното с настоящата искова молба дело.
Депозиран е отговор в срок от ответника, както и е предявен насрещен
иск, в които се твърди следното: В срока по чл. 131 от ГПК от връчването
/06.0З.2024г./, подавам настоящия отговор срещу искова молба на И. Т. Т. с
ЕГН **********, от гр. Д., представлявана от адвокатско дружество „М.", с
която са предявени няколко комулативно съединени при условие на
8
евентуалност искове,срещу представляваното от мен дружество- „Кредито"
ЕООД относно три индивидуални договора за потребителски кредит,
сключени с дружеството /ИДПК/, както следва: 1. За признаванe ИДПК №
0L00057026 от 17.03.2022 г. /за заем в раsмер на 400 лв./ за изцяло нищожен,
сключек между дружеството и Т. /прекратен с плащане на задължението/ за
изцяло недействителен, поради нарушение с правно основание чл. 22 и чл. 23
ЗПК и чл. 5 и чл. 11, т. 10 ЗЗП, съединен с евентуален иск относно приsнаване
за нищожни на клаузите т. 4 вр. с чл.11 и т. 5 вр. с чл. 26 от този договор; 2. За
признаване ИДПК № 0L00059618 от 29.04.2022 г., /sa заем в размер на 600 лв./
сключен между дружеството и Т. /прекратен с плащане на задължението/за
изцяло недействителен, поради нарушение с правно основакие чл. 22 и чл. 23
ЗПК и чл. 5 и чл. 11, т. 10 ЗЗП, съединен с евентуален иск относно признаване
за нищожни на клаузи т. 4 вр. с чл.11 и т. 5 вр. с чл. 26 от този договор 1 3. За
признаване на ИДПК Nº ***** от 11.10.2022 г.. /sa заем в размер на 800 лв./,
скпючен между дружеството и Т. /платен само частично/ за изцяло
недействителен, поради нарушение с правно основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК и
чл. 5 и чл. 11, т. 10 ЗЗП, съединеи с евентуален иск относно признаване за
нищожни на клаузи т. 4 вр. с чл.11 и т. 5 вр. с чл. 26 от ИДПК Nº ***** от 1
1.1О.2022г. Предявен е също и субективно кумулативно съединен за общо
разглеждане с исковете по т. 1 и т.2 - осъдителен иск към дружеството да
заплати на ищцата Т. сумата от общо 514,б7 лв. / недължимо платени суми /по
всеки от двата ИДПК: Nº 0L00057026 от 17.03.2022 г. и№ 0L00059618 от
29.04.2022 г.., чиято правна квалификация е - чл. 55 ЗЗД ЗЗД. Не спорим, че с
ищцата - И. Т. Т. са били сключени три броя ИДПК, както следва: 1.1 ИДПК Nº
0L00057026 от 17.03.2022 г., в размер на 400,00 лв., който Т. е усвоила на
същата дата, страните са уговорили лихва за ползване на кредита, отпуснат за
срок от 5 месеца с 5 погасителии вноски, при лихвен процент по кредйта :
20,05%, годишен процент по разходите: 22,00 %, неустойка по ИДПК: 143,41
лв. и такса експресно разглеждане 95,61 лв. Действително Т. е погасила
sадължението си към „Кредито" ЕООД по договора като плащането е
иsвършено чрез платежна система „EasyPay` ; 1.2 ИДПК Nº OL00059618 от
29.04.2022 г., в размер на 600,00 лв., усвоен на същата дата, страните са
уговорили лихва за ползване на кредита, отпуснат за срок от 5 месеца с 5
погасителии вноски, при лихвен процент по кредита: 20,05%, годишен
процент по раsходите: 22,00 %, неустойка по ИДПК: 223,14 лв. и такса
експресно разглеждане: 148, 76 лв. Действително Т. е погасила sадължекието
си към „Кредито" ЕООД по договора като плащането е иsвършено чрез
платежна сисreма „EasyPay". 1.3 ИДПК Nº ***** от 11.10.2022 г., в размер на
800,00 лв., усвоен на същата дата, страните са уговорили лихва за ползване на
кредита, отпуснат за срок от 6 месеца с 6 погасителии вноски, при лихвен
процент по кредита: 32,08%, годишен процент по раsходите: 37,24 %,
неустойка по ИДПК: 238,26 лв., размер на погаситената вноска - 212,27 лв.,
обща стойност на плащанията 1273, 60 лв. и такса експресно разглеждане:
158,84 лв. По тоsи договор, Т. е извършила частично разплащане на сума в
9
размер на 427,73 лв., което е отнесено за погасяване на главници и лихви
съгласно приложена справка към настоящия отговор. Забележка № 2: Суми по
неустойка и/ипи такса експресно разглеждане по този договор, Т. изобщо не е
плащала, тези суми не е претендират от дружеството, поради което същиге са
доброволно възстановени в нейна полза съгасно вложените към отговора
писмени доказателства.За остатька от задълженхето на ищцага по ИДПК
***** от 11.10.2022 г., с настоящият отговор предявяваме НАСРЕЩЕН ИСК
Понеже след справка в тьрговските книги на „Кредито" ЕООД по повод
годишна инвентаризация, е бвло установено наличието на надплатена сума и
по трите посочени по-горе ИДПК в общ размер на 624,14 лв., съгласно
приложени справки за всеки от тяк, дружеството е върнало всички суми по
начислени неустойки и такси бърsо разглеждане и по трите договора : - по
ИДПК № 0L00057026 от 17.03.2022 г., е била върната сума в общ размер
125,25 лв. от които 95,61 лв: реално платена „такса експресно разглеждане" и
реално платена 29,64 лв. - неустойка — вж. приложена справка от 14.03.2024 г.
- по ИДПК № 0L00059618 от 29.04.2022 г., е върната сумата от общо 363,34
лв., в т.ч. 148,76 лв: Такса експресно разглеждаие", 199,58 лв.- неустойка и
15,00 лв.-такса просрочие - вж. приложена справка от 14.03.2024 г. - по ИДПК
№ ***** от 11.10.2022 г. е върната сумата от 135,55 лв., такса експресно
разглеждане, доколокото неустойка нито е начислявана, нито е плащане от Т.
[1]вж. приложена справка от 04.04.2024 г. 2.1.Изложеното се потвърждава от
приложена към отговора Разписка №2000000396413905 от 21.02.2024 г., 13:55
ч. за извършено плащане на паричен превод към EasyPay, с основание:
връщане на надвнесена сума от 624,14 лв. по ИДПК № 0L00057026, ИДПК №
0L00059618 и ИДПК № OL00068384, както и такса от 4,07 лв. За получател на
плащането е била посочена: И. Тончеаа Т. с ЕГН **********. 3. Чрез изходящ
имейл от електронния адрес на EasyPay: nft@epay.бg, изпратен на 21.02.2024
г., 13:56 ч. и адресиран до дружеството ******@*******.**/вж. приложение/, е
постьпило уведомление за посгьпилото към нея плащане чрез платежна
система за парични преводи EasyPay. Ha 22.02.2024 г. е получен входящ имейл
от електронния адрес на „EasyPay ***@****.** и адресиран до дружеството
******@*******.**/вж. приложение/, постъпило уведомление за изллатен
паричен превод в рзмер на 624,14 лв. чрез платежна система за парични
преводи EasyPay, усвоени /изплатени/ иsцяло от И. Т. Т. в 10:31 ч. на същия
ден. Приемаме, че с оглед изложените в исковата молба твърдения, съдът е
сезиран с три главни иска за прогласяване за нищожни на целите договори за
заем сключени от страните, както следва: А/ на ИДПК № 0L00057026 от
17.03.2022 г., Б/ на ИДПК № 0L00059618 от 29.04.2022 г., и на В/ на ИДПК №
***** от 11.10.2022 г. , като считаме, че правната квалификация на тези три
иска с по чл. 26, ал.1 предл. 3-то от ЗЗД; 2.При условие на евентуапност, ако
не се уважат исковете по т.1 се иска от съда да разгледа и уважи искове за
прогласяване за недействителни на две от клаузите от всеки от трите описани
по-горе ИДПК, а 4 именно: по ИДПК № 0L00057026 от 17.03.2022 г.:
2.1.Точка 4 от параметрите, вр. чл. 11 от този договор - относно такса
10
експресно раsглеждане по отпускане на заем в размер на 95,61 лв. и 2.2.Точка
5 от параметрите вр. с чл. 26 ота този договор за уговаряне на неустойка в
размер на 143,41 лв., в случай, че не се представи обезпечение по кредита в
срок от 3 дни от подписването му; По ИДПК № 0L00059618 от 29.04.2022 г.:
2.3. Точка 4 от параметрите, вр. чл. 11 от този договор - относно такса
ехспресно разглеждане по отпускане на заем в размер на 148,76 лв. и 2.4.
Точка 5 вр. с чл. 26 от параметрите на този договор, за уговаряне на неустойка
в размер на 223,14 лв., в случай че не се представи обезпечение по кредита в
срок от 3 дни от подписването му; По ИДПК № ***** от 11.10.2022 г.:
1.1.Точка 4 от параметрите, вр. чл. 11 от от този договор, относно такса
експресно разглеждане по отпускане на заем в размер на 158,84 лв. и 1.2.Точка
5 от параметрите, вр. с чл. 26 от този договор за уговаряне на неустойка в
размер на 238,264 лв., в случай че не се представи обезпечекие по кредита в
срок от 3 дии от подписването му; По първия предявен за всеки от трите
договора иск, се тьрси прогласяване на пълна нищожност на договорите.
Считаме, че по този иск не са изложени обстоятелства, sащо страната намира
не само част, а цедия/целите/ договор/и/ за нищожен/и/ и на кое основание.
