Р Е Ш Е Н И Е №........
гр.Казанлък, ………….2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА
при секретаря...............Е.Д.………...................................................като разгледа докладваното от съдията..................................................гр.д.№1536 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с правното основание в чл.49 от СК.
Ищцата твърди, че сключили с ответника граждански брак на 04.09.1994г. в гр.Гурково, първи за двамата, от който имат родено едно дете – А.Ц. А. с ЕГН-**********. От началото отношенията между тях били добри. Построили общо жилище, родило се детето им, но не след дълго започнали проблемите, породени от житейски ситуации, които не могли да преодолеят. Преди седем години започнали да се отчуждават един от друг. На 21.12.2009г. се разделили, като оттогава ответникът живеел в семейното жилище в гр.Гурково, а тя в жилище под наем и оттогава нямали общо домакинство. Не се събирали и не са правили опити за заздравяване на отношенията. Твърди, че за детето полагала грижи само тя, като ответникът не го търсел и не давал издръжка на дъщеря им, която е ученичка в гимназия за чужди езици в гр.Ст.Загора. Счита, че настъпилата между тях дълга фактическа раздяла довела до отчуждаването помежду им, което не можело да бъде преодоляно и бракът им се изпразнил от съдържание. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака с развод, без да се произнася по въпроса за вината, като претендира родителските права спрямо детето А.Ц. А., на ответника да бъде определен режим на лични контакти и той да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 80 лв., считано една година назад от датата на подаване на исковата молба, не претендира ползването на семейното жилище и фамилно име. Претендира съдебни разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се явява в с.з. и не изразява становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Страните сключили граждански брак на 04.09.1994 год. в гр.Гурково, първи за двамата, от който имат родено едно дете- А.Ц. А., с ЕГН-********** /удостоверение за граждански брак, изд.въз основа на акт за гр.брак №6/04.09.1994 г., удостоверение за раждане/. От показанията на св.ТА. П. и св.Г. Н. се установява, че през последните години съпрузите живели в напрегнати отношения. Ответникът нямал постоянна работа, не внасял средства в домакинството, често злоупотребявал с алкохол, обиждал и нагрубявал ищцата, безпричинно я ревнувал като скандалите ставали в присъствието на детето. Ищцата работела, издържала домакинството и детето. След пореден скандал от ответника през м.12.2009 г. ищцата напуснала семейното жилище в гр.Гурково, на ул.”Прохода” №30 и се установила да живее с детето в жилище под наем. Съпрузите не са правили опити за помирение. Ищцата е категорична в решението си за развод.
Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се, че през по-голямата част от съвместното съжителство съпрузите не се разбирали. Различията в характерите, злоупотребата с алкохол от ответника и грубото му отношение към ищцата, безпричинната му ревност и неучастието в грижите за домакинството и издръжката на семейството довели до влошаване на отношенията, отчужденост и срив на брака през 2009 г. От две години страните са във фактическа раздяла. Те нямат общо домакинство и семеен бюджет. Между съпрузите няма любов, взаимно уважение, доверие, разбирателство, обща грижа за семейството, а трайно продължилата фактическа раздяла допринесла за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения / арг. т.3 на ППВС №10/71 г., чието действие не е отменено/. След раздялата страните не са правили опити за помирение. Всеки от тях установил собствен живот, различен от този на другия. Бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.
Тъй като съдът не е сезиран с искане за произнасяне по въпроса за вината и не са събирани доказателства в тази насока, то не дължи произнасяне.
По претенцията за родителски права:
Установи се, че от раздялата през 2009 г. роденото от брака дете А. живее при ищцата, която единствена полага преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието му. От показанията на св.Г.Н. и св.Т.П. се установява, че ответникът не поддържал редовни контакти детето и не давал средства за издръжката му. Съгласно социален доклад на Дирекция”Социално подпомагане”-Гурково ищцата отглежда детето в жилище под наем в гр.Гурково при много добри битови условия. Детето разполагат със самостоятелна стая, обзаведена със всичко необходимо. В с.з непълнолетната А. споделя, че веднъж месечно осъществява телефонен контакт с ответника и че се чувства спокойна и сигурна при майка си. Съдът като взе предвид заявената претенция, становището на отдел “Закрила на детето” при Д”СП”гр.Казанлък, възрастта и предпочитанието на детето счита, че непълнолетната А. следва да продължи да живее при ищцата и тя да упражнява родителските права защото е доказала, че е отговорен родител, притежаващ необходимите качества за правилното й отглеждане и възпитание. На ответника следва да бъде дадена възможност да осъществява режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 13 часа в неделя, с преспиване и един месец през лятото, когато това не съвпада с отпуска на майката.
