№ 128
гр. Свиленград, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200330 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000211 от 12.03.2021година на
Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на М. М. П. с ЕГН
********** от гр.**********, ул.”*********”№22 за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на
основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и за
нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.1,2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева и за нарушение на
чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева и на основание Наредба №Iз-
2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
Жалбоподателят М. М. П. в законопредвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което
счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата,че обжалваното НП било
издадено при съществени нарушения на процесуален закон ,без да се визират конкретни
такива.Отделно от това оспорва изложената фактическа обстановка в обжалваното НП,като
твърди,че не е извършил вменените му нарушения. Поради изложеното моли съда да отмени
атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,за него се явява
адв.Г.,която подържа жалбата по изложените в нея доводи. Твърди още,че не било доказано
1
по безспорен и категоричен начин,че жалбоподателят бил отказал да даде кръвна
проба,което оборвало извода на АНО,че същият бил осъществил вмененото му
нарушение,като излага доводи в тази насока. Ангажира гласни доказателства в подкрепа на
твърдението си.
Претендира разноски по делото.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково,
РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.
Отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение в случай на
присъждане на такова от съда.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Бл. П.
Бл.,М. Д. М. и Ал. Кр. Ж., се установява, че на 10.02.2021година свидетелите М. Д. М. и Ал.
Кр. Ж. – полицейски служители изпълнявали служебните си задължения в гр.Свиленград ,
когато управлявайки служебният автомобил по улица Ал.Стамболийски в посока
кръстовището с улица Иван Вазов,забелязали че пред служебният автомобил се движи лек
автомобил марка Ауди ,водел А8 с рег №В **** РК. Св. Ал. Кр. Ж. бил запознат,че
посочения автомобил много често се управлявал от жалбоподателя, за кого му било
известно,че има многократни прояви свързани с държане на наркотични вещества и
управление на МПС в срока на адм.наказание, решили да спрат водача и да извършат
проверка.
Полицейските служители,подали звуков и светлинен сигнал,като по този начин спрели
водача за проверка на ул.Ал.Стамболийски пред железарски магазин Маврев.
При извършената проверка полицейските служители установили,че лекият автомобил бил
управляван от жалбоподателя,като водачът жалбоподател не носил в себе си свидетелство за
управление на МПС,контролен талон към СУ на МПС и свидетелство за регистрация на
МПС част 2ра, тъй като при поискване от контролните органи не им го представил.
Полицейските служители обяснили на водача-жалбоподателя,че ще му извършат проверка за
употреба на наркотични вещества,като същата щяла да се извърши в РУ Свиленград,поради
което го съпроводили до сградата на РУ Свиленград.
В сградата на полицията полицейските служители поискали съдействие на оперативен
служител на КАТ,за да бъде тестван водача за употреба на наркотични вещества,като на
2
място пристигнал св. Бл. П. Бл.,който разяснил на водача правата и задълженията му при
отказа и съответно при извършване на теста, след което полицейският служител Бл. П. Бл.
поканил водача-жалбоподател да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 5000 ”, но същият отказал да бъде
изпробван,поради което бил издаден талон за медицинско изследване №082667,но
жалбоподателя отново отказал да бъде изпробван и отказал да получи и да подпише
издадения талон, за което обстоятелство бил извикан да удостовери с подписа си св.Ал. Кр.
Ж. .
За така възприетото нарушение на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено
административно нарушение серия GA №255168 от 10.02.2021г. в негово присъствие,като
същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е
подписал, без да изложи възражения по него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен
срещу подпис.
По случая е изготвена докладна от св.Ж..
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП ,поради което му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24месеца и за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на
основание чл.183,ал.1,т.1,предл.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 10лева и за нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП на основание
чл.183,ал.1,т.1,предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 10лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 30.04.2021г.,видно от отбелязването в
разписката,инкорпорирана в самият документ.
По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач,
видно от която жалбоподателя има издадени множество НП за извършени от него
нарушения по ЗДвП,фишове и ЗППАМ.
По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №082667 видно от
който,жалбоподателят е отказал изследване,както е вписал собственоръчно ,че отказва да
даде кръвна проба и тест за което се е подписал,но е отказал да получил екземпляр от
процесния талон,което обстоятелство е удостоверено от св.Ж..