Т.е. по този иск - отсъстват съображекия по тази теза - за всичките три
договора. 1.1.Съгласно чл. 26, an. 4 от ЗЗД, нищожностга на отделни части не
влече нищожностга на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона иди когато може да се предположи, че
сделката би бипа сключена и без недействителните и части. В случая ищцата
не извежда твърдения за нищожност, които да са обхванати от целия договор,
в изложението си тя говори единствено за каузите от договора, които третират
уговорената от страните неустойка в случай че не се представи обеsпечение по
кредита в срок от 3 дни от подписването му, както и т.нар. допълнителна
кезадължителна услуга, от коато кредитополучатеката се е въsползвала- да се
разгледа заявлението и за кредит в рамките на до 20 (двадесет) минути от
изпращането на коректно попълнена апликационна форма в профила на
„Кредитополучателя", за което страните са уговорили „такса експресно
раsглеждане"- предмет на евентуалните й искове. Намираме, че при отсъствие
на доводи, съдът не е длъжен служебно да следи за пороци в договора,
сключен по обща свободна воля и при информирано съгласие от страна на
sаёмополучателя. Същността на оплакванията е, че неравноправна е
единствено такса „експресно разглеждане" и/или „неустойка" при
непредставено обезпечение, за която са развити доводи. Поради
неоснователност на тези искове-мола да ги отхвърлите като неоснователни,
ако изобщо намерите същите за допустими. 1.2. Впрочем ние намираме
исковете по трите договора и за недопустими. Съображенията за това са, че
ищцата няма правен интерес от тьрсената с този иск защита, като това важи и
за трите ИДПК № 0L00057026 от 17.03.2022 г., ИДПК № 0L00059618 от
29.04.2022 г., и Ид11К № ***** от 11.10.2022 г., понеже: 1.2.1.В практиката се
приема, че в лроизводството по искове по чл. 124 от ГПК, онзи, който иска да
възстанови правото си unu да установи съществуването или несъществуването
11
на едно правно отношение, може да предяви иск, ако има правен интерес от
това. Съгласно постановките на мотивите на т.1 от Тълкувателно решение № 8
от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, страната има ,,правен
интерес" от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответхика. Посочената практика единодушно намира приложение при всички
облигационни договори. 1.2.2. В конкретния случай твърденията на ищеца
вече не сочат на защитим чрез установителен иск по чл. 26, ап. 1, пр. 3 ЗЗД
правен интерес като абсолютна положнтелна лроцесуапка предпоставка за
сьществуването и надлежното упражняване на правото на иск, понеже
осъдителната претенция е погасена с плащане от ответника, т.е. с факта на
заплащане на сумата към ищеца, той би следвапо да се откаже от иска си.
Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят
допустимосrга на процеса, а с това и правото и задължението на съда да
раsгледа и реши по същество правния спор между страните- така мотиви по т.
1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г.,
ОСГТК. „Предпоставките се разграничават на абсолютни и относителни,
според това, дали за тях съдът следи служебно (както е при абсолютните
подведомственост, процесуална праноспособност, дееспособност и др.), или
се вземат предвид само по отвод на страната (при относителните - чл. 19, чл.
105, чл. 117, ал. 2 ГПК и др.). В сьвкупностга си всички те трябва да са налице
през цялото време на развитие на исковия процес и към момента на
постановиване на решението, за да бъде то валиден и допустим съдебен акт.
Отпадането на процесуална предпоставка, респ. въsникването на процесуалка
пречка в хода на делото, препятсгва развитието на процеса и винаги осуетява
допустимостга на решението като процесуално действие на съда, sащото
прави ненадлежно упражняването на правото на иск. Това има за последица
липса на право и задължение за правораздавателния орган да иsвършва
процесуanни действия, насочени към разглеждане и решаване на спора по
същество"- сочи още цитираното тьлкувателно решение, което с сьс
задължителен характер за спора. IIоради изложеното считаме исковете за
пълна нищожност на трите сключеян между страните индивидуалнн договоры
за потребителскн кредит за недопустими,а по същество, за неосновательи и
недоказани поради липса изобщо на съображения по взложеиото в исковата
молба твърдение. По отношение на евентуалните искове посочени по-горе в
раздел II, т.2, подточки 2.1., 2.2., 2.3 и 2.4, с които се иска прогласяване за
недействителни на клауsите за неустойка по т. 5 от параметрите, вр. с чл. 26 от
всеки от трите ИДПК № 0L00057026 от 17.03.2022 г., ИДПК № 0L00059618 от
29.04.2022 г., и ИДПК № ***** от 11.10.2022 г., кахто и на Точка 4 от
параметрите, вр. чл. 11 относно „такса експресно разглеждаке" по отпускане
на заема по отношение пак на трите ИДПК, релевираме всичко изложено по
горе в раздел Ш, относно недопустимостта на исковете, поради отсъствие на
правен интерес за водене на исковото производство поради погасяване на
12
обусловените от тях искове по чл. 34 от 33Д с плащаке към Т., което същата
валидко с получила и усвоила, с което интересът и от иска е отпаднал и
същата с седвало да подаде молба за отказ, но явно не го с сторила, като явно
от данните, тя ги поддържа чрез ангажираните от нея пълномощници и по
настоящем поради което следва да понесе разкоски по делото от своята
недобросьвестност. Както вече изложихме по-горе, обусловените от
установителните искове за пълна/частична нищожност на трите договора
(обуславящи искове), осъдителни искове. по чл. 55, an.1 предл. 1-во вр. с чл.
34 от ЗЗД, са лишени от предмет, поради релевираната недолустимост на
обуславящите искове за нищожност. Евентуапно, ако тези искове се намерят
да допустими, същите са изцяло неоснователни, като погасени с плащане на
претендираните суми по нищожните две клаузи, много преди връчване на
исковата молба на ответника. С оглед ангажираните доказателства,
прегендираинте от ищцата суми по трите договора са й възстановени в цялост,
като видно от приложеното писмо по имейл от EasyPay, на 22.02.24 г. са
изтеглени от Т. преди връчване на ИМ за отговор и преди дружеството узнае
за исковсте, заведени срещу кего В тази хипотеза, предвид отсъствие на повод
в поведението на ответника, за завеждаке на иска, същият има право с оглед
прекратяване на производството или с оглед отхвърляне на исковете като
погасени с плащане, да получи разноски в проиsводството на осн. чл. 78, ап. 3
и 4 от ГТIК, за което Ви молим. Тук важи и всичко иsложено по горе в раsдел
III от настоящия догонор. Изложеното по-горе в раздеп I, т. 1.3 ни дава
основание да потьрсим дължимите от Т. към дружеството суми, като за целта
предявяваме за общо разглеждане по делото, настоящият насрещен иск: В
хипотезата на чл. 211 от ГПК, ответникът има право в срока за отговора на
иска, да предяви насрещен иск, ако същият по рода и е подсъден на същия съд
и има връзка с първоначапния иск или с него може да стане прихващане.