По иска за издръжка:
Издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е алиментно задължение на родителите им независимо от трудоспособността и доходите им/ арг.чл.143 ал.2 от СК/. Ищцата претендира месечна издръжка за детето А. в размер на 80 лв. Издръжката се претендира и за минало време, една година назад от датата на подаване на исковата молба т.е. от 07.07.2010 г. Тогава детето А. е била на 14 години и 2 месеца, а по настоящем е на 15 години и 11 месеца. От социален доклад на Д”СП”- Гурково и удостоверение №1345/23.06.2011 г. се установява, че А. е редовна ученичка, дневна форма на обучение в ГПЧЕ „Ромео Ролан” в гр.Стара Загора. От доказателствата по делото се установи, че ответникът не осигурявал месечна издръжка на детето. Средно месечния брутен доход на майката е бил 932 лв., а сега- 876 лв./ 2 бр. удостоверения/. По делото не са представени доказателства за доходите на ответника, но предвид това, че той е в трудоспособна възраст за негов доход следва да се приеме минималната работна заплата за Р.България. От необходимите средства за издръжката на детето, предвид възрастта, потребностите му, доходите на родителите, както и императивната норма на чл.142 ал.2 от СК съдът намира, че ответникът следва да заплаща месечна издръжка на непълнолетната А. в размер на 70 лв., за периода от 07.07.2010 г. до 06.07.2011 г. и месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от 07.07.2011 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяването й, а останалите средства ведно с грижите следва да бъдат осигурени от ищцата. Искът за минало време в частта над уважения размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищцата не претендира ползването на семейното жилище, находящо се Семейното жилище, находящо се в гр.Гурково, на ул.”Прохода” №30, поради което същото следва да бъде предоставено за ползване на ответника.
След прекратяването на брака ищцата следва да носи пред брачното фамилно име А..
Ищцата претендира съдебни разноски. Разпоредбата на чл.329 ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили. Такъв е настоящият случай, поради което претенцията на ищцата за присъждане на съдебни разноски е неоснователна. Страните следва да заплатят по сметка на РС-Казанлък по 25 лв. окончателна държавна такса.Ответникът следва да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд и 165.20 лв. държавна такса за постановената издръжка.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 04.09.1994 год. в гр.Гурково, обл.Ст.Загора граждански брак между С.А.А., с ЕГН-********** *** и Ц.А.А., с ЕГН-********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА детето А.Ц. А., с ЕГН-********** да живее на адреса на майката С.А.А., с ЕГН-********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето А.Ц. А., с ЕГН-********** на майката С.А.А., с ЕГН-********** като дава възможност на бащата Ц.А.А., с ЕГН-********** да осъществява лични контакти с детето А. както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа в събота до 13 часа в неделя, с преспиване и един месец през лятото, когато това не съвпада с отпуска на майката.
ОСЪЖДА Ц.А.А., с ЕГН-********** *** да заплати на детето А.Ц. А., с ЕГН-********** със съгласието на С.А.А., с ЕГН-********** като майка и законна представителка, двете от гр.Гурково, ул.”Ал.Б.” №… вх.… ет…, ап…, месечна издръжка в размер на 70 лв. за периода от 07.07.2010 г. до 06.07.2011 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.149 от СК до претендирания размер като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.А.А., с ЕГН-********** *** да заплаща на детето А.Ц. А., с ЕГН-********** със съгласието на С.А.А., с ЕГН-********** като майка и законна представителка, двете от гр.Гурково, ул.”Ал.Б.” №… вх…, ет…, ап…, месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от 07.07.2011 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Гурково, обл.Ст.Загора, ул.”Пр.” №… на мъжа Ц.А.А., с ЕГН-********** .
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи предбрачното фамилно име А..
ОСЪЖДА Ц.А.А., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 190.20 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА С.А.А., с ЕГН-********** ***, да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 25 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: