№ 1555
гр. София , 04.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б в закрито заседание на четвърти
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
ИВАН Г. КИРИМОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211100508793 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за
вписванията /ПВ/.
С определение № 943 от 09.06.2021 г. на съдия по вписванията при СРС е отказано
вписване на Договор за прехвърляне на търговско предприятие, с удостоверени
подписи, рег. № 5013 от 27.05.2021 г. и удостоверено съдържание, рег. № 5014 от
27.05.2021 г. по описа на нотариус с рег. № 701 в регистъра на НК с район на действие
РС – София поискано в молба с вх. № 38627/09.06.2021 г. по входящия регистър на СВ
– София..
Срещу горепосоченото определение е подадена на 28.06.2021 г. частна жалба от
Нотариус И.И. И. - Ж., в която са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че определянето на
удостоверявания материален интерес, съответно таксуването на договора и
определянето на дължимата държавна такса за вписване е уредено в закона, а не зависи
от изявление на нотариуса. Наличието или липса на изрично изявление върху каква
стойност е таксувана сделката не е задължителен елемент от молбата до съдията по
вписване, още по-малко да е основание за отказ от вписване. За неправилен е намерен
изводът на съдията по вписванията, че имало неяснота относно това какъв е
удостовереният интерес. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да върне
преписката за предприемане на съответните действия.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени
данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лица и доколкото е депозирана в
рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на
съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, съдът приема, че същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното определение, съдията по вписванията е приел, че от
представения за вписване Договор за прехвърляне на търговско предприятие, с
удостоверени подписи рег. № 5013 от 27.05.2021 г. и удостоверено съдържание рег. №
5014 от 27.05.2021 г. по описа на нотариус с рег. № 701 в регистъра на НК с район на
действие РС – София липсва удостоверително изявление относно материалния
1
интерес, на който нотариуса е таксувал акта. Приел, че липсата на такова изявление
води до невъзможност да се направи валиден извод относно приетия като основание за
таксуване от нотариуса материален интерес, поради което таксата следва да бъде
определена върху оценка по реда на чл. 2, изр. 2 от ТДТАВ, съгласно представено
удостоверение за данъчна оценка с изх. № 72060031/30.03.2021 г. издадено от СО,
ДОП, отдел ОП – Искър. Приел е, че внесената такса е в непълен размер.
Определението е неправилно.
По делото е представен Договор за прехвърляне на търговско предприятие от
27.05.2021, като съгласно чл. 1, ал. 2 от същия търговското предприятие предмет на
договора, представлява съвкупност от права, задължения, фактически отношения на ЕТ
„Д.-Т. – А.Ц.“, към датата на сключване на договора, включително подробно описани
недвижими имоти. В чл. 2 от договора изрично е посочено, че балансовата стойност на
активите на едноличния търговец възлиза на 817 000 лева.
Представени е и молба за вписване вх. № 38627, с посочен материален интерес
817 000 лева и такса за вписване 817 лева.
Съгласно чл. 16, ал. 5 от ТЗ когато с договора за прехвърляне на търговско
предприятие се прехвърля недвижим имот или вещно право върху недвижим имот,
договорът се вписва и в службата по вписванията.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ за вписване на подлежащи на вписване актове и
документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът,
или върху цената на иска в размер на 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лева.
Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 2 от ЗННД удостовереният материален интерес при
сделка с търговско предприятие е балансовата стойност на дълготрайните активи на
предприятието за изтеклото тримесечие.
При така установено по-горе следва, че е неправил н изводът на съдията по
вписванията, че дължимата държавна такса не е заплатена в пълен размер. Както се
установи материалният интерес по сделката е балансовата стойност на дълготрайните
активи на предприятието за изтеклото тримесечие. В случая същата е в размер на
817 000 лева, върху която сума следва да се изчисли дължимата държавна такса от 0.1
%, като същата съответства на внесената държавна такса от 817 лева.
С оглед изложеното и доколкото са налице останалите предпоставки за вписване
на посочения по-горе акт, съдът намира, че обжалваното определение следва да се
отмени и вместо него се постанови друго, с което да бъде допуснато вписване на
Договор за прехвърляне на търговско предприятие, с удостоверени подписи с общ рег.
№ 5013 от 27.05.2021 г. и удостоверено съдържание с общ рег. № 5014, акт /документ/
№ 139, том 2 от 27.05.2021 г..
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от № 943 от 09.06.2021 г. на съдия по вписванията при
СРС, с което е отказано вписване на Договор за прехвърляне на търговско
предприятие, с удостоверени подписи, рег. № 5013 от 27.05.2021 г. и удостоверено
съдържание, рег. № 5014 от 27.05.2021 г. по описа на нотариус с рег. № 701 в регистъра
на НК с район на действие РС – София и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ВПИСВАНЕ на Договор за прехвърляне на търговско предприятие, с
удостоверени подписи, рег. № 5013 от 27.05.2021 г. и удостоверено съдържание, рег.
№ 5014 от 27.05.2021 г. по описа на нотариус с рег. № 701 в регистъра на НК с район
2
на действие РС – София.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3