Намираме, че описаните предпоставки са налице. За „Кредито" ЕООД е
налице право и интерес да предиви за общо разглеждане насрещен иск срещу
И. Т. Т., за следното: С ответницата по настоящия НИ Илияна Т. е" бил
сключен ИДПК № ***** от 11.10.2022 г. По силата и в изпълнение на който е
предоставена в заем сума в размер на 800,00 лв. усвоен на същата дата /вж.
приложено платежно нареждане към Easy Рау, като страните са уговорили
възнаградителна лихва за ползване на кредита, отпускат за срок от 6 месеца с
6 погасителни вноски, при лихвен процент по кредита: 32,08%, годишен
процент по разходите: 37,24 %, неустойка по ИДПК: 238,26 лв., размер на
погаситената вноска - 212,27 лв., и обща стойност на плащанията 1273, 60 лв.,
кахто и такса експреско разглеждане: 158,84 лв. На осн. чл. 27 ал.1 от
сключения ИДПК, страните са уговорили, че заемът се иsдължава на датата на
падеж в съответствие с уговореното в Приложение Nº 1-"Погасителен План".
В таблицата по това приложекие към договора, е посочено, че датата на
падежа е 11.04.2023 г., като вноските по кредита са шест и предполагат пълно
погасяване на дължимата сума.Т. е извършила две частични разплащания по
погасителкия план съответно вноска Nº1 от 11.12.2022 г. за сумата от 212,27
13
лв. и вноска Nº 2 на 11.12.2022 г. за сумата от 212,27 лв. илн е разплатила към
дружеството- ищец обща сума в размер на 427,72 лв. /вж. приложени
платежни нареждания/, която е отнесена за погасяване на сума по падежирала
главница съгласно посагителния план в размер на 252,74 лв. и
въsнатрадителна лихва по кредита в размер на 39,44лв. -уговорена в
логасителния план. Таксата от 135, 55 лв. е била възстановена на Т. с разписка
през платежна система „Easy Рау", за което по-горе представихме Разписка Nº
2000000396413905 от 21.02.2024 г., 13:55 ч. за извършено плащане на паричен
превод към EasyPay, с основание: връщане на надвнесена сума ...по ИДПК Nº
OL00068384 и справки на възсгановените и дължими суми. С описанто по-
горе плащане отхесено за погасяване на описаните в т.1.2. суми, остатькът от
просрочена главница към 14.12.2022 г. възлиза на 547.2б лв. Предвид, че Т. е
преустановила плащанията по договора поради което и на основанхе чл. 37,4
от същия, от Кредито е обявило на 60-тия ден от последната вноска договора
предсрочно изисуем и е поканило Т. c ,,ѕmѕ на оповестения от нея телефон да
заплати дължимите суми по лихва и главница към 13.02.2024 г. i ~ 7 1.5. При
определяне размера на своето вземане, дружеството се е ръководило от
постановките на т.2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г.,
постановено по тьлкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. в мотивите
на същото се посочва, че предсрочната изискуемост има гаранционно
обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент
на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
sаемополучатепя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 33Д) за длъжника. Упражненият
избор от кредитора да иска изгтьлнението преди първоначапно определения
срок поради съществуващия за него риск преусТ.ява добросъвестхото
ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното
въsнаграждение за ползване за последващ период -след настьпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. Изрично отбелязваме, че „такса
предсрочно погасяване" не участва в разчета по кредита, дококото е
доброволно върната на ищцата преди датата на връчване на исковата молба.
Съгласно диспозитива на посоченото тьлкувателно решение,„За периода до
настьпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план,съответно според клауsите на
договора преди изменението му. от датата на настьпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането, се начислява законната лихва върху
размера на нелогасения остатьк от предоставената по договора парична сума
(главницата). В изложения смисъл Т. дължи договорна лихва за периода до
предсрочната изискуемост по кредита, както и от тоsи момент насетне
законната лихва, изчислена с помощна на калкулатор на НАП до днес: датата
на настоящия НИ /04.04.2024 г./. На осн. 86 от 33Д, претендираме също и
законната лихва за забава върху посочената главница по кредита от датата на
настоящия НИ, до окончатепното й изплащане. Taзи искова претенция
квaлифицираме като искове с пр. осн. чл. 79, ал. 1, ир. 1 З3Д вр. чл. 240 от 33Д
14
и чл. 37.4 от ИДПК № ***** от 11.10.2022 г. и чл. 86 от З3Д. 1.6. При уславия
на евентуanносг, ако намерите че договор № ***** от 11.10.2022 г. Или кегова
клауsа е недействителен, то моля на осн. чл. 55, an.1 предл. 1-во вр. с чл. 34 от
33Д, да осьдите Т. да заплати на дружеството сумата съгласко чл. 34 от З3Д-
т.е. като получена по недействителен договор за потребителски кредит, за
което обобщено формираме следния: ПЕТИТУМ на НИ: Моля на осн. чл. 79,
ал. 1, np. 1 З3Д, вр. чл. 240 от 33Д и чл. 37.4 от ИДПК № ***** от 11.10.2022
г.и чл. 86 от 33Д,да осъдите да осъдите ответника- И. Т. Т. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Д., ул. „П.Е" №15 да заплати на „Кредито" ЕООД сумата
от общо 621,95 лв., в т.ч. 547,26 лв.-главница, 20,27 лв. въsнаградителна лихва
по договор за период 14.12.2022 г. до 11.04.2023 г. /дата на падеж/, а и законна
лихва за забава върху сума по главница от 12. 04.2023 г. до днес: 04.04.2024 г. -
54,42 лв. /главен иск/; А при при условие на евентуaлност, моля да уважите
иск по чл. 55 33Д и чл. 34 от33Д, и чл. 8б от 33Д, като да осъдите ответника -
И. Т. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „П.Е" №15 да плати
на „Кредито" ЕООД гр. София сумата от 547,26 лв. остатьк от получена от
него по недействителен договор за кредит ведно със законната лихва от датата
на настоящия НИ, до датата на окончателното й изплащане, както и
неsависимо на кое основание уважите иска ни /главен, евентуален/, да ни
присъдите разноските в настоящето проиsводство по списьк и доказателства
за иsплащането им- приложение към отговора, като присъдите същите за
всеки исковете. 3.Депозиран е отговор на насрещната искова молба, с който
ответникът по него излага подробни съображения за неоснователността им и
моли съда да отхвърли насрещните искови претенции като неоснователни и
недоказани.
Съдът е допуснал за съвместно разглеждане в настоящото производство
насрещен иск от адв. Т. К.- член на САК с номер на вписване ********** и сл.
адрес: гр. София, бул. „Владимир Вазов" № 40, ет.2, тел. 02/49 1 1255, като
пълномощник на Р. Н. Т.- действащ в качеството си на управител на дружество
"КРЕДИТО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Черни връх № 51 Г, ап. офис 32 срещу И.
Т. Т. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Д., ул. „П.Е" № 15, с правно
основание и петитум: чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 37.4 от
ИДПК № ***** от 11.10.2022 г.и на осн. чл. 86 от ЗЗД, да осъдите да осъдите
ответника - И. Т. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „П.Е"
№15 да заплати на „Кредито" ЕООД сумата от общо 621,95 лв., в т.ч. 547,26
лв: главница, 20,27 лв. възнаградителна лихва по договор за период 14.12.2022
г. до 11.04.2023 г. /дата на падеж/, а и законна лихва за забава върху сума по
главница от 12. 04.2023 г. до днес /датата на предявяване на НИ с подаване на
ОИМ/: 04.04.2024 г. -54,42 лв. /главен иск/; А при при условие на
евентуалност, ако намерите че договор № OL00068384 от 11.10.2022 г. или
негова клауза е недействителен/а/, то моля да уважите иск по чл. 55 3ЗД и чл.
34 от33Д, и чл. 86 от 3ЗД, като да осъдите ответника - И. Т. Т. с ЕГН 87101 3
8492, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „П.Е" №15 да плати на „Кредито" ЕООД,
15
гр. София сумата от 547,26 лв. остатьк от получена от него по недействителен
договор за кредит ведно със законната лихва от датата на настоящия НИ, до
датата на ококчателното й изплащане, както и независимо на кое основание
уважите иска ни /главен, евентуален/, да ни присъдите разноските в
настоящето производство по списък и доказателства за изплащането им-
приложение към отговора, като присъдите същите за всеки исковете.
Прието като доказателство по делото е заключението по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, като вещото лице е отговорило ясно, конкретно и
обективно на зададените му въпроси.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се оспорва по делото от страните, че между ищцата - И. Т. Т. и ответното
дружество са били сключени три броя ИДПК, както следва: ИДПК Nº
0L00057026 от 17.03.2022 г., в размер на 400,00 лв., който Т. е усвоила на
същата дата, страните са уговорили лихва за ползване на кредита, отпуснат за
срок от 5 месеца с 5 погасителии вноски, при лихвен процент по кредита :
20,05%, годишен процент по разходите: 22,00 %, неустойка по ИДПК: 143,41
лв. и такса експресно разглеждане 95,61 лв. ; че ищцата Т. е погасила
sадължението си към „Кредито" ЕООД по този договор като плащането е
иsвършено чрез платежна система „EasyPay` .Не се оспорва, че е сключен и
ИДПК Nº OL00059618 от 29.04.2022 г., в размер на 600,00 лв., усвоен на
същата дата, страните са уговорили лихва за ползване на кредита, отпуснат за
срок от 5 месеца с 5 погасителни вноски, при лихвен процент по кредита:
20,05%, годишен процент по раsходите: 22,00 %, неустойка по ИДПК: 223,14
лв. и такса експресно разглеждане: 148, 76 лв. , катоТ. е погасила
задължението си към „Кредито" ЕООД по този договор и плащането е
извършено чрез платежна сисreма „EasyPay".Не се оспорва, че е сключен и
ИДПК Nº ***** от 11.10.2022 г., в размер на 800,00 лв., усвоен на същата дата,
страните са уговорили лихва за ползване на кредита, отпуснат за срок от 6
месеца с 6 погасителни вноски, при лихвен процент по кредита: 32,08%,
годишен процент по разходите: 37,24 %, неустойка по ИДПК: 238,26 лв.,
размер на погасителната вноска - 212,27 лв., обща стойност на плащанията
1273, 60 лв. и такса експресно разглеждане: 158,84 лв.Видно от приетото като
доказателство по делото експертно заключение е, че по този договор Т. е
извършила частично разплащане на сума в размер на 427,73 лв., което е
отнесено за погасяване на главници и лихви съгласно приложеното
заключение.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.
10, ал.1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако документът е на хартиен
или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от
ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на
16
потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който
позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите,
за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2
и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. За доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този
закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ.
Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация
от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. При сключване на потребителски
договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави
на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на
чл. 5 от ЗПК. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис
(чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ,
той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението - чл. 180 ГПК
– виж решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о.