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи,
същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и
3
административно наказателна дейност по ЗДвП.
По искане на жалбоподателя бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели лицата
Г. Ст. Пр. и Д. С. Андр.,които твърдят,че през процесния ден са се возили с колата на
жалбоподателя,която той управлявал. Също така установяват,че бил спрян от полицейските
служители и след проверка на документите,които той не носил бил отведен в сградата на РУ
Свиленград. Твърдят още,че след известно време жалбоподателя излезнал от сградата на
полицията,като носил съставен срещу него АУАН и им обяснил,че тъй като отказал да бъде
тестван с техническо средство за употреба на НУВ му съставили АУАН и че бил решил да
даде кръвна проба,тъй като му бил издаден талон за това и съответно имал според единия
свидетел 15минути да даде кръв според другия 40мин. Твърдят още,че заедно отишли до
бърза помощ,където жалбоподателя влезнал и излезнал след малко, като им съобщил ,че
лекарят отказал да му вземе кръв без присъствието на полицията,поради което се върнали до
РУ Свиленград,но от дежурната им съобщили,че полицаите ги няма.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се
установява по категоричен начин от свидетелските показания на Бл. П. Бл.,М. Д. М. и Ал.
Кр. Ж., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от
14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,талон
за медицинско изследване №082657,последните приобщени по надлежния процесуален ред
на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Бл. П. Бл.,М. Д. М. и Ал. Кр. Ж.,
възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им
са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените
източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се
установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което
да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези
свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване
на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към
фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване
потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на
процесната датата въпреки отправената покана към него да бъде тестван с техническо
4
средство за употреба на наркотици,е отказал,както и че е отказал да даде кръвна проба за
употреба на такива ,като е отказал да подпише и да получи медицинския талон и не е носил
в себе си свидетелство за управление на МПС,контролен талон към СУ на МПС и
свидетелство за регистрация на МПС част 2ра,въпреки че е управлявал такова.
Що се отнася до свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Г. Ст. Пр. и
Д. С. Андр.,като противоречащи на останалия събран по делото доказателствен
материал,съдът не кредитира и не се ползва от тях при постановяване на настоящия съдебен
акт по следните съображения.Никой от тримата полицейски служители ,разпитани по
делото не установяват в лекият автомобил управляван от жалбоподателя да се пътували
други лица,което буди сериозни съмнения относно достоверността на техните
показания,още повече,че техният разпит е поискан едва след разпита на всички полицейски
служители. От друга страна ,дори и хипотетично да се приеме,че същите действително са
били в лекият автомобил и са присъствали по време на проверката и т.н.,неубедително и
неаргументирано звучат показанията им,че едва след като жалбоподателят е излезнал от
сградата на полицията със съставения срещу него АУАН е решил да даде кръвна проба ,но
от спешна помощ са го върнали,тъй като с него е нямало полицай,поради което същият е
потърсил полицейските служители,но от дежурната са му казали,че ги няма,поради което
същият не могъл да даде кръвна проба.Тези им показания ,дори и да се приемат за
достоверни са в противоречие на установената практика по идентични случаи и на
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,тъй като съгласно чл.12,ал.3 от
същата , единствено в случаите, когато лицето не се придружава от служители на МВР и
липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат
проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване,но такова
твърдение не се излага пред настоящият съдебен състав. Отделно от това съгласно чл.13 -
при явяването на лицето за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното
заведение се вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за
изследване и контролният орган, който го е издал, часът на вземане на пробите за химическо
или химико-токсикологично лабораторно изследване, а след изпращането им в изследващата
лаборатория – и датата на изпращането.Дори и да се приеме,че лицето се е явило в спешната
помощ,не се ангажираха доказателства от негова страна ,че същото е било вписано в
журнала на лечебното заведение. От друга страна ,ако лицето бе посетило спешното
отделение без присъствието на полицейски служител, съобразно горепосочената наредба ,
лекарят съобщава в структурите на МВР,които осигуряват явяването на съответния
полицейски служител при вземането на кръвна проба. Противоречат тези им
показания,доколкото видно от приобщения по делото талон , жалбоподателят е отказал да
даде кръвна проба и тест,което собственоръчно е вписал в талона и се е подписал до
него,като е отказал да получи екземпляр от издадения му талон, което обстоятелство е било
удостоверено от св.А.Ж..Именно по изложените съображения,съдът не кредитира
показанията на горепосочените двама свидетели и не изгражда правни изводи въз основа на
5
тях.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр,
приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание
и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства –
Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи ,справка за
нарушител/водач и талон за медицинско изследване №082667,докладна и т.н. се
потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в
обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от
14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг
длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават
НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките
на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига
до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в
процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният
актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната
му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично, като изрично е посочено че на визираната в тези два акта дата и място,
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотици и не носил в себе си СУ на МПС. Следователно нарушението е описано по начин,
даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
6
организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената
правната норма, наказващият орган е изписал пълният й текст, не води до различни правни
изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв
автомобил е управлявал, в какво състояние, какво е извършил). Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП и по чл.100,ал.1,т.1 и т.
