Решение по дело №2373/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 113
Дата: 25 януари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20214110102373
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Велико Търново, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110102373 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „М. П.” ЕООД срещу СЛ. Д. Т., с
която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца за сумата
от 453.57 лева, представляваща цена за доставена ел. енергия, цена за задължения към
обществото, акциз и мрежови услуги по комбиниран договор за продажба на ел. енергия и
балансиране на краен клиент от 17.6.2015 г., сключен с „Ф. Е.“ ООД, дължими за м. ноември
и м. декември 2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и за
сумата от 136.08 лева, представляваща сборна мораторна лихва за периода от 14.12.2017 г.
до подаване на заявлението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
786/2021 г. на Великотърновския районен съд.
Ищецът твърди, че 17.6.2015 г. между ответницата, в качеството й на клиент, и „Ф. Е.”
ООД, в качеството му на търговец, е сключен договор за продажба на електрическа енергия
и балансиране на краен клиент, съгласно който търговецът се задължил да продава на
клиента нетна електрическа енергия, измерена в точката на измерване, а последният - да
заплаща нейната цена от 88.11 лева за MWh. Заявява, че за месеците ноември и декември
2017 г. ответницата е консумирала доставената й електрическа енергия на обща стойност от
453.57 лева, за което са издадени фактури със срок за плащане до 14-то число на месеца,
следващ този на доставката. Сочи, че потребителят не е заплатил задълженията си, както и
че за доставчика на услугите е възникнало правото да претендира обезщетение за забава в
общ размер на 136.08 лева за периода от 14.12.2017 г. до подаване на заявлението. Ищецът
твърди, че по отношение на „Ф. Е.” ООД е образувано производство по несъстоятелност, в
хода на което вземанията по договора са му възложени по реда на чл. 717з от ТЗ с
постановление по т. д. № 3343/2017 г. на Софийски градски съд.
1
Ответницата изразява становище за недопустимост и неоснователност на претенциите.
Оспорва подписът под договора за продажба на електрическа енергия да е положен от нея и
прави възражение за изтекла погасителна давност.
В проведените открити заседания ищецът не изпраща представител, като с писмени
молби поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответницата поддържа заявеното оспорване. Заявява, че
от заключението по графическата експертиза се установява, че доверителката му не е
подписала процесния договор, предвид на което недоказано се явява наличието на валидно
облигационно отношение. Сочи, че от писмата на енерго-дружествата става ясно, че
ответницата не е била клиент на нито едно от тях, респ. че не е установена реалната
доставка на ел. енергия. Поддържа и възражението за изтекла погасителна давност.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск за реално изпълнение на задължение за заплащане на цена по договор за
покупко-продажба, по който ищецът следваше да установи наличието на валидно
облигационно отношение между ответницата и „Ф. Е.” ООД с посоченото в исковата молба
съдържание, изпълнение на задълженията на дружеството съобразно уговореното,
включително доставката на стоката, предмет на продажбата, т.е. че праводателят му реално
е доставил на ответницата количествата електроенергия съгласно процесните фактури;
възникване на задължение на ответницата за заплащане на продажната цена, размера на
задължението и неговата изискуемост.
От страна на ищеца е представен комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия и балансиране на краен клиент № FE3002533/17.6.2015 г., сключен между „Ф. Е.“
ЕООД и СЛ. Д. Т., съгласно който търговецът се е задължил да продава на клиента нетна ел.
енергия, измерена в точките на измерване, за обектите, посочени в Приложение № 1, а
купувачът - да заплаща нейната цена от 88.11 лева за MWh. В чл. 2 е посочено, че преносът
на ел. енергия до точките на присъединяване на клиента към мрежата се осъществява и е
задължение на съответния оператор или собственик на преносната или разпределителната
мрежа.
От заключението по допуснатата графическа експертиза се установява обаче, че
подписите за клиент под договора за продажба на електрическа енергия и балансиране на
краен клиент № FE3002533/17.6.2015 г. не са положени от СЛ. Д. Т..
От постъпилите писма от „Електроразпределение Север“ АД, „Електроразпределение
Юг“ ЕАД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД пък става ясно, че за процесния период (м.
ноември и м. декември 2017 г.) ответницата не е била клиент за обект, присъединен към
електро-разпределителната мрежа на енерго-дружествата.
Предвид заключението по допуснатата графическа експертиза съдът приема за
установено възражението на ответницата, че договорът за продажба на електрическа
2
енергия и балансиране на краен клиент № FE3002533/17.6.2015г., за който ищецът твърди,
че е сключен между „Ф. Е.“ ЕООД и СЛ. Д. Т., е неистински (неавтентичен) документ. Това
обстоятелство води до извод за липса на валидно възникнало облигационно отношение
между ответницата и „Ф. Е.” ООД с посоченото от ищеца съдържание, което е основна
предпоставка за уважаване на иска. Само на това основание претенцията следва да се
приеме за неоснователна и подлежаща на отхвърляне.
От друга страна, от писмата на „Електроразпределение Север“ АД,
„Електроразпределение Юг“ ЕАД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД става ясно, че за
процесния период ответницата не е била клиент за обект, присъединен към
разпределителната мрежа на енерго-разпределителните дружества. Това обстоятелство води
до извод, че търговецът „Ф. Е.” ООД не е имал възможността да изпълни задължението си за
реална достава на посочените в исковата молба количествата електроенергия, доколкото
преносът на ел. енергия до точките на присъединяване на клиента към мрежата се
осъществява от оператора или собственика на мрежата, а в случая пренос не е имало. В този
ред на мисли, следва да се има в предвид, че цената на доставената ел. енергия се заплаща
според отчетените количества от търговските електромери, след получаване на сетълмент за
дадения период на отчитане, изпращан от собствениците на измервателните уреди в
съответствие с ПИКЕЕ, а след като ответницата не е била клиент за обект, присъединен към
разпределителната мрежа на електроразпределителните дружествата, то няма как такива
количества ел. енергия да се отчетат от техните измервателни уреди.
По изложените съображения искът за главница се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, като с оглед извода за неоснователност на главния иск неоснователена се явява и
акцесорната претенция за мораторна лихва.
По разноските:
Предвид изхода на делото ответницата има право на разноските за адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице в общ размер от 480.00 лева.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „М. П.” ЕООД, ЕИК *** за приемане за установено, че СЛ. Д.
Т., ЕГН ********** дължи на ищеца за сумата от 453.57 лева, представляваща цена за
доставена ел. енергия, цена за задължения към обществото, акциз и мрежови услуги по
комбиниран договор за продажба на ел. енергия и балансиране на краен клиент от 17.6.2015
г., сключен с „Ф. Е.“ ООД, дължими за м. ноември и декември 2017 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението, както и сумата от 136.08 лева, представляваща сборна
мораторна лихва за периода от 14.12.2017 г. до подаване на заявлението, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 786/2021 г. на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА М. П.” ЕООД, ЕИК *** да заплати на СЛ. Д. Т., ЕГН ********** сумата от
480.00 лева, представляваща разноски за производството.
3

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4