Според т. 3 от договора за кредит сключването на договора за потребителски
кредит става онлайн в личния профил на кредитополучателя. След коректно
попълнена апликационна форма и в случай, че кредитополучателят е одобрен
от кредитора, кредиторът изпраща на e-mail адреса на кредитополучателя
проект на договора за кредит, съдържащ предложение по всички въпроси,
касаещи страните. След получаване на проекто-договора,
кредитополучателят има тридневен срок за правене на промени по цялото му
съдържание. В случай, че кредитополучателят е съгласен с всички клаузи по
договора и не желае промяна на нито една от тях, кредиторът му изпраща
СМС потвърждаващ код, който след въвеждането си прави активен бутона
Подпиши в профила на кредитополучателя. Чрез въвеждането на този код и
след натискане на бутона Подпиши, кредитополучателят потвърждава
желанието си за сключване на договора. Страните изрично се съгласяват
въвеждането на уникалния код, потвърждаващ приемането на договора за
кредит да има силата на саморъчен подпис. С въвеждането на уникалния код
се счита, че кредитополучателят е подписал всяка страница на договора за
кредит. След сключването на договора за кредит, кредиторът незабавно
превежда заемната сума по банковата сметка на кредитополучателя.Съгласно
чл. 2 от договора за кредит – договорът се счита за сключен и влиза в сила от
въвеждането на уникалния код, който кредиторът е изпратил на
17
кредитополучателя под формата на СМС.Съгласно т. 1. 7 с натискането на
бутона Подпиши от кредитополучателя се счита,че същият е получил
предварителната договорна информация под формата на стандартния
европейски формуляр и е подписал всяка страница от договора за кредит. В чл.
44 от договора е предвидено, че с подписването на договора
кредитополучателят потвърждава, че съдържащата се в него информация е
била внимателно прочетена, че тя е отразена в документа в съответствие с
изложеното. Кредитополучателят потвърждава, че се е запознал,разбира и
приема условията и параметрите на договора и, че е запознат с
обстоятелството,че с подписването на този договор води до встъпване в
договорна обвързаност.Ищцовата страна не оспорва сключването на
договорите за кредит, а и самият ищец, чрез конклуденти действия-
извършени плащания по Договорите по същество признава сключването им. В
конкретния случай съдът безспорно приема, че Договорите между страните са
сключени онлайн, като Кредитополучателят ги е подписал в профила си в
платформата на Кредитора, въвеждайки уникален четирицифрен код, изпратен
му от системата на ..Кредито''
ЕООД и служещ като потвърждение на желанието му за сключване на
договор. На основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, правната сила на електронния
подпис има силата на саморъчно поставен такъв, когато това е уговорено от
страните. Съгласно т. 3.1.4. от Индивидуалния договор за кредит, Страните
изрично се съгласяват въвеждането на уникалния код, потвърждаващо
приемането на Договора за кредит, да има силата на саморъчен подпис,
съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронния
подпис. В тази насока са представените и неоспорени писмени доказателства.
Процесните договори представляват договори за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с тях ответникът се е задължил да
предостави на ищеца кредит съгласно уговорените параметри и условия. Като
такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност,
предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,договорът
за потребителски кредит е недействителен.В чл. 26 от договорите страните се
споразумяват, че в деня на сключване на договора или най-късно до три
календарни дни след подписването му, Кредитополучателят следва да
представи на кредитора обезпечение – две ФЛ – солидарни длъжници, които
да подпишат договор за встъпване в дълг на хартиен носител, като в случай че
в деня на сключване на договора кредитополучателят не представи
обезпечение той дължи неустойка в размер на 143.41 лв. по първия договор,
223.14 лева по втория и 238.26 лева по третия. На първата страница на
договорите неустойката е предвидена като дължима, в чл. 1 от договора е
предвидено задължението на кредитополучателя да върне получената
сума,заедно с лихви, такси и неустойки. Неустойката е предвидена като
дължима и в погасителния план към договора, като е посочено, че на всяка
падежна дата кредитополучателят следва да плаща и сума в посочените
18
размери – неустойка. Съдът следи служебно за неравноправни клаузи по
договори за потребителски кредит. В случая съдът намира, че е нарушено
изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като макар да е посочен годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, в
тях не е включена като разход дължимата сума за неустойка за непредоставено
обезпечение, която в случая е посочена в погасителния план като падежно
вземане, с което пряко се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, който
забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В
част III от Стандартния европейски формуляр към договорите е посочено
ГПР, както и изрично е отбелязано, че при изчисляването на ГПР е
предвидено, че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок своите
задължения. В договора за кредит е посочено, че ГПР не включва разходите,
които кредитополучателят заплаща в резултат на неизпълнението на
договорните си задължения. Очевидно, от начина по който са формулирани
клаузите от Договорите, се установява, че неустойката и по трите процесни
договори не е включена в ГПР и, ако бъде включена, то ГПР би бил
значително по- висок. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е
включил неустойката /отразена като падежно вземане по самия договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК/ в общата сума,
дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което
клаузите от договорите, касаещи общата сума за погасяване и годишния
процент на разходите, са нищожни. Доколкото предвидената неустойка в
договора е повече от 100 % от сумата по кредита, то ГПР би бил в размер
значително надвишаващ 50 %.Получаването на кредита при предлаганите
условия, включва изначално и заплащането на неустойка за неосигурено
обезпечение. В случая уговорката за обезпечаване на вземането не само е
задължително условие за получаване на сумата, но и дължимата неустойка
поради неизпълнението на това задължение е начислена към датата на
сключване на договора и е включена като дължима в погасителния план –
приложение № 1 към договора. Оттук и съдът намира, че дължимата
неустойка следва да се включи към ГПР. Липсата на разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договорите на основание чл.