от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 282 от 07.12.2017 година, постановено по КАНД №
255/2017 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Цветомира Димитрова и др. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на
чл. 34 от ЗАНН срокове.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните
постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се
явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват
нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е
приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи
на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
І.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-ви.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното
нарушение- по чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на
7
„водач” на моторно превозно средство (МПС) по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална
дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да
установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение.
В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно жалбоподателят е
бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него са възприели да управлява МПС и
него са спрели за проверка след подаден сигнал , както и на него са съставили АУАН, при
което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС,
който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство и да даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието на
наркотични вещества или техни аналози. В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които
контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде
установено дали управлява МПС след или без употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да му бъде
извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният
водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде
проба за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се
установява от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно
единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо по
кой метод.
От събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите Бл. П. Бл.,М. Д.
М. и Ал. Кр. Ж.) и писмени такива, безспорно се установяват обстоятелствата, описани като
фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП – че жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил, че след надлежна покана, достигнала до знанието му, от страна на
съответните контролни органи, същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на
НУВ с техническо средство, като не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване.
Отделно от това съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените Актове по този закон
8
имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая Съдът намира, че
констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства.
За пълнота следва да се посочи, че както вече бе отбелязано текстът на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно и
самостоятелното осъществяване на която и да е от тях обосновава ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача по този текст.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ качеството водач по
смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване с техническо средство проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози и е отказал да даде проба за медицинско
изследване. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози и с наименование към датата на деянието - Наредба № 1 от
19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, издадена от Министерство на здравеопазването, МВР и Министерството
на правосъдието, в съставения АУАН за констатиране на употребата на наркотични
вещества или техните аналози, актосъставителят (контролният орган) вписва часа и начина
на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на
техническото средство или резултата от теста и номера на Талона за изследване. Препис от
Акта се връчва на водача по реда на ЗАНН. Посоченото е изпълнено в конкретния случай. С
лабораторно изследване се установява употребата на НУВ, когато водачът откаже или
физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство. Т.е.
както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение водачът на МПС, отказвайки да
бъде изпробван с техническо средство за установяване на НУВ не би извършил нарушение,
ако даде кръвна проба за медицинско изследване. Лабораторното изследване се извършва
въз основа на издаден Талон за медицинско изследване, който се съставя в 3 екземпляра
заедно с АУАН (чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба). В процесния случай, Талон за
медицинско изследване е издаден,но жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба и
тест,което собственоръчно е вписал в талона и се е подписал до него,като е отказал да
получи екземпляр от издадения му талон, което обстоятелство е било удостоверено от
св.А.Ж..
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна норма, на водач
на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
даде кръвна проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и административно наказание
„Глоба” в размер на 2 000 лв.
9
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при
пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър‐
шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че при проверка от
надлежните органи е следвало да бъда установена употребата, респ. липсата на наркотични
вещества или техни аналози в тялото му по някой от начините, предвидени в ЗДвП,но
въпреки това му знание,същият е отказал даването на такава проверка и по двата
предвидени от закона начина.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са отнети 12
контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или при неизпълнение предписанието за медицинско изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, е предвидено да се
отнемат контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба се налага
санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не представлява съществено
процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение, а
именно отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство и
да му бъде взета кръвна проба за установяване наличие на НУВ, както и точно е посочена
санкционната разпоредба – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е
предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки,
както следва: т. 3 - за отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или при неизпълнение предписанието за медицинско изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от ЗДвП) – 12
контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция,
която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен
характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-
статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на
контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за
извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и
действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от
наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се
отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
10
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл са Решение № 176 от
15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен
съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 294 от 18.04.2018
година, постановено по КАНД № 134/2018 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева - Иванова и др.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен, по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкции на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока,
от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл.
57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От
друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-
ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което
не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат (, а напротив, целта е предотвратяване на такъв), така и поради
наличието не само на смекчаващи (възрастта на нарушителя), но и на отегчаващи
обстоятелства (множество други нарушения на правилата за движение по пътищата, за
които са наложени санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен
ефект). Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като
маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема
преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна норма, на водач
на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
даде кръвна проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и административно наказание
„Глоба” в размер на 2 000 лв. Приложената от АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3,
предложение второ от ЗДвП съответства на установеното нарушение.
Административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си,
така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за
посочените размери. Правна възможност за намаляване на наложените административни
наказания не съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето им под този минимум. Така
11
наложените с обжалваното НП административни наказания за процесното нарушение, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
гражданите.
ІІ.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри.
При преценка правилното приложение на материалния закон, съдът намери НП за доказано
нарушението в частта по пункт 2 от същото, визиращ самостоятелно административно
нарушение, правно квалифицирано: с нормата на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, субсумиращо
състава на чл. 183, ал.1, т.1 от с. закон/т.2 от НП/,по следните съображения.
Като водач, управляващ МПС - лек автомобил, жалбоподателят е субект на задълженията,
предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата,
изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се
превозни средства. В кръга на тези задължения от императивен порядък са и предвиденото в
чл. 100, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба, изрично указва определени документи съпътстващи
дейността по управление на ППС, които техните водачи трябва да носят и при поискване да
представят - посочените в т.1-т.5 на същата. Обективното отсъствие, т.е. неносенето на
който и да е от лимитативно изброените в закона, вкл. и свидетелство за регистрация на
МПС - изискуем документ, съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, сочи неизпълнение на това
задължение и е въздигнато в състав на административно нарушение, санкционирано на
основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В случая, по делото, доказани по категоричен начин са фактите, свързани с поведение и
действия на жалбоподателя, разкриващи обективното неизпълнение от негова страна на
всяко от обсъжданите задължения, обвързващо го в качеството му на водач на МПС.
Правните изводи в тази насока са безспорни, тъй като от безпротиворечивите гласни
доказателства - показанията на св. Бл. П. Бл.,М. Д. М. и Ал. Кр. Ж., несъмнено се установи,
че на посочената в акта дата и място - 10.02.2021г. в гр.Свиленград по улица
Ал.Стамболийски в посока кръстовището с улица Иван Вазов, управлявайки процесният лек
автомобил, същият при спиране от представители на службата за контрол - полицейски
служители не е представил на контролните органи СУ на МПС /свидетелство за управление
на МПС-то/ и контролен талон към него, управлявано от него тъй като не носил тези
документи . В тази насока, свидетелските показания, кредитирани от съда са напълно
еднозначни, недвусмислени и убедителни, като и тримата разпитани свидетели са
единодушни и категорично потвърждават, че именно жалбоподателя е бил водач на
автомобила, който са спрели за проверка, като при проверката не е представил при
поискване от тяхна страна СУ на МПС и контролен талон към него.
Опровергаващи ги, обратни доказателства, не се събраха по делото, дори и такива само
пораждащи съмнение в достоверността на така дадените сведения от свидетелите, за което
12
конкретните си правни съображения съдът изложи по-горе в настоящите мотиви,
обосновавайки кредитирането им с доверие.
От друга страна, съобразно установените по делото фактически данни и доказаният факт на
липсата на свидетелство за управление на МПС - неносено от водача, жалбоподателя е
действал и в разрез с императивното изискване - правило за поведение, установено в чл.
100, ал.1, т.1 ЗДвП. А с това си деяние, той самостоятелно е осъществил административно-
наказателния състав на чл. 183, ал.1, т.1, осъществявайки ФС на хипотеза втора - не носи
свидетелство за управление на МПС, на което основание също е бил наказан и то правилно,
доколкото този му волеви акт, от обективна страна е съставомерен и покрива обективни
признаци на нарушението, изводими от цитираната правна норма (чл. 183 от 3ДвП) и във вр.
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Налице е и субективният елемент -вината.Поведението на жалбоподателя е било виновно,
тъй като съзнавайки естеството на всяко от указаните задължения, произтичащото от
нормата на чл. 100 от ЗДвП, чийто безспорен субект е бил, той е съзнавал или ако не е
съзнавал е следвало да съзнава обществено опасните последици на извършеното от него,
като от волева страна е искал тяхното настъпване. Последното обосновава и извод за
неговия пряк умисъл, при извършване на нарушенията.
Наложеното наказание, за посоченото нарушение е законосъобразно по вид и размер,
съгласно приложимата санкционна норма - чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и т.к. същото е
фиксирано по размер не подлежи на намаляване, съдът не разполага с правомощието да
наложи такова под предвидения в закона размер-10 лв.
По изложените съображения, НП в тази си част също следва да се потвърди.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен, по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкции на извършителя на нарушенията. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока,
от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл.
57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От
друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административните нарушениея, процесните деяния не разкриват обществена опасност, по-
ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което
не съставляват маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи
обстоятелства. В случая с този ефект следва да се отчете, че МПС е управлявано в населено
място с обичайно интензивно и натоварено движение. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от
13
ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща
на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП. И не на
последно място, при разрешаване правният въпрос за осъществяване предпоставките на чл.
28 от ЗАНН, релевантни според съда са и характера на този вид административно
нарушение и множеството допуснати от страна на жалбоподателя административни
нарушения ,преди констатиране на настоящото,видно от приобщената по делото справка за
нарушител / водач.Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема,че правилно
наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По тези причини НП следва да бъде потвърдено в тази му част.
ІІІ.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 3-ти.
При преценка правилното приложение на материалния закон, съдът намери НП за правилно
в частта по пункт 3-ти от същото, визиращ самостоятелно административно нарушение,
правно квалифицирано: с нормата на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП, събсумиращо състава на чл.
183, ал.1, т.1 от с. закон/т.3 от НП/.
Така дадената от АНО правна квалификация е вярна, съответства на изложените факти и
описани деяния в констативно - съобразителната част, приети за доказани от органа, които
покриват обективните признаци на посочените административнонаказателни разпоредби.
Като водач, управляващ МПС - жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в
нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към
водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се превозни
средства,както се посочи по горе в мотивите на съда. В кръга на тези задължения от
императивен порядък са и предвиденото в чл. 100, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба, изрично
указва определени документи съпътстващи дейността по управление на ППС, които техните
водачи трябва да носят и при поискване да представят - посочените в т.1-т.5 на същата.
Обективното отсъствие, т.е. неносенето на който и да е от лимитативно изброените в закона,
вкл. и свидетелство за регистрация на МПС - изискуем документ, съгласно чл. 100, ал.1,
т.2 от ЗДвП, сочи неизпълнение на това задължение и е въздигнато в състав на
административно нарушение, санкционирано на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В случая, по делото, доказани по категоричен начин са фактите, свързани с поведение и
действия на жалбоподателя, разкриващи обективното неизпълнение от негова страна на
всяко от обсъжданите задължения, обвързващо го в качеството му на водач на МПС.