22 ЗПК . И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорите за потребителски кредити са недействителни на основание чл. 22
ЗПК. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производството, без значение,че неустойката не е предмет на настоящото
19
исково производство, съдът следва да установи с решението си дължимата
сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит,
доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната
разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за
периодичност за връщането на сумата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да прогласи, че процесните
договори за потребителски кредит са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД. Поради основателност на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, то не
следва да се разглеждат останалите предявени в условията на евентуалност
искове за нищожност на процесните клаузи от договорите.
По осъдителния иск по смисъла на чл. 55 от ЗЗД, с които се желае осъждането
на „Кредито“ ЕООД, с ЕИК ********* за недължимо получени суми от
ищцата Илияна Т. във връзка с Индивидуален договор за потребителски
кредит № OL00057026 от 17.3.2022 г. и Индивидуален договор за
потребителски кредит № OL00059618 29.04.2022 г. от 566,96 /петстотин
петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща сбор от
погасена лихва по Индивидуален договор за потребителски кредит №
OL00057026 от 17.3.2022 г., в размер на 6.86 лева, такса за експресно
разглеждане в размер на 95.61 лева, неустойка в размер на 29.64 лева и
надвнесена сума от 1.89 лева, както и сбор от погасена лихва по
Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00059618 29.04.2022 г.,
в размер на 34.36 лева, такса за експресно разглеждане 148.76 лева, неустойка
в размер на 199.58 лева и 1,3 лева- надвнесена сума, съдът намери иска за
основателен, предвид приетото като доказателство заключение на вещото
лице, както и безспорно установеното в хода на производството и
представените писмени доказателства, че ищцата Т. е погасила Индивидуален
договор за потребителски кредит № 0I:00057026 от 17.03.2022 г. и
Индивидуален договор за потребителски кредит № 0L00059618 от 29.4.2022 г.
предсрочно, като по първият договор е надплатила сумата от BGN 107.67 /сто
и седем лева и шестдесет и седем лева/, а по вторият от април месец е
надплатила сумата от BGN 407 /четиристотин и седем/лева. Общо по двата
договора ищцата е надплатила претендираната сума представляващи лихви,
такси и неустойки по договора.
По насрещния иск на ответника.Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК,
която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10,ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, поради което и на основание чл.23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Предвид извода на съда за недействителност на
процесните договори, следва да разгледа и обсъди претенцията на насрещния
ищец.Безспорно по делото се установи, че преди депозиране на насрещния
20
иск- на 16.4.2024 г. е извършено плащане от страна на Т. към КРЕДИТО АД.
Плащането е в размер от 547,26 /петстотин четиридесет и седем лева и
двадесет к шест стотинки/ и е осъществено чрез системата на ИЗИПЕЙ АД
към КРЕДИТО АД. Последното представлява сбор от остатъчната главница по
кредита и възнаградителната лихва и е заплатена, което не се оспорва.
Насрещният иск е депозиран на 15.5.2024 г., с оглед на което и предвид
фактическото признание на иска до размер от 465,61 лева – дължима
остатъчна главница по Договор за заем от 11.10.2022 г. от насрещния ищец и
извода на съда за недействителност на договора, искът е неоснователен,
поради недействителност на договора, поради противоречие с императивните
разпоредби на ЗПК и ЗЗП. По отношение на евентуалния иск по чл. 55 от З3Д,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва uлu
други разходи по него. Тази разпоредба е императивна и урежда последиците
от сключен недействителен договор за потребителски кредит,като следва да
бъде съобразена и приложена от съда. Аргументите са, че пpu
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Както бе изложено, всички суми по главницата са
платени. С оглед гореизложеното и извода на съда за уважаване на исковата
претенция на главния ищец, с която се иска прогласяване за недействителен
договора за заем, сключен между страните на 11.10.2022 г., то следва да се
приеме, че насрещният ответник с поведението си не е дал повод за
депозиране на насрещен иск по делото и предвид признанието на иска в
частта относно главницата, разноските в производството следва да бъдат
поети от КРЕДИТО ЕООД.Нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК предвижда, че ако с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае
иска, страната се освобождава от разноски. В случая са налице и двете
предпоставки. Отделно от това и съгласно практиката на ВКС и Съда на ЕС,
обективирана в Определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/2022 г., І
ТО на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав, правната уредба,
предвиждаща възлагане в тежест на разноски върху потребителя при частично
отхвърляне на претенцията му във връзка с установена нищожност на
договора/какъвто не е настоящия случай/, с оглед качеството на „потребител“
на страната, създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да
упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен
контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Ето
защо разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, в тази хипотеза не е съобразена с
европейското законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай.
В този смисъл разноски се следват единствено на ищеца по главния иск,
предвид уважаване на исковите претенции. Ищцата е заплатила държавна
такса в общ размер на 200 лева, както и депозит за вещо лице-250 лева, следва
да й се заплатят от ответника разноски в общ размер на 450 лева. Ищецът
освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е
21
заплатила хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото
в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено,
че той се представлява безплатно от адв. М.М., поради затрудненото си
материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА
представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът
да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед вида на
установителния иск и цената на осъдителния иск, фактическата и правна
сложност на делото,броя на проведените открити съдебни заседания,
депозираните становища, отговора на насрещната искова молба, следва да
бъде изчислено съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален
размер на адвокатското възнаграждение на адв.М. сумата от 1680 лв. -
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС, съгласно договор за правна защита и
съдействие и справка за регистрация по ДДС (чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ).В тази
връзка възражението на ответника за прекомерност на претендирано
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като това е минималното
възнаграждение, предвид Наредбата.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Кредито"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000,
район Триадица, бул. „Гоце Делчев" No 100, Бизнес сграда „Азимут", ет. 5,
представлявано от Р. Н. Т.; — Управител, от една страна и И. Т. Т., ЕГН
********** от град Д. ул. „П.Е“ № ** вх. * ет. ** ап. ** от друга, че
Индивидуален договор за потребителски кредит №OL00057026 от 17.03.2022
г. сключен между „Кредито" ЕООД, с EHK ********* и И. Т. Т., с ЕГН
********** е изцяло недействителен, поради нарушение на императивните
норми на 3ПК и ЗЗП.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Кредито"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000,
район Триадица, бул. „Гоце Делчев" No 100, Бизнес сграда „Азимут", ет. 5,
представлявано от Р. Н. Т.; — Управител, от една страна и И. Т. Т., ЕГН
********** от град Д. ул. „П.Е“ № ** вх. * ет. ** ап. ** от друга, че
Индивидуален договор за потребителски кредит № 0L00059618 от 29.04.2022
г. сключен между „Кредито" ЕООД, с ЕИК ********* и И. Т. Т., с ЕГН
********** е изцяло недействителен, поради нарушение на императивните
норми на ЗПК и 33П.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Кредито"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000,
район Триадица, бул. „Гоце Делчев" No 100, Бизнес сграда „Азимут", ет. 5,
22
представлявано от Р. Н. Т.; — Управител, от една страна и И. Т. Т., ЕГН
********** от град Д. ул. „П.Е“ № ** вх. * ет. ** ап. ** от друга, че
Индивидуален договор за потребителски кредит № ***** от 11.10.2022 г.
сключен между „Кредито" ЕООД, с ЕИК ********* и И. Т. Т., с ЕГН
********** е изцяло недействителен.
ОСЪЖДА „Кредито" ЕООД, с ЕИ( *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район Триадица, бул. „Гоце Делчев" № 100,
Бизнес сграда „Азимут", ет. 5, представлявано от Р. Н. Т. да заплати, на
основание чл. 55 от ЗЗД, недължимо платените суми от И. Т. Т., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. П.Е. № ** вх. ** ет. ** ап. ** на
„Кредито“ЕООД в размер на 566.96 /петстотин шестдесет и шест лева и 96 ст./
във връзка с Индивидуален договор за потребителски кредит № 0L00057026
от 17.03.2022г и Индивидуanен договор за потребителски кредит №
0L00059618 от 29.4.2022 г.
Оставя без уважение предявения насрещен иск от адв. Т. К.- член на
САК с номер на вписване ********** и сл. адрес: гр. София, бул. „Владимир
Вазов" № 40, ет.2, тел. 02/49 1 1255, като пълномощник на Р. Н. Т.- действащ в
качеството си на управител на дружество "КРЕДИТО" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул.
Черни връх № 51 Г, ап. офис 32 срещу И. Т. Т. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: гр. Д., ул. „П.Е" № 15, с правно основание и петитум: чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 37.4 от ИДПК № ***** от 11.10.2022 г.и на осн.
чл. 86 от ЗЗД, да осъдите да осъдите ответника - И. Т. Т. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Д., ул. „П.Е" №15 да заплати на „Кредито" ЕООД сумата
от общо 621,95 лв., в т.ч. 547,26 лв: главница, 20,27 лв. възнаградителна лихва
по договор за период 14.12.2022 г. до 11.04.2023 г. /дата на падеж/, ведно със
законна лихва за забава върху сума по главница от 12. 04.2023 г. до датата на
предявяване на НИ с подаване на ОИМ/ 04.04.2024 г. -54,42 лв. /главен иск/;
при условие на евентуалност, ако съдът постанови договор № OL00068384 от
11.10.2022 г. или негова клауза за недействителен/а/, то да уважи иск по чл. 55
3ЗД и чл. 34 от33Д, и чл. 86 от 3ЗД, като се осъдите ответника - И. Т. Т. с ЕГН
87101 3 8492, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „П.Е" №15 да плати на „Кредито"
ЕООД, гр. София сумата от 547,26 лв. остатьк от получена от нея по
недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на
настоящия НИ, до датата на окончателното й изплащане, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА „Кредито" ЕООД, с ЕИ( *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район Триадица, бул. „Гоце Делчев" № 100,
Бизнес сграда „Азимут", ет. 5, представлявано от Р. Н. Т., да заплати на И. Т.
Т., ЕГН ********** от град Д. ул. П.Е. № ** вх. ** ет. ** ап. **, сумата в
размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева -разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кредито" ЕООД, с ЕИ( *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район Триадица, бул. „Гоце Делчев" № 100,
23
Бизнес сграда „Азимут", ет. 5, представлявано от Р. Н. Т., да заплати на
Еднолично адвокатско дружество М., със седалище и адрес на управление
град Стара Загора, бул.“Княз Ал.|Батенберг“№28, ет.5, офис 42 с БУЛСТАТ
*********, представлявано от адв.М. В. М., адвокатско възнаграждение за
осъществено на ищеца И. Т. Т., ЕГН ********** от град Д. ул. П.Е. № ** вх.
** ет. ** ап. ** безплатно процесуално представителство по делото, в размер
на 1680/хиляда шестстотин и осемдесет/ лева, определено от съда по реда на
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
24