Правните изводи в тази насока са безспорни, тъй като от безпротиворечивите гласни
доказателства - показанията на св. Бл. П. Бл.,М. Д. М. и Ал. Кр. Ж., несъмнено се установи,
че на посочената в акта дата и място - 10.02.2012г в гр. Свиленград, по улица
Ал.Стамболийски в посока кръстовището с улица Иван Вазов, управлявайки процесният лек
автомобил, същият при последвалата проверка от представители на службата за контрол -
полицейски служители не е представил на контролните органи свидетелство за
регистрация на МПС, управлявано от него, тъй като не носил този документ . В тази насока,
14
свидетелските показания, кредитирани от съда са напълно еднозначни, недвусмислени и
убедителни, като и тримата разпитани свидетели са единодушни и категорично
потвърждават, че именно жалбоподателя е бил водач на лекият автомобил, който са спрели
за проверка, като при проверката не е представил при поискаване от тяхна страна СР на
МПС /респективно не е носил/ свидетелство за регистрация на МПС,което е управлявал.
Безпротиворечи са показанията на св. Бл. П. Бл.,М. Д. М. и Ал. Кр. Ж. относно
обстоятелството за обективната липса у водача на задължителен за носене документ, а
именно - свидетелство за регистрация на МПС. Опровергаващи ги, обратни доказателства,
не се събраха по делото, дори и такива само пораждащи съмнение в достоверността на така
дадените сведения от свидетелите, за което конкретните си правни съображения съдът
изложи по-горе в настоящите мотиви, обосновавайки кредитирането им с доверие.
От друга страна, съобразно установените по делото фактически данни и доказаният факт на
липсата на свидетелство за регистрация на МПС - неносено от водача, жалбоподателя е
действал и в разрез с императивното изискване - правило за поведение, установено в чл.
100, ал.1, т.2 ЗДвП. А с това си деяние, той самостоятелно е осъществил административно-
наказателния състав на чл. 183, ал.1, т.1, предл. 3-то, осъществявайки ФС на хипотеза трета -
не носи свидетелство за регистрация на МПС, на което основание също е бил наказан и то
правилно, доколкото този му волеви акт, от обективна страна е съставомерен и покрива
обективни признаци на нарушението, изводими от цитираната правна норма (чл. 183 от
3ДвП) и във вр. чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Налице е и субективният елемент -вината.Поведението на жалбоподателя е било виновно,
тъй като съзнавайки естеството на всяко от указаните задължения, произтичащото от
нормата на чл. 100 от ЗДвП, чийто безспорен субект е бил, той е съзнавал или ако не е
съзнавал е следвало да съзнава общественоопасните последици на извършеното от него,
като от волева страна е искал тяхното настъпване. Последното обосновава и извод за
неговия пряк умисъл, при извършване на нарушението. С тези правни аргументи,
решаващият съдебен състав прие, че с деянието си жалбоподателя е осъществил от
обективна и субективна страна, съставът на административното нарушение, посочен в т. 3
от обжалваното НП, при възведената правна квалификация, визираща
административнонаказателният състав по чл. 183, ал.1, т.1,пр.3-то ЗДвП. Следователно
напълно законосъобразно и правилно същото му е било вменено и за същото е реализирана
неговата административно наказателна отговорност.
Досежно нарушението с правна квалификация по чл. 183, ал.1, т.1, вр. чл. 100, ал.1, т.2
ЗДвП, жалбоподоталя е санкциониран с налагане на "глоба" - в размер 10 лв, което
съответства на предвиденото в закона, според цитираната административнонаказателна
разпоредба /чл. 183, ал.1, т.1 ЗДвП/. И тъй като същото е фиксирано по размер,то не
подлежи на намаляне и съдът не разполага с правомощието да наложи такова под
предвидения законов минимум. Ето защо и НП в тази част, по пункт 3-ти от същото, следва
да се потвърди.
15
По разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с
настоящия случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като
се има предвид характера на този вид административни нарушения.Предвид гореизложеното
правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК.
По делото се претендират от страна на жалбоподателя разноски по делото в размер на
600лева .
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото
се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/
№21-0351-000211 от 12.03.2021година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград,с което на М. М. П. с ЕГН ********** от гр.**********, ул.”*********”№22 за
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24месеца и за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на
основание чл.183,ал.1,т.1,предл.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 10лева и за нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП на основание
чл.183,ал.1,т.1,предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 10лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-
дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16